Светлана Комогорова-Комата, преводач: Холдън Колфийлд е един протопънкар
Светлана Комогорова-Комата е преводач от британски й съветски език. Завършва британската езикова гимназия в Пловдив през 1987 година и съветска лингвистика в Софийския университет през 1992 година
Първият й превод през 1995 година е трилогията за номите на Тери Пратчет, продължава с " Дърк Джентли. Холистичната детективска организация " и " Дългият следобеден чай на душата " на Дъглас Адамс и от този момент е известна като един от гласовете на хумористичната фантастика у нас - Робърт Шекли, Роджър Зелазни, множеството заглавия на Пратчет отвън " Света на диска " и други В неин превод излизат и редица класици на XX в. като Джак Керуак, Хенри Милър и Селинджър, модерни създатели като Чък Паланюк, Том Робинс и Чайна Миевил, както и нови преводи на Алиса и Том Сойер. Има редица награди и номинации за работата си, както и две лични стихосбирки. " Дневник " беседва с нея по отношение на новия й превод на " Спасителят в ръжта " на Дж. Д. Селинджър, публикуван от " Дамян Яков ".
Правили сте и други нови преводи на Селинджър - " Франи и Зуи " и " Сиймур: запознаване ". Притесни ли ви обаче поканата да се заемете с текст като " Спасителят в ръжта ", с който са отраснали генерации?
- Не, в противен случай - прегърнах концепцията с огромен възторг. На първо място, колкото повече тълкования на един текст имаме, толкоз по-добре. Никой не може да изкара текста " едно към едно " - преводачите сме като музикантите, които вършат кавърверсии. Няма по какъв начин да избягаш от времето, няма по какъв начин да избягаш от епохата, само че няма по какъв начин да избягаш и от личната си персона - интерпретативният миг е безусловно неминуем. Затова колкото повече тълкования имаме, толкоз по-добра визия имаме за истинския текст.
Издателството показа превода като по-близък до достоверния глас на героите - какво е друго във вашия Холдън?
- Първото издание на " Спасителят в ръжта " у нас, мисля, е от 1965 година То носи белезите на своето време. Тоест: изказът на Холдън е доста безреден, с объркана граматика, със " сецвания " в езика и голямо количество паразитни думи. В остарелият превод той е окултурен, което е изцяло законен метод. Но спънатият език на Холдън е изгладен.
© Николай Дойчинов
Той приказва жаргона на епохата - на тинейджърите през 40-те и началото на 50-те години и задачата е да се изрича оптимално естествено. Но да вземем за пример в остарелия превод изразът making out - " натискам се " - в остарелия превод е " ласки ". Никой тинейджър не се показва по този начин.
Има ли причина за това окултуряване?
- Първо, рез 60-те години, а и преди този момент, в България съществува остаряла традиция кои думи се позволяват като печатно слово и кои не. Второ, при българските преводачи има доста мощна автоцензура - и това е останало като традиция, в случай че има нецензурни, прекомерно разговорни неща, да се пооблагородят, тъй като това е печатно слово.
Вашият Холдън с езика на днешните тинейджъри ли приказва?
- Не тъкмо, тъй като това въпреки всичко е книга с ера. Опирала съм се на някаква, по този начин да се каже, златна класика в жаргона - думи, които се предават от потомство на потомство. А тук-там напълно съзнателно съм го предавала с леко демодиран диалект - думи, които помня от 70-те и 80-те години, тъй като изказът би трябвало да има демодиран привкус. Но напълно леко.
Има ли нюанси от характера на Холдън, които до момента са били изгубени за читателя поради този изказ?
- Аз бих го оприличила на това по какъв начин една роля ще бъде изиграна от друг артист. Оригиналният текст допуска Холдън да е по-наперен, не цепещ басма никого. Като всеки тинейджър той хем е нерешителен, хем е ужасно навирен. Докато в остарелия превод се основава чувството за един по-свенлив юноша. Холдън се показва много невъзпитано, неотдавна обсъждахме с един другар, че даже е един протопънкар.
Днес може би езикът ще стои напълно естествено, само че знаете ли нещо за рецепцията й преди време у нас?
- За рецепцията през 1965 година не знам - мога да допускам, че тогавашният Холдън у нас е звучал възпитано и не е провокирал скандал и шок. Но в Щатите е имало и то прекомерно дълго - с огромно удивление разбрах, че това е от книгите, най-често цензурирани от учебните библиотеки. И в този момент, съвсем 70 години по-късно, тя има капацитет да прави кавги.
Имате ли обичани моменти, цитати от новия превод?
- Няколко. Например раздялата на Холдън със Сали Хейс - когато отиват на ледената пързалка. Той я отрязва много по-грубо, в сравнение с в първия превод. След като цяла вечер недоволства от префърцуненото й поведение и по какъв начин е обкръжена от някакви доста измислени хора, най-после й декларира, " you are a royal pain in the ass ". Аз го преведох като " Трън в гъза мощно забит ". А в остарелия превод беше " Доповръща ми се от тебе! " Не съм съгласна с него, тъй като тук имаме скука, неспокойствие, само че не и гадност.
Кой е обичаният ви бунтовник в литературата измежду създателите?
- Много ми е мъчно да избера един. Но да вземем за пример Марк Твен - той носи бунтарския дух и съпротивата против закостенялостта. Обожавам Тери Пратчет и Дъглас Адамс, тъкмо тъй като могат да погледнат с подигравателно око на всички закостенелости. Има един създател - Спайдър Робинсън, който не е толкоз известен и който преди време аз изнамерих и предложих с книгата " Кръчмата на Калахан " - той е един доста приветлив и благ подривник. Защото е притежател на оптималната отвореност - концепцията на цикъла за въпросната механа е " бъди оптимално отворен и умей да прощаваш - не се отнасяй с предварителната настройка, че всеки желае да ти навреди. "
Вие избирате ли създателите, които превеждате - оферирате ли книги на издателства, или по-скоро е противоположното?
- Понякога. Обикновено обаче издателствата оферират. Това от една страна е хубаво, въпреки това от време на време влизаш в рамка - откакто преведох " Шантарам " да вземем за пример ме потърсиха няколко издателства с книги за Индия. Или пък - " ето, тя не се тормози и не замества с евфемизми ". Защото при мен автоцензурата, за която приказвах, я няма. Застъпничка съм на схващането, че е безсрамно да поправяш създателя - щом е сложил там едни думички, поставяш ги и ти.
Има ли някоя друга класическа книга, на която бихте желали да извършите нов превод?
- " Приключенията на Хъкълбери Фин ". " Том Сойер " към този момент направих, остава и с Хък да се заема, още повече, че той е един от най-любимите ми герои - още откак на 8 години разбрах, че някой може да живее в бъчва, без да се тормози от нищо. И взех решение, че и аз желая по този начин. Въобще притегля ме всеки с метежен дух.
© Николай Дойчинов
Като преводач на други книги на Керуак смятате ли, че " По пътя " има потребност от нов превод? - Определено един нов превод на " По пътя " по никакъв начин няма да бъде непотребен. Не тъй като остарелият е неприятен, а поради благосъстоянието на интерпретациите. И не държа аз да го направя, само че наложително би трябвало да е човек, който е осведомен с тази процедура и книгата му е близка по дух.
Като стана дума за автостоп, се сетих, че в остарелия превод на " Спасителят " " hitchhiking " е преведено като " ще спирам колите и ще апелирам за транспорт ". Това също е белег на времето - думата " стопирам ", доколкото ми е известно, е навлязла в езика през 70-те години, когато е навлязла и практиката. През 60-те просто не е съществувала.
Как започнахте да превеждате Тери Пратчет?
- Забавна история. Тогава се подвизавах като продавачка на книги на една сергия под колоните на " Гарибалди ". Един ден мина моят другар Робърт Леви и ме попита, " Ти искаш ли да превеждаш Тери Пратчет? " " Е, по какъв начин, що за въпрос! ", споделих. Оказа се, че тъкмо в този миг издателство " Прозорец " беше купило правата на трилогията за номите и си търсеха преводач. И по този начин стана - от другарство.
Чувствахте ли терзание, че ще се сте един от неговите гласове на български език?
- Непрекъснато ме питат дали е мъчно. Не, това е такова голямо наслаждение! Непрекъснато въртя из мозъка си всякакви разновидности, скимва ми едно, след това друго, шляпам се по челото, сядам, пиша на коляно... Не мога да изляза от текста. Както беше остарелият лаф - направи си от заниманието работа и няма да работиш и ден.
Координирате ли се с другите преводачи на Пратчет?
- Чак да се координираме не, само че доста се удивлявам на това, което Владо Зарков направи със " Светът на диска ". Той има чудесна езикова изобрателност и пресен взор. Понякога чета и си споделям, ей, на мен това нямаше да ми хрумне, толкоз е готино!
Имате ли обичан лаф от Пратчет?
- Е, тук към този момент блокирах! Много са! Но от Дъглас Адамс доста обичам вогонската лирика...
Там може ли да има нов превод?
- " Пътеводителят... " има два превода, първият е 1987 година, мисля, а през 90-те излезе втори, който също по никакъв начин не беше неприятен. Но никой не смееше да отвори на страницата с вогонската лирика, тъй като всеки си спомня " О, фривилна грухталност! " Когато някой е направил нещо с оптималната езикова досетливост, да вървиш след него е мъчно.
Знаете ли работили се по превода последната книга на Пратчет, която излезе в оригинал през април 2015 година - The Shepherd`s Crown?
- Не, тъй като тя е от " Света на диска ", а ние сме се разпределили - аз върша всичко отвън него. Но преди 3 година потече една поредност с ранните разкази на Тери Пратчет, аз преведох два сборника, а в този момент следва отново от прозорец - негови коледни разкази. Има още какво да се появява. Той е списвал детската графа в локалния вестник и е написал огромно количество в действителност доста радостни и приятни детски истории. Писал ги е, когато е бил на двайсет и няколко години, само че никак не са за занемаряване.
Наскоро наследниците му, най-малко на тип, унищожиха харддиск с негови незавършени работи. Как гледате на този акт?
- Това е неговото предпочитание и съгласно мен е вярно. Не съм уверена, че един създател би желал едни незавършени, неизпипани, недоизмислени неща да виждат бял свят. В прочут смисъл това си е бърникане из мозъка.
Първият й превод през 1995 година е трилогията за номите на Тери Пратчет, продължава с " Дърк Джентли. Холистичната детективска организация " и " Дългият следобеден чай на душата " на Дъглас Адамс и от този момент е известна като един от гласовете на хумористичната фантастика у нас - Робърт Шекли, Роджър Зелазни, множеството заглавия на Пратчет отвън " Света на диска " и други В неин превод излизат и редица класици на XX в. като Джак Керуак, Хенри Милър и Селинджър, модерни създатели като Чък Паланюк, Том Робинс и Чайна Миевил, както и нови преводи на Алиса и Том Сойер. Има редица награди и номинации за работата си, както и две лични стихосбирки. " Дневник " беседва с нея по отношение на новия й превод на " Спасителят в ръжта " на Дж. Д. Селинджър, публикуван от " Дамян Яков ".
Правили сте и други нови преводи на Селинджър - " Франи и Зуи " и " Сиймур: запознаване ". Притесни ли ви обаче поканата да се заемете с текст като " Спасителят в ръжта ", с който са отраснали генерации?
- Не, в противен случай - прегърнах концепцията с огромен възторг. На първо място, колкото повече тълкования на един текст имаме, толкоз по-добре. Никой не може да изкара текста " едно към едно " - преводачите сме като музикантите, които вършат кавърверсии. Няма по какъв начин да избягаш от времето, няма по какъв начин да избягаш от епохата, само че няма по какъв начин да избягаш и от личната си персона - интерпретативният миг е безусловно неминуем. Затова колкото повече тълкования имаме, толкоз по-добра визия имаме за истинския текст.
Издателството показа превода като по-близък до достоверния глас на героите - какво е друго във вашия Холдън?
- Първото издание на " Спасителят в ръжта " у нас, мисля, е от 1965 година То носи белезите на своето време. Тоест: изказът на Холдън е доста безреден, с объркана граматика, със " сецвания " в езика и голямо количество паразитни думи. В остарелият превод той е окултурен, което е изцяло законен метод. Но спънатият език на Холдън е изгладен.
© Николай Дойчинов
Той приказва жаргона на епохата - на тинейджърите през 40-те и началото на 50-те години и задачата е да се изрича оптимално естествено. Но да вземем за пример в остарелия превод изразът making out - " натискам се " - в остарелия превод е " ласки ". Никой тинейджър не се показва по този начин.
Има ли причина за това окултуряване?
- Първо, рез 60-те години, а и преди този момент, в България съществува остаряла традиция кои думи се позволяват като печатно слово и кои не. Второ, при българските преводачи има доста мощна автоцензура - и това е останало като традиция, в случай че има нецензурни, прекомерно разговорни неща, да се пооблагородят, тъй като това е печатно слово.
Вашият Холдън с езика на днешните тинейджъри ли приказва?
- Не тъкмо, тъй като това въпреки всичко е книга с ера. Опирала съм се на някаква, по този начин да се каже, златна класика в жаргона - думи, които се предават от потомство на потомство. А тук-там напълно съзнателно съм го предавала с леко демодиран диалект - думи, които помня от 70-те и 80-те години, тъй като изказът би трябвало да има демодиран привкус. Но напълно леко.
Има ли нюанси от характера на Холдън, които до момента са били изгубени за читателя поради този изказ?
- Аз бих го оприличила на това по какъв начин една роля ще бъде изиграна от друг артист. Оригиналният текст допуска Холдън да е по-наперен, не цепещ басма никого. Като всеки тинейджър той хем е нерешителен, хем е ужасно навирен. Докато в остарелия превод се основава чувството за един по-свенлив юноша. Холдън се показва много невъзпитано, неотдавна обсъждахме с един другар, че даже е един протопънкар.
Днес може би езикът ще стои напълно естествено, само че знаете ли нещо за рецепцията й преди време у нас?
- За рецепцията през 1965 година не знам - мога да допускам, че тогавашният Холдън у нас е звучал възпитано и не е провокирал скандал и шок. Но в Щатите е имало и то прекомерно дълго - с огромно удивление разбрах, че това е от книгите, най-често цензурирани от учебните библиотеки. И в този момент, съвсем 70 години по-късно, тя има капацитет да прави кавги.
Имате ли обичани моменти, цитати от новия превод?
- Няколко. Например раздялата на Холдън със Сали Хейс - когато отиват на ледената пързалка. Той я отрязва много по-грубо, в сравнение с в първия превод. След като цяла вечер недоволства от префърцуненото й поведение и по какъв начин е обкръжена от някакви доста измислени хора, най-после й декларира, " you are a royal pain in the ass ". Аз го преведох като " Трън в гъза мощно забит ". А в остарелия превод беше " Доповръща ми се от тебе! " Не съм съгласна с него, тъй като тук имаме скука, неспокойствие, само че не и гадност.
Кой е обичаният ви бунтовник в литературата измежду създателите?
- Много ми е мъчно да избера един. Но да вземем за пример Марк Твен - той носи бунтарския дух и съпротивата против закостенялостта. Обожавам Тери Пратчет и Дъглас Адамс, тъкмо тъй като могат да погледнат с подигравателно око на всички закостенелости. Има един създател - Спайдър Робинсън, който не е толкоз известен и който преди време аз изнамерих и предложих с книгата " Кръчмата на Калахан " - той е един доста приветлив и благ подривник. Защото е притежател на оптималната отвореност - концепцията на цикъла за въпросната механа е " бъди оптимално отворен и умей да прощаваш - не се отнасяй с предварителната настройка, че всеки желае да ти навреди. "
Вие избирате ли създателите, които превеждате - оферирате ли книги на издателства, или по-скоро е противоположното?
- Понякога. Обикновено обаче издателствата оферират. Това от една страна е хубаво, въпреки това от време на време влизаш в рамка - откакто преведох " Шантарам " да вземем за пример ме потърсиха няколко издателства с книги за Индия. Или пък - " ето, тя не се тормози и не замества с евфемизми ". Защото при мен автоцензурата, за която приказвах, я няма. Застъпничка съм на схващането, че е безсрамно да поправяш създателя - щом е сложил там едни думички, поставяш ги и ти.
Има ли някоя друга класическа книга, на която бихте желали да извършите нов превод?
- " Приключенията на Хъкълбери Фин ". " Том Сойер " към този момент направих, остава и с Хък да се заема, още повече, че той е един от най-любимите ми герои - още откак на 8 години разбрах, че някой може да живее в бъчва, без да се тормози от нищо. И взех решение, че и аз желая по този начин. Въобще притегля ме всеки с метежен дух.
© Николай Дойчинов
Като преводач на други книги на Керуак смятате ли, че " По пътя " има потребност от нов превод? - Определено един нов превод на " По пътя " по никакъв начин няма да бъде непотребен. Не тъй като остарелият е неприятен, а поради благосъстоянието на интерпретациите. И не държа аз да го направя, само че наложително би трябвало да е човек, който е осведомен с тази процедура и книгата му е близка по дух.
Като стана дума за автостоп, се сетих, че в остарелия превод на " Спасителят " " hitchhiking " е преведено като " ще спирам колите и ще апелирам за транспорт ". Това също е белег на времето - думата " стопирам ", доколкото ми е известно, е навлязла в езика през 70-те години, когато е навлязла и практиката. През 60-те просто не е съществувала.
Как започнахте да превеждате Тери Пратчет?
- Забавна история. Тогава се подвизавах като продавачка на книги на една сергия под колоните на " Гарибалди ". Един ден мина моят другар Робърт Леви и ме попита, " Ти искаш ли да превеждаш Тери Пратчет? " " Е, по какъв начин, що за въпрос! ", споделих. Оказа се, че тъкмо в този миг издателство " Прозорец " беше купило правата на трилогията за номите и си търсеха преводач. И по този начин стана - от другарство.
Чувствахте ли терзание, че ще се сте един от неговите гласове на български език?
- Непрекъснато ме питат дали е мъчно. Не, това е такова голямо наслаждение! Непрекъснато въртя из мозъка си всякакви разновидности, скимва ми едно, след това друго, шляпам се по челото, сядам, пиша на коляно... Не мога да изляза от текста. Както беше остарелият лаф - направи си от заниманието работа и няма да работиш и ден.
Координирате ли се с другите преводачи на Пратчет?
- Чак да се координираме не, само че доста се удивлявам на това, което Владо Зарков направи със " Светът на диска ". Той има чудесна езикова изобрателност и пресен взор. Понякога чета и си споделям, ей, на мен това нямаше да ми хрумне, толкоз е готино!
Имате ли обичан лаф от Пратчет?
- Е, тук към този момент блокирах! Много са! Но от Дъглас Адамс доста обичам вогонската лирика...
Там може ли да има нов превод?
- " Пътеводителят... " има два превода, първият е 1987 година, мисля, а през 90-те излезе втори, който също по никакъв начин не беше неприятен. Но никой не смееше да отвори на страницата с вогонската лирика, тъй като всеки си спомня " О, фривилна грухталност! " Когато някой е направил нещо с оптималната езикова досетливост, да вървиш след него е мъчно.
Знаете ли работили се по превода последната книга на Пратчет, която излезе в оригинал през април 2015 година - The Shepherd`s Crown?
- Не, тъй като тя е от " Света на диска ", а ние сме се разпределили - аз върша всичко отвън него. Но преди 3 година потече една поредност с ранните разкази на Тери Пратчет, аз преведох два сборника, а в този момент следва отново от прозорец - негови коледни разкази. Има още какво да се появява. Той е списвал детската графа в локалния вестник и е написал огромно количество в действителност доста радостни и приятни детски истории. Писал ги е, когато е бил на двайсет и няколко години, само че никак не са за занемаряване.
Наскоро наследниците му, най-малко на тип, унищожиха харддиск с негови незавършени работи. Как гледате на този акт?
- Това е неговото предпочитание и съгласно мен е вярно. Не съм уверена, че един създател би желал едни незавършени, неизпипани, недоизмислени неща да виждат бял свят. В прочут смисъл това си е бърникане из мозъка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ