Жертвите на лагерите на комунизма, палачите, вината и мезетата
Светослав Пинтев
Днес в Ловеч се провеждането обичайното шествие и поклонение в памет на жертвите на комунистическия гнет в лагера " Слънчев бряг " край града. Да си спомним за тях, да се помолим за утешение на душите им… Да прокълнем палачите, които по този начин и не бяха осъдени … Поне от хората…
Да се върнем обратно, към подправения опит това да бъде направено.
На 29 март 1990 прокурорът полк. Лилко Йоцов от прокуратурата на въоръжените сили постановява
ареста на Мирчо Спасов
Върхушката на Българска комунистическа партия евентуално е решила, че този 80 -годишен човек би трябвало да поеме цялата виновността на партията за чудовищните зверства в трудовите лагери. Много приятели са предизвестени да не контактуват с него и околните му, тъй като ще излязат страшни неща. Класическа за партията схема…
Само след дни, на 3 април 1990 година Българската комунистическа партия (БКП) се трансформира публично в Българска социалистическа партия, като сякаш се отхвърля от сляпото следване на марксизма-ленинизма. Стават чисто нови…
Дългогодишният заместител министър на Министерство на вътрешните работи през соцепохата Мирчо Спасов е в действителност злокобна фигура, която персонално провежда и управлява лагерите край Ловеч и Скравена, само че в тази ситуация става единствената жертва, нарочена за заколение, поради решение взето от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, т.е. от името на цялата партия, която през идващите три десетилетия ще продължи да взе участие интензивно в политическия живот на страната, намерено и посредством подставени лица, а икономическия живот нейни издънки ще овладеят съвсем напълно. И не по силата на случайността.
На 30 март 1990 с декрет № 344 на Държавния съвет, управителен по това време от други Петър Младенов, на Мирчо Спасов са „ скъсани пагоните “, нагледно казано. Отнети са му званието генерал-полковник, всички ордени и други оценки.
Пред съда Мирчо Спасов
го удря на „ разкайване “
Като споделя в качеството си на обвинен: " От днешно време преценям, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, само че по това време не мислех по този начин. Ние - политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и нашето министерство мощно копирахме руските приятели, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на Министерство на вътрешните работи и ме натовариха да давам отговор и основа лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на съвещание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на Централен комитет. Сигурен съм, че лагерът се сътвори с решение на ПБ на Централен комитет на Българска комунистическа партия ".
Всички са сигурни, само че какво от това.
Обвиняеми по делото са също Петър Гогов, шеф на лагера, Цвятко Горанов шеф на кариерата, Николай Газдов, отговорник по линя на Държавна сигурност за лагера и надзирателката Юлияна Ръжгева. Непосредствено след повдигането на обвиняване Цвятко Горанов получава инсулт и умира в болничното заведение.
През 1993 година състав на Военната гилдия на Върховния съд дава ход на делото. Прокуратурата събира безспорни доказателства за убийствата на „ единствено “ 12 лагеристи от стотиците убити в лагера в интервала 1959-1962 година,.
Дни след началото на процеса здравословното положение на Мирчо Спасов се утежнява внезапно и той също влиза в болница, където умира на 82 години. След гибелта му делото е прекъснато и пратено за разглеждане от по-нисш съд. По-късно делото още веднъж се връща във Върховния съд. През 2002 година състав на Върховния касационен съд го приключва поради отминалост на закононарушението. Чиста работа
Газдов и Ръжгева прекарват общо към 3 години в ареста, след това са освободени. През 2005 година тя се обесва в дома си в Белене. Газдов сменя семейството си, с цел да не го тормозят, като си отива през 2009 година на 89 години от естествена гибел.
Как стартира всичко?
Първите изселвания стартират директно след 9 септември 1944 година В лагерите са набутани всевъзможни хора- „ буржоазни “ политици, публицисти, интелектуалци, така наречен, кулаци, само че и не малко престъпни нарушители.
На 27 април 1949 година се открива трудововъзпитателното общежитие (ТВО) в Белене, като там към този момент целеустремено са въдворявани така наречен „ врагове на народа “ или политически „ нарушители.
През 1953 година лагерът е краткотрайно закрит. След вълненията в Унгария през 1956 година Централен комитет на Българска комунистическа партия подрежда ТВО-то в Белене да стартира още веднъж да „ работи “. Взетото партийно решение е задействано незабавно от Народното събрание, което издава Указ № 468. Въз основа на този документ в лагера се въдворяват хиляди хора, по руския преден опит, без съд и присъда.
Ето какво написа в обвинителния акт по дело №4 от 1990 година:
" През месец декември 1960 година по разпореждане на обвинения Николай Газдов и Цвятко Горанов (управители в трудовата група) в продължение на няколко дни на обект „ наказателна кариера “ бил обичай лагеристът Иван Карадочев (баща на певицата Богдана Карадочева) от София, настанен с обвиняване, че е „ частник кожухар “. Със съществени тежки увреждания той бил оставен в бараката, където на 23 декември умрял. В акта за гибел била записана погрешна диагноза, че е починал от захарна болест. "
Да чуем какво описват самите лагерници:
„ Най-големият смут беше още първоначално. Бях едвам от две седмици в лагера. На забоя цивилни зареждаха гърмежи. Когато пристигна време за палене на фитилите, Газдов ни строи. Накара Благо Магарето да раздаде цигари на първите 20 души, които да отидат и да възпламенят фитилите. За благополучие аз не бях сред тях.
Взривовете бяха подредени на четири равнища, а фитилите бяха доста къси. Затова, до момента в който първите лагеристи още не бяха се качили по-нагоре, изпод към този момент започнаха гърмежите. Тези, които бяхме в ниското се затичахме да се скрием зад по-големи камъни.
В същото време на горните редове хората започнаха да подскачат от ударната вълна
и се разхвърчаха елементи от човешки тела
На една страна ръка, на друга крайник, глава или цяло раздрано тяло. 19 индивида починаха в този ден. Най-после гърмежите стопираха. Газдов изрева: " Дай газката! Няма ли да обирате тая мърша бе?! Да се разчисти теренът! " Започнахме да събираме. Неописуем смут - пипаш топли части от човешки тела, които треперят още “, споделя Кольо Вутов от с. Торос пред в „ 168 часа “.
Николай Дафинов, който съм срещал стотици път, живееше в нашата махала, е разказвал преди изданието:
„ След като станаха толкоз убийства с тояги, за какво да приказваме каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от пердах и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дни в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, само че броят на лагерниците набъбна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата.
Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея. Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е тъкмо тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха подредени сред тях. По няколко дни чакаха да пристигна една молотовка от Белене и да ги откара. Там изначало ги хвърляха в Дунава, само че те започнаха да изплуват и към този момент ги даваха на прасетата “.
" За месец избиха над 650 индивида пред очите ми.
Удряха ги със сопи и колове, до момента в който не издъхнат
Труповете складираха до тоалетната. На тяхно място идваха нови попълнения ", споделя Кольо Колев пред столично издание.
„ Работа и пердах от забой на забой. “ „ Да работят от зори до зори и който почине - почине. Да се чисти тази тиня “, казвал Мирчо Спасов на подчинените си. Но виновността не е единствено негова, той е единствено функционалност на една античовешка политика. И няма по какъв начин виновността да се одобри с мезетата. /faktor.bg
Днес в Ловеч се провеждането обичайното шествие и поклонение в памет на жертвите на комунистическия гнет в лагера " Слънчев бряг " край града. Да си спомним за тях, да се помолим за утешение на душите им… Да прокълнем палачите, които по този начин и не бяха осъдени … Поне от хората…
Да се върнем обратно, към подправения опит това да бъде направено.
На 29 март 1990 прокурорът полк. Лилко Йоцов от прокуратурата на въоръжените сили постановява
ареста на Мирчо Спасов
Върхушката на Българска комунистическа партия евентуално е решила, че този 80 -годишен човек би трябвало да поеме цялата виновността на партията за чудовищните зверства в трудовите лагери. Много приятели са предизвестени да не контактуват с него и околните му, тъй като ще излязат страшни неща. Класическа за партията схема…
Само след дни, на 3 април 1990 година Българската комунистическа партия (БКП) се трансформира публично в Българска социалистическа партия, като сякаш се отхвърля от сляпото следване на марксизма-ленинизма. Стават чисто нови…
Дългогодишният заместител министър на Министерство на вътрешните работи през соцепохата Мирчо Спасов е в действителност злокобна фигура, която персонално провежда и управлява лагерите край Ловеч и Скравена, само че в тази ситуация става единствената жертва, нарочена за заколение, поради решение взето от Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, т.е. от името на цялата партия, която през идващите три десетилетия ще продължи да взе участие интензивно в политическия живот на страната, намерено и посредством подставени лица, а икономическия живот нейни издънки ще овладеят съвсем напълно. И не по силата на случайността.
На 30 март 1990 с декрет № 344 на Държавния съвет, управителен по това време от други Петър Младенов, на Мирчо Спасов са „ скъсани пагоните “, нагледно казано. Отнети са му званието генерал-полковник, всички ордени и други оценки.
Пред съда Мирчо Спасов
го удря на „ разкайване “
Като споделя в качеството си на обвинен: " От днешно време преценям, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, само че по това време не мислех по този начин. Ние - политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и нашето министерство мощно копирахме руските приятели, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на Министерство на вътрешните работи и ме натовариха да давам отговор и основа лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на съвещание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на Централен комитет. Сигурен съм, че лагерът се сътвори с решение на ПБ на Централен комитет на Българска комунистическа партия ".
Всички са сигурни, само че какво от това.
Обвиняеми по делото са също Петър Гогов, шеф на лагера, Цвятко Горанов шеф на кариерата, Николай Газдов, отговорник по линя на Държавна сигурност за лагера и надзирателката Юлияна Ръжгева. Непосредствено след повдигането на обвиняване Цвятко Горанов получава инсулт и умира в болничното заведение.
През 1993 година състав на Военната гилдия на Върховния съд дава ход на делото. Прокуратурата събира безспорни доказателства за убийствата на „ единствено “ 12 лагеристи от стотиците убити в лагера в интервала 1959-1962 година,.
Дни след началото на процеса здравословното положение на Мирчо Спасов се утежнява внезапно и той също влиза в болница, където умира на 82 години. След гибелта му делото е прекъснато и пратено за разглеждане от по-нисш съд. По-късно делото още веднъж се връща във Върховния съд. През 2002 година състав на Върховния касационен съд го приключва поради отминалост на закононарушението. Чиста работа
Газдов и Ръжгева прекарват общо към 3 години в ареста, след това са освободени. През 2005 година тя се обесва в дома си в Белене. Газдов сменя семейството си, с цел да не го тормозят, като си отива през 2009 година на 89 години от естествена гибел.
Как стартира всичко?
Първите изселвания стартират директно след 9 септември 1944 година В лагерите са набутани всевъзможни хора- „ буржоазни “ политици, публицисти, интелектуалци, така наречен, кулаци, само че и не малко престъпни нарушители.
На 27 април 1949 година се открива трудововъзпитателното общежитие (ТВО) в Белене, като там към този момент целеустремено са въдворявани така наречен „ врагове на народа “ или политически „ нарушители.
През 1953 година лагерът е краткотрайно закрит. След вълненията в Унгария през 1956 година Централен комитет на Българска комунистическа партия подрежда ТВО-то в Белене да стартира още веднъж да „ работи “. Взетото партийно решение е задействано незабавно от Народното събрание, което издава Указ № 468. Въз основа на този документ в лагера се въдворяват хиляди хора, по руския преден опит, без съд и присъда.
Ето какво написа в обвинителния акт по дело №4 от 1990 година:
" През месец декември 1960 година по разпореждане на обвинения Николай Газдов и Цвятко Горанов (управители в трудовата група) в продължение на няколко дни на обект „ наказателна кариера “ бил обичай лагеристът Иван Карадочев (баща на певицата Богдана Карадочева) от София, настанен с обвиняване, че е „ частник кожухар “. Със съществени тежки увреждания той бил оставен в бараката, където на 23 декември умрял. В акта за гибел била записана погрешна диагноза, че е починал от захарна болест. "
Да чуем какво описват самите лагерници:
„ Най-големият смут беше още първоначално. Бях едвам от две седмици в лагера. На забоя цивилни зареждаха гърмежи. Когато пристигна време за палене на фитилите, Газдов ни строи. Накара Благо Магарето да раздаде цигари на първите 20 души, които да отидат и да възпламенят фитилите. За благополучие аз не бях сред тях.
Взривовете бяха подредени на четири равнища, а фитилите бяха доста къси. Затова, до момента в който първите лагеристи още не бяха се качили по-нагоре, изпод към този момент започнаха гърмежите. Тези, които бяхме в ниското се затичахме да се скрием зад по-големи камъни.
В същото време на горните редове хората започнаха да подскачат от ударната вълна
и се разхвърчаха елементи от човешки тела
На една страна ръка, на друга крайник, глава или цяло раздрано тяло. 19 индивида починаха в този ден. Най-после гърмежите стопираха. Газдов изрева: " Дай газката! Няма ли да обирате тая мърша бе?! Да се разчисти теренът! " Започнахме да събираме. Неописуем смут - пипаш топли части от човешки тела, които треперят още “, споделя Кольо Вутов от с. Торос пред в „ 168 часа “.
Николай Дафинов, който съм срещал стотици път, живееше в нашата махала, е разказвал преди изданието:
„ След като станаха толкоз убийства с тояги, за какво да приказваме каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от пердах и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дни в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, само че броят на лагерниците набъбна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата.
Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея. Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е тъкмо тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха подредени сред тях. По няколко дни чакаха да пристигна една молотовка от Белене и да ги откара. Там изначало ги хвърляха в Дунава, само че те започнаха да изплуват и към този момент ги даваха на прасетата “.
" За месец избиха над 650 индивида пред очите ми.
Удряха ги със сопи и колове, до момента в който не издъхнат
Труповете складираха до тоалетната. На тяхно място идваха нови попълнения ", споделя Кольо Колев пред столично издание.
„ Работа и пердах от забой на забой. “ „ Да работят от зори до зори и който почине - почине. Да се чисти тази тиня “, казвал Мирчо Спасов на подчинените си. Но виновността не е единствено негова, той е единствено функционалност на една античовешка политика. И няма по какъв начин виновността да се одобри с мезетата. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ