Свидетели сме по-скоро на безсилие и обърканост, отколкото на задкулисни

...
Свидетели сме по-скоро на безсилие и обърканост, отколкото на задкулисни
Коментари Харесай

Проф. Антоний Тодоров: Очакваме ДБ да доведе Годо, липсва въ...

Свидетели сме по-скоро на изтощение и комплицираност, в сравнение с подмолни игри на партиите


Най-разумното за президента е да избере партия, която минимум се отхвърля от останалите

Ако Хартиената коалиция вземе властта, това ще е самоубийство за Българска социалистическа партия

 

-  Проф. Тодоров, на какво сме очевидци в последните месец-два? Театър ли ни разиграват политиците в опитите да образуват държавно управление?

- Свидетели сме по-скоро на изтощение и комплицираност, в сравнение с подмолни игри. Ако имаше такива игри, все някак си щяхме да прозрем кой какво тъкмо желае да направи. Но сме очевидци на неумение да се излезе почтено и честно от една обстановка, която да се изясни правилно на необятната аудитория.

Всички партии, които сега са в Народното събрание и вероятно ще се борят в нови предварителни избори, се опасяват да не бъдат упрекнати като виновници за това, че не е формирано държавно управление. А те всичките, още виждайки резултатите на изборите през октомври, заявяваха, че ще създадат всичко допустимо, с цел да има постоянно държавно управление.

Разбира се, сформирането на такова държавно управление в този парламент е извънредно мъчно и изисква голямо  въображение от страна на партиите, каквото те не показват сега.

Има обаче разграничение в дейностите на обособените партии, някои се пробват да намерят излаз от задънената улица.      

Когато първата политическа мощ предложи своето държавно управление и то беше отхвърлено таман тъй като го предлага точно ГЕРБ, партията не си даваше сметка, че продължава да е изолирана. По-лошото е, че в партията на Бойко Борисов не направиха никакво изпитание, с цел да показват на останалите, че нещо значително се трансформира.

" Продължаваме промяната " също направиха своя опит. Декларацията на Политическа партия беше положително начало, пробваха се да предложат цели, към които партиите да се съберат, което беше в действителност успешно решение. Декларацията обаче не беше призната в Народно събрание.

- Ще успее ли третият мандат, който е претрупан с прекомерни упования?

- Ситуацията наподобява на упованието на Годо, който по този начин и не идва в популярната пиеса на нобелиста Самюъл Бекет. Сякаш си представяме някакъв свръхарбитър, т.е. някоя от по-малките партии да е в положение да убеди останалите да поддържат някаква държавна формула. Там е огромното усложнение, там се изисква огромно въображение. Някои от партиите изрично сложиха червени линии, оповестиха, че няма да поддържат кабинет по предложение на Българска социалистическа партия - това го споделиха от ГЕРБ, както и на Движение за права и свободи - това го споделиха от Българска социалистическа партия. А " Възраждане " няма да поддържат никаква коалиция.

Т.е. единствените две партии, за които не беше изрично оповестено, че няма да  бъде подкрепено тяхно предложение, са обединението " Демократична България " и новата партия " Български напредък ", която прочее е много неопределена - и политически, и идеологически. А и не би било редно най-малката парламентарна група да бъде притежател на държавен мандат. Така че остава единствено Демократична България.

- Ще избере ли обаче тъкмо Демократична България президентът за мандатоносител?

- Президентът е в затруднено състояние и явно се пита кое е най-разумното. Според мен най-разумното е да избере в действителност партия, която минимум се отхвърля от останалите. Но това, несъмнено, ще го вкара в други спорове, които и той така и така има - било с Българска социалистическа партия, било с Демократична България, било с ГЕРБ и с Политическа партия.

Задачата му обаче с избора на мандатоносител  е доста сложна. Най-разумно е да го даде на партия, чийто мандат другите не са оповестили, че изрично няма да поддържат. Всъщност в тази позиция остава май единствено Демократична България. Има минимална опция това да е партията на Стефан Янев. Спрямо тези две партии никоя от останалите не е споделила, че изрично няма да ги поддържа. Но тук са значими опитът и умеенето да се води разговор.

Трудна работа, в случай че предлагането за кабинет не стартира първо с 4-5 ясни целта пред едно държавно управление, което да знаем, че избираме с краткотраен небосвод. Например - най-вече до локалните избори през октомври, само че може и по-рано. При това  тези цели би трябвало да бъдат първо на законодателната стратегия на Народното събрание.

Вместо това, партиите в това Народно събрание първо трансформираха Изборния кодекс, показвайки на гласоподавателите, че цялото занятие на политиците са предварителни парламентарни избори, а не държавно управление. А имаме за одобряваме доста основни закони - първо по европейския План за възобновяване и резистентност. Едва след тази законодателна стратегия може да се направи обща държавна декларация за правилата и рестриктивните мерки на това държавно управление, в която партиите би трябвало да посочат кои са общите им неща.

В тази декларация би трябвало да има съглашение сред партиите, че до избрания период на това държавно управление никоя от тях няма да внася избор на съмнение. И най-накрая могат да стартират договарянията за личен състав на кабинета, в който явно няма да могат да влязат политически водачи, а по-скоро хора с доверие в обществото, потвърдени специалисти, с опит в ръководството на бюджет и личен състав.

- Предлага се формула за кабинет към така наречен Хартиена коалиция - ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия плюс БВ. Реалистична ли е тя?

- Можем да назовем подобен вид блудничество. Ако Българска социалистическа партия го направи, все едно да се самообеси обществено. Всичко е допустимо, само че нямам доверие, че може да се направи сходна коалиция за кабинет, в случай че не са решили по този начин в Българска социалистическа партия, на първо място. Учудващо е по какъв начин приоритет на тези партии може да се окаже - не връщането на хартиената бюлетина, която в никакъв случай не е била отменяна, а обезсмислянето на машинното гласоподаване, което въведохме таман против операциите с хартиените бюлетини. Т.е. с новите промени ще върнем опциите за операции.

- Да не би разковничето за сформиране на кабинет да е в това Политическа партия и ГЕРБ да се преглътнат взаимно? Това допустимо ли е?

- Не имам вяра. ГЕРБ вършат всичко допустимо, с цел да се върнат в политиката и да излязат от изолираност. А Политическа партия се появиха изобщо на политическата сцена със задачата да прекратят безобразията в ръководството на ГЕРБ. Не е техен израз изчегъртването. Те желаят ГЕРБ да се промени коренно, първо водачът им би трябвало да се отдръпна съгласно Политическа партия. И ГЕРБ да се откажат от практики, за които са били подложени на критика през 12-те години ръководство. Така че когато чуваме рецензии от ГЕРБ към държавното управление на Кирил Петков, което ръководи едвам шест месеца, по-добре да погледнат самокритично към личното си ръководство.

- Докога ще се въртим в тая изборна серпантина? 

- Да, проточи се прекомерно дълго. Нуждаем се от конституционна смяна, която вероятно да вкара, както това съществува в някои страни, избор на съмнение да върви с предложение за ново държавно управление. И в случай че това предложение не мине, не минава и вотът на съмнение. Това ненапълно може да изключи и служебното държавно управление, против което има толкоз рецензии. Но то работи без парламент и е с вързани ръце. Заслужава си да се приказва и за такива конституционни промени. Това са стратегически въпроси.

- Удачен ли е гръцкият сюжет, при който спечелилият в изборите получава бонус?

- Не мисля, че е заслужено спечелилият да получи нещо, което не е спечелил. Вярно, културата ни е близка с гръцката, само че по-скоро би трябвало да се поучим от белгийците, които, макар многото разнообразни партии и невъзможността им да получат болшинство на избори, съумяват да договорят кабинет с компромиси. Белгия беше с държавно управление в оставка над година, само че при тях всички други институции работеха. 

- Колко неприятен вид са избори през март?

- Това е единственият парламентарен излаз при неуспех на третия мандат. Лошо ще бъде, в случай че изборното присъединяване падне под 2 милиона при толкоз разочаровани. Т.е. хората би трябвало да се убедят да отидат да гласоподават. Не имам вяра до март да може да се появи нов избавител. Нека ние като жители да постъпим по-разумно на вота - да осъзнаем, че не просто избираме стока като в супера, а бъдещо ръководство.

Много анкети демонстрират, че на възможни избори през пролетта ще получим още от същото, само че нищо не се знае, публичното мнение е динамично. Ще зависи доста и от това какво партиите ще предложат на гласоподавателите. Така че е допустимо да има промени и пренареждане. Но се опасявам, че всички партии ще изгубят. Т.е. доверието в партиите ще се срине още повече. Говори се за прогресивен тренд на " Възраждане ", само че мисля, че са стигнали тавана си.

- Преувеличени ли са упованията за съществени промени на локалните избори, в които са вторачени всички партии?

- Местните избори са доста значими. ГЕРБ печели, тъй като има малко повече от половината общински кметове. Т.е. партиите, които желаят да отстранен този съвсем политически монопол на ГЕРБ в последните години, би трябвало да се преборят за повече наличие в общините. Време е по места партиите да построяват структури, видимост. Възможно е пропукването на ГЕРБ да стартира от огромните градове, където е съсредоточена мощна гражданска сила - София, Пловдив, Варна, Русе. Чака ни динамична година.

 

Антоний Тодоров е магистър по интернационалните връзки и професор по политология в Нов български университет. Бил е гост-професор в Букурещкия университет, в Свободен брюкселски университет, в Бургундския университет в Дижон. Член е на националния съвещателен съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. Дългогодишен ръководител на УС на Българската асоциация по политически науки.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР