Примата на Болшой театър Светлана Захарова: Винаги ме побиват тръпки на сцената
Светлана Захарова е родена в Луцк (Украйна). През 1989 година постъпва в Киевското хореографско учебно заведение. Учейки там шест години (в класа на Валерия Сулегина), взема присъединяване в състезанието за млади танцьори " Vaganova-Prix " в Санкт-Петербург. Получава втора премия и предложение да премине в зрелостния курс в Академията на съветския балет " А. Я. Ваганова ". През 1996 година Захарова приключва академията, оказвайки се в цифрата на първите випускници на Елена Евтеева, някогашната известна балерина на Мариинския спектакъл. През същата година е призната в трупата на този спектакъл и още през идващия сезон заема позицията на солистка. Неин непрекъснат педагог-репетитор става Олга Моисеева. Ето че звездната Светлана Захарова още веднъж е в София за балета " Баядерка ". Прекрасната музика на Лудвиг Минкус и хореографията на гения Мариус Петипа придвижват фена в антична Индия и описват по въздействащ метод посредством музика и танц историята за пламенната обич сред баядерката Никия и смелия боец Солор. За да усети публиката същински възприятията и страстите на основните герои ще оказват помощ и солистите от трупата на Болшой спектакъл - Светлана Захарова и Денис Родкин - актьори със международна кариера, преминаваща и до през днешния ден през сцените на оперните театри в Съединените щати, Миланската " Ла Скала " и редица други европейски театри.
Светлана Захарова е гастролирала в Ла канара, Римската опера, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Новия народен спектакъл в Токио, Ковънт гардън, Рио-де-Жанейро, както и в Гърция и Сърбия. Ето какво съобщи тя в изявление за Оля Ал-Ахмед:
- Светлана, Вие не сте за пръв път на българска сцена. Как се чувствате у нас? Какво е чувството на сцената на Софийската опера и балет?
- Да, не съм за пръв път на българската сцена, само че ще танцувам за пръв път в Софийската опера и балет. От предходното си идване в България бих желала да отбележа, че публиката в София е превъзходна - топли, радушни хора, обичащи балета и изкуството. Спектакълът „ Жизел” и солният ми план „ Аморе”, които показахме предишния път в България се увенчаха с необикновен триумф, и аршин за този триумф, абсолютно, е публиката. Зрителите бяха във екстаз, което извънредно доста ме поласка. Тези два спектакъла бяха показани на огромна сцена, само че не и в същински оперен спектакъл. Всъщност фантазията ми беше да танцувам в същинския оперен спектакъл на сцената на Софийската опера и балет. Ще поясня за какво. Когато танцуваме същински спектакли, приказки със сюжет, осъществяването доста зависи от атмосферата към теб. Балета е едно необикновено чисто, транспарантно изкуство. През него прозира даже декора, стените, завесите – цялостната атмосфера на сцената. Такъв театър е желателно да се извършва на театрална оперна сцена, в тази ситуация в Софийската опера и балет. Ние, артистите, сме по-спокойни когато сме в вярната атмосфера. А театърът дава тази атмосфера на единствено на сцената, само че и в залата, в коридорите даже. Оперният спектакъл зарежда със характерно въодушевление. А от това въодушевление нуждая се освен аз, като артистка, само че и публиката. И по този начин, за пръв път ще имам опцията да се потопя в атмосферата на Софийската опера и балет на 10 ноември в балета „ Баядерка” (интервюто е взето преди този момент, бел.ред) взаимно със софийската балетна натрупа. Очаквам с неспокойствие този миг.
- Както към този момент споменахме, този път българската аудитория ще Ви види в именитото произведение „ Баядерка” в ролята на Никия. Каква е спецификата на тази роля?
- „ Баядерка” е един от най-сложните за осъществяване типичен балети. За, нас, балерините, това е сериозен и сложен театър. Постановката е комплицирана за примата, за изпълнителката на основната роля в него. Ролята на Никия е сложна с това, че спектакъла се дели на три акта – безусловно разнообразни по тяхната трудност, по въодушевление, обръщение, положение и даже по жанр. Първо и второ деяние се основават на една стилна, механически обоснована хореография на индийските танци с избрани заучени жестове, придвижвания на ръцете и китките. Третото деяние е чиста класика. А класиката в балета е най-трудното нещо, освен за мен. Повече ми харесва да танцувам класиката като пиеса. И за третото деяние към този момент споделяме, че е театър в спектакъла. Един от най-сложните и подли типичен актове е „ Танцът на сенките” в „ Баядерка”. Зрителят ще види, че в това деяние ние се преобразяваме и танцуваме безусловно друг балет. Първото деяние на „ Баядерка” ни потапя в пристрастеност, деликатност, обич, вяра. Моята героиня Никия е чиста, нежна, откровена, любеща. Второто деяние е тъга, сълзи, обезсърчение,смърт, нервност. Героинята ми танцува на сватбата на своят обичан. Всяка жена би изпитала сходни страсти, тъй като измяната боли. А третото деяние към този момент ни придвижва в безспорната класика, както към този момент загатнах.
- Танцувала сте доста функции, невероятно е да ги опишем даже. И въпреки всичко кой е вашият обичан облик, коя е най-близката до сърцето Ви роля?
- Най-любимата ми роля е тази, която танцувам в съответния ден на сцената. Всички функции и облици са ми обичани, тъй като аз се превъплъщавам в тях, съединявам се с лиричната героиня, ставаме едно цяло. Само тогава нещата се получават. Нямам право да предпочитам обичана за себе си роля. Длъжна съм да ги обичам всичките и да ги одобрявам в денят на спектакъла. Ако не вляза в съответната роля доста преди спектакъла, публиката ще го разбере. Старая се да се слея със съответния облик даже преди първата подготовка. Още тогава аз към този момент съм „ тя”. Ако приготвям премиера на театър, нещо напълно ново, тогава ми би трябвало месец, с цел да вляза в облика. За настоящия репертоар ми е належащо по-малко време. Ролите са ми към този момент в душата, в тялото, и краката се движат сами. Длъжна съм да обикна своята героиня и да съм изцяло уверена, че аз това съм „ тя”. Ако избран театър, или партия не са ми по-душа, не ми харесват или са отвън моите благоприятни условия, имам привилегията да го откажа.
- Бих желала да Ви върна в детството. Кога осъзнахте, че балетът е Вашето предопределение?
- В балетната зала ме докара майка ми. Това беше нейна фантазия да се занимавам с балет. Тя влагаше всичко от себе си с цел да танцувам. Много се стараеше в това отношение. Искрено се надявам, че изпълних всичките ѝ упования. Вероятно ги надминах. Мама си представяше, че ще танцувам някъде покрай у дома, само че не си е помисляла даже, че ще съм приветствана на най-големите международни подиуми. Всъщност, аз съумях да съчетавам естествените данни, положителното обучение и упоритата работа. Усетът ми към балета обаче не пристигна незабавно. Изминаха няколко образователни години, бях към този момент госпожица, на 14-15 г и едвам тогава усетих усетът на балета. Тогава бе моето осъзнаване, и разбрах, че това е пътят на моя живот.
- Никога ли не сте си помисляли за друга специалност?
- Като дребна си мечтаех за най-различни специалности, само че не и за балерина. В процеса на образование към този момент и през разум не ми минаваше да си променям специалността. Балетът е моят живот, моята светлина, моят факел, моята специалност, в която съм от дете и без която не мога да живея!
- Избрала сте не лек път. От какво най-вече се лишавахте поради специалността си?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Балетът е част от мен, това е метод на живот, който за мен е изцяло естествен. Не мисля, че при един естествен метод на живот и работа се отнемам от нещо. Имам цел, която реализирам. Радвам се, че я имам тази цел. Постигам я с лекост, без ограничения, тъй като влагам цялата си обич, сърце и душа. Аз не познавам различен живот, с изключение на този. Затова всичко ми се коства изцяло обикновено. От нищо не съм се лишавала и не се отнемам. Всичко ми е изцяло задоволително, одобрявам живота си и съм щастлива в него. Дори моята специалност ми даде повече, от колкото чаках да получа. Обичам живота си и съм удовлетворена от него. Благодарна съм на Бога за всичко. Имам прелестно семейство, щерка, обичан мъж и съм щастлива от обстоятелството, че ги имам. Голям грях е човек да се оплаква, по тази причина съм признателна и щастлива.
- А на какъв брой години е щерка Ви? Ще я насочите ли по Вашите стъпки?
- Дъщеря ми е на 7 години и половина. Много старателно тренира художествена гимнастика. Това й харесва. Времето ще покаже. За едно момиче постоянно е потребно да спортува, да се занимава с хореография с цел да бъде във форма, крепко и в същото време изтънчено и стройно. При всички случаи, ние сме разнообразни и обособени човеци. Тя си има нейния предначертан път и орис, а ние, родителите, единствено ще оказваме помощ за вярното й развиване.
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Да, скърбя за това, че когато бях студентка не бях доста деликатна към заръките на преподавателите си. Изпусках значими моменти, директиви и заръки, след което ми трябваше време с цел да ги наваксам. Ще съветвам всички начинаещи балерини: бъдете деликатни, слушайте деликатно педагозите, бъдете изпълнителни тъй като всеки пропуснат момент е невъзвращаем. В живота ми на балерина са участвали и мързелът, и нежеланието, и самосъжалението. Минах и през тези стадии в ранният етап на образование. Майка ми беше надалеч, аз живеех сама в общежитие в Киев, нямала съм на кого да се оплача, да желая съвет и разтуха. От 10 годишна съм се оправяла сама в живота.
- Бихте ли желала да измененията нещо в живота си?
- До момента, изрично не!
- Кое е за Вас най-красивото нещо?
- Неочакван въпрос. Не бих споделила, че балетът е най-красивото нещо в живота. По скоро най-красивото нещо в живота – е човешката душа. Тя прозира на сцената, в живота, в общуването. Най-важното нещо в индивида е душевната хубост!
- Къде ви е най-притеснено да танцувате?
- На родната сцена. Най-притеснено ми е да танцувам на родната сцена, в „ Болшой театър”. „ Ла скала” е вторият ми дом, където танцувам от много време. И все пак по неописуеми аргументи най-вече се вълнувам когато излизам на сцената на „ Болшой театър”. От отговорността, че танцувам на сцената на основния спектакъл на Русия ме побиват тръпки. Вълнувам се постоянно пред всеки театър, само че по този начин както се вълнувам когато излизам на сцената на „ Болшой театър” не се вълнувам на никое място другаде по света.
- През 2003 година ставате солистка на Болшой спектакъл, а дебютът Ви е с балета " Жизел ". С какво запомнихте този дебют, тази роля?
- Това не просто беше моят дебютен театър в „ Болшой театър”, това бе моята първа огромна роля, моят първи театър от тази големина. За пръв път изтанцувах „ Жизел” на 17 години, към момента неопитна. Много от нещата в балета ми бяха непознати, не умеех да извършвам всички техники, с една дума бях неопитна. Беше мъчно, само че надви хазартния ми нарцисизъм и мотото: „ аз мога”. А и ролята беше подобаваща за възрастта ми, не се наложи да я играя, аз просто си бях „ Жизел” – нежна, млада, влюбена. Този театър се е променял неведнъж за цялата ми креативна кариера. Танцувала съм го по най-различен метод според от това на коя сцена, в кой град, с кой сътрудник и даже в какъв костюм. Но в никакъв случай няма да не помни онази, първата „ Жизел”.
- Светлана, истина ли е това, че на Ваше име е кръстен елмаз?
- Да, това е безспорна истина. Ако не се неистина на 23 април 2016 година Огромен 58,4-каратов елмаз, придобит в Якутия, бе кръстен в моя чест - " Диамант - Балерината Светлана Захарова ". Името е обещано от специфичната Комисия за именуване на получени диаманти над 50 карата с бижутерийни качества. Най-интересното е, че в никакъв случай не съм виждала този елмаз, единствено на фотография! На фотографията диаманта беше в истинските си размери. Впечатляващо! Този жест извънредно доста ме зарадва, това бе едно характерно самопризнание, което ще остане във вековете за генерации напред. Диаманта се съхранява в специфичен фонд.
- Била сте народен представител в Руския парламент /Държавната дума/ от 2008 до 2011 година Коя сцена Ви подхожда повече – парламентарната или театралната?
- В края на депутатския си мандат родих щерка си. Не можех да лобирам на три места в театъра, в Народното събрание и в къщи. Избрах да бъда балерина и майка. Разбрах, че съм доста по-стабилна и мощна на театралната сцена. Щастлива съм от обстоятелството, че бях народен представител, защото тази роля ме обогати с повече опит в решаването на проблеми, в общуването с хората. Тази служба несъмнено ми даде доста.
- Какво ще пожелае нежна дама като Вас на българската аудитория?
- С неспокойствие чакам да се срещна с публиката в България. Не споделям единствено с българската аудитория. Защото за „ Баядерка” в Софийската опера и балет особено са пристигнали мои фенове от целия свят! Пожелавам на всички слънце в душите, хубаво въодушевление и един прелестен театър, с който да създадем света по-красив!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Светлана Захарова е гастролирала в Ла канара, Римската опера, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Новия народен спектакъл в Токио, Ковънт гардън, Рио-де-Жанейро, както и в Гърция и Сърбия. Ето какво съобщи тя в изявление за Оля Ал-Ахмед:
- Светлана, Вие не сте за пръв път на българска сцена. Как се чувствате у нас? Какво е чувството на сцената на Софийската опера и балет?
- Да, не съм за пръв път на българската сцена, само че ще танцувам за пръв път в Софийската опера и балет. От предходното си идване в България бих желала да отбележа, че публиката в София е превъзходна - топли, радушни хора, обичащи балета и изкуството. Спектакълът „ Жизел” и солният ми план „ Аморе”, които показахме предишния път в България се увенчаха с необикновен триумф, и аршин за този триумф, абсолютно, е публиката. Зрителите бяха във екстаз, което извънредно доста ме поласка. Тези два спектакъла бяха показани на огромна сцена, само че не и в същински оперен спектакъл. Всъщност фантазията ми беше да танцувам в същинския оперен спектакъл на сцената на Софийската опера и балет. Ще поясня за какво. Когато танцуваме същински спектакли, приказки със сюжет, осъществяването доста зависи от атмосферата към теб. Балета е едно необикновено чисто, транспарантно изкуство. През него прозира даже декора, стените, завесите – цялостната атмосфера на сцената. Такъв театър е желателно да се извършва на театрална оперна сцена, в тази ситуация в Софийската опера и балет. Ние, артистите, сме по-спокойни когато сме в вярната атмосфера. А театърът дава тази атмосфера на единствено на сцената, само че и в залата, в коридорите даже. Оперният спектакъл зарежда със характерно въодушевление. А от това въодушевление нуждая се освен аз, като артистка, само че и публиката. И по този начин, за пръв път ще имам опцията да се потопя в атмосферата на Софийската опера и балет на 10 ноември в балета „ Баядерка” (интервюто е взето преди този момент, бел.ред) взаимно със софийската балетна натрупа. Очаквам с неспокойствие този миг.
- Както към този момент споменахме, този път българската аудитория ще Ви види в именитото произведение „ Баядерка” в ролята на Никия. Каква е спецификата на тази роля?
- „ Баядерка” е един от най-сложните за осъществяване типичен балети. За, нас, балерините, това е сериозен и сложен театър. Постановката е комплицирана за примата, за изпълнителката на основната роля в него. Ролята на Никия е сложна с това, че спектакъла се дели на три акта – безусловно разнообразни по тяхната трудност, по въодушевление, обръщение, положение и даже по жанр. Първо и второ деяние се основават на една стилна, механически обоснована хореография на индийските танци с избрани заучени жестове, придвижвания на ръцете и китките. Третото деяние е чиста класика. А класиката в балета е най-трудното нещо, освен за мен. Повече ми харесва да танцувам класиката като пиеса. И за третото деяние към този момент споделяме, че е театър в спектакъла. Един от най-сложните и подли типичен актове е „ Танцът на сенките” в „ Баядерка”. Зрителят ще види, че в това деяние ние се преобразяваме и танцуваме безусловно друг балет. Първото деяние на „ Баядерка” ни потапя в пристрастеност, деликатност, обич, вяра. Моята героиня Никия е чиста, нежна, откровена, любеща. Второто деяние е тъга, сълзи, обезсърчение,смърт, нервност. Героинята ми танцува на сватбата на своят обичан. Всяка жена би изпитала сходни страсти, тъй като измяната боли. А третото деяние към този момент ни придвижва в безспорната класика, както към този момент загатнах.
- Танцувала сте доста функции, невероятно е да ги опишем даже. И въпреки всичко кой е вашият обичан облик, коя е най-близката до сърцето Ви роля?
- Най-любимата ми роля е тази, която танцувам в съответния ден на сцената. Всички функции и облици са ми обичани, тъй като аз се превъплъщавам в тях, съединявам се с лиричната героиня, ставаме едно цяло. Само тогава нещата се получават. Нямам право да предпочитам обичана за себе си роля. Длъжна съм да ги обичам всичките и да ги одобрявам в денят на спектакъла. Ако не вляза в съответната роля доста преди спектакъла, публиката ще го разбере. Старая се да се слея със съответния облик даже преди първата подготовка. Още тогава аз към този момент съм „ тя”. Ако приготвям премиера на театър, нещо напълно ново, тогава ми би трябвало месец, с цел да вляза в облика. За настоящия репертоар ми е належащо по-малко време. Ролите са ми към този момент в душата, в тялото, и краката се движат сами. Длъжна съм да обикна своята героиня и да съм изцяло уверена, че аз това съм „ тя”. Ако избран театър, или партия не са ми по-душа, не ми харесват или са отвън моите благоприятни условия, имам привилегията да го откажа.
- Бих желала да Ви върна в детството. Кога осъзнахте, че балетът е Вашето предопределение?
- В балетната зала ме докара майка ми. Това беше нейна фантазия да се занимавам с балет. Тя влагаше всичко от себе си с цел да танцувам. Много се стараеше в това отношение. Искрено се надявам, че изпълних всичките ѝ упования. Вероятно ги надминах. Мама си представяше, че ще танцувам някъде покрай у дома, само че не си е помисляла даже, че ще съм приветствана на най-големите международни подиуми. Всъщност, аз съумях да съчетавам естествените данни, положителното обучение и упоритата работа. Усетът ми към балета обаче не пристигна незабавно. Изминаха няколко образователни години, бях към този момент госпожица, на 14-15 г и едвам тогава усетих усетът на балета. Тогава бе моето осъзнаване, и разбрах, че това е пътят на моя живот.
- Никога ли не сте си помисляли за друга специалност?
- Като дребна си мечтаех за най-различни специалности, само че не и за балерина. В процеса на образование към този момент и през разум не ми минаваше да си променям специалността. Балетът е моят живот, моята светлина, моят факел, моята специалност, в която съм от дете и без която не мога да живея!
- Избрала сте не лек път. От какво най-вече се лишавахте поради специалността си?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Балетът е част от мен, това е метод на живот, който за мен е изцяло естествен. Не мисля, че при един естествен метод на живот и работа се отнемам от нещо. Имам цел, която реализирам. Радвам се, че я имам тази цел. Постигам я с лекост, без ограничения, тъй като влагам цялата си обич, сърце и душа. Аз не познавам различен живот, с изключение на този. Затова всичко ми се коства изцяло обикновено. От нищо не съм се лишавала и не се отнемам. Всичко ми е изцяло задоволително, одобрявам живота си и съм щастлива в него. Дори моята специалност ми даде повече, от колкото чаках да получа. Обичам живота си и съм удовлетворена от него. Благодарна съм на Бога за всичко. Имам прелестно семейство, щерка, обичан мъж и съм щастлива от обстоятелството, че ги имам. Голям грях е човек да се оплаква, по тази причина съм признателна и щастлива.
- А на какъв брой години е щерка Ви? Ще я насочите ли по Вашите стъпки?
- Дъщеря ми е на 7 години и половина. Много старателно тренира художествена гимнастика. Това й харесва. Времето ще покаже. За едно момиче постоянно е потребно да спортува, да се занимава с хореография с цел да бъде във форма, крепко и в същото време изтънчено и стройно. При всички случаи, ние сме разнообразни и обособени човеци. Тя си има нейния предначертан път и орис, а ние, родителите, единствено ще оказваме помощ за вярното й развиване.
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Да, скърбя за това, че когато бях студентка не бях доста деликатна към заръките на преподавателите си. Изпусках значими моменти, директиви и заръки, след което ми трябваше време с цел да ги наваксам. Ще съветвам всички начинаещи балерини: бъдете деликатни, слушайте деликатно педагозите, бъдете изпълнителни тъй като всеки пропуснат момент е невъзвращаем. В живота ми на балерина са участвали и мързелът, и нежеланието, и самосъжалението. Минах и през тези стадии в ранният етап на образование. Майка ми беше надалеч, аз живеех сама в общежитие в Киев, нямала съм на кого да се оплача, да желая съвет и разтуха. От 10 годишна съм се оправяла сама в живота.
- Бихте ли желала да измененията нещо в живота си?
- До момента, изрично не!
- Кое е за Вас най-красивото нещо?
- Неочакван въпрос. Не бих споделила, че балетът е най-красивото нещо в живота. По скоро най-красивото нещо в живота – е човешката душа. Тя прозира на сцената, в живота, в общуването. Най-важното нещо в индивида е душевната хубост!
- Къде ви е най-притеснено да танцувате?
- На родната сцена. Най-притеснено ми е да танцувам на родната сцена, в „ Болшой театър”. „ Ла скала” е вторият ми дом, където танцувам от много време. И все пак по неописуеми аргументи най-вече се вълнувам когато излизам на сцената на „ Болшой театър”. От отговорността, че танцувам на сцената на основния спектакъл на Русия ме побиват тръпки. Вълнувам се постоянно пред всеки театър, само че по този начин както се вълнувам когато излизам на сцената на „ Болшой театър” не се вълнувам на никое място другаде по света.
- През 2003 година ставате солистка на Болшой спектакъл, а дебютът Ви е с балета " Жизел ". С какво запомнихте този дебют, тази роля?
- Това не просто беше моят дебютен театър в „ Болшой театър”, това бе моята първа огромна роля, моят първи театър от тази големина. За пръв път изтанцувах „ Жизел” на 17 години, към момента неопитна. Много от нещата в балета ми бяха непознати, не умеех да извършвам всички техники, с една дума бях неопитна. Беше мъчно, само че надви хазартния ми нарцисизъм и мотото: „ аз мога”. А и ролята беше подобаваща за възрастта ми, не се наложи да я играя, аз просто си бях „ Жизел” – нежна, млада, влюбена. Този театър се е променял неведнъж за цялата ми креативна кариера. Танцувала съм го по най-различен метод според от това на коя сцена, в кой град, с кой сътрудник и даже в какъв костюм. Но в никакъв случай няма да не помни онази, първата „ Жизел”.
- Светлана, истина ли е това, че на Ваше име е кръстен елмаз?
- Да, това е безспорна истина. Ако не се неистина на 23 април 2016 година Огромен 58,4-каратов елмаз, придобит в Якутия, бе кръстен в моя чест - " Диамант - Балерината Светлана Захарова ". Името е обещано от специфичната Комисия за именуване на получени диаманти над 50 карата с бижутерийни качества. Най-интересното е, че в никакъв случай не съм виждала този елмаз, единствено на фотография! На фотографията диаманта беше в истинските си размери. Впечатляващо! Този жест извънредно доста ме зарадва, това бе едно характерно самопризнание, което ще остане във вековете за генерации напред. Диаманта се съхранява в специфичен фонд.
- Била сте народен представител в Руския парламент /Държавната дума/ от 2008 до 2011 година Коя сцена Ви подхожда повече – парламентарната или театралната?
- В края на депутатския си мандат родих щерка си. Не можех да лобирам на три места в театъра, в Народното събрание и в къщи. Избрах да бъда балерина и майка. Разбрах, че съм доста по-стабилна и мощна на театралната сцена. Щастлива съм от обстоятелството, че бях народен представител, защото тази роля ме обогати с повече опит в решаването на проблеми, в общуването с хората. Тази служба несъмнено ми даде доста.
- Какво ще пожелае нежна дама като Вас на българската аудитория?
- С неспокойствие чакам да се срещна с публиката в България. Не споделям единствено с българската аудитория. Защото за „ Баядерка” в Софийската опера и балет особено са пристигнали мои фенове от целия свят! Пожелавам на всички слънце в душите, хубаво въодушевление и един прелестен театър, с който да създадем света по-красив!
Интервю на Оля Ал-Ахмед
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ