На този ден: Отбелязваме Световен ден за борба с диабета
Световната здравна организация отбелязва Световен ден за битка с диабета
Прочетете още
Захарният диабет е заболяване на ендокринната система и се характеризира с нарушавания при усвояването основно на признатите с храната въглехидрати и частично на признатите мазнини. Тези проявления и изключително вероятните затруднения на това заболяване го вършат извънредно сериозен проблем, който за жалост търпи изключително бурно развиване през последните години.
По решение на Международната Диабетна Федерация и Световната здравна организация, в отговор на възходящата паника за бъдещето на милионите хора, страдащи от болестта. През 2007 година
Световният ден за битка с диабета става и формален празник на Организацията на Обединените Нации. Самият ден 14 ноември е определен, тъй като това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който дружно с Чарлз Бест през 1921 година откриват животоспасяващото лекуване за захарен диабет вид 1 – инсулина.
Логото на Световния ден за битка с диабета е кръг, символизиращ живота и здравето, а синият цвят отразява небето, еднообразно за всички народи. Синият кръг отразява обединяването на международната диабетна общественост в отговор на диабетната пандемия.
Българска православна черква празнува Свети деятел Филип
На този ден честват всички с имената– Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.
Свети деятел Филип е един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Арабия, Етиопия. Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида –„ град на рибарите ”. Оттам били и други двама апостоли – Петър и Андрей. Още от дребен Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия дружно със сестра си Мириам и с деятел Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвиняване в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат облеклата им, девицата Мириам се трансформирала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст, Филип – с главата надолу, ужасно земетресение раздрусало града. На мястото, на което била пролята кръвта на деятел Филип, израсла лозница като знак за безконечното самодоволство на светеца, умрял за своя небесен преподавател.
В националната традиция на българите за този празник са присъщи вълшебен обредни практики, наследени от езическата ера. Наричат деня „ Мратинците ”, Мратиняк ”, „ Мрата ”. Особено го тачат дамите, с цел да предпазят домашните птици от смъртоносната „ кокоша болест ”. Тя се причинявала от пъклен, незабележим злобен дух, именуван „ мрат ”, „ мратиняк ”, който в националните показа приличал на черна кокошка със страшни, огромни очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата би трябвало да заколи черно пиле – „ мратинче ”.
След деня в памет на св. деятел Филип стартира четиридесетдневният Рождественски пост, именуван също Филипов пост или " Четиридесетница на ап. Филип ".
През 1943 година по време на Втората международна София е бомбардирана от британско-американската авиация
Бомбардировките над България са поредност от набези на английските и американските Военно въздушни сили против София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 година до есента на 1944 година
България е в състояние на война с Англия и Съединени американски щати от 13 декември 1941 година. След като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени единствено в София са 12 657 цивилен публични и жилищни здания повредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна защита смъква над 100 самолета. Загубите на съперника са 159 починали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки оповестената война България не води дейни бойни дейности и е в дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики. По гледище на Уинстън Чърчил стартират въздушни удари в разнообразни краища на страната с претекста, че България е немски съдружник. След заключителния отчет на Обединения комитет на шеф щабовете на Съединени американски щати и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 година са отправени рекомендации до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, военачалник Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Целта е да се реализира капитулацията на България.
Приоритетно са атакувани филантропични, духовни и културни обекти и доста елементарни здания. Особеност на англо-американските офанзивите е практиката им пускат осакатяващи микробомби c тип на лакомства, играчки и химикалки, за да бъдат поразявани най-много деца.
Според систематизирани данни от Разузнавателното поделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, лечебните заведения, общинските и полицейски управляващи за интервала от 6 април 1941 година до 1 септември 1944 година с 45 268 бомби са бомбардирани 187 обитаеми места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните околности, Беломорска Тракия и земите под български надзор.
Безследно изчезнали, умряли разследване бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. За съпоставяне, съгласно другите източници, в Баташкото кръвопролитие умират от 1500 до 5000. От жертвите 88% са мирни жители – дами, деца, остарели хора, служащи, чиновници. Много от ранените хора след това умират разследване това или остават инвалидизирани до края на дните си. Непоправими са психическите контузии на оживелите, на околните на убитите и осакатените, на окончателно изгубилите домовете и десетилетия креативен труд.
Сринати от англо-американските удари са: 24 лечебни заведения, 19 (а по други данни 40) учебни заведения, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и хранилища, 396 работилници, 117 предприятия, 288 публични институции, тежко са повредени или опожарени голям брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно притежание – унищожени са публични и персонални библиотеки, произведения и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят скъпи творби изкуството, архитектурата и монументи на историята на българите. Близо 1/4 от сградният фонд на София е срутен. Нанесените материални вреди са за над 24 милиарда тогавашни щатски $.
Прочетете още
Захарният диабет е заболяване на ендокринната система и се характеризира с нарушавания при усвояването основно на признатите с храната въглехидрати и частично на признатите мазнини. Тези проявления и изключително вероятните затруднения на това заболяване го вършат извънредно сериозен проблем, който за жалост търпи изключително бурно развиване през последните години.
По решение на Международната Диабетна Федерация и Световната здравна организация, в отговор на възходящата паника за бъдещето на милионите хора, страдащи от болестта. През 2007 година
Световният ден за битка с диабета става и формален празник на Организацията на Обединените Нации. Самият ден 14 ноември е определен, тъй като това е рожденият ден на Фредерик Бантинг, който дружно с Чарлз Бест през 1921 година откриват животоспасяващото лекуване за захарен диабет вид 1 – инсулина.
Логото на Световния ден за битка с диабета е кръг, символизиращ живота и здравето, а синият цвят отразява небето, еднообразно за всички народи. Синият кръг отразява обединяването на международната диабетна общественост в отговор на диабетната пандемия.
Българска православна черква празнува Свети деятел Филип
На този ден честват всички с имената– Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.
Свети деятел Филип е един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Арабия, Етиопия. Той бил роден край Галилейско море, в град Витсаида –„ град на рибарите ”. Оттам били и други двама апостоли – Петър и Андрей. Още от дребен Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия дружно със сестра си Мириам и с деятел Вартоломей. В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвиняване в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат облеклата им, девицата Мириам се трансформирала в огнен пламък. Когато апостолите били разпънати на кръст, Филип – с главата надолу, ужасно земетресение раздрусало града. На мястото, на което била пролята кръвта на деятел Филип, израсла лозница като знак за безконечното самодоволство на светеца, умрял за своя небесен преподавател.
В националната традиция на българите за този празник са присъщи вълшебен обредни практики, наследени от езическата ера. Наричат деня „ Мратинците ”, Мратиняк ”, „ Мрата ”. Особено го тачат дамите, с цел да предпазят домашните птици от смъртоносната „ кокоша болест ”. Тя се причинявала от пъклен, незабележим злобен дух, именуван „ мрат ”, „ мратиняк ”, който в националните показа приличал на черна кокошка със страшни, огромни очи. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата би трябвало да заколи черно пиле – „ мратинче ”.
След деня в памет на св. деятел Филип стартира четиридесетдневният Рождественски пост, именуван също Филипов пост или " Четиридесетница на ап. Филип ".
През 1943 година по време на Втората международна София е бомбардирана от британско-американската авиация
Бомбардировките над България са поредност от набези на английските и американските Военно въздушни сили против София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 година до есента на 1944 година
България е в състояние на война с Англия и Съединени американски щати от 13 декември 1941 година. След като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени единствено в София са 12 657 цивилен публични и жилищни здания повредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна защита смъква над 100 самолета. Загубите на съперника са 159 починали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки оповестената война България не води дейни бойни дейности и е в дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики. По гледище на Уинстън Чърчил стартират въздушни удари в разнообразни краища на страната с претекста, че България е немски съдружник. След заключителния отчет на Обединения комитет на шеф щабовете на Съединени американски щати и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 година са отправени рекомендации до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, военачалник Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Целта е да се реализира капитулацията на България.
Приоритетно са атакувани филантропични, духовни и културни обекти и доста елементарни здания. Особеност на англо-американските офанзивите е практиката им пускат осакатяващи микробомби c тип на лакомства, играчки и химикалки, за да бъдат поразявани най-много деца.
Според систематизирани данни от Разузнавателното поделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, лечебните заведения, общинските и полицейски управляващи за интервала от 6 април 1941 година до 1 септември 1944 година с 45 268 бомби са бомбардирани 187 обитаеми места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните околности, Беломорска Тракия и земите под български надзор.
Безследно изчезнали, умряли разследване бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи. За съпоставяне, съгласно другите източници, в Баташкото кръвопролитие умират от 1500 до 5000. От жертвите 88% са мирни жители – дами, деца, остарели хора, служащи, чиновници. Много от ранените хора след това умират разследване това или остават инвалидизирани до края на дните си. Непоправими са психическите контузии на оживелите, на околните на убитите и осакатените, на окончателно изгубилите домовете и десетилетия креативен труд.
Сринати от англо-американските удари са: 24 лечебни заведения, 19 (а по други данни 40) учебни заведения, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и хранилища, 396 работилници, 117 предприятия, 288 публични институции, тежко са повредени или опожарени голям брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно притежание – унищожени са публични и персонални библиотеки, произведения и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят скъпи творби изкуството, архитектурата и монументи на историята на българите. Близо 1/4 от сградният фонд на София е срутен. Нанесените материални вреди са за над 24 милиарда тогавашни щатски $.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ