Доц. Косьо Стойчев: Бюджетът не бори сивия сектор, увеличава разходите за труд
Свидетели сме на последна форма на институционален нихилизъм, който граничи с рискови равнища. Липсва връзка с обществото във връзка с целия развой на бюджетиране. Бяха извадени единствено обособени сегменти от държавната план-сметка, които все едно бяха тествани в обществен дебат по какъв метод обществото ще реагира. Видя се, че всички заинтригувани публични групи реагират неприятно. Нито един въпрос обаче не беше подложен в дълбочина. Не беше обяснено от страна на кабинета какъв бюджет търсим, каква е България след 2026 година, какво ще ни предложат в края на 2026 година Тези интервали от 12 месеца са доста къси. Страната ни има голям брой структурни промени, има сериозен демографски въпрос, нарушени са доста салда на общото уравнение. Това сподели икономистът и учител доцент Косьо Стойчев в студиото на „ Твоят ден ” по NOVA NEWS.
Той съобщи, че е срещу увеличението на данъчната тежест. Според него утежняването на изискванията за бизнеса не е пътят, по който би трябвало да се върви.
Икономистът подчертава на това, че инфлацията е налице, чака се и повишение на цените.
Стойчев беше безапелационен, че има хиперочаквания за приходната част на бюджета.
„ Темата за бюджета е национална злополука. В естествения свят министърът на финансите изготвя механически един бюджет, той се разисква се в Министерски съвет, след което министърът отива в бюджетната комисия и изяснява по какъв начин е структуриран. Това се разисква там, гласоподава се и имаме държавната план-сметка. Тази процедура тотално изчезнала. Има хора, които разискват обособени елементи от бюджета, а той би трябвало да се гледа в целокупност ”, сподели финансистът Левон Хампарцумян.
Стойчев е безапелационен, че с бюджета не се бори сивият бранш, а се „ санкционират ” компаниите, които са на слънце – които действително заплащат налози и въртят облагаеми с Данък добавена стойност и налог дял обороти.
Хампарцумян счита, че „ хората ще търсят способи да избегнат ” спомагателната данъчна тежест и „ ще ги намерят ”. И добави, че бизнесът ще напусне България.
Стойчев изясни, че еврото не може да извършва функционалностите на „ извинителна записка ”. И беше безапелационен, че бюджетът ще утежни изискванията за правене на бизнес и ще усили разноските за труд.
По негови думи в страната има потребност да се направи селекция на бизнеса, тъй като има такива компании, които са нископродуктивни и са тук поради ниските работни заплати.
Според икономистът повдигането на налозите е единствено в услуга на обществената администрация, „ която ще се зареди за прочут интервал със средства, които не е заслужила и не е произвела ”.
Според Хампарцумян българската администрация от неефективна и зле платена в този момент е добре платена, само че не е по-ефективна и по-компонентна.
Казусът " Лукойл "
" Нито един огромен състезател на международния пазар не демонстрира интерес към „ Лукойл ”, това е обезпокоително. Българската страна ще би трябвало да откри вътрешно, инхаус решение. Ние имаме потребност от рафинерията. Балансът демонстрира, че можем да внасяме горива от Гърция и Румъния, най-вероятно ще се оправим в дълготраен проект, само че това ще бъде на напълно друга пазарна цена. Спирането на осъществяване на банкови интервенции с „ Лукойл ” може да блокира активността на рафинерията преди въвеждането на другите наказания за самите горива ", сподели доцент Косьо Стойчев.
Финансистът Левон Хампарцумян изрази вяра, че по някакъв метод ще се откри решение, само че акцентира, че банките няма да заложат репутацията си.
