Без реформи ще се окажем в периферията на ЕС
Светослав Малинов е евродепутат, политолог и преводач. Доцент по история на политическите хрумвания. Депутат в 40-ото Народното събрание през 2005-2009 година и в Европейския парламент от 2009 година
Завършил е политология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.Специализира в политическа доктрина в Осло и Ню Йорк, магистър по политическа философия от университета в Йорк, Англия.
Малинов е член на групата на Европейската национална партия. В Европарламента е член на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред.
Един от създателите на ДСБ, заместник-председател на партията от 2011 година
- Кое е най-сериозното предизвикателство за Европейски Съюз броени месеци преди изборите за Европейски парламент?
- Без подозрение това е Брекзит, защото договарянията са в доста тежка и рискова фаза. Европейски Съюз е декларирал позициите си, от които не може да отстъпи съгласно правната си рамка. Лондон пък не може да откри вид, който да бъде утвърден от всички крила в Народното събрание и в държавното управление. В момента има доста огромна заплаха да се стигне до " корав " Брекзит, овакантяване на Англия без съглашение. Това ще има ужасни последствия за Острова, само че и неприятни за Европейски Съюз.
Ако не беше Брекзит, най-сериозно предизвикателство щеше да е дебатът към новия евробюджет. В момента се разисква многогодишната финансова рамка. Но Европейски Съюз, общо взето, е подготвен за отдръпването на Англия, бюджетът е направен без нейната вноска, с доста положителни, рационални промени.
- Доколко съществени са опасенията от прекомерно огромен триумф на популистите на изборите следващата година?
- И в този момент популисткият избор е към 20%. Трябва да е безусловно ясно, че проевропейските сили, тези, които са за насърчаване на Европейски Съюз към по-интегрирана, по-сплотена общественост, ще завоюват голямо болшинство. Резултатът им ще бъде доста по-висок точно поради Брекзит. Цял свят вижда хаоса и неприятните вероятности, които носи „ мечтаният ” от популистите вид да напуснеш Европейски Съюз.
За първи път от години изследванията записват толкоз явно повишение на доверието към Европейски Съюз. В страни като Ирландия то стига до рекордни стойности.
Така че резултатите на евроизборите следващата година ще бъдат доста положителни. Въпросът е дали новата Европейска комисия ще има политическа воля за по-радикални промени в границите на Европейски Съюз.
Брекзит работи оздравително, тъй като сне огромните илюзии. В момента всички популистки придвижвания стигат своя таван и последователно стартират да вървят надолу, както стана и в Англия.
В момента нито една от огромните популистки партии във Франция или в Холандия не може да се разгласи за излизане от Европейски Съюз - тази теза към този момент е мъртва за голямата част от европейците след последните 2 година във Англия. Понякога грешките могат да се избегнат от другите единствено откакто някой ги извърши.
- Как обаче да си разбираем срутва на доверието към ръководещите и растящата известност на националистите в основна страна като Германия?
- Новата националистка партия Алтернатива за Германия събра сили около рецесията с гръцкия дълг, когато германците възмутени видяха злоупотребата с парите им като данъкоплатци. Получи се доста рисково разделяне - част от германците и западноевропейците се почувстваха ограбени, когато видяха големите обществени задължения, бюджетния недостиг, безумните обществени разноски, пенсии, осигуровки в Гърция. Бежанската рецесия единствено усили това към този момент подбудено неодобрение, от което се възползваха националистическите партии в разнообразни страни. Тези партии обаче не желаят страната им да напусне Европейски Съюз, а желаят друго развиване на Европейски Съюз.
Най-важното е, че популистите на европейско равнище не могат да работят дружно, разделят ги прекалено много неща. Затова сега, когато назрее проблем, националистите на европейско равнище незабавно влизат в конфликт между тях. Затова са слаби. Могат да реализират единствено краткотрайни триумфи в своите страни.
- Каква Европа да чакаме след изборите следващата година?
- Няма да има шокови промени. Пътят напред обаче ще зависи от упоритостите на болшинството в новата Европейска комисия. Надявам се християндемократи, либерали и социалисти да съберат над две трети - това е ключът за триумфа. Така ще има болшинства за всички интеграционни процеси. Очаквам доста съществени промени в Еврозоната, усилване на политиките, свързани с финансовата непоклатимост, с Банковия съюз.
Очаквам създаване на единния дигитален пазар, което да понижи безумните разлики в цифровите технологии заради разминаванията на регулациите. Очаквам да се създадат по-решителни стъпки в посока обща отбранително политика. Лично аз съм огромен бранител на тезата за обща европейска прокуратура - за избрани закононарушения, само че тъкмо тези, които са най-опасни за Европа като цяло.
Така ще се запълни празнината в доверието към някои прокуратури. Например в България единствено ще спечелим от съществуването на подобен орган. Много се надявам да се намерят сили за продължение на политиката на енергийния съюз, да се създадат вложения, с цел да се обезпечи цялостната самостоятелност на Европейски Съюз, изключително на някои уязвими страни, от енергийно изнудване, най-характерно за Русия в последните години.
- Докога миграцията ще е толкоз сериозен проблем?
- Това ще е главен проблем в идващите десетилетия. Дори да няма никакъв въоръжен спор, пушка да не пуква в Африка, бежанци ще има - по доста аргументи. Дори сега се разисква въвеждането на нови правни понятия за бежанците като така наречен климатични мигранти.
Става въпрос за хора, които бягат от родната си не доста развита страна заради липса на вода. На процедура част от страните в Африка не могат да обезпечат естествени условия за живот.
Единственият вид е Европа да влага в тези райони. Радвам се, че без значение от популистките залитания и дивотии, има единодушие, когато става дума за попречване на бъдещите бежански талази посредством вложения в лечебни заведения, обучение в Африка. Когато става въпрос за вложения в такива спешни райони, никоя политическа партия не е била срещу на последните срещи на Европейския съвет.
Това е методът да се предотвратят аргументите за нови бежански талази. Каквато и защита да вкара Европа на границите си, хора, които избират сред Европейски Съюз и гладна гибел, не могат да бъдат спрени по никакъв метод.
Затова би трябвало да се направи всичко допустимо да се влага там - нещо като африкански проект Маршал по сходство на американския в размер на 160 днешни милиарда $, който оказа помощ на Европа да се възвърне след Втората международна война.
Сега Европа ще направи нещо сходно по отношение на Африка, с цел да понижи бъдещия миграционен напън.
Да, сега няма мощен бежански поток, броят на мигрантите е намалял десетки пъти от сериозната година, само че приказваме за решение на казуса потомство напред. Това може да стане единствено със намаляване на суровите условия за живот в Африка.
- Ще съумее ли Европа да откри уравновесено решение за комерсиалната война със Съединени американски щати?
- Тук тъкмо сега сме в добра фаза, за разлика от Брекзит. В доста огромна степен митническата война, т.е. взаимното повишение на митата беше прекъснато. Човек обаче не трябва да се успокоява, изключително с президент като Доналд Тръмп, който трансформира мненията си стремително.
- Готови ли сме ние, българите, за провокациите на обединена Европа?
- Позитивното е, че сме уверено проевропейски настроени. Има обаче една огромна стратегическа заплаха - изниква доста тежък проблем за България като страна, която сега не е готова да взе участие в идната фаза на създаване на Европейски Съюз.
Ако се получи огромното проевропейско болшинство в Европарламента следващата година и се излъчи мощна, амбициозна Европейска комисия, с водач доста по-агресивен от Юнкер, което е доста евентуално, промените ще стартират първо с страните, които имат по-голяма институционална непосредственост с Еврозоната, с страните, които имат по-добре работещи институции.
А България още не е предходна първия си тест за промяна в правосъдната система, подложен преди 10 години. Ние още не сме в Шенген. На процедура най-лошият вид за България е без промени да преживеем още 5 години, което ще ни отдалечи вътре в границите на Европейски Съюз. Ние ще станем в действителност страна, която ще бъде надалеч от ядрото и от интеграцията на Съюза - това е прословутата измислена теза за двете скорости. Ако се случи, единствено ние, българите, ще сме си отговорни.
Никой не пуска разнообразни скорости в Европейския съюз. Когато обаче настойчиво си забил пети в земята, никой няма да те влачи. Ако не създадем тези промени, Европейски Съюз ще се развие, ще си довърши институционалните промени, а страни като България просто няма да вземат участие. Ще изостанем фрапантно - това е сериозното ми безпокойство.
В Европа никой не приказва за непоклатимост - всички приказват за напредък и промени. Само у нас мантрата е непоклатимост, а тя не работи на никое място, даже в най-богатите страни.
- Трябва ли да сме афектирани поради реакциите в Брюксел след убийството на журналистката в Русе?
- Да, гледат ни с съмнение, само че ние в действителност официално сме под мониторинг. Истината е, че когато България влезе в Европейски Съюз, парадоксално утежни фрапантно индикаторите си по независимост на медиите, вместо да ги усъвършенства. Напук на нормалната процедура у нас след участието индикаторите по отношение на степента на почтеност на избори и независимост на медиите се утежниха.
Т.е. ние нямаме цялостно участие - не сме си довършили промените. След като благородно са ни приели, без да сме дали отговор изцяло на изискванията, ние към този момент 10 години не сме в положение да си приключим промените. Да, имаше двоен стандарт към България, само че той беше в наша изгода.
Добре е, че са ни приели, въпреки неподготвени. Оказва се обаче, че когато една страна влезе в Европейски Съюз, няма лостове да я накараш да си довърши промените. /Марица.бг
Завършил е политология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.Специализира в политическа доктрина в Осло и Ню Йорк, магистър по политическа философия от университета в Йорк, Англия.
Малинов е член на групата на Европейската национална партия. В Европарламента е член на Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред.
Един от създателите на ДСБ, заместник-председател на партията от 2011 година
- Кое е най-сериозното предизвикателство за Европейски Съюз броени месеци преди изборите за Европейски парламент?
- Без подозрение това е Брекзит, защото договарянията са в доста тежка и рискова фаза. Европейски Съюз е декларирал позициите си, от които не може да отстъпи съгласно правната си рамка. Лондон пък не може да откри вид, който да бъде утвърден от всички крила в Народното събрание и в държавното управление. В момента има доста огромна заплаха да се стигне до " корав " Брекзит, овакантяване на Англия без съглашение. Това ще има ужасни последствия за Острова, само че и неприятни за Европейски Съюз.
Ако не беше Брекзит, най-сериозно предизвикателство щеше да е дебатът към новия евробюджет. В момента се разисква многогодишната финансова рамка. Но Европейски Съюз, общо взето, е подготвен за отдръпването на Англия, бюджетът е направен без нейната вноска, с доста положителни, рационални промени.
- Доколко съществени са опасенията от прекомерно огромен триумф на популистите на изборите следващата година?
- И в този момент популисткият избор е към 20%. Трябва да е безусловно ясно, че проевропейските сили, тези, които са за насърчаване на Европейски Съюз към по-интегрирана, по-сплотена общественост, ще завоюват голямо болшинство. Резултатът им ще бъде доста по-висок точно поради Брекзит. Цял свят вижда хаоса и неприятните вероятности, които носи „ мечтаният ” от популистите вид да напуснеш Европейски Съюз.
За първи път от години изследванията записват толкоз явно повишение на доверието към Европейски Съюз. В страни като Ирландия то стига до рекордни стойности.
Така че резултатите на евроизборите следващата година ще бъдат доста положителни. Въпросът е дали новата Европейска комисия ще има политическа воля за по-радикални промени в границите на Европейски Съюз.
Брекзит работи оздравително, тъй като сне огромните илюзии. В момента всички популистки придвижвания стигат своя таван и последователно стартират да вървят надолу, както стана и в Англия.
В момента нито една от огромните популистки партии във Франция или в Холандия не може да се разгласи за излизане от Европейски Съюз - тази теза към този момент е мъртва за голямата част от европейците след последните 2 година във Англия. Понякога грешките могат да се избегнат от другите единствено откакто някой ги извърши.
- Как обаче да си разбираем срутва на доверието към ръководещите и растящата известност на националистите в основна страна като Германия?
- Новата националистка партия Алтернатива за Германия събра сили около рецесията с гръцкия дълг, когато германците възмутени видяха злоупотребата с парите им като данъкоплатци. Получи се доста рисково разделяне - част от германците и западноевропейците се почувстваха ограбени, когато видяха големите обществени задължения, бюджетния недостиг, безумните обществени разноски, пенсии, осигуровки в Гърция. Бежанската рецесия единствено усили това към този момент подбудено неодобрение, от което се възползваха националистическите партии в разнообразни страни. Тези партии обаче не желаят страната им да напусне Европейски Съюз, а желаят друго развиване на Европейски Съюз.
Най-важното е, че популистите на европейско равнище не могат да работят дружно, разделят ги прекалено много неща. Затова сега, когато назрее проблем, националистите на европейско равнище незабавно влизат в конфликт между тях. Затова са слаби. Могат да реализират единствено краткотрайни триумфи в своите страни.
- Каква Европа да чакаме след изборите следващата година?
- Няма да има шокови промени. Пътят напред обаче ще зависи от упоритостите на болшинството в новата Европейска комисия. Надявам се християндемократи, либерали и социалисти да съберат над две трети - това е ключът за триумфа. Така ще има болшинства за всички интеграционни процеси. Очаквам доста съществени промени в Еврозоната, усилване на политиките, свързани с финансовата непоклатимост, с Банковия съюз.
Очаквам създаване на единния дигитален пазар, което да понижи безумните разлики в цифровите технологии заради разминаванията на регулациите. Очаквам да се създадат по-решителни стъпки в посока обща отбранително политика. Лично аз съм огромен бранител на тезата за обща европейска прокуратура - за избрани закононарушения, само че тъкмо тези, които са най-опасни за Европа като цяло.
Така ще се запълни празнината в доверието към някои прокуратури. Например в България единствено ще спечелим от съществуването на подобен орган. Много се надявам да се намерят сили за продължение на политиката на енергийния съюз, да се създадат вложения, с цел да се обезпечи цялостната самостоятелност на Европейски Съюз, изключително на някои уязвими страни, от енергийно изнудване, най-характерно за Русия в последните години.
- Докога миграцията ще е толкоз сериозен проблем?
- Това ще е главен проблем в идващите десетилетия. Дори да няма никакъв въоръжен спор, пушка да не пуква в Африка, бежанци ще има - по доста аргументи. Дори сега се разисква въвеждането на нови правни понятия за бежанците като така наречен климатични мигранти.
Става въпрос за хора, които бягат от родната си не доста развита страна заради липса на вода. На процедура част от страните в Африка не могат да обезпечат естествени условия за живот.
Единственият вид е Европа да влага в тези райони. Радвам се, че без значение от популистките залитания и дивотии, има единодушие, когато става дума за попречване на бъдещите бежански талази посредством вложения в лечебни заведения, обучение в Африка. Когато става въпрос за вложения в такива спешни райони, никоя политическа партия не е била срещу на последните срещи на Европейския съвет.
Това е методът да се предотвратят аргументите за нови бежански талази. Каквато и защита да вкара Европа на границите си, хора, които избират сред Европейски Съюз и гладна гибел, не могат да бъдат спрени по никакъв метод.
Затова би трябвало да се направи всичко допустимо да се влага там - нещо като африкански проект Маршал по сходство на американския в размер на 160 днешни милиарда $, който оказа помощ на Европа да се възвърне след Втората международна война.
Сега Европа ще направи нещо сходно по отношение на Африка, с цел да понижи бъдещия миграционен напън.
Да, сега няма мощен бежански поток, броят на мигрантите е намалял десетки пъти от сериозната година, само че приказваме за решение на казуса потомство напред. Това може да стане единствено със намаляване на суровите условия за живот в Африка.
- Ще съумее ли Европа да откри уравновесено решение за комерсиалната война със Съединени американски щати?
- Тук тъкмо сега сме в добра фаза, за разлика от Брекзит. В доста огромна степен митническата война, т.е. взаимното повишение на митата беше прекъснато. Човек обаче не трябва да се успокоява, изключително с президент като Доналд Тръмп, който трансформира мненията си стремително.
- Готови ли сме ние, българите, за провокациите на обединена Европа?
- Позитивното е, че сме уверено проевропейски настроени. Има обаче една огромна стратегическа заплаха - изниква доста тежък проблем за България като страна, която сега не е готова да взе участие в идната фаза на създаване на Европейски Съюз.
Ако се получи огромното проевропейско болшинство в Европарламента следващата година и се излъчи мощна, амбициозна Европейска комисия, с водач доста по-агресивен от Юнкер, което е доста евентуално, промените ще стартират първо с страните, които имат по-голяма институционална непосредственост с Еврозоната, с страните, които имат по-добре работещи институции.
А България още не е предходна първия си тест за промяна в правосъдната система, подложен преди 10 години. Ние още не сме в Шенген. На процедура най-лошият вид за България е без промени да преживеем още 5 години, което ще ни отдалечи вътре в границите на Европейски Съюз. Ние ще станем в действителност страна, която ще бъде надалеч от ядрото и от интеграцията на Съюза - това е прословутата измислена теза за двете скорости. Ако се случи, единствено ние, българите, ще сме си отговорни.
Никой не пуска разнообразни скорости в Европейския съюз. Когато обаче настойчиво си забил пети в земята, никой няма да те влачи. Ако не създадем тези промени, Европейски Съюз ще се развие, ще си довърши институционалните промени, а страни като България просто няма да вземат участие. Ще изостанем фрапантно - това е сериозното ми безпокойство.
В Европа никой не приказва за непоклатимост - всички приказват за напредък и промени. Само у нас мантрата е непоклатимост, а тя не работи на никое място, даже в най-богатите страни.
- Трябва ли да сме афектирани поради реакциите в Брюксел след убийството на журналистката в Русе?
- Да, гледат ни с съмнение, само че ние в действителност официално сме под мониторинг. Истината е, че когато България влезе в Европейски Съюз, парадоксално утежни фрапантно индикаторите си по независимост на медиите, вместо да ги усъвършенства. Напук на нормалната процедура у нас след участието индикаторите по отношение на степента на почтеност на избори и независимост на медиите се утежниха.
Т.е. ние нямаме цялостно участие - не сме си довършили промените. След като благородно са ни приели, без да сме дали отговор изцяло на изискванията, ние към този момент 10 години не сме в положение да си приключим промените. Да, имаше двоен стандарт към България, само че той беше в наша изгода.
Добре е, че са ни приели, въпреки неподготвени. Оказва се обаче, че когато една страна влезе в Европейски Съюз, няма лостове да я накараш да си довърши промените. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ