Проф. Михаел Бар-Зоар пя българския химн на улица в село Горско Сливово, кръстена на него
Световноизвестният израелски историк, публицист и политик проф. Михаел Бар-Зоар пя " Мила Родино " на улица, кръстена на него в ловешкото село Горско Сливово. Емоционалната преживелица се разигра през днешния ден в деня, когато страната ни отбелязва 81-та годишнина от спасяването на българските евреи. С решение на Общинския съвет на община Летница, взето през днешния ден на тържествено съвещание публично бе открита и преименуваната улица на името на Михаел Бар-Зоар - един от избавените български евреи, който посвети живота си на идеята да опише на света за героичното дело на българския народ по време на Втората международна война. Така от през днешния ден кметството в село Горско Сливово към този момент се намира на улица " Проф. Михаел Бар-Зоар ".
Президентът Румен Радев взе участие в церемонията в село Горско Сливово и в словото си посочи подвига на българския народ и приноса на израелския историк, роден в София, за разпространение на българския героизъм. Церемонията по разкриване на преименуваната улица се състоя пред къщата, в която от 1942-1944 година, т. е. военните години, проф. Бар-Зоар е живял дружно със фамилията си в село Горско Сливово, където са били въдворени от тогавашната власт екстрадирани от София български евреи.
Самият проф. Михаел Бар-Зоар с неспокойствие показа, че на български има две думи - татковина и родно място. За него България постоянно ще бъде неговата татковина, а Израел - негово родно място.
Това беше прелестен живот за мен, тук не разбрах какво е антисемитизъм, сподели пред жителите и гостите на селото проф. Михаел Бар-Зоар. Неговата орис е ослепителен образец за спасяването на българските евреи в годините на нацизма, когато голяма част от европейските евреи са пратени в нацистките лагери на гибелта.
Проф. Бар-Зоар описа за своите мемоари, свързани със свещеника на селото, който му прави специфичен подарък – книги с приказките на Братя Грим. " След години си мисля за това – един поп от едно малко село отива в Летница или в Павликени, и с пари от своя джоб купува книги за едно еврейско дете, тъй като е горделив, че е от неговото село и знае да чете. Къде има такова нещо в Европа? ", акцентира историкът.
" В Горско Сливово, в Павликени, в Севлиево – хора, които помагаха, за които евреите бяха като тях, доста приятни и доста топли хора. По-късно, на 8 ноември, напуснахме България с един товарен трен. Стигнахме до границата с Югославия. Може би там имаше повече от хиляда евреи.
Скочихме на открито от влака, малко да се раздвижим и един човек стартира да пее „ Мила Родино “. Прибави се втори, по-късно един хор от към хиляда души, които пеят и плачат. Аз попитах татко ми и майка ми за какво плачат, а татко ми отговори: “Понеже напущаме една страна, която е била добра към нас “. Това не мога в никакъв случай да го не помни ", показа с неспокойствие проф. Бар-Зоар. Затова и когато преди неговите думи прозвуча българският химн той запя " Мила Родино ", изпълнен с горделивост и с признателност.
Според проф. Бар-Зоар спасението на български евреи демонстрира три неща. " Първото е, че положителните българи победиха неприятните и евреите бяха избавени. Второто е едно тъжно умозаключение - в случай че имаше още една нация със същите правила и се беше държала по същия метод към евреите, можехме да спасим не 50 000, а половин милион, един милион, кой знае.
Третото е за младото потомство - когато виждате някого, който нарушава човешки права, живота на другите, не казвайте: " Те са мощни, какво мога да направя? ", а ставайте и се борете. Това България го сподели - един дребен Давид да победи един голям Голиат. Така останахме всички живи и с бездънен дълг към България ", уточни проф. Бар-Зоар. 86-годишният историк се надява да живее още дълго, с цел да продължава да споделя по света за това по какъв начин са избавени българските евреи.
Много хора от Горско Сливово и Летница през днешния ден благодариха на израелския държавник, че неговият татко, който е бил доктор, е избавил техни родители или близки по времето, когато е живял в Ловешко със фамилията си. Местните поданици затрупаха видния си съгражданин от Израел с дарове и с цветя. Също по този начин задушевно проф. Михаел Бар-Зоар бе посрещнат и в община Летница.
Проф. Михаел Бар-Зоар е създател на книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи ". Тя бе издадена преди години у нас със съдействието на Яков Джераси, който е второ потомство избавен български евреин, роден в София през 1946 година Той е шеф на фондация „ Израел – България “, която се занимава с благотворителна, просветителна и обществена активност. Над 10 години Яков Джераси провежда училищен конкурс в цялата страна за есе върху книгата „ Извън хватката на Хитлер “. Заедно с проф. Бар-Зоар Яков Джераси е от огромните радетели за популяризирането по света на истината за спасението на българските евреи.
" В основата на невероятния акт на спасяването на българските евреи през Втората международна война е онази историческа заварка и пълноценна интеграция на българските евреи в нашето обществото, което в никакъв случай не позволи разрушителни прояви на антисемитизъм, видени в други елементи на Европа. Само общество с дълбоки толерантни и хуманни полезности може да извърши такова дело ", съобщи президентът Румен Радев.
" Преди 81 години българският народ, български институции, дружно с Българската православна черква, професионални и креативен обединявания, академични и научни среди направиха храбър акт, обединени от мощната воля да спрат безумието на една от най-мрачните столетия в човешката история, обзета от човеконенавистната хитлеристка идеология за заличаване на еврейския народ. Днес мъчно можем да си представим каква невероятна духовна мощ, храброст и увереност е трябвало, с цел да се изправят против смазващата машина на Вермахта, прегазил цяла Европа, само че предците ни го направиха, водени от вярата в хуманизма, толерантността и положителното.
За мен беше чест в Деня на спасяването на българските евреи и на отдаване на респект пред паметта на жертвите на Холокоста да открия в наличието на израелския публицист, историк и държавник, роден в България, проф. Михаел Бар-Зоар улица на негово име в село Горско Сливово, където е прекарал, както самият той споделя, едни от най-хубавите години в своето детство.
На проф. Михаел Бар-Зоар обществото ни дължи надълбоко самопризнание за цялостното му дело, отдадено на това светът да разбере истината за този необикновен исторически героизъм на нашия народ и страна.
За страдание през днешния ден се намират сили, водени от странни ползи, които се пробват да принизят този храбър акт на нашия народ и страна и да вменят виновност на България за гибелта на 11343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, за чиято крах надълбоко скърбим и съжаляваме, само че които тогавашната българска администрация по ясни исторически аргументи не е можела да избави, защото са били под юрисдикцията на нацистка Германия.
Независимо от декларацията на Народното събрание по този въпрос от 2013 година, в която най-висшият орган на страната има безусловно ясна позиция, не престават опитите за оклеветяване на страната ни на интернационалните конгреси, диспути, на исторически празнувания и трактовки. Все повече български откриватели, историци, политици и общественици схващат същността на тези старания и им дават нужния отпор.
Благодаря на кметовете на Горско Сливово и Летница, на общинското управление и на хората, че пазят жив загатна за подвига на предците ни и за родолюбивата самодейност да наименуват улица на името на проф. Михаел Бар-Зоар ", показа президентът.
Румен Радев напомни, че през 2020 година е удостоил проф. Михаел Бар – Зоар с най-високото държавно отличие медал " Стара планина " като акцентира, че професорът постоянно е бил измежду хората, чувствал се е неразделна част от нашия народ, отстоява историческата истината по света и постоянно се е употребил с любовта на българите. " Затова и в израз на своята благодарност хората подеха тази самодейност да се наименува улица на негово име, с цел да могат идващите генерации да помнят и пазят делото ", сподели президентът.
Пред събралото се голям брой пред къщата, където е живял със фамилията си проф. Бар-Зоар, дружно с кмета на община Летница доктор Красимир Джонев, президентът Румен Радев откри табелата на преименуваната улица в село Горско Сливово.
Красимир Джонев описа по какъв начин е било избавено фамилията: " Скъпи ми професоре, ние сме първото място на света, което увековечи Вашето име. Това село е било и ще бъде Вашето село. Вашата татковина е България ".
" Въпреки дебата към това всички ли евреи от тогавашната българска територия са избавени, за ориста на беломорските и македонските евреи, истината за България остава една - 50 000 български евреи остават живи и здрави, с помощта на българското държавно управление, на българската патриаршия, на огромна част от народните представители и на първо място на целия български народ ", акцентира кметът на Летница.
Той добави, че една мъничка част от заслугата за спасяването на българските евреи споделя и Горско Сливово. Джонев напомни, че през 1942 година след депортацията им от София в това обитаемо място заживяват две фамилии лекари, задушевно признати като свои.
Сред гостите на тържеството през днешния ден в Горско Сливово бяха кметът на селото Мустафа Мустафов, регионалният шеф на област Ловеч Виктор Стойчев, кметовете на общините Ловеч, Левски, Троян, представители на общински препоръки от прилежащи общини, началникът на Висшето военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " бригаден ген. Юлиян Радойски и други.
Фотографии: Александър Иванов
Президентът Румен Радев взе участие в церемонията в село Горско Сливово и в словото си посочи подвига на българския народ и приноса на израелския историк, роден в София, за разпространение на българския героизъм. Церемонията по разкриване на преименуваната улица се състоя пред къщата, в която от 1942-1944 година, т. е. военните години, проф. Бар-Зоар е живял дружно със фамилията си в село Горско Сливово, където са били въдворени от тогавашната власт екстрадирани от София български евреи.
Самият проф. Михаел Бар-Зоар с неспокойствие показа, че на български има две думи - татковина и родно място. За него България постоянно ще бъде неговата татковина, а Израел - негово родно място.
Това беше прелестен живот за мен, тук не разбрах какво е антисемитизъм, сподели пред жителите и гостите на селото проф. Михаел Бар-Зоар. Неговата орис е ослепителен образец за спасяването на българските евреи в годините на нацизма, когато голяма част от европейските евреи са пратени в нацистките лагери на гибелта.
Проф. Бар-Зоар описа за своите мемоари, свързани със свещеника на селото, който му прави специфичен подарък – книги с приказките на Братя Грим. " След години си мисля за това – един поп от едно малко село отива в Летница или в Павликени, и с пари от своя джоб купува книги за едно еврейско дете, тъй като е горделив, че е от неговото село и знае да чете. Къде има такова нещо в Европа? ", акцентира историкът.
" В Горско Сливово, в Павликени, в Севлиево – хора, които помагаха, за които евреите бяха като тях, доста приятни и доста топли хора. По-късно, на 8 ноември, напуснахме България с един товарен трен. Стигнахме до границата с Югославия. Може би там имаше повече от хиляда евреи.
Скочихме на открито от влака, малко да се раздвижим и един човек стартира да пее „ Мила Родино “. Прибави се втори, по-късно един хор от към хиляда души, които пеят и плачат. Аз попитах татко ми и майка ми за какво плачат, а татко ми отговори: “Понеже напущаме една страна, която е била добра към нас “. Това не мога в никакъв случай да го не помни ", показа с неспокойствие проф. Бар-Зоар. Затова и когато преди неговите думи прозвуча българският химн той запя " Мила Родино ", изпълнен с горделивост и с признателност.
Според проф. Бар-Зоар спасението на български евреи демонстрира три неща. " Първото е, че положителните българи победиха неприятните и евреите бяха избавени. Второто е едно тъжно умозаключение - в случай че имаше още една нация със същите правила и се беше държала по същия метод към евреите, можехме да спасим не 50 000, а половин милион, един милион, кой знае.
Третото е за младото потомство - когато виждате някого, който нарушава човешки права, живота на другите, не казвайте: " Те са мощни, какво мога да направя? ", а ставайте и се борете. Това България го сподели - един дребен Давид да победи един голям Голиат. Така останахме всички живи и с бездънен дълг към България ", уточни проф. Бар-Зоар. 86-годишният историк се надява да живее още дълго, с цел да продължава да споделя по света за това по какъв начин са избавени българските евреи.
Много хора от Горско Сливово и Летница през днешния ден благодариха на израелския държавник, че неговият татко, който е бил доктор, е избавил техни родители или близки по времето, когато е живял в Ловешко със фамилията си. Местните поданици затрупаха видния си съгражданин от Израел с дарове и с цветя. Също по този начин задушевно проф. Михаел Бар-Зоар бе посрещнат и в община Летница.
Проф. Михаел Бар-Зоар е създател на книгата " Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи ". Тя бе издадена преди години у нас със съдействието на Яков Джераси, който е второ потомство избавен български евреин, роден в София през 1946 година Той е шеф на фондация „ Израел – България “, която се занимава с благотворителна, просветителна и обществена активност. Над 10 години Яков Джераси провежда училищен конкурс в цялата страна за есе върху книгата „ Извън хватката на Хитлер “. Заедно с проф. Бар-Зоар Яков Джераси е от огромните радетели за популяризирането по света на истината за спасението на българските евреи.
" В основата на невероятния акт на спасяването на българските евреи през Втората международна война е онази историческа заварка и пълноценна интеграция на българските евреи в нашето обществото, което в никакъв случай не позволи разрушителни прояви на антисемитизъм, видени в други елементи на Европа. Само общество с дълбоки толерантни и хуманни полезности може да извърши такова дело ", съобщи президентът Румен Радев.
" Преди 81 години българският народ, български институции, дружно с Българската православна черква, професионални и креативен обединявания, академични и научни среди направиха храбър акт, обединени от мощната воля да спрат безумието на една от най-мрачните столетия в човешката история, обзета от човеконенавистната хитлеристка идеология за заличаване на еврейския народ. Днес мъчно можем да си представим каква невероятна духовна мощ, храброст и увереност е трябвало, с цел да се изправят против смазващата машина на Вермахта, прегазил цяла Европа, само че предците ни го направиха, водени от вярата в хуманизма, толерантността и положителното.
За мен беше чест в Деня на спасяването на българските евреи и на отдаване на респект пред паметта на жертвите на Холокоста да открия в наличието на израелския публицист, историк и държавник, роден в България, проф. Михаел Бар-Зоар улица на негово име в село Горско Сливово, където е прекарал, както самият той споделя, едни от най-хубавите години в своето детство.
На проф. Михаел Бар-Зоар обществото ни дължи надълбоко самопризнание за цялостното му дело, отдадено на това светът да разбере истината за този необикновен исторически героизъм на нашия народ и страна.
За страдание през днешния ден се намират сили, водени от странни ползи, които се пробват да принизят този храбър акт на нашия народ и страна и да вменят виновност на България за гибелта на 11343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, за чиято крах надълбоко скърбим и съжаляваме, само че които тогавашната българска администрация по ясни исторически аргументи не е можела да избави, защото са били под юрисдикцията на нацистка Германия.
Независимо от декларацията на Народното събрание по този въпрос от 2013 година, в която най-висшият орган на страната има безусловно ясна позиция, не престават опитите за оклеветяване на страната ни на интернационалните конгреси, диспути, на исторически празнувания и трактовки. Все повече български откриватели, историци, политици и общественици схващат същността на тези старания и им дават нужния отпор.
Благодаря на кметовете на Горско Сливово и Летница, на общинското управление и на хората, че пазят жив загатна за подвига на предците ни и за родолюбивата самодейност да наименуват улица на името на проф. Михаел Бар-Зоар ", показа президентът.
Румен Радев напомни, че през 2020 година е удостоил проф. Михаел Бар – Зоар с най-високото държавно отличие медал " Стара планина " като акцентира, че професорът постоянно е бил измежду хората, чувствал се е неразделна част от нашия народ, отстоява историческата истината по света и постоянно се е употребил с любовта на българите. " Затова и в израз на своята благодарност хората подеха тази самодейност да се наименува улица на негово име, с цел да могат идващите генерации да помнят и пазят делото ", сподели президентът.
Пред събралото се голям брой пред къщата, където е живял със фамилията си проф. Бар-Зоар, дружно с кмета на община Летница доктор Красимир Джонев, президентът Румен Радев откри табелата на преименуваната улица в село Горско Сливово.
Красимир Джонев описа по какъв начин е било избавено фамилията: " Скъпи ми професоре, ние сме първото място на света, което увековечи Вашето име. Това село е било и ще бъде Вашето село. Вашата татковина е България ".
" Въпреки дебата към това всички ли евреи от тогавашната българска територия са избавени, за ориста на беломорските и македонските евреи, истината за България остава една - 50 000 български евреи остават живи и здрави, с помощта на българското държавно управление, на българската патриаршия, на огромна част от народните представители и на първо място на целия български народ ", акцентира кметът на Летница.
Той добави, че една мъничка част от заслугата за спасяването на българските евреи споделя и Горско Сливово. Джонев напомни, че през 1942 година след депортацията им от София в това обитаемо място заживяват две фамилии лекари, задушевно признати като свои.
Сред гостите на тържеството през днешния ден в Горско Сливово бяха кметът на селото Мустафа Мустафов, регионалният шеф на област Ловеч Виктор Стойчев, кметовете на общините Ловеч, Левски, Троян, представители на общински препоръки от прилежащи общини, началникът на Висшето военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " бригаден ген. Юлиян Радойски и други.
Фотографии: Александър Иванов
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ