Световната ядрена енергетика, а съответно и световният пазар на уран

Световната нуклеарна енергетика, а надлежно и международният пазар на уран  навлязоха в интервал на подем след дългия застой вследствие на повредата на АЕЦ „ Фукушима “. Енергийната рецесия през 2022 година, както и проблемите с цената и доставките на природен газ доведоха до пренареждане на целите на обособените страни. Япония да вземем за пример разгласи готовността си до края на 2023 година да форсира въвеждането на нуклеарни реактори в употреба. Англия е с извънредно подредена визия и напредъкът там е явен. Амбициозна е програмата на Франция. В Европейският съюз все по-силна поддръжка среща нуклеарният алианс. Редица страни, в които към този момент работят огромни АЕЦ демонстрират интерес и към дребните модулни реактори, макар че до момента няма построен и работещ подобен. Ядрената енергетика, като се изключи че набира мощ поради голямото й значение за декарбонизация към момента остава бранш, в който преструктурирането е на път да се случи. Формирането на нов  глобален нуклеарен пазар стартира още преди войната в Украйна. Този развой е съпроводен с преразпределяне и на пазара на уран Какво се случва на пазара на уран? За разлика от други типове горива, уранът се употребява главно за произвеждане на електрическа енергия в атомните електроцентрали (АЕЦ). Според анализаторите от McKinsey, при разнообразни сюжети световното търсене на електрическа енергия ще се утрои до 2050 година Очакваният растеж на търсенето ще се дължи главно на прекосяването от изкопаеми горива към електрификация на крайни артикули, в това число превоз, строителство и промишлени процеси. Необходимостта от ново произвеждане на електрическа енергия, освен това  с ниски и нулеви въглеродни излъчвания ще бъде невиждана. Това значи завършек на интервала на застоялост на мирния атом след повредата в японската АЕЦ „ Фукушима “. За да се отговори на бъдещото търсене, броят на  работещи АЕЦ в света дружно с новопостроените би трябвало да надвиши най-малко 832 до 2050 г.  В момента в света работят 436 АЕЦ, 59  са в развой на създаване,  планирани са 100, преглеждат се планове за други 323. Азия, по-специално Китай и Индия са водачи по увеличението на броя на АЕЦ поради изпреварващия растеж на търсенето на евтина електрическа енергия за развиването на стопанските системи на тези страни и идния отвод от производството на въглища и газ. В редица страни съветската технология е желана. През годините поради евтиния газ от Руската федерация, нуклеарната промишленост на Европейски Съюз на практика попадна в застой. Известно е, че Германия, изцяло се отхвърли от нуклеарните си мощности. Страните, последователи на нуклеарната енергетика се сплотиха в алианс. Малко по-рано през март 2023 година Европейски Съюз предложи план за реформиране на пазара на електрическа енергия според Закона за индустрията Net-Zero, където дребните модулни реактори се загатват като „ напреднали технологии “. Сега задачата е това  същите условия за финансиране да получат и огромните АЕЦ. В Европа поради войната в Украйна тече и развой на пренасочване от съветската технология към технологии, предоставяни от Франция, Южна Корея, Съединени американски щати. Съединени американски щати също декларират упоритости, само че там наклонността, най-малко съгласно данните е за създаване на Малки модулни реактори.  Това се дължи на дълъг интервал на застой на нуклеарната енергетика в страната и не значи, че няма визия и за огромни мощности. Друг е въпросът, че сега нуклеарната промишленост в страната гледа по-скоро към реализация на външни пазари и навлизането на територия, заемана до неотдавна от съветските нуклеарни технологии. Още по тематиката АЕЦ 1 ное 2022 10 сеп 2021 На този декор се чака растеж на търсенето на уран за работата на бъдещите нуклеарни мощности. Това възходящо търсене, последователното привършване на съществуващите ресурси и прекъсването на производството на уранова руда в съществуващите мини, дефицитът на уранов оксид може да доближи 75 милиона паунда до 2035 година, съгласно  Uranium Energy Corp. (UEC), което обаче може да провокира нов кръг от растеж на цените на металите. Производство и цени на урана Скорошната прогноза на специалистите бе, че цените на урана няма да паднат под 40 $ за фунт в средносрочен до дълготраен проект (дори по време на международна криза), защото повече от 20% от производството на уран тогава би било нерентабилно. В същото време упованието, че обстановката на пазара на уран  ще стане по-трудна се сбъдва, макар че към момента няма ясно избрани и огласени необятно обхватни наказания против съветската компания „ Росатом “. Въпреки обстоятелството, че Русия заема почти 6% от производството на първичната суровина, потенциалът за обогатяване на уран за приемане на горивни касети и по-късно сглобяване на горивни пръти възлиза на 46% от международния. Световната организация за нуклеарна сила (WNA) предвижда, че делът на „ Росатом “ също ще остане на настоящето равнище през идващите 7 години. На тази база специалистите изразиха  очакване, че цените на урановата руда ще останат устойчиво високи в небосвод до 2025 година, до към 54 $ за фунт, а разноските за обогатяване на уран се чака да се консолидират на най-високите си равнища заради ограничавания свободен потенциал за обогатяване на уран в международен мащаб. В същото време обаче на 19 юли се случи непредвиденото. Цените на урана стопираха продължителния 4-седмичен спад поради опасенията за рисковете във връзка доставките от Русия и достигнаха  56 $ за фунт, съгласно данните на Trading Economics. Причината е спрян износ на нуклеарно гориво от пристанището в Санкт-Петербург поради неналичието на застрахователно покритие и опасенията за повишаване на геополитическото напрежение сред Съединени американски щати и Русия, което може да промени веригата на доставки, без значение от неналичието на наказания във връзка с съветския уран. Напрегнатата обстановка в Източна Европа през предходната година докара до обстоятелството, че цените за преправка на уранова руда в уранов флуорид и жълт кек, както и цените за обогатяване, скочиха със 100%, достигайки исторически връх и фиксиране покрай равнището от 40 $ за кг. Това се дължи на опасения по отношение на дефицита на потенциал за преправка, защото Руската федерация  държи към 45% от международния пазар на съоръжения за преправка. Според данни от 2022 година Съединени американски щати са намалили  покупките на уранови първични материали от Русия с 24% на годишна база до 4,78 милиона фунта еквивалент на U3O8, съгласно известие на в.„ Комерсант “, базирайки се на данни от EIA. Този размер включва натурален уран (U3O8, оксид), ураниев хексафлуорид (UF6, артикул от превръщането на натурален уран) и обогатен уран. През предходната година администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън лобира непосредствено пред американския Конгрес за одобрение на разноски от 4,3 милиарда $ за закупуване на обогатен уран от локални производители, с цел да се приключи последователно съветският импорт на горивото за нуклеарни реактори. Въпреки че износът е намалял с 24%, Русия остава водач в даването на услуги за обогатяване на уран за американските атомни електроцентрали (АЕЦ) с пазарен дял от 33%. Така главният снабдител за Съединени американски щати през 2022 година става Канада с дял от 27%. Доставките са се нараснали с съвсем 61% до 11,1 милиона фунта еквивалент на U3O8, съгласно данни на разнообразни организации. Казахстан се подреди измежду продавачите  с 10 милиона фунта за Съединени американски щати. Продажбите на Узбекистан се пресмятат на 4,44 милиона (ръст от съвсем 78% на годишна база), което усили делът й на американския пазар до 11%. Кои са най-големите добивни компании на уран в света? Повечето от най-големите снабдители на уран в света са основани в страни с най-големи залежи на уран, като Австралия, Казахстан и Канада. Най-голямата от тези компании е Kazatomprom. Казахстанска държавна компания е произвела 25% от новите международни доставки на уран през 2021 г. Според данните, огромните играчи на пазара са следните компании – Kazatomprom (25 % - 11,858 t), Orano (9% - 4,541 t), Uranium One (9% - 4,514 t), Cameco (9% - 4,397 t), CGN (4,112 t), Navoi Mining (7% - 3, 500 t), CNNC (7% - 3,562 t ), ARMZ (5% - 2,635 t ), General Atomics/Quasar (5% - 2,241 t), BHP (4% - 1,922 t ), Energy Asia (2% - 900 t), Sopamin (2% - 809 t), VostGok (1% - 455 t). Френската Orano е другата държавна компания, нареждаща се на второ място произвеждане на уран в света с 4541 тона. Предимството на Orano са в преработката на нуклеарно гориво, а това издига компанията на доста по-високо равнище от съперниците й. Компаниите, завършващи челната петица, имат сходни количества на произвеждане на уран като Orano и са с дял от към 9% от общото количество в света. Сред тях са  Uranium One от Русия, Cameco от Канада и CGN в Китай. По-голямата част от находищата на уран по света се намират в 16 страни, като Австралия, Казахстан и Канада съставляват близо 40% от възстановимите ресурси на уран. Както означават наблюдаващите, съществуването на огромни ресурси не значи безусловно произвеждане на уран. 10-те най-големи уранови мини в света, които съставляват 53% от международните доставки От най-големите мини в света четири се намират в Казахстан. Като цяло уранът, придобит в Казахстан, представляваше 45% от международните доставки на уран през 2021 г. Най- огромните мини съгласно данните са: Cigar Lake – Канада (Cameco/Orano) Inkai 1-3 – Казахстан Kazaktomprom/Cameco Husab – Намибия Swakop Uranium (CGN) Karatau (Budenovskoye 2) Казахстан - Uranium One/Kazatomprom Rossing Намибия CNNC Four Mile Австралия Quasar SOMAIR   Нигерия Orano Olympic Dam Австралия BHP Billiton Central Mynkuduk Казахстан Ortalyk Kharasan 1 Казахстан Kazatomprom/Uranium One Намибия, в която се намират две от петте най-големи настоящи уранови мини, е вторият по величина снабдител на уран по страни с 12%, следвана от Канада с 10%. За отбелязване е, че притежателите на тези мини не са безусловно локални компании. Например френската Orano ръководи мини в Канада и Нигер. Руската Uranium One ръководи мини в Казахстан и Танзания. Китайската CGN има мини в Намибия. Така да вземем за пример, макар че африканският континент е със доста количество ресурси от уран, няма африканска компания, която да се подрежда измежду първите 10 най-големи компании по произвеждане. Sopamin от Нигер е на 12-то място в класацията с добити 809 тона. Бъдещето? Добивът на уран се трансформира фрапантно. В продължение на 30 години производството на уран нараства устойчиво заради възходящото търсене на нуклеарна сила и разширението на нуклеарните арсенали и доближава пикът в разгара на Студената война през 1980-та година с рандеман от 69 692 тона. Производството на нуклеарна сила (измерено в TWh) също нараства поредно до 21-ви век, достигайки своя връх през 2001 година, когато способства с близо 7% за международните енергийни доставки. Но през идващите години се следи спад и равнене. До 2021 година нуклеарната сила е намаляла до 4,3% от международното произвеждане на сила. Няколкото нуклеарни повреди – Чернобил, Три Майл Айлънд и Фукушима са в основата на отрицателните настроения против нуклеарната сила. Сега  нуклеарната сила е в интервал на поддръжка. Изглежда, че ренесансът се случва от една страна поради нуждата от бърз преход към по-чиста сила, защото нуклеарната сила не генерира директни въглеродни излъчвания. И от друга вследствие на многогодишната битка на специалистите от бранша, които потвърдиха, че в основата на повредите е човешката неточност. Ядрената сила остава един от минимум нездравословните източници на сила и от ден на ден страни се стремят към реализиране на прогрес в нуклеарните технологии за битка с изменението на климата. Малките, модулни нуклеарни реактори са едно от актуалните препоръчани решения, както за понижаване на разноските, по този начин и за понижаване на времето за създаване на атомни електроцентрали. Ползите включват по-малки финансови вложения и еластичност на местоположението. Тъй като страните би трябвало да се оправят по едно и също време с остаряващите нуклеарни реактори и изменението на климата, би трябвало да се обмисли замяната им. В същото време дребните модулни реактори не могат да решат въпроса за подмяна на огромни базови мощности.