Светослав Иванов е журналист, репортер и водещ на предаването 120

Светослав Иванов е публицист, кореспондент и водещ на предаването „ 120 минути “ по bTV, прочут и като създател на едни от най-значимите и най-интересните български документални филми за Близкия Изток. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” със компетентност „ Журналистика ”. Специализирал е в Организацията на Обединените народи в Ню Йорк и Женева през 2012 година, а сега приключва спомагателна специализация в Харвард. 

Предаването му " 120 минути " започва на 10 октомври 2013 година - в същия ден брачната половинка на Светльо Иванов го подарява и с дъщеричка. Оттогава предаването е едно от най-гледаните в ефира на bTV и печели почитатели с другите посетители и с другите въпроси. Трудно ли е да се споделя истината и кои медии ще оцелеят - на тези въпроси дава отговор Светослав Иванов в идващите редове:

- Тук начело на вратата има един надпис " Силата да бъдеш осведомен ". Каква е тази мощ? Какво ти дава?

" Силата да бъдеш осведомен " е доста прекрасен слоган. Информацията е преимуществото, което всеки човек може да употребява в друга област на своя живот в друга обстановка. Независимо защо приказваме. Информацията е всичко. По-информираните са по-успешни хора. Обаче, когато информация се трансформира в океан, където ориентирането става все по-трудно, тогава има огромна заплаха да се удавиш, в случай че не си добър плувец. А и едвам си добър, има заплаха да се умориш от този непрестанен ураган, в който живеем всички. Вихър, който ни върти в крайности и ражда комплициране. Вихър, който е безусловно неконтролируем в международен мащаб. Ако забележим последните кавги с Facebook, ще осъзнаем, че светът се трансформира в едно доста рисково място, в което аналитичната и сериозната мисъл са жизненоважни.

Уж сме по-информирани от всеки път, пък се изолираме от света. Хвърляме се в крайности. Правим все по-странни и крайни политически изброи. Някой следи и проучва настройката ни и ни сервира ментета, с цел да въздейства на живота ни. Като погледнеш сякаш сме по осведомени, а пък мълчим. Дори когато сме със своите близки, когато вечеряме, когато честваме нещо, вперили взор в телефоните. Това е заплахата, която крие тази гражданска война на технологиите и метода по който се трансформира и нашата специалност. Силата да бъдеш осведомен се трансформира в една доста комплицирана задача, с цел да остане мощ.

- Ти си от положителните плувци в това море от информация. А по какъв начин елементарният човек, който не е задължен да знае и да се ориентира, би трябвало да се оправи в този ураган?

Наскоро прочетох в New York Times един доста чудноват материал, който ме накара да осъзная, че времето и към този момент всичко доста се промени последните 10 години. Материалът беше от един младеж, студент по публицистика, който беше написал публикация за това какъв брой е хубаво да четеш вестник на хартия. И в действителност той го съобщаваше като опит, който е направил със себе си. Това звучи в действителност като опит сега за неговото потомство. Казва по какъв начин спадала тревогата. Описва това, че когато не си нападнат непрестанно от всевъзможни източници, които се борят за твоето внимание, страсти и мисли с най-различни користни цели, това може да те трансформира в един по-спокоен човек и в действителност по-информиран човек. Когато до теб доближава артикул, създаден от експерти.

Задаваш ми доста комплициран въпрос. Не знам по какъв начин да отговоря с рецепта, тъй като за всеки консуматор на информация тя е самостоятелна. Все отново си мисля, че нашата специалност се основава на едни универсални правила, които, когато ги съблюдаваме, тогава даваме и първокласен артикул на хората, с цел да са по-информирани за света към тях, за обстановката в техните страни, в България. Това ще рефлектира както върху всекидневието им, по този начин и върху значимите житейски и политически избори, които са призвани да създадат. Но рецепта няма в днешния свят, също така, че може би би трябвало да се придържаме към някакви типичен правила. В днешния свят, ще видиш, споделям ти го, ще оцелеят единствено медиите, които са запазили своя престиж. Авторитетът сега е най-ценният капитал. Тук не би трябвало да има взаимни отстъпки поради краткосрочни войни за рейтинг.

Защото има доста други видове медии, които вършат пари и манипулират хората. Които употребяват обществени средства, които пазят политически цели или цели на разнообразни бизнес организации. Всичко това ще рухне сега, в който финансирането за тези медии спре. И те на никого няма да липсват. Докато тези типичен медии, които са се борили за престижа си и са се правили по типичен модел, ще оцелеят. Ще преминат през бурята. За сметка на всички тези съвременни „ политически таблоиди ”, които редуват едностранното показване на събитията и сензационни писаници.

- Защо е толкоз мъчно да се съблюдават тези правила?

Защото в действителност светът стана прекомерно бърз и като всичко бързо стана мъчно смилаем и нездравословен. Информационната среда е токсична. Нещо като нюз фийда ти във Facebook. Не знаеш съветски трол ли се бори за теб, американски трол ли се бори за теб и какъв трол ще те срещне. Всеки се е трансформирал в съдник. Всеки мисли, че схваща от всичко. Което в последна сметка не е по този начин. Един човек не може да схваща от всичко.

Аз си мисля, че удряйки по икономическите модели на класическите медии, приказвам ти за новите технологии, се сътвори една среда, в която доста издания станаха стопански нерентабилни. Те стопираха да могат да се устоят. Когато лишиш медиите от опция да се устоят, тогава те се трансформират в лесна плячка за организации, които ги получават, само че не с цел да развиват типичен медиен бизнес, защото, да кажем, той не е печеливш. Те употребяват медиите като инструмент, обвързван с главния им бизнес. Когато медиите се трансфорат в подобен инструмент, те се трансформират или в оръжие против бизнес съперник или политически съперник, или в място, където те да бъдат възхвалявани. Но имат вяра ли им хората? Добре ли се усещат, когато са лъгани по този метод? Каква е изгодата за обществото от съществуването на сходни издания?

Много пъти съм го казвал, нека не ставам прост – медиите са като човек, който в едната си ръка държи четка за обувки, в другата револвер. И единствено сменя ръцете според от интереса. Но пък хайде да го кажем и от другата страна. Много медии оцеляха, те се трансформираха по отношение на заобикалящата ги среда и те резервираха своя престиж. В момента има конфликт на тези типичен медии против всички тези издания, които си мислят, че са медии. Този конфликт е потребен за цялата ни колегия, тъй като единствено посредством сходни конфликти, може да се открие разликата. Само когато приказваш намерено за подправени вести, за техниките за манипулиране, тогава хората могат да схванат защо става дума.

Много дълго публицистите подценяваха тези издания. Казваха „ Това са нелепости, кой ги чете тези неща “. Обаче това е неверно. Не може да подценяваш огромна част от хората, които обръщат внимание на тези медии. Напротив - би трябвало да обясниш и да си откровен с тях, с цел да знаят, какво купуват и от кое място се осведомят. Хайде да си го кажем по този начин – какво четеш е като че ли еднакво на това, с което се храниш.

Нали е доста съвременно да се яде здравословно – би трябвало да използваме и информацията здравословно. То не може единствено хамбургери, не може единствено пържено. Ще те заболи корема, ще имаш язва, ще се оригваш на пластмаса, ще затъпееш, ще наддадеш, ще дигнеш кръвно, ще качиш захарта. Същото е.

- Трудно ли ти е да казваш истината? Някога слагали ли са ти спирачки?

Казвам ти го безусловно почтено, мисля, че го и усещаш. bTV е място, където в никакъв случай не са ми слагали спирачки. И за това съм им доста признателен. На целия мениджърски екип. Не е имало миг, в който да кажат „ Не казвай това. “ и „ Не прави това “. Може да са имали проблеми след мой материал или коментар, само че в никакъв случай даже не са ми споделяли.

А и какво значи спирачки? В днешния свят не може да им подобен вид цензура. Толкова елементарно може да бъде разпозната цензурата. Точно поради тази отвореност на всички канали. В последна сметка, когато защитаваш една или друга позиция, то си проличава. Не мислиш ли?

Зрителят го схваща това нещо и ти губиш своя престиж. А загубиш ли го, по-добре да се захванеш с нещо друго. А и да ти кажа нещо, в което откровено имам вяра – да казваш истината е най-лесното. Много е елементарно. Представи си да не го правиш. В главата би трябвало да ти се въртят непрекъснато схеми, да се чудиш какво да приказваш...

- Марк Твен има една хубава мисъл: „ Ако приказваш единствено истината, няма да има потребност да помниш какво си споделил “.

За това става въпрос. Гледам да си улесня живота по този метод. Не мисля, че върша кой знае какво. Напротив. Правя нещо обикновено, което вършат доста публицисти в България, освен това освен моите сътрудници в bTV. Може би просто трибуната е доста огромна и поради това е видно и наподобява на моменти необичайно. Това го вършат толкоз доста сътрудници в България. В техните лични трибуни. И живеем във време, в което нормалността стартира да наподобява като чудноватост и за което ми е най-болно. Атакуват ни всевъзможни тъмни сили, на което виждам като самопризнание за добре свършена работа. В последна сметка имам вяра, че и България, и Европа, и човечеството са прекосявали през толкоз по-тежки интервали в своята история, че това, което се случва през днешния ден, е капка в морето.

- Казваш, че има публицисти, които приказват истината. Знаем, че е по този начин. Ти си един от тях. България е на 109-то място по независимост на словото, коментирал си го и в " 120 минути " това. Не те ли наскърбява тази ранглиста?

Не. Ще ти кажа за какво. Имах опцията преди няколко месеца да беседвам с представител на „ Репортери без граници “. Много желая това да го схванат хората – 109-то място в тази ранглиста не значи, че някой е хванал и ни е класирал на 109-то място... Защото сме се състезавали или минали сме квалификации. 109-то място значи друго – публицистите в България не се усещат свободни. Това значи тази ранглиста.

Това са едни въпросници, които се попълнят и тези, които ги попълнят, споделят по какъв начин виждат обстановката у нас. Основната причина за тази ранглиста е неналичието на институционално разследване от работата на публицистите. Правиш следствие или изобличителен материал, каквито има стотици, само че те нямат никакъв институционален отговор. Следователно работата ти няма доста смисъл, тъй като тя не ражда задоволително огромна сдържаност в обществото, с цел да може то да изисква от своите политически водачи по-голяма бистрота. Това към този момент е проблем, който е наш общ. Когато твоята работа няма кой знае каква реакция и резултат, тогава е обикновено да си обратно в класацията по независимост на словото. Затова с сътрудниците ми се радваме на всяка дребна победа, на всяко оживление на пластовете след следствие на bTV.

Нали медиите са четвъртата власт? Обаче тази власт не е съд, не е прокуратура. Не е инстанция, която може да провокира някакъв институционален резултат сама по себе си. Четвъртата власт прави своята работа с вярата останалите три управляващи – законодателна, правосъдна и изпълнителна, да реагират. Това е една верига. Това са четири фрагмента от една верига. Когато един се скъса, си отпътува цялата връзка. Тогава каква четвърта власт? Медиите нямат власт, тъй като са определени от някого, те имат власт, тъй като могат да въздействат върху останалите три управляващи. И в случай че го няма въздействието, тогава се губи и смисъла да е назовава четвърта власт.

- Тази връзка е изгубена обаче, една от веригите се е скъсала. И не става въпрос единствено за медиите. Когато приказваме у нас за служители на реда, лекари, учители, публицисти – все публично потребни специалности, постоянно мнението е отрицателно и упрекваме другата страна. Защо и по кое време тази верига се счупи по този начин съвсем окончателно?

Мисля си, че имаме склонността да генерализираме. Да слагаме всичко под общ знаменател, с цел да възприемем по-лесно личната си визия за света. Аз не мисля, че всички лекари са неприятни, никога. Убеден съм, че у нас има прелестни лекари, които оказват помощ и избавят животи. Има чудесни учители, които считат специалността си за призвания, макар смешните заплати. Има и служители на реда, които правят своята работа и те го вършат с мисълта, че способстват за нашето общество.

Как може да ги отпишеш и да кажеш „ Абе, тия всичките са един дол дренки “ или „ Тези не стават за нищо. “? Това е неверно мислене. Този общ знаменател доста ни пречи да виждаме нюансите в нашето общество. Този общ знаменател е доста комфортен, в това число и за политиците. Защото посредством едни систематизирани показа за хора, могат по-лесно да артикулират своите тези и хрумвания. Да разделят хората. Най-много ме боли, точно че сме разграничени. Това генерализиране е резултат от раздялите в нашето общество. По всевъзможни тематики. Всякакви моменти. Говорим какъв брой е хубаво в Русия или Америка, а все по-малко загатваме България. Модерно е да се разделяме на всевъзможни, а когато видиш конфликт на крайности, виждаш по какъв начин тези групи хора приказват все по-малко за България. Тук намирам повода – когато сме разграничени, когато няма възприятие за общественост сред нас, е доста елементарно да слагаш всичко под общ знаменател. Едното е вследствие на другото.

- Ако медиите играят в един тим, може ли това разделяне да изчезне?

О, да, несъмнено. Само че не виждам по какъв начин това ще се случи скоро. Просто тъй като сега светът е раздробен на части от пъзел. Много е мъчно да се съедини този пъзел. Има медии, които съблюдават разпоредбите, има медии които просто не го вършат. Как да играем в един тим? Напротив. Не желая да укорявам никого, само че си мисля, че въпреки всичко крайният избор е на аудиторията. Тя взема решение на кого да има вяра. Въпросът е въпреки всичко да вършим работата си с чувство, че вършим нещо значимо и носим отговорност.

- Много виновни публицисти се пробваха да си свършат работата обаче им се разклатиха столчетата. Това е опасност.

Знам защо ме питаш. И аз ще ти кажа почтено - никой не може да ти отнеме правото да приказваш, когато има въпроси към теб. Когато хората чакат да чуят нещо от теб. Никой не може да отнеме това право. Независимо къде ти се намира столчето.

- Знаеш ли какво ме нервира доста в българските медии - че поради това да си пръв и единствен, сякаш да си го отразил единствено ти, страдат най-много феновете, читателите и слушателите. Ако си пуснеш Би Би Си или Си Ен Ен, там можеш да видиш фрагменти от съперници малките екрани. Защото го вършат с единствената цел аудиторията да бъде осведомена. Тук като че ли това не може да случи.

Сещам се за такива образци и тук, при в действителност значими събития. Но съзряването на медиите върви ръка за ръка със съзряването на обществото. И противоположното.

- Имаш издадени 2 книги. Имаш над 15 кино лентата. Явно си поставяш цели, които постигаш. Коя е идната?

Знаеш ли, веселя се доста на обстоятелството, че в „ 120 минути “ феновете могат да намерят отговори на въпроси, които сами си задават. Много се веселя, когато получавам противоположна връзка от хора, които са несъгласни с мен. С тях може да се роди доста градивна полемика.

Следваща цел – да ти кажа желая да следваме в действителност модерните международни трендове. Не единствено в отразяването на тематиките, а и в подбора на тематиките. Да продължим да внасяме тези настоящи елементи от света, които вълнуват всички. Където и да се намират хората. Особено младото потомство българи и наши фенове са доста изискващи. Има доста образовани и интелигенти хора, които могат да нарекат себе си „ жители на света “ и на които им пука. Не вършат доста разлика сред това, което се случва в границите и това, което се случва към нас. Защото едното е обвързвано с другото. Ако някой си мисли, че това, което се случва в Европа, Съединени американски щати или Изтока, няма отношение към нашия живот, доста се лъже. Напротив. В този все по-малък свят, значимите неща са надалеч отвън границите на България. Те се придвижват тук доста по-бързо в сравнение с преди 5 години. В " 120 минути " би трябвало да запазим адекватността си към тази сензитивност.

- " 120 минути " е едно от предаванията с най-интересните и настоящи събеседници. Кой е твоят желан посетител?

Много си мечтаех за изявление със Стивън Хокинг. Две години се пробвах. Накрая от " Кеймбридж " ми дадоха отговор. Преди година някъде. Казаха ми, че може и да стане. Очаквах дата... Това не съм го споделил на никого. И за жалост... Господ реши друго.

Друга фантазия – Стивън Кинг. Една доста огромна фантазия, която някой ден ще осъществя.

Друга фантазия – сър Алекс Фергюсън. Велик човек.

- Какво ще го питаш?

Представи си – той основава една машина, която 20 години върви на една и съща скорост. Как се реализира това нещо? Това ще запитвам сър Алекс.