Светът е счупен и клишета дебнат отвсякъде
Световният стопански конгрес в Давос е измежду нещата, които доста хора обичат да ненавиждат по доста аргументи. Някои го одобряват за знак на отвлечения от свръх-богатите свят, други виждат само суетност и пози на „ мощните на деня ", трети просто гледат на него като на чудесно място за самостоятелно и политическо позициониране, за четвърти е бастион на сбърканата глобализация. Дискусиите там обаче остават измежду най-хубавите знаци за положението на политическото и икономическото въображение на националните и световни елити, за главните трендове и опасности, които събралите се там са призвани да вземат решение. Независимо какъв брой добре го вършат. Миналата година главният фокус бе върху поръчката на китайския президент за водачество в процеса на глобализация. Този път главното събитие бе присъединяване на Доналд Тръмп и съпътстващите го спекулации кой вид изразителност ще надделее в неговата тирада. Осезаемото комплициране и суматоха от протичащото се в света по време на миналогодишните полемики в този момент към този момент са отстъпили място на по-спокойното умозаключение, че живеем в надълбоко нерешителен свят с голям брой фрактури. От чутото обаче човек остава с усещане за продължаваща мисловна парализа. Казано другояче, светът е строшен и клишета дебнат отвред.
Основният код, през който се мисли счупеният свят е завръщането на геополитическия риск. Това наблюдаване не е просто продължение на описанията на несигурния световен свят, които от много време участват най-малко в реториката на участниците. Всичките рецесии през последното десетилетие, най-малко на равнище политически език, се показват по този метод и това „ ново обикновено " се разказва щедро от много време. По-скоро последните рецесии дадоха съответните контури на актуалното и идното, придадоха облици и лица на нещата, които до неотдавна бяха просто университетски изводи. Така сриването на световната стопанска система и последващите турбуленции илюстрираха взаимното навлизане и обязаност на обособените стопанства, мигрантската и бежанска рецесия илюстрира от дълго време направените предсказания за възходяща подвижност, „ ИДИЛ " трансформира терористичната опасност в квази-държава с територия, ежедневни структури, идеология и информационна инфраструктура. Към тези конкретизации на актуалния нерешителен свят обаче би трябвало да прибавим острото проблематизиране на самата интернационална система с нейните правила, рутина, предвидимост, структури. Доскоро имахме най-много претенцията за „ изместване на Изток ", след Тръмп имаме и вероятността от редовно оттегляне на Съединени американски щати. Към това можем да прибавим нападателната и все по-ревизионистична Русия, множеството районни спорове в Азия, възходящата неустойчивост в близкия Изток и завръщането на геополитическия риск става изцяло разбираемо.
Последствията на глобализацията бяха различен значим лайтмотив на полемиките в Давос. Оказа се, че Брекзит и Доналд Тръмп са мисловната врата за осъзнаването от доста политици, коментатори и бизнесмени на другите неравномерности в резултатите и изгодите на глобализацията. И тук още веднъж, академичното става политическо през съответни събития и техните тълкования. Десетилетия наред учени и колумнисти от най-различни идейни полета обясняваха точно другите асиметрии в световната ера. Да, стопанските системи порастват, само че неравномерно, столиците и огромните градове дърпат напред, а по-малките обитаеми места имат усложнения. Най-различни обществени групи остават в аналоговата ера и губят обществено и стопански от това. Някои браншове на стопанската система летят, други изостават. Леви и десни учени упорстваха, че скоростта на измененията изисква с изключение на „ магията на пазара " и прозаичността на лимитираната държавна интервенция. Милиони излизат от беднотия в Азия, до момента в който приходите на мнозина в развития Запад стагнират или вървят надолу. Политическото игнориране на тези динамичности и предоверяването на само-коригиращия се пазарен автоматизъм последователно отминават в предишното. Идеята, че всяка система има своите дефекти може да е тривиално явна за по-аналитичните, само че мъчно активизира политиците отвън принудата на рецесиите. Неравномерността на глобализационните динамичности и острата потребност от коригиращи политики са към този момент в доста по-голяма степен част от груповото политическо схващане.
Може би най-завършените диспути бяха фокусирани върху цифровата стопанска система и бързото пораждане на напълно нов модел за основаване на разцвет. Той е основан не просто на софтуерни прелюдия, само че и на изкуствен интелект, „ огромни данни ", обработка на символна информация и така нататък Няма подозрение, че цифровото към този момент не се приема като бранш, а като напълно нова база на стопанското развиване. Това е поле на единодушие и към този момент участва даже в реториката на политиците, които нормално се затрудняват с разбирането на протичащото се към тях. За даденост се одобряват и разместващите последици от тази смяна, значимостта на цифровата просветеност, заплахата от разширение на неравенството, потребността от бърза и радикална смяна в просветителните системи. Вече са направени и профили на бъдещите качества, които хората ще би трябвало да имат, в случай че желаят да просперират в новата стопанска система. Много представители на огромни компании схващат нуждата от присъединяване в този величествен развой на промяна на стопанската система и политиките, които би трябвало да я създадат сполучлива. Надигащото се неодобрение против доста от тях сигурно е фактор в това тяхно предпочитание, само че постигането на компромис сред съдействие и регулации няма да е елементарно. Дигиталната стопанска система е не просто „ новото обикновено ", само че е към този момент обект на надълбоко единодушие и възходящ брой хрумвания, начинания и политики, които са разполагаем за тези, които имат вяра в дейното ръководство на измененията.
Най-любопитният контрастност на тазгодишния Давос обаче се състои в по-доброто осмисляне на протичащото се в световния сват и упоритата инерция и клишета на методите и политиките към него. Това бе най-видимо в участията на съществени политически водачи на водещите страни. Ангела Меркел показа изтощен прагматизъм, който по-скоро върви тромаво след скоростните промени. В него отсъства не просто убеденост и сила, само че и ясна управническа вероятност, което е изцяло разумно на фона на протичащото в самата Германия. Политическата уязвимост на Тереза Мей лишава от немалкото забавни неща, които британците вършат, а полупразната зала бе явен знак за намаляващата значителност на страната, затънала в управнически безпорядък към Брекзит. Доналд Тръмп прозвуча като търговец, който популяризира страната си и очевидно притъпи острата анти-глобализационна изразителност от предизборната акция и първите месеци в Белия дом. Нарендра Моди бе по-скоро фокусиран върху това да направи контрапункт на мощното присъединяване на китайския президент отпреди година. Единствено Емануел Макрон предложи по-цялостен политически и управнически прочит на протичащото се и наред с положителния общ разбор очерта съответни политики за справяне със сегашните проблеми. Като цяло обаче политическите водачи не дадоха задоволително доказателства, че схващат изцяло настоящия свят и значимостта на идните години за неговото вярно ръководство.
Цялостното лъчение на Давос нервира мнозина, само че надали са доста хората, които отхвърлят смисъла на сходно вглеждане в света към нас. Българският министър председател също взе присъединяване тази година, въпреки че от него мъчно ще чуете доста по дискутираните тематики. По нашите земи обичайно не се занимаваме с сходни неща и на нас светът ни се случва, а не е обект на осмисляне и моделиране. Политическото ни всекидневие е запълнено с надалеч по-важни неща, а общественото пространство е отвлечено и има всевъзможни други задания, само че не и да подтиква спор и генерира общи решения. Извън страната ни обаче неспирните рецесии и скоростта на измененията се осмислят все по-пълноценно, въпреки политическото въображение да остава много зад тях. Липсва свързващия детайл на водачеството. Там където то се появи, ще можете да откриете утрешния триумф.
Източник: Владимир Шопов, reduta.bg
Основният код, през който се мисли счупеният свят е завръщането на геополитическия риск. Това наблюдаване не е просто продължение на описанията на несигурния световен свят, които от много време участват най-малко в реториката на участниците. Всичките рецесии през последното десетилетие, най-малко на равнище политически език, се показват по този метод и това „ ново обикновено " се разказва щедро от много време. По-скоро последните рецесии дадоха съответните контури на актуалното и идното, придадоха облици и лица на нещата, които до неотдавна бяха просто университетски изводи. Така сриването на световната стопанска система и последващите турбуленции илюстрираха взаимното навлизане и обязаност на обособените стопанства, мигрантската и бежанска рецесия илюстрира от дълго време направените предсказания за възходяща подвижност, „ ИДИЛ " трансформира терористичната опасност в квази-държава с територия, ежедневни структури, идеология и информационна инфраструктура. Към тези конкретизации на актуалния нерешителен свят обаче би трябвало да прибавим острото проблематизиране на самата интернационална система с нейните правила, рутина, предвидимост, структури. Доскоро имахме най-много претенцията за „ изместване на Изток ", след Тръмп имаме и вероятността от редовно оттегляне на Съединени американски щати. Към това можем да прибавим нападателната и все по-ревизионистична Русия, множеството районни спорове в Азия, възходящата неустойчивост в близкия Изток и завръщането на геополитическия риск става изцяло разбираемо.
Последствията на глобализацията бяха различен значим лайтмотив на полемиките в Давос. Оказа се, че Брекзит и Доналд Тръмп са мисловната врата за осъзнаването от доста политици, коментатори и бизнесмени на другите неравномерности в резултатите и изгодите на глобализацията. И тук още веднъж, академичното става политическо през съответни събития и техните тълкования. Десетилетия наред учени и колумнисти от най-различни идейни полета обясняваха точно другите асиметрии в световната ера. Да, стопанските системи порастват, само че неравномерно, столиците и огромните градове дърпат напред, а по-малките обитаеми места имат усложнения. Най-различни обществени групи остават в аналоговата ера и губят обществено и стопански от това. Някои браншове на стопанската система летят, други изостават. Леви и десни учени упорстваха, че скоростта на измененията изисква с изключение на „ магията на пазара " и прозаичността на лимитираната държавна интервенция. Милиони излизат от беднотия в Азия, до момента в който приходите на мнозина в развития Запад стагнират или вървят надолу. Политическото игнориране на тези динамичности и предоверяването на само-коригиращия се пазарен автоматизъм последователно отминават в предишното. Идеята, че всяка система има своите дефекти може да е тривиално явна за по-аналитичните, само че мъчно активизира политиците отвън принудата на рецесиите. Неравномерността на глобализационните динамичности и острата потребност от коригиращи политики са към този момент в доста по-голяма степен част от груповото политическо схващане.
Може би най-завършените диспути бяха фокусирани върху цифровата стопанска система и бързото пораждане на напълно нов модел за основаване на разцвет. Той е основан не просто на софтуерни прелюдия, само че и на изкуствен интелект, „ огромни данни ", обработка на символна информация и така нататък Няма подозрение, че цифровото към този момент не се приема като бранш, а като напълно нова база на стопанското развиване. Това е поле на единодушие и към този момент участва даже в реториката на политиците, които нормално се затрудняват с разбирането на протичащото се към тях. За даденост се одобряват и разместващите последици от тази смяна, значимостта на цифровата просветеност, заплахата от разширение на неравенството, потребността от бърза и радикална смяна в просветителните системи. Вече са направени и профили на бъдещите качества, които хората ще би трябвало да имат, в случай че желаят да просперират в новата стопанска система. Много представители на огромни компании схващат нуждата от присъединяване в този величествен развой на промяна на стопанската система и политиките, които би трябвало да я създадат сполучлива. Надигащото се неодобрение против доста от тях сигурно е фактор в това тяхно предпочитание, само че постигането на компромис сред съдействие и регулации няма да е елементарно. Дигиталната стопанска система е не просто „ новото обикновено ", само че е към този момент обект на надълбоко единодушие и възходящ брой хрумвания, начинания и политики, които са разполагаем за тези, които имат вяра в дейното ръководство на измененията.
Най-любопитният контрастност на тазгодишния Давос обаче се състои в по-доброто осмисляне на протичащото се в световния сват и упоритата инерция и клишета на методите и политиките към него. Това бе най-видимо в участията на съществени политически водачи на водещите страни. Ангела Меркел показа изтощен прагматизъм, който по-скоро върви тромаво след скоростните промени. В него отсъства не просто убеденост и сила, само че и ясна управническа вероятност, което е изцяло разумно на фона на протичащото в самата Германия. Политическата уязвимост на Тереза Мей лишава от немалкото забавни неща, които британците вършат, а полупразната зала бе явен знак за намаляващата значителност на страната, затънала в управнически безпорядък към Брекзит. Доналд Тръмп прозвуча като търговец, който популяризира страната си и очевидно притъпи острата анти-глобализационна изразителност от предизборната акция и първите месеци в Белия дом. Нарендра Моди бе по-скоро фокусиран върху това да направи контрапункт на мощното присъединяване на китайския президент отпреди година. Единствено Емануел Макрон предложи по-цялостен политически и управнически прочит на протичащото се и наред с положителния общ разбор очерта съответни политики за справяне със сегашните проблеми. Като цяло обаче политическите водачи не дадоха задоволително доказателства, че схващат изцяло настоящия свят и значимостта на идните години за неговото вярно ръководство.
Цялостното лъчение на Давос нервира мнозина, само че надали са доста хората, които отхвърлят смисъла на сходно вглеждане в света към нас. Българският министър председател също взе присъединяване тази година, въпреки че от него мъчно ще чуете доста по дискутираните тематики. По нашите земи обичайно не се занимаваме с сходни неща и на нас светът ни се случва, а не е обект на осмисляне и моделиране. Политическото ни всекидневие е запълнено с надалеч по-важни неща, а общественото пространство е отвлечено и има всевъзможни други задания, само че не и да подтиква спор и генерира общи решения. Извън страната ни обаче неспирните рецесии и скоростта на измененията се осмислят все по-пълноценно, въпреки политическото въображение да остава много зад тях. Липсва свързващия детайл на водачеството. Там където то се появи, ще можете да откриете утрешния триумф.
Източник: Владимир Шопов, reduta.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ