Светлана Н. е от Санкт Петербург и за нея спиритическият

Светлана Н. е от Санкт Петербург и за нея спиритическият сеанс е просто разпръскване в скучната съботна вечер. Тя кани другари в жилището си. Първо приканват духа на Пушкин, след това на Висоцки, а показалецът се движи в кръг, до момента в който сочи буквите от писмеността, отговаряйки вярно на въпросите им. Тогава Светлана взема решение да призове личния си дух. Когато изрича проклинание, тя усеща моментална пронизваща болежка. Показалецът на масата стартира да се движи, само че духът дава отговор уклончиво. Скоро приятелите й се отегчават от това и сесията завършва. Гостите стартират да се разотиват и домакинята остава сама в жилището си. Докато мие чиниите, Светлана чува стъпки зад тила си. Тя се оглежда и вижда неразбираем контур в коридора. Фигурата се шмугва в банята, където лампите светват и от крана бликва вода. Жената събира храброст да огледа в помещението и открива, че кранът е затворен, само че в мивката има пръски вода. Тя се поглежда в огледалото и онемява, когато се вижда по пеньоар, само че знае, че не е имала време да се преоблече, откакто гостите й си потеглят. Изглежда, че отражението се протяга към нея, като че ли с цел да я хване. Светлана прави крачка обратно и тогава някаква невидима ръка стартира да хвърля предмети от рафта в банята по нея. Оттогава, дамата в никакъв случай повече не се занимава със спиритизъм. Сцени от филми на ужасите показват по какъв начин героят се оглежда в огледало и вижда изцяло непознато лице да излиза от него? Или вижда отражение на несъмнено създание зад себе си … Какво се случва? Някои изясняват това събитие с оптична заблуда, други – отклонения в душeвността, а трети – за свръхестествено събитие. В публикация оповестена в списанието Perception, италианският психолог Джовани Капуто разказва в детайли този феномен. За да видите лицето на някой различен в огледалото, би трябвало да се взирате в личното си отражение в едва осветена стая. Оптималните условия за опита включват стая, осветена единствено от слаба светлина, като създателят предлага крушка 25 W, сложена зад тила ви и огромно огледало, сложено на към 40 см пред Вас. След минута взиране ще откриете „ непознатия “. Четете още: Призрачно лице се появява на фотография на прозорец в болница Капуто кани в опита да вземат участие 50 доброволци. В края на 10-минутна сесия на гледане в огледалото участниците са помолени да напишат какво виждат в огледалото. Повечето от 50-те участника виждат големи деформации на личните си лица. Останалите виждат лицето на родител с изменени черти (живи или починали), други съзират чужд човек, разпознават лица на разнообразни животни като котка, прасе или лъв, или виждат фантастични и чудовищни ​​същества. Според Капуто такива резултати може да са композиция от образно деформиране, когато зрителната система още веднъж и още веднъж би трябвало да разпознава едни и същи изображения, което води до промени в тяхната интерпретация. Още по-интересни са прочувствените реакции на участниците към измененията. Приблизително половината от тях оповестяват, че появяването на нови лица в огледалото провокира чувство, че чужд човек ги гледа от вътрешната страна или оттатък огледалото.



Някои участници усещат, че „ непознатият ” ги гледа със злобно и ужасно изражение. Други считат, че погледът им е мистериозен, до момента в който третата група участници считат, че „ непознатият “ е окуражаващ. Ако умряли членове на фамилията се появят в огледалото, участниците постоянно усещат, че желаят да им зададат въпрос. Чудовищните същества провокират боязън и смут. Динамичните деформации на нови лица, като пулсации или стесняване, усмивка или мръщене, карат участниците да се усещат безпомощни пред тези същества. Съществува процедура за гадаене благодарение на огледала, когато хората се пробват да предскажат коя ще бъде тяхната сродна душа. Биологът Мезенцев ясно декларира в „ Енциклопедия на чудесата “, че „ огледалните видения не са нищо повече от илюзия “. Той написа: „ Какъв е процесът? Късно вечерта едно момиче е единствено в тъмна стая, осветена от дребна свещ. Тя седи до масата и се пробва да не мърда, взирайки се в едва блестящата огледална повърхнина. Времето минава и тя последователно изпада в положение на унесеност. Тогава мимолетни видения-образи стартират да изскачат в нейното „ здрачно “ схващане. Няма метод да ревизирате какви изображения вижда момичето. Може би не е имало изображение, само че тя усеща, че е имало. Накратко, природата на такива илюзии, „ видения “ елементарно се изяснява със свойствата на нашата душeвност. “ Но случаите, в които отражението в огледалото работи като самостоятелна единица, като при Светлана са по-трудни за пояснение. Какво мислите Вие?