Свикнахме вече политиците да се нападат остро, в много случаи

Свикнахме към този момент политиците да се атакуват остро, в доста случаи минавайки границите на положителния звук. Даже го одобряваме за обикновено с постоянно споменаваните причини от вида:  " Защитават си тезите, нали за това са ръководещи и съпротива ". Особено " сочните " прилагателни даже ни карат да се подсмихваме. Някои обаче се увличат до такава степен, че " на мушката " попадаме и ние - техните гласоподаватели. Как ни наскърбяват политиците и по какъв начин реагираме ние, обобщава в репортаж Мария Филева. Тя напомня " попаденията " на някогашния министър на културата Вежди Рашидов, на соцдепутата Иво Христов, на премиера Бойко Борисов и на вицепремиера Валери Симеонов, още преди да стане част от изпълнителната власт. 
Според медийния специалист Соня Момчилова политиците ни наскърбяват: Защото ние самите от дълго време сме спрели да се почитаме, ние въобще сме изгубили съзнание във връзка с това какъв брой е значимо още веднъж да оправдаваме понятия като чест, като дълг, като героизъм, като геройство, като съвест. А политологът Страхил Делийски   открои четири фактора, които обуславят тази обстановка. Първият от тях е персоналното образование, само че не и най-важният.  Много по-съществена е политическата просвета, която се е настанява у нас:

Огромна част от българския политически хайлайф са хора, които нагледно казано си лягат елементарни хора и се разсънват политици, депутати, министри и по този начин нататък. Това въздейства на метода, по който самите тези нови политици мислят себе си -  те не са подготвени за тази си роля.  

На трето място е чувството на политиците, че техният политически живот, тяхното политическо битие не се дължи на гласоподавателите, а на някакви други фактори.  Ако усещаха, че тяхното политическо битие е функционалност на визиите и волята на гласоподавателите, доста повече щяха да внимават какво приказват.

На последно място  - това е всепозволеността на езика. Публичният  ни диалог се подчинява на императивите на всепозволеността,  все по-малко табута има, все по-малко неразрешени думи.

На въпрос за какво одобряваме по друг метод изреченото от политиците  - на едни прощаваме, а към други сме безкомпромисни, Страхил Делийски отговори, че в действителност има единствено един политик, на който му се прости: Това е министър-председателят.  Няма различен политик в България, който да е ваксиниран от гнева.  Неговият политически произход, методът, по който той структурира обществения си образ  - непринуденото му държание, способността му да опише спорни тези в границите на едно обръщение.  Изобщо, значително той наподобява и  с това е приветлив на всеобщия потребител  на политическа  и медийна реалност  - той просто е собствен. 

В последна сметка небрежното говорене, което не изключва по-крайни изрази и внезапни квалификации, се вписва в модерната международна наклонност, счита политологът:  Към тази наклонност бих поставил и цялостната маркетизация и медиатизация на политическия развой -  с други думи политиците стартират да приказват и работят по този начин, че да се харесат на медиите и с цел да могат техните послания да звучат атрактивно в този подтекст.

Темата разяснява и доцент Андреана Ефтимова , лингвист и учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет, като означи, че става въпрос за развой, който протича доста от дълго време:

Още от началото на Прехода се приказва за този процес  - на демократизация на езика, който протича и е годен освен за медийната среда, само че е годен и за политическата среда.

Доц. Ефтимова се съгласи с тезата, която отбрани и Страхил Делийски  - за въздействието на медиите и старанието на политиците да изградят облик, който да бъде " на гребена на вълната " на медийното въздействие:

Тук съм съгласна с тезата за изключителната медиатизация на политиката и обвързаността, пресичането на политическата и медийната среда  - оттова идва и желанието на политиците да приказват по метод, който е допустим в медиите и най-много допустим за гласоподавателя .  Така че тяхната акомодация към речево държание, което да е общоприето, разбираемо, дейно за доста огромна част от хората е обяснима, посочи езиковедът:

Може би просто съзнанието на тези продуценти на тирада в действителност ги кара да мислят - тяхното схващане е устроено по този начин,  че мислят, че ще бъдат по-приети и по- разбираеми за хората, а в действителност това са едни и в действителност доста неприятни квалификации, които звучат всекидневно. И това прави нещата да наподобяват естествени въпреки това. За това приказва и един от другите събеседници  - приказва за нормализирането на този вид език и за това, че ние да претръпнем към този вид език и да го претърпяваме към три дни след произнасянето на съответната имитация . 

 Цялото изявление с доцент Ефтимова, както и репортажа на Мария Филева може да чуете от звуковия файл.