Аз - пази боже! - редник Колев...
Световна пандемия, три месеца изгубено житейско време, затворени по домовете, половинчато отдалечено обучение, безработица и бързо ескалиращо публично неодобрение. Как може тази удивителна, богата на завършения, година да стане по-специална за българската юноша? Отговорът бе препоръчан от министъра на защитата Красимир Каракачанов.
Когато преди месец министър председателят съобщи, че ще ремонтира кабинета, не помни да спомене, че ремонтът ще е главен и не на личния му кабинет, а на цялата му постройка, тоест страната. В проекта за нова Конституция - остарялата, но нова, по този начин де, с промени - всеки реши, че е задоволително сръчен, с цел да си прибавя каквото му хрумне. Така внезапно всички политически партии започнаха по личните си убеждения да оферират нововъведения в главния закон. Впечатляващо поле за изява откриха " патриотите ". Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация стартира шест оферти, които да бъдат включени в плана за Конституция. Едното от тях е дългогодишната му волност да бъда върната казармата. Идеята за военна работа се шари от дълго време в разнообразни нюанси - доброволна, целесъобразна, наложителна, както и с разнообразни претекстове за нейното обновяване. През юли месец (като цяло на няколко месеца по веднъж) се появиха заглавия, че Каракачанов внася план в Министерски съвет за доброволната военна работа, като срокът й беше очакван за 6 месеца. Разбира се, съпътстваха я голям брой привилегии за миналите я - работа в областта на сигурността. Сега, когато се плануват промени в Конституция на Република България, внезапно препоръчаната военна работа бързо мина от доброволна към наборна, тоест наложителна.
Мотивите за възобновяване на наборната военна работа са впечатляващо неуместни. Аргументацията на министър Каракачанов е, че наложителната казарма ще възпита младите в родолюбие и полезности и ще се подсигурява националната сигурност. В добавка идва прозрението на министъра, че казармата ще бъде употребена за отдалечаване на младежта от нашумялата джендър идеология и нейното нездравословно въздействие.
" На нож! Да спрем опасността от Запад! Заедно против джендър пропагандата! " - вероятно по този начин би изглеждала концепцията на министъра на защитата преди няколко десетилетия. Ако разгледаме деликатно претекстовете за наложителна казарма, ще усетим един лек социалистически лъх. За благополучие, дръзвам да настоявам, че до момента неналичието на казарма не ме е лишила от родолюбие и полезности, а пък ако " повиквателната " пристигна, не чакам някакъв необикновен нравствен катарзис. Вероятно оптималното, което ще съумея да извлека от една военна работа, е впечатляващото умеене да демонтирам автомат " Калашников " за седем секунди. Всъщност какво по-ценно умеене може да ми е належащо в 21 век? Да измета есенните листа от плаца - това и в този момент умея.
Родолюбието и полезностите са нравствени категории, които се възпитават в надалеч по-ранна възраст. Те зависят от фамилната и обществената среда. В казармата единствената възможност е да те поукротят, в случай че си с по-буен и несклоняем манталитет - въпреки всичко там изпълняваш заповеди, маршируваш в строй, нямаш право на персонално мнение и като цяло мисленето не е на особена респект. Каква по-подходяща среда за един младеж?
Що се отнася до националната сигурност - " светът е огромен и избавление дебне отвред ". Заради осъзнаването, че война, реализиране на национална сигурност и отстояване на суверенитет не се водят в 21 век с голям брой бойци бе анулирана наложителната военна работа през 2007 година
Българският публицист Михаил Вешим в една от своите книги красноречиво разказва потребността от военна работа: " Сред парадоксите на строя беше и нашето наличие в казармата... През 50-те и 60-те години, при по-обтегнати връзки сред Изтока и Запада, висшистите са служили по няколко месеца - и то през ваканциите. В началото на 80-те (времена на сякаш политическо разведряване) нас ни вкараха за две години, а ни задържаха и три месеца в допълнение... Толкова ли бяхме нужни на родината като бойци - ние, философи, филолози, адвокати, инженери, ветеринарни доктори? Трябваше ли да има наложителна военна работа за всички, пък и две години? "
Кому сме толкоз нужни в този момент, запитвам аз? Членството ни в НАТО, миролюбивото време, в което имаме щастието да живеем (в частност на Стария континент), участието ни в Европейски Съюз не допускат активизирането и всеобщото приготовление на военни фрагменти. Не и когато страната ни е в последните ранглисти по доста други параграфи. Военната работа би изисквала отделянето на доста държавни средства. Каузата е безсмислена, поради агонизиращите надалеч по-важни системи, като тези на опазването на здравето и образованието. Всъщност, с цел да не отхвърлим напълно нуждата от военна подготовка най-малко като част от общата просвета на младите, би било доста по-приемливо да бъдат въведени седмични учебни часове в 11. и 12. клас, които изцяло биха задоволили нужните знания за времето, в което живеем.
Джендърите са опасността на 21. век. Фактически не възприемам по какъв начин казармата ще повлияе позитивно на половата ориентировка на един юноша, като го затвориш в една спалня с още стотина мъже за дълъг интервал от време. Сигурно има някаква казармена загадка, която ми убягва. Светът, в който живеем, е прекомерно демократичен, неоспорим факт. Възпитан съм в патриархално и консервативно семейство, не с помощта на военната работа на татко ми, само че отново мозъкът ми не може да проумее имитация от устата на боен: " Иванов, смъкна роклята, ти си мъж! Това е заповед! ". В противоположен случай - " Разстрел, и след разстрела - червеи. Това е толкова просто и разумно ", или? Нима подобен е антиджендър проектът на министър Каракачанов? Дано не...
Като сме захапали просветителната система - полова и полова просветеност също не се учи качествено. Положението е... каквото научиш в междучасието или като извънкласна активност. Но за какво да влагаме в образованието на децата, като можем да ги облечем във въшкарници да маршируват и да им втълпим какви да бъдат.
Или пък това е Каракачановата " Жалба за младост " *.
Напоследък всеобщо се вършат констатации за деградацията на младежта. Казармата би задълбочила казуса, като уеднакви всички, трансформира ги от персони в бойни единици, изпълняващи всевъзможен тип нелепи заповеди. Създаването на мислещи персони с принос за националното бъдеще е нуждата, в която никой не се вглежда.
* " Жалба за младост " - емблематична ария, изпълнена от Тодор Колев, текст на Михаил Белчев, композитор Морис Аладжем.
Когато преди месец министър председателят съобщи, че ще ремонтира кабинета, не помни да спомене, че ремонтът ще е главен и не на личния му кабинет, а на цялата му постройка, тоест страната. В проекта за нова Конституция - остарялата, но нова, по този начин де, с промени - всеки реши, че е задоволително сръчен, с цел да си прибавя каквото му хрумне. Така внезапно всички политически партии започнаха по личните си убеждения да оферират нововъведения в главния закон. Впечатляващо поле за изява откриха " патриотите ". Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация стартира шест оферти, които да бъдат включени в плана за Конституция. Едното от тях е дългогодишната му волност да бъда върната казармата. Идеята за военна работа се шари от дълго време в разнообразни нюанси - доброволна, целесъобразна, наложителна, както и с разнообразни претекстове за нейното обновяване. През юли месец (като цяло на няколко месеца по веднъж) се появиха заглавия, че Каракачанов внася план в Министерски съвет за доброволната военна работа, като срокът й беше очакван за 6 месеца. Разбира се, съпътстваха я голям брой привилегии за миналите я - работа в областта на сигурността. Сега, когато се плануват промени в Конституция на Република България, внезапно препоръчаната военна работа бързо мина от доброволна към наборна, тоест наложителна.
Мотивите за възобновяване на наборната военна работа са впечатляващо неуместни. Аргументацията на министър Каракачанов е, че наложителната казарма ще възпита младите в родолюбие и полезности и ще се подсигурява националната сигурност. В добавка идва прозрението на министъра, че казармата ще бъде употребена за отдалечаване на младежта от нашумялата джендър идеология и нейното нездравословно въздействие.
" На нож! Да спрем опасността от Запад! Заедно против джендър пропагандата! " - вероятно по този начин би изглеждала концепцията на министъра на защитата преди няколко десетилетия. Ако разгледаме деликатно претекстовете за наложителна казарма, ще усетим един лек социалистически лъх. За благополучие, дръзвам да настоявам, че до момента неналичието на казарма не ме е лишила от родолюбие и полезности, а пък ако " повиквателната " пристигна, не чакам някакъв необикновен нравствен катарзис. Вероятно оптималното, което ще съумея да извлека от една военна работа, е впечатляващото умеене да демонтирам автомат " Калашников " за седем секунди. Всъщност какво по-ценно умеене може да ми е належащо в 21 век? Да измета есенните листа от плаца - това и в този момент умея.
Родолюбието и полезностите са нравствени категории, които се възпитават в надалеч по-ранна възраст. Те зависят от фамилната и обществената среда. В казармата единствената възможност е да те поукротят, в случай че си с по-буен и несклоняем манталитет - въпреки всичко там изпълняваш заповеди, маршируваш в строй, нямаш право на персонално мнение и като цяло мисленето не е на особена респект. Каква по-подходяща среда за един младеж?
Що се отнася до националната сигурност - " светът е огромен и избавление дебне отвред ". Заради осъзнаването, че война, реализиране на национална сигурност и отстояване на суверенитет не се водят в 21 век с голям брой бойци бе анулирана наложителната военна работа през 2007 година
Българският публицист Михаил Вешим в една от своите книги красноречиво разказва потребността от военна работа: " Сред парадоксите на строя беше и нашето наличие в казармата... През 50-те и 60-те години, при по-обтегнати връзки сред Изтока и Запада, висшистите са служили по няколко месеца - и то през ваканциите. В началото на 80-те (времена на сякаш политическо разведряване) нас ни вкараха за две години, а ни задържаха и три месеца в допълнение... Толкова ли бяхме нужни на родината като бойци - ние, философи, филолози, адвокати, инженери, ветеринарни доктори? Трябваше ли да има наложителна военна работа за всички, пък и две години? "
Кому сме толкоз нужни в този момент, запитвам аз? Членството ни в НАТО, миролюбивото време, в което имаме щастието да живеем (в частност на Стария континент), участието ни в Европейски Съюз не допускат активизирането и всеобщото приготовление на военни фрагменти. Не и когато страната ни е в последните ранглисти по доста други параграфи. Военната работа би изисквала отделянето на доста държавни средства. Каузата е безсмислена, поради агонизиращите надалеч по-важни системи, като тези на опазването на здравето и образованието. Всъщност, с цел да не отхвърлим напълно нуждата от военна подготовка най-малко като част от общата просвета на младите, би било доста по-приемливо да бъдат въведени седмични учебни часове в 11. и 12. клас, които изцяло биха задоволили нужните знания за времето, в което живеем.
Джендърите са опасността на 21. век. Фактически не възприемам по какъв начин казармата ще повлияе позитивно на половата ориентировка на един юноша, като го затвориш в една спалня с още стотина мъже за дълъг интервал от време. Сигурно има някаква казармена загадка, която ми убягва. Светът, в който живеем, е прекомерно демократичен, неоспорим факт. Възпитан съм в патриархално и консервативно семейство, не с помощта на военната работа на татко ми, само че отново мозъкът ми не може да проумее имитация от устата на боен: " Иванов, смъкна роклята, ти си мъж! Това е заповед! ". В противоположен случай - " Разстрел, и след разстрела - червеи. Това е толкова просто и разумно ", или? Нима подобен е антиджендър проектът на министър Каракачанов? Дано не...
Като сме захапали просветителната система - полова и полова просветеност също не се учи качествено. Положението е... каквото научиш в междучасието или като извънкласна активност. Но за какво да влагаме в образованието на децата, като можем да ги облечем във въшкарници да маршируват и да им втълпим какви да бъдат.
Или пък това е Каракачановата " Жалба за младост " *.
Напоследък всеобщо се вършат констатации за деградацията на младежта. Казармата би задълбочила казуса, като уеднакви всички, трансформира ги от персони в бойни единици, изпълняващи всевъзможен тип нелепи заповеди. Създаването на мислещи персони с принос за националното бъдеще е нуждата, в която никой не се вглежда.
* " Жалба за младост " - емблематична ария, изпълнена от Тодор Колев, текст на Михаил Белчев, композитор Морис Аладжем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ