Папа Франциск не е рокзвезда, а морален авторитет
Светлозар Елдъров експерт по българска църковна история. Роден в Пловдив. Завършил балканистика и философия в Софийския университет. Специализира църковно-исторически науки в Папския източен институт в Рим. Работи в Института по балканистика с Центъра по тракология при Българска академия на науките. Автор на 12 монографии, измежду които „ България и Ватикана 1944 - 1989 “.
- Какви съществени послания даде историческата аудиенция на папа Франциск в България?
- Както посланието по време на визитата на папа Йоан Павел Втори у нас през 2002 година, и папа Франциск акцентира българския принос в усвояването и развиването на Кирило-Методиевото дело, дълбоките исторически корени на християнството по българските земи.
Папа Франциск концентрира своето посещаване върху мотото си „ Мир на света ”, в което отново има българска диря, тъй като цитира едно към едно енцикликата от 1963 година на папа Йоан XXIII, архиепископ Анжело Ронкали, именуван Българският папа, тъй като е прекарал 9 година делегат на Ватикана по нашите земи. Енцикликата е по отношение на назряващата Карибска рецесия, спор сред двете суперсили – Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. И през днешния ден обаче около нас назряват спорове, водят се дейни войни в Сирия, в Източна Украйна, в Либия – зони не толкоз надалеч от нас.
Смятам, че папа Франциск избра Балканите, с цел да направи своето обръщение за мир по света, с цел да опровергае наложения образец за района ни като буре с барут. По-добре от доста политически водачи и анализатори папа Франциск схваща, че целият свят е в такава заплаха, че светът през днешния ден е зареден с доста бурета с барут на разнообразни стратегически точки. Важно е посланието на папата, отправено към българите и към света, към политическите водачи, а и към хората – всеки самичък да бъде оръдие, инструмент на мира. Това обръщение на папата в молитвата му за мир от центъра на София съответствува с тезата му, че бъдещето на човечеството не е единствено в ръцете на огромните водачи, великите сили и елитите, а и в ръцете на народите, които имат способността да се самоорганизират.
Питам се обаче - съхранил ли е още народът ни способността да се самоорганизира, която ни разреши да изпълним великия героизъм - българското Възраждане, да се възродим като нация, да създадем опит за национално обединяване, да намерим мощ след две произшествия да продължим напред.
Точно тази дарба през днешния ден ни е толкоз нужна, с цел да устоим на провокациите в света и към нас, за които папата предизвестява.
- Някои видяха опасност в апела на папата „ Не затваряйте сърцата си за мигрантите! ” Как би трябвало да тълкуваме думите на Светия отец?
- Учудвам се за какво някои хора възприемат думи на папата надали не като засегнатост. Нима трябваше да чакаме папа Франциск да ни каже, че 2 млн българи са емигрирали?! Нима учените от Българска академия на науките не сигнализират за приключването на хора от България, за превръщането на цели региони от България в демографска пустиня?! Просто папа Франциск употребява различен термин – демографска зима. Става въпрос за едно и също.
Папата мощно се опълчва на трафика на хора, което е аспект от бежанския развой. Категорично папа Франциск и католическата черква са срещу така наречен съвременно иго. Изключително твърдо папата, както и предходниците му, се афишира срещу така наречен идеологическа колонизация, насаждането на нетипични теории и способи на живот, които опонират на човешката еднаквост и на националните обичаи. Папата, несъмнено, има поради феномени като джендър идеологиите.
Днес папството се намира в извънреден казус. На процедура имаме двама папи – настоящият папа Франциск и почетният папа в оставка Бенедикт XVI, чиито мнения взаимно се допълват. Папа Франциск пледира да се зачита правото на хората на придвижване, да се поддържат бежанците. Папа Бенедикт XVI пък споделяше, че би трябвало да се обезпечи правото на хората да имат право на заслужен живот, където са техните корени.
Като съберем посланията на двамата папи, ще разберем мнението на католическата черква – че най-важно е да оказваме помощ на нуждаещите, бягащите от несгоди, само че с цел да се реши коренно казусът с бежанците, напъните би трябвало да се насочат към корена на казуса - към страните, страдащи от война и бедност. Не да се преразпределят бежанците по квотен принцип, а към сериозните региони в Африка и Близкия изток да се насочат средства, с цел да обезпечат заслужен живот на хората там.
- Уникалната дарба да вникне в проблемите на всеки - това ли е тайната на голямото въздействие на папата?
- Живеем в свят, трансформирал се в представление. Благодарение на обществените мрежи, на медиите, всичко е пред очите ни във всеки миг. И предходни папи са имали качества да споделят.
Изключително деятелен, безрезервен, въодушевяващ хората беше и папата поляк Йоан Павел Втори, който за жалост видяхме онлайн едвам през 2002 година в заника на живота му. Папа Франциск е доста зает с екологията, само че има и различен папа – Пий XI, доста повече обвързван с природата, бил е професионален планинар, катерел е алпийски четирихилядници.
Днес качества, които са имали други папи, виждаме съсредоточени при папа Франциск, който има умеенето да показа пред света, употребявайки медиите. Да, Франциск е папата посредник, който ловко употребява и обществените мрежи, и медиите, с цел да прави притежание на хората своите тези и дела. „ Човек на думата ”, прелестният филм на режисьора Вим Вендерс, показва папа Франциск като надарен артист в най-хубавия смисъл на думата – вълнуващ облик, който увлича хората, кара всички да имат вяра в искреността и човечността му, прави по-разбираеми доктриналните му послания.
Но в случай че желаеме да вникнем в същността на личността на папата, би трябвало доста деликатно да вникнем в неговите енциклики, апостолически насърчения, послания. Папата не е рокзвезда, а честен престиж за света.
- Защо православната черква отхвърли освен общо свещенодействие, само че и присъединяване в Събитието за мир, кулминационна точка във визитата на папа Франциск?
- Нека да стане ясно – никой не е предложил и няма по какъв начин да предложи взаимно свещенодействие. Това е доста значимо да се каже. Четох с огромно оскърбление изявленията на пловдивския митрополит Николай. Католическите богослови, папата, епископите чудесно знаят разликите сред католицизма и православието, наясно са, че такова нещо е неприемливо. Дори да се предложи, няма по какъв начин – каноните, догмите не разрешават двете църкви да вършат обща литургия.
Друго е обаче молитва – не да се изправят папа Франциск и патриарх Неофит, гласно да произнасят една и съща молитва. Но можеше папата да не бъде самичък пред олтара на Светите братя славянските равноапостоли Кирил и Методий в патриаршеската черква „ Свети Александър Невски ”, а до него трябваше да бъде патриарх Неофит. Всеки от тях да се помоли поотделно, само че да са един до различен, след което всеки да насочи обръщение за Кирило-Методиевото дело и шампионата на България в него. Патриархът трябваше да употребява тази опция, с цел да разбере светът, че ние държим факела на просвещението, евангелизацията на славянските нации.
Присъствах на Молитвата за мир и няма по какъв начин да оправдая отсъствието на български свещеници на подиума до папата, където имаше представители на всички вероизповедания, с изключение на формален представител на Българската православна черква. Ще го кажа с риск да прозвучи жестоко – идеята на мира коства доста повече от един ролекс. Сигурно читателите ще се досетят какво желая да кажа.
- Има ли опасност? Можем ли да търсим политически акт, заплашващ нашата черква, в посланията на папата?
- Как може молитвата за мир да заплашва църквата? По-скоро е опасност бездействието, когато опасността от война е жива. Боли ме, че в миг, когато България пред очите на света насочва обръщение за мир, там не е била БПЦ, която постоянно е била стожер на народа.
- Дошло ли е време за обединяване след повече от 10 века разделяне в християнството?
- Разделението сред Източната и Западната черква е от 1054 година, само че е по-дълбоко, обвързвано е с културно-историческите разлики сред Източната и Западната Римска империя, сред славяно-византийската цивилизация в нашия район и западното развиване. Но не трябва да си представяме обединяването като обединение на двете църкви под егидата на римския папа, на константинополския или съветския патриарх.
Но в наше време има доста способи да се споделя концепцията за единение, да се води междуцърковен разговор, елементарните хора да почитат дружно празниците на православни и католици. Това не е закононарушение, не се поругават канони и догми, а са човешки взаимоотношения. Тук е посланието на папата – всеки да бъде инструмент на мира, по този начин да се практикува християнската обич.
Заплахите в днешно време са доста – откъсването от духовността, потъването в потреблението и хедонизма са действителни врагове, на които християните – католици, протестанти, православни, както и хората от други религии би трябвало да се опълчват. Има необятно поле за взаимоотношение сред християните, без значение в коя черква са записани. Мирът и човешкото достолепие стоят по-високо от всяка доктрина и канон.
С държанието си и при тази, и ненапълно при предходната папска аудиенция, БПЦ влиза в несъгласие на личните си обичаи. Дори по времето на тоталитарния режим патриарх Кирил, популярен български свещеник и академик, беше влезнал в икуменическа връзка с тогавашния папа Павел VI, търсеше опция за среща за мир в София на религиозните водачи от целия свят.
- Какво може да чака България след тази историческа аудиенция?
- Който е съумял да отвори сърцето и душата си, ще разбере с какво ни въздигна папа Франциск. Папа Йоан Павел Втори пристигна през 2002 година в мъчно време - година по-рано Македония беше пред революция, през 2001 година терористи сринаха кулите близнаци в Ню Йорк. Макар в заника на живота си, папата поляк вдъхна сила на българите, беляза начало на напредък на страната ни - единствено 2 година след визитата му станахме член на НАТО, след това и на Европейски Съюз. Сигурен съм, че и през днешния ден всеки от нас, а и страната ни, ще получат нравствен подтик от визитата на папа Франциск. Той ни оставя вярата, че положителното и фантазиите са нещо постижимо.
- Какви съществени послания даде историческата аудиенция на папа Франциск в България?
- Както посланието по време на визитата на папа Йоан Павел Втори у нас през 2002 година, и папа Франциск акцентира българския принос в усвояването и развиването на Кирило-Методиевото дело, дълбоките исторически корени на християнството по българските земи.
Папа Франциск концентрира своето посещаване върху мотото си „ Мир на света ”, в което отново има българска диря, тъй като цитира едно към едно енцикликата от 1963 година на папа Йоан XXIII, архиепископ Анжело Ронкали, именуван Българският папа, тъй като е прекарал 9 година делегат на Ватикана по нашите земи. Енцикликата е по отношение на назряващата Карибска рецесия, спор сред двете суперсили – Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. И през днешния ден обаче около нас назряват спорове, водят се дейни войни в Сирия, в Източна Украйна, в Либия – зони не толкоз надалеч от нас.
Смятам, че папа Франциск избра Балканите, с цел да направи своето обръщение за мир по света, с цел да опровергае наложения образец за района ни като буре с барут. По-добре от доста политически водачи и анализатори папа Франциск схваща, че целият свят е в такава заплаха, че светът през днешния ден е зареден с доста бурета с барут на разнообразни стратегически точки. Важно е посланието на папата, отправено към българите и към света, към политическите водачи, а и към хората – всеки самичък да бъде оръдие, инструмент на мира. Това обръщение на папата в молитвата му за мир от центъра на София съответствува с тезата му, че бъдещето на човечеството не е единствено в ръцете на огромните водачи, великите сили и елитите, а и в ръцете на народите, които имат способността да се самоорганизират.
Питам се обаче - съхранил ли е още народът ни способността да се самоорганизира, която ни разреши да изпълним великия героизъм - българското Възраждане, да се възродим като нация, да създадем опит за национално обединяване, да намерим мощ след две произшествия да продължим напред.
Точно тази дарба през днешния ден ни е толкоз нужна, с цел да устоим на провокациите в света и към нас, за които папата предизвестява.
- Някои видяха опасност в апела на папата „ Не затваряйте сърцата си за мигрантите! ” Как би трябвало да тълкуваме думите на Светия отец?
- Учудвам се за какво някои хора възприемат думи на папата надали не като засегнатост. Нима трябваше да чакаме папа Франциск да ни каже, че 2 млн българи са емигрирали?! Нима учените от Българска академия на науките не сигнализират за приключването на хора от България, за превръщането на цели региони от България в демографска пустиня?! Просто папа Франциск употребява различен термин – демографска зима. Става въпрос за едно и също.
Папата мощно се опълчва на трафика на хора, което е аспект от бежанския развой. Категорично папа Франциск и католическата черква са срещу така наречен съвременно иго. Изключително твърдо папата, както и предходниците му, се афишира срещу така наречен идеологическа колонизация, насаждането на нетипични теории и способи на живот, които опонират на човешката еднаквост и на националните обичаи. Папата, несъмнено, има поради феномени като джендър идеологиите.
Днес папството се намира в извънреден казус. На процедура имаме двама папи – настоящият папа Франциск и почетният папа в оставка Бенедикт XVI, чиито мнения взаимно се допълват. Папа Франциск пледира да се зачита правото на хората на придвижване, да се поддържат бежанците. Папа Бенедикт XVI пък споделяше, че би трябвало да се обезпечи правото на хората да имат право на заслужен живот, където са техните корени.
Като съберем посланията на двамата папи, ще разберем мнението на католическата черква – че най-важно е да оказваме помощ на нуждаещите, бягащите от несгоди, само че с цел да се реши коренно казусът с бежанците, напъните би трябвало да се насочат към корена на казуса - към страните, страдащи от война и бедност. Не да се преразпределят бежанците по квотен принцип, а към сериозните региони в Африка и Близкия изток да се насочат средства, с цел да обезпечат заслужен живот на хората там.
- Уникалната дарба да вникне в проблемите на всеки - това ли е тайната на голямото въздействие на папата?
- Живеем в свят, трансформирал се в представление. Благодарение на обществените мрежи, на медиите, всичко е пред очите ни във всеки миг. И предходни папи са имали качества да споделят.
Изключително деятелен, безрезервен, въодушевяващ хората беше и папата поляк Йоан Павел Втори, който за жалост видяхме онлайн едвам през 2002 година в заника на живота му. Папа Франциск е доста зает с екологията, само че има и различен папа – Пий XI, доста повече обвързван с природата, бил е професионален планинар, катерел е алпийски четирихилядници.
Днес качества, които са имали други папи, виждаме съсредоточени при папа Франциск, който има умеенето да показа пред света, употребявайки медиите. Да, Франциск е папата посредник, който ловко употребява и обществените мрежи, и медиите, с цел да прави притежание на хората своите тези и дела. „ Човек на думата ”, прелестният филм на режисьора Вим Вендерс, показва папа Франциск като надарен артист в най-хубавия смисъл на думата – вълнуващ облик, който увлича хората, кара всички да имат вяра в искреността и човечността му, прави по-разбираеми доктриналните му послания.
Но в случай че желаеме да вникнем в същността на личността на папата, би трябвало доста деликатно да вникнем в неговите енциклики, апостолически насърчения, послания. Папата не е рокзвезда, а честен престиж за света.
- Защо православната черква отхвърли освен общо свещенодействие, само че и присъединяване в Събитието за мир, кулминационна точка във визитата на папа Франциск?
- Нека да стане ясно – никой не е предложил и няма по какъв начин да предложи взаимно свещенодействие. Това е доста значимо да се каже. Четох с огромно оскърбление изявленията на пловдивския митрополит Николай. Католическите богослови, папата, епископите чудесно знаят разликите сред католицизма и православието, наясно са, че такова нещо е неприемливо. Дори да се предложи, няма по какъв начин – каноните, догмите не разрешават двете църкви да вършат обща литургия.
Друго е обаче молитва – не да се изправят папа Франциск и патриарх Неофит, гласно да произнасят една и съща молитва. Но можеше папата да не бъде самичък пред олтара на Светите братя славянските равноапостоли Кирил и Методий в патриаршеската черква „ Свети Александър Невски ”, а до него трябваше да бъде патриарх Неофит. Всеки от тях да се помоли поотделно, само че да са един до различен, след което всеки да насочи обръщение за Кирило-Методиевото дело и шампионата на България в него. Патриархът трябваше да употребява тази опция, с цел да разбере светът, че ние държим факела на просвещението, евангелизацията на славянските нации.
Присъствах на Молитвата за мир и няма по какъв начин да оправдая отсъствието на български свещеници на подиума до папата, където имаше представители на всички вероизповедания, с изключение на формален представител на Българската православна черква. Ще го кажа с риск да прозвучи жестоко – идеята на мира коства доста повече от един ролекс. Сигурно читателите ще се досетят какво желая да кажа.
- Има ли опасност? Можем ли да търсим политически акт, заплашващ нашата черква, в посланията на папата?
- Как може молитвата за мир да заплашва църквата? По-скоро е опасност бездействието, когато опасността от война е жива. Боли ме, че в миг, когато България пред очите на света насочва обръщение за мир, там не е била БПЦ, която постоянно е била стожер на народа.
- Дошло ли е време за обединяване след повече от 10 века разделяне в християнството?
- Разделението сред Източната и Западната черква е от 1054 година, само че е по-дълбоко, обвързвано е с културно-историческите разлики сред Източната и Западната Римска империя, сред славяно-византийската цивилизация в нашия район и западното развиване. Но не трябва да си представяме обединяването като обединение на двете църкви под егидата на римския папа, на константинополския или съветския патриарх.
Но в наше време има доста способи да се споделя концепцията за единение, да се води междуцърковен разговор, елементарните хора да почитат дружно празниците на православни и католици. Това не е закононарушение, не се поругават канони и догми, а са човешки взаимоотношения. Тук е посланието на папата – всеки да бъде инструмент на мира, по този начин да се практикува християнската обич.
Заплахите в днешно време са доста – откъсването от духовността, потъването в потреблението и хедонизма са действителни врагове, на които християните – католици, протестанти, православни, както и хората от други религии би трябвало да се опълчват. Има необятно поле за взаимоотношение сред християните, без значение в коя черква са записани. Мирът и човешкото достолепие стоят по-високо от всяка доктрина и канон.
С държанието си и при тази, и ненапълно при предходната папска аудиенция, БПЦ влиза в несъгласие на личните си обичаи. Дори по времето на тоталитарния режим патриарх Кирил, популярен български свещеник и академик, беше влезнал в икуменическа връзка с тогавашния папа Павел VI, търсеше опция за среща за мир в София на религиозните водачи от целия свят.
- Какво може да чака България след тази историческа аудиенция?
- Който е съумял да отвори сърцето и душата си, ще разбере с какво ни въздигна папа Франциск. Папа Йоан Павел Втори пристигна през 2002 година в мъчно време - година по-рано Македония беше пред революция, през 2001 година терористи сринаха кулите близнаци в Ню Йорк. Макар в заника на живота си, папата поляк вдъхна сила на българите, беляза начало на напредък на страната ни - единствено 2 година след визитата му станахме член на НАТО, след това и на Европейски Съюз. Сигурен съм, че и през днешния ден всеки от нас, а и страната ни, ще получат нравствен подтик от визитата на папа Франциск. Той ни оставя вярата, че положителното и фантазиите са нещо постижимо.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ