Светослав Кантарджиев не е от хората, чието име попада често

Светослав Кантарджиев не е от хората, чието име попада постоянно във фокуса на публичното внимание. Той е притежател на медийна група “Селевкиди ”, сплотяваща над 50 издания и 170 фейсбук страници. Първите си стъпки в онлайн медиите прави преди близо десетилетие, когато закупува от журналиста и издател Георги Календеров светските и проверяващи сайтове kliuki.bg, razkritia.com, kliuki.net и kliuki.ws. Работи интензивно в полето на рекламния бизнес, притежавайки над 150 билборда. През 2008 година е поканен като финансов шеф в “Ню Медия Груп ”, издателството, което управлява в. “Уикенд ”, в. “Минаха години ”, в. “Всеки ден ”, сп. “Биограф ”. През 2009 година става изпълнителен шеф дружно с Недялко Недялков. Малцина знаят, че той е създател на фондацията за запазване на културното завещание “Мизия ”. 

Роден е на 11.04.1977 година, зодия Овен, приключил 35 СЕУ “Добри Войников ”, както и политология магистърска степен, държавна поръчка в СУ “Св. Климент Охридски ”. 

При все, че работата му е обвързвана с едни от най-публичните поприща - медии и реклама, постоянно е предпочитал да стои зад кадър. До през днешния ден, когато стана ясно, че той придобива една от най-големите и значими осведомителни организации - ПИК. 

Защо нейният създател Недялко Недялков реши да се отдръпна и какво свързва двамата, отговорите дава притежателят на медийна група “Селевкиди ”.

Интервю на Асен РАШКОВ, основен редактор на ПИК: 

- Г-н Кантарджиев, създателят на ПИК Недялко Недялков изненадващо разгласи, че се отдръпва от издателския бизнес и трансферира последната си “рожба ” на Вас. Обикновено продажбите на медии от този диаметър постоянно са били съпроводени от несметно количество клюки, витаещи месеци по-рано в гилдията. Но Вие двамата изненадахте всички.

- Моят другар Недялко сподели нещо доста определящо за предишното, само че и за бъдещето на нашия общ план: “Лаская се, че ПИК е едно от последните островчета на свободното говорене в изцяло превзетата от демократичния естаблишмънт и държавната цензура медийна среда ”. Ще допълня, че ПИК ще продължи да бъде леговище на свободното слово и в това съм безапелационен. С господин Недялков се познаваме повече от 20 години, работили сме един до друг в някои от най-ярките му медийни планове, какъвто е в. “Уикенд ”. Разликата сред мен, Недялко и публицистите, с които в миналото дружно стъпихме на медийния пазар, е, че работата ми е фокусирана върху мениджмънта и рекламата на изданията. Ако Недялко и останалите публицисти, с които тръгнахме дружно преди години, са духът, аз съм моторът, чиято функционалност постоянно е била да обезпечи почтено заплащане за сътрудниците и финансовата независимост да творят, без да се обременяват с паниките на делника. Това ще върша и в този момент - ще се съсредоточа върху основаване на съответни условия, в които геният на хора като Соня Колтуклиева, Асен Рашков и останалите сътрудници да разцъфти, те да имат уютна професионална среда и още по-голяма самостоятелност. Да бъдат уверени, че в мое лице те имат отбрана и тил, на който да се опрат за бъдещите си журналистически следствия и изяви.

- И въпреки всичко за какво беше тази загадъчност?

- Няма никаква мистерия. С Недялко сме дружно съвсем всекидневно, обменяме мисли за медийната среда, за цензурата, за икономическия напън над пишещите хора и по този начин в един миг той ми предложи да поема ПИК. Може би тъй като е наясно, че аз изрично ще запазя изданието във типа, в който го получавам в наследство. В редакцията на ПИК ще царува същата независимост и ще се отстояват същите правила, заложени от Недялко Недялков. Единственото, което мога да предложа, е отбрана на публицистите от външен напън - както политически, по този начин и стопански. Това сред нас с господин Недялков не е договорка, или най-малко не в оня й тип, който хората са свиквали да схващат. Това е приятелско рамо, с цел да може той да развива нови планове в публичен проект. Аз съм негов възпитаник и се схващам тъкмо по този метод - като човек, който е предназначен да запази и отбрани духа, пристрастеността и силата, създали ПИК водач на новинарския пазар.

- Как смятате да осигурите всичко това? 

- Недялко ме е учил, че сполучливите медии би трябвало да се самоиздържат и да не бъдат подвластни от обществен запас като публични поръчки, европейски и всевъзможни други стратегии, и прочие Медиите, които и сега ръководя, се финансират само от реклама, в това число и от Гугъл реклама. Търговските сътрудници, които популяризират в останалите ми медии, пък имат клаузи в договорите, че нямат право да се месят в публицистичната политика. Моята упоритост е да развия ПИК като платформа, в която водещи стопански субекти могат да показват своята активност при ясни и транспарантни условия. От нас те ще получат читаемост и лоялна публика. Но нищо повече. Никога не бих търгувал медийна независимост против финансова сигурност. 

  - Кой е Светослав Кантарджиев? При търсене на името Ви в Google откриваме голям брой уеб сайтове, под които стоите Вие, в това число и “Свободно слово ”, чиято камера и микрофон са в Народното събрание паралелно до огромните национални малките екрани. Четем информация за Ваши увлечения по археология, нумизматика, културно завещание. Името Ви се свързва също по този начин и с стилния бизнес. 

- Както по-напред споделих, точно Недялко Недялков беше индивидът, който ме посвети в медиите и публицистиката. На информационния пазар съм от началото на новия век, само че първите ми стъпки са свързани с рекламата и по-специално с външната реклама. Ръководя рекламна организация, притежаваща над 150 билборда в цялата страна. Онова, с което се гордея, е, че не съм взел участие в общински билборд състезания и не вземам уреди на безценица, с цел да ги преотдавам на десетократно повишени цени. Напротив - всичките ми покупко-продажби за външна реклама са напълно търговски и обективни за всеки участник в процеса. Бидейки на този пазар, пътищата ни с Недялко се пресякоха и той ме предложения във в. “Уикенд ”, където още веднъж отговарях за рекламата и привличането на сътрудници. От господин Недялков усвоих още един принцип, който ще приложа и в ПИК - креативната активност и наличието да бъдат напълно разграничени от финансирането. Така беше още в първите години на “Уикенд ” и аз в никакъв случай не съм си разрешавал да се меся в това, което Недялко или Мартин (бел.ред.: актуалният притежател и основен редактор на вестника) пишат. Което, несъмнено, ми навлече недоволството на доста хора с благоприятни условия. Те си повярваха, че щом заплащат за рекламни карета, ще могат да споделят какво да излиза на страниците. Беше тежка цена, която плащаме и до през днешния ден. През 2009 година оглавих мениджмънта на цялата група от издания, зародила към вестника в най-силните му години – в. “Уикенд ”, в. “Всеки ден ”, в. “Минаха години ”, маркетинг и рекламата в сп. “Биограф ”. Няма човек на медийния пазар, с който да не съм работил - от основни редактори, през публицисти, фотографи, оператори, та даже и техническия личен състав - дръзвам да кажа, че ги познавам поименно.

Така се стигна до 2012-2013 година, когато с още няколко публицисти взехме решение да се възползваме от капацитета на интернет. Създадохме най-силния за времето си всемирски уебсайт, където моята роля още веднъж се свеждаше до намиране на рекламодатели и финансиране. Покрай него основахме и придобихме още серия уеб сайтове, профилирани в светската и проверяваща публицистика. Интернет дава невероятна независимост, новините доближават до читателите за секунди, а неналичието на цензура разрешава да се кажат неща, които за момент прекатурват процесите, освен у нас. Не пострадвам от непотребна невзискателност, ето за какво ще загатна, че най-горещите кавги в хайлайфа са тръгвали от моите уеб сайтове razkritia.com и kliuki.bg, където са излизали тежки следствия за ъндърграунда, политическия и стопански хайлайф. Стигало се е до там рискови босове, някои от които към този момент не са измежду нас, да ме търсят за възмездие, че моите публицисти са осветили техни схеми, зависимости и обязаност с висши политици. Всичко това читателите получаваха на наличен за тях език, поднесено цветно, сочно и вълнуващо. Така е и до през днешния ден.

През годините разширихме портфолиото и тематиката. Роди се уеб сайтът за престъпни вести crimes.bg, чисто новинарския “Мрежа.бг ”, а през 2022 година бях поканен да вляза като вложител в една от най-значимите медии в полето на консерватизма и родолюбието - “Свободно слово ”. Сами виждате, че публицистичната му политика се е съхранила непроменена, моят принос беше само да го надградя като осведомителна организация. Закупихме телевизионна техника, поканихме към нас да се причислят журналистът Анелия Дулева и оператора Симеон Крушков, а през днешния ден - две години по-късно медията предава директно от Народното събрание, Министерски съвет, Столичния общински съвет, а публицистите вършат съществени следствия, разкривайки доста от недъзите в обществото.

- Колко медии управлявате към днешна дата?

- В портфолиото на медийна група “Селевкиди ” са над 50 онлайн издания, покриващи цялата палитра на публичния интерес. Само спортни медии не съм менажирал, както и такива, които са тясно профилирани във финансово-икономическата тема. С огромна част от издателите, основни редактори и публицисти на останалите медии контактувам всекидневно и сме в положителни връзки.

- И въпреки всичко - за какво ПИК? Не е ли прекомерно огромна хапка медия от сходен диаметър даже за Вас?

- Да си призная, това беше концепция и предложение на господин Недялков. Той от много време търсеше човек, с който вибрират на една периодичност, в случай че мога да употребявам модерния “ню ейдж ” диалект. Факт е, че той е мой преподавател и аз цялостен живот съм ползвал неговите правила за развиването на журналистически планове. От него знам, че няколко крупни стопански групировки са се опитвали да му насочат предложения, само че той беше наясно, че по този метод ПИК ще бъде овладян, а свободата - затворена в златна клетка. При мен е противоположното - аз отхвърлям да се меся на публицистите, искрено не искам да влизам в ролята на медиен необут и мастит издател. Може би няма да съм в положение да отворя ро̀га на изобилието за работещите там - ще финансирам медията консервативно, само че ще вардя достолепието на пишещите и снимащи хора в редакцията. С Недялко изповядваме една и съща идеология, политическите ни убеждения са доста сходни и двамата имаме усет към абсурда и нюх да го търсим на всички места. Не ни е боязън да вадим на показ кирливи ризи, не изпадаме в зависимости. И знаем по какъв начин да отхвърляме даже на пръв взор преференциални оферти. Това ни събра и това ми дава мощ да продължа делото му. Също както моите досегашни медии, ПИК е без значение издание и аз ще го запазя такова. Да финансираш неуместна медия се желае храброст. Аз ще черпя такава от журналистическия екип, който стои зад мен.

- Няма по какъв начин да не Ви попитам ще бъде ли във Вашите ръце тази медия инструмент за политическо въздействие .

- Както и доскоро споделих - моята роля в “Ню Медия Груп ” (бел.ред.: издател на в. “Уикенд ”) е била чисто мениджърска, даже имах нотариално удостоверен контракт с основния редактор да не се меся в публицистичната политика. Всеки, който се притеснява, че бих залитнал в отбрана на нечии ползи, може да отвори какъв да е от уеб страниците, които съм основал и да ревизира дали до в този момент е имало сходна наклонност. Най-вероятно ще се разочарова. Медията не е стерилно пространство, лишено от лично схващане за процесите. Точно противоположното. ПИК е мощен тъкмо поради ярките персонални позиции на Недялко, на Соня Колтуклиева и на останалите публицисти. Аз също имам своите политически пристрастия, работя напълно с персонални средства, не се допирам до обществен запас, ето за какво владея привилегията да сортирам кореспонденти и редактори, чиито убеждения са близки до моите и да им давам поле за изложение на тези убеждения. Така че ПИК, както и останалите ми медии, няма да бъдат безинтересни - в противен случай, те ще са ярки, полемични, с отчетлива физиономия, в това число и политическа. Медията е преди всичко пристрастеност, идеология и платформа за отбрана на убеждения. Което никога няма да ме спре да разкривам недъзите даже на персони и организации, на които съчувствува в частно качество. 

- Как медийният бизнес се съотнася към работата Ви в областта на културното завещание? Вие сте създател на фондация “Мизия ”.

- Опазването на културното завещание, историята и археологията са друга моя пристрастеност и занимание, на което, признавам си, нямам времето и ресурса да се посветя напълно. Имам класическо обучение, приключил съм столичното 35 СЕУ “Добри Войников ”, където преподавателите разпалиха интереса ми към предишното и към духовните достижения на България. Така във времето се възпламених по колекционерството и се надявам, че някой ден ще съумея да развия това свое си занятие в активност, която да подкрепя страната в съхранението на нейното материално и духовно завещание.

- Всичко, което казвате дотук, е прелестно, само че какво ще отговорите на тези, които свързват името Ви с действия, не изключително присъщи за издател? В изявления след 2010 година Вие сте представен в искрено ъндърграунд подтекст, даже към името Ви е прибавен присъщ прякор?

- Отново ще се върна във времето след 2010 година, когато бях първо финансов, а по-късно и изпълнителен шеф в “Ню Медия Груп ”. Периодът съответствува с разбиването на няколко злокобни незаконни банди за отвличания, рекет, побои. Най-известната от тях е групата на “Наглите ”, само че тя не бе единствена. На страниците на в. “Уикенд ” се появиха редица журналистически следствия, описващи бруталността, с която са работили ъндърграунд персоните – по какъв начин са отвличали хора, рязали са пръсти и какви ли не други извращения. Навлякох си гнева на доста страховити фигури, измежду които към този момент починалите Алексей Петров и Антон Петров-Хамстера, най-много техния яд. В знак на възмездие против хората от екипа на медията, беше финансирана кална и недостойна акция, в която аз бях показан надали не като участник в престъпните процеси, лепнаха ми и колоритен прякор, типично за Алексей Петров. Знаете по какъв начин действаше той в интервала 2008 година - 2010 година, улицата, Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата бяха негови. Четох по това време, че съм бил търговец на оръжия, продавал съм ракети “земя-въздух ” на Сирия, взел участие съм в трафик и какво ли още не. За хората, които ме познават, сходни трудове наподобяват неуместно, защото аз съм прочут по-скоро като “книжен ” човек, с усет към науката, словото и историята. Ако имаше нещо положително в цялото ми омаскаряване, то е, че този подправен ореол на “лошо момче ” ме направи по-атрактивен измежду нежната половина на човечеството. Ако би трябвало да съм сериозен - времето потвърди несъстоятелността на сходни клюки. Цената им обаче бе платена от най-близките ми хора. Точно поради тях ми е мъчно да простя на разпространителите им, въпреки някои към този момент да не са измежду нас. 

- Преди да ми разкажете за първите си стъпки в модата, ще се базира на материал от преди близо две десетилетия, където този път Ви свързваха с “Топлофикация ” и контракти, които стилната Ви организация е сключвала с дружеството-монополист?

- Започвам в обратна посока. През 1998 година направих първите си стъпки в светските среди, създавайки рекламната и модерно организация “Джей Моделс ”, която организираше състезанията за хубост “Топ модел България ”. Паралелно основах и първата си организация за билборд реклама “ВИП Груп 77 ” ЕООД. Смело мога да кажа, че  “Джей Моделс ” беше организация, даваща опция на моделите да се занимават само и единствено с мода. Настоявах да стоят надалеч от процеси, носещи неприятна популярност в този бизнес. Факт е, че не всеки път в този бизнес успявахме да направляваме моделите. Това могат да потвърдят някои от тогавашните ми съперници, с които и до през днешния ден имаме повече от положителни, другарски връзки. Не инцидентно краят на стилната организация съответства с началото на международната финансово-икономическа рецесия след 2007 година За разлика от други организации, които използваха хубостта за камуфлаж на не изключително морални и законни действия, аз нямах техния всекидневен финансов запас и избрах да изляза от стилния бизнес. Що се отнася до “Топлофикация ”, “Джей Моделс ” беше спечелила открит конкурс за три контракта с “Топлофикация - София ”. Всички те бяха за изработването на листовка, съдържаща колаж, на който да бъдат изобразени най-известните здания в София под наслова “Светлина и топлота за всички ”. Към тях трябваше да има и портрети на известни лица от политиката, бизнеса, спорта и културата. За страдание моето сдружение бе измежду десетките, а може би и стотици контрагенти на монополиста, потърпевши от не изключително правилното отношение на тогавашната му администрация. За да запазя положителното си име, аз върнах сумата от 24 000 лева, която ми беше изплатена по тези контракти. Запазих си обаче урока да заставам надалеч от всяко занятие, включващо обществен запас и държавни компании.

- И заключителен въпрос - кажете каква беше цената на договорката за ПИК и по какъв начин финансира х те покупката?

- Изцяло със лични средства. С риск да се повторя - това не беше договорка, а приятелско рамо и предаване на щафетата от моя преподавател господин Недялков към мен. Цената е почтена и обективна, само че не би било етично да приказвам с числа. Пожелавам триумф на целия екип и дано Господ да ни оказва помощ!