Първият работен ден на равноотдалечения премиер
Не съм си зарязал гумаджийницата в Луковит, дето толкоз години ми храни фамилията, с цел да си изгубвам тук времето с празни приказки. Аз съм го измислил към този момент по какъв начин ще оправим страната, рече пред ГЕРБ-СДС и ППДБ бай Течо
В една студена февруарска заран в центъра на София цареше извънредно раздвижване. В първокласен черен джип със затъмнени бронирани стъкла, придружаван от няколко коли с гардове на НСО, седеше новият министър председател на Република България – бай Течо от Луковит. След продължителни и яростни договаряния, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се бяха обединили към фигурата му като " равноотдалечен ". Те гласоподаваха доверие на представител на народа, който не беше нито " съвременно мислещ ", нито прекомерно " обичайно консервативен ". Беше просто… бай Течо.
Пътуването към Министерския съвет беше вълнуващо. Новият министър председател не бе привикнал с първокласни возила и през целия път нервно оглеждаше всичките бутони на джипа, който от вътрешната страна приличаше на галактически транспортен съд. Той се чудеше дали с някой от тях не може да смъкна прозореца, с цел да изстреля на открито една сочна храчка, защото тютюнджийската болест го мъчеше още от сутринта. Искаше му се и да си направи вътре в джипа едно ухилено селфи, което да изпрати на завистливия си комшия в Луковит, с цел да го подразни. Но придружителите му изглеждаха доста съществени и го досрамя. Неудобно му беше и да изяде закуската, приготвена от неговата горда брачна половинка Цонка – парче македонска наденица, половин самун и към триста грама сирене. Затова пакетът с храната заставам от самото начало неотворен върху коленете му.
Когато дойдоха на жълтите павета пред Министерския съвет, гардовете отвориха вратата и общително му подадоха ръка. Бай Течо отхвърли помощта им, измъкна се на открито, намигна и с отзивчив жест им подаде закуската на Цонка.
- Да не стоите гладни, момчета! – рече той.
Гардовете го изгледаха смаяно, а той ги потупа по раменете и подмятна:
- Браво, юнаци! Я виж по какъв начин са се опънали като млади каракачанки!
Влязъл в постройката на Министерския съвет, бай Течо заразглежда всеки подробност с интерес. Коридорите му напомняха на читалището в Луковит, единствено дето липсваха ароматът на туршия и остарялата печка на дърва. Една чиновничка от администрацията се приближи и предложи да го заведе до кабинета му.
- Кабинет ли? Ааа, значи имам канцелария като на учителя по география в учебното заведение! – ухили се бай Течо.
Когато влезе в просторния кабинет, първата му реакция бе да се приближи до голямото кожено кресло.
- Я, фотьойлче като за остарял човек! – засмя се той и седна тежко. Опита да се завърти, с цел да огледа помещението по-подробно, само че усети по какъв начин креслото не му разрешава. Той се врътна внезапно още един път и съвсем падна на земята.
- Е, като са толкоз богати тия хора тук, що не купят по-удобни столове, а?, промърмори той, до момента в който събираше документите от пода.
След няколко минути се появи смесена делегация, водена от знакови фигури на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Честитиха му тази най-висока в страната служба и седнаха да обсъдят първите точки от новата управническа стратегия. Решили сме да създадем това и това, взеха да изброяват водачите на двете най-подкрепяни политически обединения, изхабили доста нерви, до момента в който се схванат каква да е общата им формула за ръководство. Внезапно бай Течо издаде закачлив тон с уста, наподобяващ излизането на непотребните газове от човешкото тяло, ухили се като ряпа и сподели:
- Я изчакайте малко с ваште оферти. Не съм си зарязал гумаджийницата в Луковит, дето толкоз години ми храни фамилията, с цел да си изгубвам тук времето с празни приказки. Аз съм го измислил към този момент по какъв начин ще оправим страната. Така че слушайте вие!
И бай Течо заизброява революционните си хрумвания, като ги четеше от един поизмачкан и замърсен лист от тетрадка, който измъкна от джоба си:
- Първо – данъчен улеснителен шампионат по белот. Който желае да има данъчни облекчения, ще взе участие в годишния шампионат по белот, проведен от Министерството на финансите. Победителите освен, че няма да заплащат налози за година напред, ами и ще получават кошница с луканки за Нова година! – тук той смигна към Асен Василев, за който беше подразбрал, че ще е негов финансов министър.
– Второ – мераклийски патент за всеки домакински производител. Няма потребност да внасяме маркови артикули! Всеки, който прави вино, ракия, туршия или сирене вкъщи, ще получи патент и ще продава легално. Хем хората ще са удовлетворени, хем ще подтикваме по едно и също време производството и вътрешното ползване!
Трето – ще учредим национална премия „ Златна лопата ” за най-трудолюбивата община. Вместо да се чудим по какъв начин да изравним районите, предлагам всяка година да има подучване за общината, която свърши най-вече работа с минимум пари! Какво ще се харчим да вършим тактики и разбори? Нека народът гласоподава и който завоюва, ще получи златна лопата и нов асфалт за 5 улици!
Четвърто – ще създадем Министерство на бартерите. Ще спестим пари, в случай че си вършим бартери с други страни! Например, ние им пращаме домати, те ни връщат трактори. Защо ще си играем с тия валути? Така ще понижим вноса и ще увеличим експорта!
Пето – вършим държавна лотария за хрумвания. Народът ни е интелигентен, но няма кой да го чуе! Затова предлагам всяка седмица хората да пускат хрумвания за развиване на страната, а ние теглим една лотария и печелившата концепция се приема и извършва от държавното управление със закон!
Шесто – пенсионерите ще получат по един велосипед и всеки месец ще имат маршрут, който да изминат за бонус към пенсията. Така хем ще са дейни и здрави, хем ще харчат по-малко и ще сме по-зелени!
Излагането на концепциите на бай Течо продължи още дълго. През това време политиците разменяха все по-слисани погледи. Дали не сбъркахме… за следващ път, мислеха си те.
В една студена февруарска заран в центъра на София цареше извънредно раздвижване. В първокласен черен джип със затъмнени бронирани стъкла, придружаван от няколко коли с гардове на НСО, седеше новият министър председател на Република България – бай Течо от Луковит. След продължителни и яростни договаряния, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се бяха обединили към фигурата му като " равноотдалечен ". Те гласоподаваха доверие на представител на народа, който не беше нито " съвременно мислещ ", нито прекомерно " обичайно консервативен ". Беше просто… бай Течо.
Пътуването към Министерския съвет беше вълнуващо. Новият министър председател не бе привикнал с първокласни возила и през целия път нервно оглеждаше всичките бутони на джипа, който от вътрешната страна приличаше на галактически транспортен съд. Той се чудеше дали с някой от тях не може да смъкна прозореца, с цел да изстреля на открито една сочна храчка, защото тютюнджийската болест го мъчеше още от сутринта. Искаше му се и да си направи вътре в джипа едно ухилено селфи, което да изпрати на завистливия си комшия в Луковит, с цел да го подразни. Но придружителите му изглеждаха доста съществени и го досрамя. Неудобно му беше и да изяде закуската, приготвена от неговата горда брачна половинка Цонка – парче македонска наденица, половин самун и към триста грама сирене. Затова пакетът с храната заставам от самото начало неотворен върху коленете му.
Когато дойдоха на жълтите павета пред Министерския съвет, гардовете отвориха вратата и общително му подадоха ръка. Бай Течо отхвърли помощта им, измъкна се на открито, намигна и с отзивчив жест им подаде закуската на Цонка.
- Да не стоите гладни, момчета! – рече той.
Гардовете го изгледаха смаяно, а той ги потупа по раменете и подмятна:
- Браво, юнаци! Я виж по какъв начин са се опънали като млади каракачанки!
Влязъл в постройката на Министерския съвет, бай Течо заразглежда всеки подробност с интерес. Коридорите му напомняха на читалището в Луковит, единствено дето липсваха ароматът на туршия и остарялата печка на дърва. Една чиновничка от администрацията се приближи и предложи да го заведе до кабинета му.
- Кабинет ли? Ааа, значи имам канцелария като на учителя по география в учебното заведение! – ухили се бай Течо.
Когато влезе в просторния кабинет, първата му реакция бе да се приближи до голямото кожено кресло.
- Я, фотьойлче като за остарял човек! – засмя се той и седна тежко. Опита да се завърти, с цел да огледа помещението по-подробно, само че усети по какъв начин креслото не му разрешава. Той се врътна внезапно още един път и съвсем падна на земята.
- Е, като са толкоз богати тия хора тук, що не купят по-удобни столове, а?, промърмори той, до момента в който събираше документите от пода.
След няколко минути се появи смесена делегация, водена от знакови фигури на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Честитиха му тази най-висока в страната служба и седнаха да обсъдят първите точки от новата управническа стратегия. Решили сме да създадем това и това, взеха да изброяват водачите на двете най-подкрепяни политически обединения, изхабили доста нерви, до момента в който се схванат каква да е общата им формула за ръководство. Внезапно бай Течо издаде закачлив тон с уста, наподобяващ излизането на непотребните газове от човешкото тяло, ухили се като ряпа и сподели:
- Я изчакайте малко с ваште оферти. Не съм си зарязал гумаджийницата в Луковит, дето толкоз години ми храни фамилията, с цел да си изгубвам тук времето с празни приказки. Аз съм го измислил към този момент по какъв начин ще оправим страната. Така че слушайте вие!
И бай Течо заизброява революционните си хрумвания, като ги четеше от един поизмачкан и замърсен лист от тетрадка, който измъкна от джоба си:
- Първо – данъчен улеснителен шампионат по белот. Който желае да има данъчни облекчения, ще взе участие в годишния шампионат по белот, проведен от Министерството на финансите. Победителите освен, че няма да заплащат налози за година напред, ами и ще получават кошница с луканки за Нова година! – тук той смигна към Асен Василев, за който беше подразбрал, че ще е негов финансов министър.
– Второ – мераклийски патент за всеки домакински производител. Няма потребност да внасяме маркови артикули! Всеки, който прави вино, ракия, туршия или сирене вкъщи, ще получи патент и ще продава легално. Хем хората ще са удовлетворени, хем ще подтикваме по едно и също време производството и вътрешното ползване!
Трето – ще учредим национална премия „ Златна лопата ” за най-трудолюбивата община. Вместо да се чудим по какъв начин да изравним районите, предлагам всяка година да има подучване за общината, която свърши най-вече работа с минимум пари! Какво ще се харчим да вършим тактики и разбори? Нека народът гласоподава и който завоюва, ще получи златна лопата и нов асфалт за 5 улици!
Четвърто – ще създадем Министерство на бартерите. Ще спестим пари, в случай че си вършим бартери с други страни! Например, ние им пращаме домати, те ни връщат трактори. Защо ще си играем с тия валути? Така ще понижим вноса и ще увеличим експорта!
Пето – вършим държавна лотария за хрумвания. Народът ни е интелигентен, но няма кой да го чуе! Затова предлагам всяка седмица хората да пускат хрумвания за развиване на страната, а ние теглим една лотария и печелившата концепция се приема и извършва от държавното управление със закон!
Шесто – пенсионерите ще получат по един велосипед и всеки месец ще имат маршрут, който да изминат за бонус към пенсията. Така хем ще са дейни и здрави, хем ще харчат по-малко и ще сме по-зелени!
Излагането на концепциите на бай Течо продължи още дълго. През това време политиците разменяха все по-слисани погледи. Дали не сбъркахме… за следващ път, мислеха си те.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ