Свидетели сме на отдавна невиждана активност около спора между София

Свидетели сме на от дълго време невиждана интензивност към разногласието сред София и Скопие. Най-вероятно министър председателят Кирил Петков се стреми към повдигане на българското несъгласие още през тази година. Дали ще се случи е различен въпрос.

„ Добросъседството ще бъде издигнато на фундамент, към който да работим “, съобщи българският министър председател Кирил Петков на конференция със своя македонски сътрудник Димитър Ковачевски. На междуправителственото съвещание в София представители на ръководещите в двете страни подписаха три меморандума: за съдействие в земеделието, за поощряване на дребните и междинни предприятия в двете страни и за развиване на ж.п.-връзката София-Скопие.
Редакцията предлага
Така след контрактуваната въздушна линия в Скопие преди седмица, жителите на двете страни ще могат да посещават своята съседка и с трен. Но дали всичко това ще помогне на македонците да отпътуват и към Брюксел?

Може ли икономическата интеграция да докара до исторически консенсус?

Политологът професор Антоний Тодоров е оптимист. “Преди българското несъгласие историческата комисия работеше в удобни условия. Тя съумя да реализира някакви единодушия ”, припомня той. Приемането на Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз през 2019 година и по-късно блокирането на изостриха връзките и попречиха всевъзможен прогрес. “Съгласията бяха разрушени, когато стана ясно, че България е на път да наложи несъгласие. Комисията работи в подтекст на цялостните връзки сред двете страни ”, споделя проф. Тодоров. Затова и динамичността в връзките на новите държавни управления в България и Северна Македония е оптимистичен сигнал.

Д-р Димитър Бечев, помощник към Атлантическия съвет на Съединени американски щати и учител в Оксфорд, е на друго мнение. Настоящата динамичност “просто ще сложи на назад във времето ”, споделя той. “Решение мъчно ще се откри, защото двата национални описа са в спор. ” Все отново от основно значение е. “Има историци, които нямат за цел да бранят тази или онази национална позиция ”, споделя Бечев. “Дано най-малко техните гласове да се чуят в общественото пространство ”.

Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ едва ли ще рискуват нови избори

На, която е съдружен сътрудник в актуалното българско държавно управление, лидерката на партията Корнелия Нинова за следващ път акцентира, че смяна в твърдата позиция за Северна Македония няма да има. Сходно мнение се чува и от страна на различен съдружен сътрудник на властта в София - “Има подобен народ ”. Няма ли тези две партии да се трансфорат в препъникамък за всеки опит за пробив? “Една държавна рецесия и нови избори могат да се окажат пагубни за тях ”, споделя доктор Бечев. Професор Тодоров е на сходно мнение: “Въпросът е до какъв брой те ще рискуват оставането си в държавното управление и въобще в Народното събрание ”. Освен това консолидирането на електората зад остра позиция по тематиката Северна Македония към този момент не наподобява належащо. “Няма скорошни постоянни избори, с цел да се тормозят за своите гласоподаватели ”, счита проф. Антоний Тодоров.

Проф. Антоний Тодоров

Трябва ли България да отстъпи от някои от настояванията си? Според професор Тодоров е належащо да се покаже еластичност. Той дава съответен образец: “Въпросът за включването на българите в конституцията на Северна Македония е противоречив. Въпросът може да се реши доста по-лесно с различен законодателен акт. Просто тъй като смяната на конституцията изисква прекомерно огромно болшинство, а болшинството в Скопие е нежно. ”

Може ли България да вдигне ветото още тази година?

Д-р Бечев не счита, че спора сред Русия и Украйна може по някакъв метод да окаже въздействие върху българското несъгласие. Няма ли да се усили натискът от Европейски Съюз за приемането на Северна Македония и Албания? “По-скоро ще ни позабравят поради напрежението там ”, споделя проф. Тодоров.

Д-р Димитър Бечев

На общата си конференция неведнъж подчертаха, че работата на взаимните групи сред двете страни продължава със същата учестена динамичност. Историческата комисия също ще организира най-малко три срещи през идващите четири месеца. Политическите въпроси останаха на назад във времето. Реалистично ли е България да вдигне ветото през 2022 година? “Мисля, че Петков цели това. Но дали ще успее е различен въпрос ”, споделя Димитър Бечев. “Реалистично е да е тази година, само че надали ще стане доста бързо ”, счита Антоний Тодоров. “Ще би трябвало да бъдат направени няколко стъпки, с цел да се усъвършенства общият климат на връзките. Да проработят и другите комисии, с цел да основат по-добри условия за работа и на самата историческа комисия ”, обобщава той.