Армията изпраща една тъжна година
Светлинката в тунела угасна в края на декември. Първо ДДС-то удари двата плана – на Военноморски сили и Военновъздушни сили, за рационализация, въпреки че това се знаеше от началото на годината. Не го уточни даже краткотрайната парламентарна комисия, която два месеца се занимаваше с процедурата за придобиване на нови самолети, както и националното посланичество, което с ненаситност гласоподава отчета и решенията. Второ, единствената компания, която трябваше да строи патрулните кораби, се отдръпна от договарянията, както се споделя в 12 без 5. Тя, несъмнено, си има своите причини, само че на нас ни стана ясно, че гласуваните от Народното събрание средства са незадоволителни. Трето, украинци пуснаха тъжба и стопираха парите за ремонт на наличните ни изтребители МиГ-29. В очакване да полетят останаха и „ Спартан ”-те. Премиерът сподели на финансовия си министър да привиква със сумата от 130 млн. лева, които би трябвало да се дадат на армията до края на годината, само че изненадата пристигна от друго място.
Така, в случай че използваме футболната терминология, годината приключва при резултат един към един и една греда. Поне такова умозаключение направи министърът на защитата Красимир Каракачанов. Доволен съм, разясни той, че успяхме да увеличим с десетина % заплатите на военнослужещите, само че не и от това, че се откриха саботьори, които ни попречиха да сключим контракта за МиГ-29 и от нереализирането на плана за корабите. За страдание от новата година нещата стартират още веднъж. Подводните камъни, наречени тъжби по Закона за публичните поръчки, остават. ДДС-то също. Ще би трябвало да се мисли за корекции на плановете, за ново гласоподаване в Народното събрание. Сега на тестване са плановете за изтребителите и за бойната бронирана машина, които минаха на междуведомствено координиране.
Времето обаче лети и това е най-лошото. Нормално е с годините да се трансформират и стойностите на плановете. Никой обаче не е отменил задачите и дилемите на армията. Макар че незадоволителната техника води до лишаване на качества. Освен това ограничаване, има и друго, което е от решаващо значение. То опира до появяващото се все по-често контрапродуктивното разногласие при управлението на защитата. Преди няколко дни да вземем за пример министър Каракачанов подписа чудесна Доктрина на Въоръжените сили. Там има всичко, в това число и за подкрепяне на преподавателите от Военна академия при обогатяване на лекторския им фонд. На първо време би трябвало да я прочетат депутати и всички политици, с цел да знаят да вземем за пример какво е боен и какво е въоръжен спор. И някои държавни мъже, с цел да си изяснят, в случай че не са чели, несъмнено, Закона за защитата и Въоръжените сили, че президентът е висш главнокомандващ на въоръжените сили освен във военно, само че и в спокойно време.
И още едно четиво за министри и министър председатели, прочее и то не е вест за знаещите, на които се оправдавам, че началникът на защитата е директно зависещ на министъра на защитата, само че е зависещ и на президента при реализиране на пълномощията му на висш главнокомандващ на въоръжените сили. И по какъв начин е поделена властта у нас във връзка с защитата и Въоръжените сили. Министерският съвет реализира общото управление на защитата и въоръжените сили, само че президентът утвърждава стратегическите проекти за деяние на въоръжените сили, привежда ги (или част от тях) в по-висока степен на бойна и оперативна подготвеност. Така че Доктрината на Въоръжените сили напълно не е единствено за лично прилагане от генералитe и адмиралите.
Основателен е въпросът дали доктрината е изпълнима. Той кореспондира и с тезата за значимостта на документа. Ако тази теория е за българските въоръжени сили, което е по този начин, съвсем всички задачи и задания ще би трябвало да се извършват със съществени ограничавания. Авторите са се застраховали в това отношение. Вкарали са въпреки и дребен, само че много безапелационен сигнален текст, съгласно който ресурсните ограничавания би трябвало добре да се познават и регистрират надалеч преди започването на дадена интервенция. Относно рестриктивните мерки ние сме много богати. Все още неприетата от Народното събрание обновена Стратегия за национална сигурност ни дава вяра, че до 2024 година бюджетът за защита на Република България би трябвало да доближи 2% от брутния вътрешен артикул на страната.
В разстояние единствено на три дни (от 13 до 16 декември) тези управляващи, за които стана дума, че съгласно доктрината управляват защитата, сложиха връх по разногласие. Защото нямали функционалности, министър председателят небрежно преразпредели армейските вертолети сред военното, вътрешното и здравното министерство. Няма недостиг на функционалности на военно-транспортната ни авиация, има недостиг на стратегическо мислене във връзка с секторите „ Сигурност “ и „ Отбрана “, отговори президентът. Анализирайки цялата обстановка, министър Каракачанов заключи, че хората, които приказват по тематиката за защитата, са разграничени. Една част споделят: „ Не ни би трябвало никаква съветска техника, да я махнем и да купим западна. Само че не дават отговор на въпроса от кое място ще намерим средства, тъй като за изцяло превъоръжаване на армията са нужни повече от 10 милиарда. Те не се търкалят по улицата. Другите хора, към които числя се и аз, считаме, че процесът за придобиване на нова техника има три плана – за изтребителите, за два модулни патрулни кораба и третият, който ще внесем в Министерския съвет – за бронирана машина за сухопътни войски, които би трябвало да вървят паралелно с поддържането на остарялата техника. ”
Това е най-страшното ограничаване пред реализирането на доктрината и модернизирането на армията ни. Ако продължим по този начин, и идната година ще бъде с печален край.
Пак коня пред каруцата
Малко необичайно са подредени нещата във времето. Все още обновената Стратегия за национална сигурност е план, утвърден от държавното управление, само че не и и гласуван от Народното събрание. Доктрината за Въоръжените сили обаче е подписана. Защо, да вземем за пример, създателите на доктрината и самият министър не са позволили риска депутатите да се задълбочат малко повече в препоръчаните им текстове, което те не го вършат постоянно, и да трансформират нещо. Например задачите на Въоръжените сили. Вярно е, че такава преживелица в българския парламент не може да се случи, само че въпреки всичко. Подобно разбъркване във времето обаче, по-скоро идва да покаже, че Доктрината на Въоръжените сили априори си остава вътрешноведомствен документ. Което не взема решение проблемите.
Така, в случай че използваме футболната терминология, годината приключва при резултат един към един и една греда. Поне такова умозаключение направи министърът на защитата Красимир Каракачанов. Доволен съм, разясни той, че успяхме да увеличим с десетина % заплатите на военнослужещите, само че не и от това, че се откриха саботьори, които ни попречиха да сключим контракта за МиГ-29 и от нереализирането на плана за корабите. За страдание от новата година нещата стартират още веднъж. Подводните камъни, наречени тъжби по Закона за публичните поръчки, остават. ДДС-то също. Ще би трябвало да се мисли за корекции на плановете, за ново гласоподаване в Народното събрание. Сега на тестване са плановете за изтребителите и за бойната бронирана машина, които минаха на междуведомствено координиране.
Времето обаче лети и това е най-лошото. Нормално е с годините да се трансформират и стойностите на плановете. Никой обаче не е отменил задачите и дилемите на армията. Макар че незадоволителната техника води до лишаване на качества. Освен това ограничаване, има и друго, което е от решаващо значение. То опира до появяващото се все по-често контрапродуктивното разногласие при управлението на защитата. Преди няколко дни да вземем за пример министър Каракачанов подписа чудесна Доктрина на Въоръжените сили. Там има всичко, в това число и за подкрепяне на преподавателите от Военна академия при обогатяване на лекторския им фонд. На първо време би трябвало да я прочетат депутати и всички политици, с цел да знаят да вземем за пример какво е боен и какво е въоръжен спор. И някои държавни мъже, с цел да си изяснят, в случай че не са чели, несъмнено, Закона за защитата и Въоръжените сили, че президентът е висш главнокомандващ на въоръжените сили освен във военно, само че и в спокойно време.
И още едно четиво за министри и министър председатели, прочее и то не е вест за знаещите, на които се оправдавам, че началникът на защитата е директно зависещ на министъра на защитата, само че е зависещ и на президента при реализиране на пълномощията му на висш главнокомандващ на въоръжените сили. И по какъв начин е поделена властта у нас във връзка с защитата и Въоръжените сили. Министерският съвет реализира общото управление на защитата и въоръжените сили, само че президентът утвърждава стратегическите проекти за деяние на въоръжените сили, привежда ги (или част от тях) в по-висока степен на бойна и оперативна подготвеност. Така че Доктрината на Въоръжените сили напълно не е единствено за лично прилагане от генералитe и адмиралите.
Основателен е въпросът дали доктрината е изпълнима. Той кореспондира и с тезата за значимостта на документа. Ако тази теория е за българските въоръжени сили, което е по този начин, съвсем всички задачи и задания ще би трябвало да се извършват със съществени ограничавания. Авторите са се застраховали в това отношение. Вкарали са въпреки и дребен, само че много безапелационен сигнален текст, съгласно който ресурсните ограничавания би трябвало добре да се познават и регистрират надалеч преди започването на дадена интервенция. Относно рестриктивните мерки ние сме много богати. Все още неприетата от Народното събрание обновена Стратегия за национална сигурност ни дава вяра, че до 2024 година бюджетът за защита на Република България би трябвало да доближи 2% от брутния вътрешен артикул на страната.
В разстояние единствено на три дни (от 13 до 16 декември) тези управляващи, за които стана дума, че съгласно доктрината управляват защитата, сложиха връх по разногласие. Защото нямали функционалности, министър председателят небрежно преразпредели армейските вертолети сред военното, вътрешното и здравното министерство. Няма недостиг на функционалности на военно-транспортната ни авиация, има недостиг на стратегическо мислене във връзка с секторите „ Сигурност “ и „ Отбрана “, отговори президентът. Анализирайки цялата обстановка, министър Каракачанов заключи, че хората, които приказват по тематиката за защитата, са разграничени. Една част споделят: „ Не ни би трябвало никаква съветска техника, да я махнем и да купим западна. Само че не дават отговор на въпроса от кое място ще намерим средства, тъй като за изцяло превъоръжаване на армията са нужни повече от 10 милиарда. Те не се търкалят по улицата. Другите хора, към които числя се и аз, считаме, че процесът за придобиване на нова техника има три плана – за изтребителите, за два модулни патрулни кораба и третият, който ще внесем в Министерския съвет – за бронирана машина за сухопътни войски, които би трябвало да вървят паралелно с поддържането на остарялата техника. ”
Това е най-страшното ограничаване пред реализирането на доктрината и модернизирането на армията ни. Ако продължим по този начин, и идната година ще бъде с печален край.
Пак коня пред каруцата
Малко необичайно са подредени нещата във времето. Все още обновената Стратегия за национална сигурност е план, утвърден от държавното управление, само че не и и гласуван от Народното събрание. Доктрината за Въоръжените сили обаче е подписана. Защо, да вземем за пример, създателите на доктрината и самият министър не са позволили риска депутатите да се задълбочат малко повече в препоръчаните им текстове, което те не го вършат постоянно, и да трансформират нещо. Например задачите на Въоръжените сили. Вярно е, че такава преживелица в българския парламент не може да се случи, само че въпреки всичко. Подобно разбъркване във времето обаче, по-скоро идва да покаже, че Доктрината на Въоръжените сили априори си остава вътрешноведомствен документ. Което не взема решение проблемите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ