Светлозар Чавдаров показва ангелска изложба в “Aeterna“
Светлозар Чавдаров е приключил Художествената гимназия за изящни и монументалните изкуства “Цанко Лавренов “ и Националната академия за изящни и приложни изкуства “Николай Павлович “ със компетентност " Скулптура " при проф. Величко Минеков. Специализира статуя в Дом-ателие в Хорн в Австрия по покана на Министерството на културата на Австрия. Специализира статуя в ателието на Александър Дяков в София. Изучава православно богословие и християнско изкуство в Софийския университет “Климент Охридски “. Има диплом за специалист по статуя и интериорна архитектура от Българската асоциация на бизнес оценители.
Чавдаров е създател на скулптурни произведения част от частни и държавни галерии. Участник е в редица симпозиуми в България и света. Директор е на НХГ „ Цанко Лавренов”.
Със Светлозар Чавдаров приказваме за вярата, ангелите и силата на положителното дни преди откриването на независимата му галерия „ Плътта на мрака и звукът на светлината” в изложба „ Aeterna” на 19 май от 18 ч.:
- Г-н Чавдаров, какво ще видят гостите на изложбата ви в изложба „ Aeterna”?
- Това е една дълго отлагана галерия и по тази причина включва както работи, правени преди много години, по този начин и напълно нови. Като цяло сплотяващата тематика е графично пресъздаване на визията за ангелите. Тази визия за ангелите се базира на това, че аз съм на първо място ваятел и мисля за формата и формообразуването по избран метод. Този метод има своя аналог в нашата просвета, която е православна от 1200 години и повече и ние като свързани генетично с тази традиция на вярвания, сме възпитани да одобряваме църковните изображения като един земен израз на неземното. Като един роман, който е изобразил словото. Често пъти словото божие е непостижимо за нашия разум и нашите показа и по тази причина ние го одобряваме с религия и назоваваме това наше поверие. Когато се доближим до една такава религиозна същина, не можем да вършим случайни неща. Те би трябвало да бъдат надълбоко свързани с първоизточника. Затова аз диря онази логичност на формообразуването, която е най-близо до визията ми за божественото. В скулптурата неведнъж и най-вече визиите за съвършенство се показват и създават в плътната форма по най-разнообразен метод. Когато ние сътворяваме концепцията за нематериалност, плътната форма се трансформира единствено в външна страна, в съпътстващ размер, който акцентира празното пространство, с цел да се подчертае тази нематериалност. И защото ангелите са тези, които слизат като низходящи пратеници на Бога към индивида и те в действителност са връзката сред Бог и човек, по тази причина се обръщам към изобразяването им. В скулптурата от 20 в. има търсения, отдадени на празното пространство. В по-условен смисъл, който създава биоморфическата наклонност в скулптурата, работи Хенри Мур. Той създава това празно пространство и го приближава до облик, до известни структури – да вземем за пример костни структури, както за животни по този начин и за хора. От тях той извлича своята идея за пластика. Още по-изчистен вид на този скулптурен път е избрала Барбара Хапуърд, която работи празното пространство като чиста абстракция и го води до чиста геометрия и балансира сред цялостното и празното пространство. В нашата скулптурна традиция има един създател, който се споделя Александър Дяков – един ваятел, отдаден най-вече на монументалната пластика. Той в някои от своите произведения създава празното пространство, дава такава поръчка, че и празното може да бъде толкоз значително, колкото и цялостното. Моята идея за статуя също е обвързвана с това, че тя би трябвало да възхвалява, да е положителна, не трябва да се присмива или да се подиграва. Поради тази причина, когато се търси позитивното и се възхвалява, се стремя към една съразмерност на хубостта. Не към хармония на грозното, която стана много известна напоследък. Това ме е водило в основаването на знаков облик на ангелите, в който цялостното пространство изрязва празното и показва прозрачността им.
Разбира се, скулптурните произведения са триизмерни. И би трябвало да се възприемат от всичщки направления. Затова това е най-сложното от образните изкуства. От всяка позиция дава нов взор към концепцията на създателя. А когато нещата от статуя би трябвало да имат монументално звучене, това значи, че мъчно можем да се движим към пластиката, и можем да ги възприемем единствено от една страна. В този смисъл монументалното изкуство ненапълно е ощетено, само че пък въпреки това – в случай че една статуя е изчистена и символна, тя се резервира в съзнанието на индивида.
Аз употребявам тези правила и построявам графичните произведения и рисунките и ги сътворявам като един колосален облик на ангели, които доразработвам. Във всяка една работа човек търси разнообразни положения – свои, душевни, а за публиката те са разнородни. Работите, които представям, са с един общ корен, с една обща визия, само че с друго звучене, тъй като всеки един отпечатък е неповторим, създаден единично, няма втори подобен като него. Това събира работите ми в тази галерия и по тази причина названието ѝ е „ Плътта на мрака и звукът на светлината”.
- Ангелите са вестители, които показват Божията воля. Какви са посланията на вашите ангели?
- Всяка една творба е имала някакъв креативен подтик, с цел да бъде основана. Как ще се схване от публиката, е въпрос на вътрешна настройка, на светоусещане, на това какво сме заложили в познанието си. Така може да си отговорят на някакви въпроси, даже и незададени. При мен креативният подтик е подбуден от позитивни страсти. Стремежът ми е, когато сътворявам произведение на изкуството, да възпявам положителното. Това, което заслужава да бъде запомнено във времето, и да бъде пренесено в поколенията, тъй като е позитивно и дава вяра. Това са моите послания.
- Самият дявол е паднал ангел…
- Да, той е жертва на гордостта си. В днешно време, в случай че човек се замисли по какъв начин би изглеждал един ангел от падналите, които са немалка част – една шеста, повлечени от опашката на Сатаната, това е един напълно битов портрет на един възгордял се човек, не запомнил, че съществуват други хора, не запомнил, че е част от едно общество и това общество се нуждае от емпатия, от съпричастност и поддръжка. Това е портретът на един паднал ангел на днешното време.
- Защо тъкмо този облик?
- Защото духът е този, който гради битието. Ние си мислим, че битието е това, което дефинира нашия дух, само че това е доста принизено. Духът е този, който е водещ. Той ни кара да подхващаме едно или друго нещо в своя живот. Не можем да оправдаваме компликациите в битието с това, че сме с пречупен дух. Ако всеки един човек се осланя на духа си, може да реализира чудеса, в случай че се осланя на битието, ще реализира строго материално, лимитирано и неведнъж низко.
- Днес, тук и в този момент светът има безкрайна потребност от ангели. Кои са те и могат ли да дадат повече светлина на нашето време?
- В невидимия свят сега се води една война сред ангелите на светлината и тези на мрака. Този, който предвожда ангелите на светлината е, архистратигът Михаил. Това е ангелът на днешния ден. Той води това, което ще донесе положително и ще отблъсне злото. Ако ние не се уповаваме, в случай че не имаме вяра в това – ще бъдем на другата страна, на страната на мрака. Затова днешният облик на ангела би трябвало да бъде този, съгласно мен.
- Какъв път би трябвало да поемем и какъв брой време ще ни е належащо, с цел да излезем от мрака на пандемията и от сянката на ужасяващата война в Украйна?
- На първо място би трябвало да спечелим персоналната война на всеки един от нас – войната със себе си. Няма да получим помощ от близките, а от горната страна – от небето. Тези помощници са ангелите. Винаги отрицателните неща са били доста мощни и доста превземащи индивида. Но би трябвало в този мрак да си остави парченце светлина, която въпреки всичко да го ориентира, че има нещо друго, че има нещо хубаво, което си коства цялото изпитание.
- Вие сте възпитател. Успявате ли да предадете тази своя философия на учениците си?
- Онова, което дава повече сигурност в тези времена на децата, е системата на образование, която им дава твърди опори. Дали е била вярна или не, времето ще покаже. Защото неведнъж знанията остаряват, заменят се с доста по-актуални. Но ние сега разполагаме с това. Когато системата е безапелационна, имам поради в поднасянето на информация, децата имат някаква опора на мислене и на насочване в околното пространство, в личните си измерения, в верните или неправилните решения, които взимат. Но те са в стадий на израстване и по тази причина при тях е належащо даже да позволяват неточности, те им оказват помощ да се учат.
Чавдаров е създател на скулптурни произведения част от частни и държавни галерии. Участник е в редица симпозиуми в България и света. Директор е на НХГ „ Цанко Лавренов”.
Със Светлозар Чавдаров приказваме за вярата, ангелите и силата на положителното дни преди откриването на независимата му галерия „ Плътта на мрака и звукът на светлината” в изложба „ Aeterna” на 19 май от 18 ч.:
- Г-н Чавдаров, какво ще видят гостите на изложбата ви в изложба „ Aeterna”?
- Това е една дълго отлагана галерия и по тази причина включва както работи, правени преди много години, по този начин и напълно нови. Като цяло сплотяващата тематика е графично пресъздаване на визията за ангелите. Тази визия за ангелите се базира на това, че аз съм на първо място ваятел и мисля за формата и формообразуването по избран метод. Този метод има своя аналог в нашата просвета, която е православна от 1200 години и повече и ние като свързани генетично с тази традиция на вярвания, сме възпитани да одобряваме църковните изображения като един земен израз на неземното. Като един роман, който е изобразил словото. Често пъти словото божие е непостижимо за нашия разум и нашите показа и по тази причина ние го одобряваме с религия и назоваваме това наше поверие. Когато се доближим до една такава религиозна същина, не можем да вършим случайни неща. Те би трябвало да бъдат надълбоко свързани с първоизточника. Затова аз диря онази логичност на формообразуването, която е най-близо до визията ми за божественото. В скулптурата неведнъж и най-вече визиите за съвършенство се показват и създават в плътната форма по най-разнообразен метод. Когато ние сътворяваме концепцията за нематериалност, плътната форма се трансформира единствено в външна страна, в съпътстващ размер, който акцентира празното пространство, с цел да се подчертае тази нематериалност. И защото ангелите са тези, които слизат като низходящи пратеници на Бога към индивида и те в действителност са връзката сред Бог и човек, по тази причина се обръщам към изобразяването им. В скулптурата от 20 в. има търсения, отдадени на празното пространство. В по-условен смисъл, който създава биоморфическата наклонност в скулптурата, работи Хенри Мур. Той създава това празно пространство и го приближава до облик, до известни структури – да вземем за пример костни структури, както за животни по този начин и за хора. От тях той извлича своята идея за пластика. Още по-изчистен вид на този скулптурен път е избрала Барбара Хапуърд, която работи празното пространство като чиста абстракция и го води до чиста геометрия и балансира сред цялостното и празното пространство. В нашата скулптурна традиция има един създател, който се споделя Александър Дяков – един ваятел, отдаден най-вече на монументалната пластика. Той в някои от своите произведения създава празното пространство, дава такава поръчка, че и празното може да бъде толкоз значително, колкото и цялостното. Моята идея за статуя също е обвързвана с това, че тя би трябвало да възхвалява, да е положителна, не трябва да се присмива или да се подиграва. Поради тази причина, когато се търси позитивното и се възхвалява, се стремя към една съразмерност на хубостта. Не към хармония на грозното, която стана много известна напоследък. Това ме е водило в основаването на знаков облик на ангелите, в който цялостното пространство изрязва празното и показва прозрачността им.
Разбира се, скулптурните произведения са триизмерни. И би трябвало да се възприемат от всичщки направления. Затова това е най-сложното от образните изкуства. От всяка позиция дава нов взор към концепцията на създателя. А когато нещата от статуя би трябвало да имат монументално звучене, това значи, че мъчно можем да се движим към пластиката, и можем да ги възприемем единствено от една страна. В този смисъл монументалното изкуство ненапълно е ощетено, само че пък въпреки това – в случай че една статуя е изчистена и символна, тя се резервира в съзнанието на индивида.
Аз употребявам тези правила и построявам графичните произведения и рисунките и ги сътворявам като един колосален облик на ангели, които доразработвам. Във всяка една работа човек търси разнообразни положения – свои, душевни, а за публиката те са разнородни. Работите, които представям, са с един общ корен, с една обща визия, само че с друго звучене, тъй като всеки един отпечатък е неповторим, създаден единично, няма втори подобен като него. Това събира работите ми в тази галерия и по тази причина названието ѝ е „ Плътта на мрака и звукът на светлината”.
- Ангелите са вестители, които показват Божията воля. Какви са посланията на вашите ангели?
- Всяка една творба е имала някакъв креативен подтик, с цел да бъде основана. Как ще се схване от публиката, е въпрос на вътрешна настройка, на светоусещане, на това какво сме заложили в познанието си. Така може да си отговорят на някакви въпроси, даже и незададени. При мен креативният подтик е подбуден от позитивни страсти. Стремежът ми е, когато сътворявам произведение на изкуството, да възпявам положителното. Това, което заслужава да бъде запомнено във времето, и да бъде пренесено в поколенията, тъй като е позитивно и дава вяра. Това са моите послания.
- Самият дявол е паднал ангел…
- Да, той е жертва на гордостта си. В днешно време, в случай че човек се замисли по какъв начин би изглеждал един ангел от падналите, които са немалка част – една шеста, повлечени от опашката на Сатаната, това е един напълно битов портрет на един възгордял се човек, не запомнил, че съществуват други хора, не запомнил, че е част от едно общество и това общество се нуждае от емпатия, от съпричастност и поддръжка. Това е портретът на един паднал ангел на днешното време.
- Защо тъкмо този облик?
- Защото духът е този, който гради битието. Ние си мислим, че битието е това, което дефинира нашия дух, само че това е доста принизено. Духът е този, който е водещ. Той ни кара да подхващаме едно или друго нещо в своя живот. Не можем да оправдаваме компликациите в битието с това, че сме с пречупен дух. Ако всеки един човек се осланя на духа си, може да реализира чудеса, в случай че се осланя на битието, ще реализира строго материално, лимитирано и неведнъж низко.
- Днес, тук и в този момент светът има безкрайна потребност от ангели. Кои са те и могат ли да дадат повече светлина на нашето време?
- В невидимия свят сега се води една война сред ангелите на светлината и тези на мрака. Този, който предвожда ангелите на светлината е, архистратигът Михаил. Това е ангелът на днешния ден. Той води това, което ще донесе положително и ще отблъсне злото. Ако ние не се уповаваме, в случай че не имаме вяра в това – ще бъдем на другата страна, на страната на мрака. Затова днешният облик на ангела би трябвало да бъде този, съгласно мен.
- Какъв път би трябвало да поемем и какъв брой време ще ни е належащо, с цел да излезем от мрака на пандемията и от сянката на ужасяващата война в Украйна?
- На първо място би трябвало да спечелим персоналната война на всеки един от нас – войната със себе си. Няма да получим помощ от близките, а от горната страна – от небето. Тези помощници са ангелите. Винаги отрицателните неща са били доста мощни и доста превземащи индивида. Но би трябвало в този мрак да си остави парченце светлина, която въпреки всичко да го ориентира, че има нещо друго, че има нещо хубаво, което си коства цялото изпитание.
- Вие сте възпитател. Успявате ли да предадете тази своя философия на учениците си?
- Онова, което дава повече сигурност в тези времена на децата, е системата на образование, която им дава твърди опори. Дали е била вярна или не, времето ще покаже. Защото неведнъж знанията остаряват, заменят се с доста по-актуални. Но ние сега разполагаме с това. Когато системата е безапелационна, имам поради в поднасянето на информация, децата имат някаква опора на мислене и на насочване в околното пространство, в личните си измерения, в верните или неправилните решения, които взимат. Но те са в стадий на израстване и по тази причина при тях е належащо даже да позволяват неточности, те им оказват помощ да се учат.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ