Два свята: Вълшебствата на Соледар и примитивната злост на руските окупатори
Светлана Дорош, Би Би Си Украйна
Боевете за украинския Соледар в Донбас се водят от месец май 2022 година, когато съветската войска за първи път нападна града с дронове. След като съветските войски през юли превзеха Северодонецк и Лисичанск в Луганска област, обстрелите и бомбардировките на Соледар ескалираха, а през последните седмици тук се водят боеве, които по думите на президента Володимир Зеленски наподобяват като безумство.
Американският Институт за проучване на войната счита, че съветските войски желаят да получат надзор над Соледар, намиращ се северно от Бахмут, както и над разположеното южно от Бахмут село Зайцево, с цел да лишат Въоръжените сили на Украйна от опцията да употребяват значима автомагистрала – по нея се прави снабдяването на украинската войска в североизточната част на Донецка област.
Освен това, както споделят военните наблюдаващи в Украйна и на Запад, за съветското командване завладяването на Соледар, където преди войната живееха 13 хиляди души, е належащо, за
да показват най-малко някаква победа над украинската войска
Наскоро се появи още една версия. Основателят на армията " Вагнер " Евгений Пригожин съобщи, че градът е високомерен и че заслугата за това е извънредно на неговите бойци. Агенция Ройтерс цитира почитан чиновник от Белия дом, съгласно който е напълно евентуално Пригожин да желае да получи надзор над мините за рандеман на сол край Бахмут. Залежите от каменна сол край Соледар са на практика неизчерпаеми.
Соледар е неповторимо място, където от дълго време се добива сол, само че в този момент мините не работят, а градът е съвсем изцяло опустошен.
От приказния под земята свят в мините през днешния ден не е останала и диря
Историята и солта
Цялата история на Соледар е обвързвана с добива на сол. Първите информации за такава активност са от края на 17 век. Във връзка с тази индустрия се появява село Брянцевка. Към края на 19 век тук са открити девет солни пласта и още тогава стартира строителството на първата солна мина. Дебелината на пласта, в който са прокопани минните галерии, е 40 метра.
По-късно тук се появяват пет солни мини, а добивът на сол придобива промишлени мащаби. Тук са работили стотици хора, издигната е железопътната гара Сол, също и работен села.
През 1926 година село Брянцевка е преименувано в Карло-Либкнехтовск - в чест на единия от създателите на комунистическата партия на Германия Карл Либкнехт. Градът носи това непроизносимо име доникъде на 1991 година
По време на Втората международна война всички солни мини са били разрушени, само че по-късно са възобновени и не престават да работят напълно до неотдавна.
Именно в Соледар е ситуирана администрацията на комбината " Артёмсоль " – един от най-големите производители на сол в света.
В края на май поради непрекъснатите съветски обстрели комбинатът приключи работа.
Неизчерпаемите ресурси
От " Артёмсоль " описват, че залежите на сол в района са на практика неизчерпаеми: общо през всички 300 години, откогато се експлоатират находищата от сол, залежите са намалели единствено с един %.
Преди войната компанията " Артёмсоль " е осигурявала 96% от потреблението на сол в Украйна. Предприятието е ситуирано върху 50 квадратни километра. Продукцията му се купува от над 50 клиенти на едро в Украйна и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число в Русия. Местна сол е изнасяна в страни от Европа и Африка.
Километрични тунели
През годините към Соледар са прокопани близо 200 км минни галерии. Височината на сводовете им тук-там доближава десетки метри.
Лидерите на самопровъзгласилата се ДНР още от 2014 година настояват, че украинската войска е складирала стрелково оръжие в мините на Соледар.
Основателят на армията " Вагнер " Евгений Пригожин също неотдавна разяснява тематиката, като твърдеше, че по тунелите под Соледар даже се придвижват танкове и бронирани бойни машини.
Тези изказвания наподобяват като цялостна небивалица, защото от дълго време е известно, че входовете към мините са тесни, а да се спусне техника по тесните шахти на стотици метри дълбочина е невероятно.
Както описват от Донецката регионална военна администрация, по-рано даже оборудването за добива на сол е било авансово разглобявано, с цел да бъде спуснато в галериите, а след това още веднъж е било сглобявано подземен.
Съкровища, екскурзии и концерти
Пространството, формирано в мините след издълбаването на солните пластове, е отчасти трансформирано в туристическа забележителност.
Преди войната туристите слизаха на дълбочина 300 метра и влизаха в зала, с височина към 40 метра и дължина 150 метра, където целият под е затрупан със солни кристалчета
Необичайният тип и акустиката, както и издигнатият подземен параклис очароваха туристите. Тук може даже да играете футбол, да седнете на чаша кафе, да разгледате статуи от сол и кристали колкото човешки растеж.
Тук свиреха симфонични оркестри и се правеха изложения.
Тук се състоя първият в историята полет на въздушен балон подземен и този факт е вписан на книгата на Гинес.
През 2004 година тук се организира фестивалът на класическата музика " Солена симфония " с присъединяване на солистката на Виенската опера Виктория Лукянец – национална артистка на Украйна, и Донбаския симфоничен оркестър от Луганск, под палката на австрийския диригент Курт Шмид.
Подземната зала побра 250 слушатели, а билетите костваха сред 580 и 2000 евро.
Лечение на дълбочина 300 метра
В началото на 90-те години на 20 век в Соледар, на дълбочина 300 метра, беше открит лековит комплекс на санаториума " Донбас ", който по-късно беше преименуван на " Солена симфония ".
Тук се лекуваха пациенти с бронхиална астма, хронични бронхити, възпаления на белите дробове, алергия, кожни и неврологични болести.
Горещото езеро
Езерото в покрайнините на Соледар и до момента се счита за научна мистерия. Водата в него е с аномално висока температура – до 40 градуса.
Диаметърът на езерото е към 100 метра, само че то е разграничено на две елементи: едната е сладководна, другата е с толкоз солена вода, че в случай че влезете в нея, ви изтласква нагоре и не разрешава да потънете.
Геолозите считат, че на дълбочина в езерото протичат химични процеси, които се нуждаят от проучване, по тази причина къпането в него не е целесъобразно. Смята се, че езерото се е образувало на мястото на кариера, където доникъде на 20 век е добивана сол.
Идеята за нуклеарно вместилище
През 2000 година украински академик излезе с концепцията в солните галерии, където към този момент не се добива сол, да бъде построено вместилище за нуклеарни боклуци. Според него, инертната среда, основана от каменната сол, ще обезпечи сигурността на хранилището.
Тази самодейност провокира мощен отзив в Соледар и Бахмут – бяха извършени публични чувания, жителите излизаха на манифестации и писаха групови писма до управляващите. В последна сметка управляващите обявиха, че не възнамеряват реализирането на тази концепция.
Началникът на Донецката регионална военна администрация Павло Кириленко съобщи, че вследствие на бойните дейности от инфраструктурата на Соледар на практика нищо не е останало. По думите му обаче остават „ укрепленията, мините, в които врагът се пробва да проникне ".
Преди дни президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели за Соледар: " Всичко е разрушено, съвсем не е останал живот. И хиляди техни хора починаха: цялата земя към Соледар е осеяна с трупове на окупатори и е с белези от обстрелите. Ето по този начин наподобява безумието. "
Превод: Faktor.bg
Боевете за украинския Соледар в Донбас се водят от месец май 2022 година, когато съветската войска за първи път нападна града с дронове. След като съветските войски през юли превзеха Северодонецк и Лисичанск в Луганска област, обстрелите и бомбардировките на Соледар ескалираха, а през последните седмици тук се водят боеве, които по думите на президента Володимир Зеленски наподобяват като безумство.
Американският Институт за проучване на войната счита, че съветските войски желаят да получат надзор над Соледар, намиращ се северно от Бахмут, както и над разположеното южно от Бахмут село Зайцево, с цел да лишат Въоръжените сили на Украйна от опцията да употребяват значима автомагистрала – по нея се прави снабдяването на украинската войска в североизточната част на Донецка област.
Освен това, както споделят военните наблюдаващи в Украйна и на Запад, за съветското командване завладяването на Соледар, където преди войната живееха 13 хиляди души, е належащо, за
да показват най-малко някаква победа над украинската войска
Наскоро се появи още една версия. Основателят на армията " Вагнер " Евгений Пригожин съобщи, че градът е високомерен и че заслугата за това е извънредно на неговите бойци. Агенция Ройтерс цитира почитан чиновник от Белия дом, съгласно който е напълно евентуално Пригожин да желае да получи надзор над мините за рандеман на сол край Бахмут. Залежите от каменна сол край Соледар са на практика неизчерпаеми.
Соледар е неповторимо място, където от дълго време се добива сол, само че в този момент мините не работят, а градът е съвсем изцяло опустошен.
От приказния под земята свят в мините през днешния ден не е останала и диря
Историята и солта
Цялата история на Соледар е обвързвана с добива на сол. Първите информации за такава активност са от края на 17 век. Във връзка с тази индустрия се появява село Брянцевка. Към края на 19 век тук са открити девет солни пласта и още тогава стартира строителството на първата солна мина. Дебелината на пласта, в който са прокопани минните галерии, е 40 метра.
По-късно тук се появяват пет солни мини, а добивът на сол придобива промишлени мащаби. Тук са работили стотици хора, издигната е железопътната гара Сол, също и работен села.
През 1926 година село Брянцевка е преименувано в Карло-Либкнехтовск - в чест на единия от създателите на комунистическата партия на Германия Карл Либкнехт. Градът носи това непроизносимо име доникъде на 1991 година
По време на Втората международна война всички солни мини са били разрушени, само че по-късно са възобновени и не престават да работят напълно до неотдавна.
Именно в Соледар е ситуирана администрацията на комбината " Артёмсоль " – един от най-големите производители на сол в света.
В края на май поради непрекъснатите съветски обстрели комбинатът приключи работа.
Неизчерпаемите ресурси
От " Артёмсоль " описват, че залежите на сол в района са на практика неизчерпаеми: общо през всички 300 години, откогато се експлоатират находищата от сол, залежите са намалели единствено с един %.
Преди войната компанията " Артёмсоль " е осигурявала 96% от потреблението на сол в Украйна. Предприятието е ситуирано върху 50 квадратни километра. Продукцията му се купува от над 50 клиенти на едро в Украйна и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число в Русия. Местна сол е изнасяна в страни от Европа и Африка.
Километрични тунели
През годините към Соледар са прокопани близо 200 км минни галерии. Височината на сводовете им тук-там доближава десетки метри.
Лидерите на самопровъзгласилата се ДНР още от 2014 година настояват, че украинската войска е складирала стрелково оръжие в мините на Соледар.
Основателят на армията " Вагнер " Евгений Пригожин също неотдавна разяснява тематиката, като твърдеше, че по тунелите под Соледар даже се придвижват танкове и бронирани бойни машини.
Тези изказвания наподобяват като цялостна небивалица, защото от дълго време е известно, че входовете към мините са тесни, а да се спусне техника по тесните шахти на стотици метри дълбочина е невероятно.
Както описват от Донецката регионална военна администрация, по-рано даже оборудването за добива на сол е било авансово разглобявано, с цел да бъде спуснато в галериите, а след това още веднъж е било сглобявано подземен.
Съкровища, екскурзии и концерти
Пространството, формирано в мините след издълбаването на солните пластове, е отчасти трансформирано в туристическа забележителност.
Преди войната туристите слизаха на дълбочина 300 метра и влизаха в зала, с височина към 40 метра и дължина 150 метра, където целият под е затрупан със солни кристалчета
Необичайният тип и акустиката, както и издигнатият подземен параклис очароваха туристите. Тук може даже да играете футбол, да седнете на чаша кафе, да разгледате статуи от сол и кристали колкото човешки растеж.
Тук свиреха симфонични оркестри и се правеха изложения.
Тук се състоя първият в историята полет на въздушен балон подземен и този факт е вписан на книгата на Гинес.
През 2004 година тук се организира фестивалът на класическата музика " Солена симфония " с присъединяване на солистката на Виенската опера Виктория Лукянец – национална артистка на Украйна, и Донбаския симфоничен оркестър от Луганск, под палката на австрийския диригент Курт Шмид.
Подземната зала побра 250 слушатели, а билетите костваха сред 580 и 2000 евро.
Лечение на дълбочина 300 метра
В началото на 90-те години на 20 век в Соледар, на дълбочина 300 метра, беше открит лековит комплекс на санаториума " Донбас ", който по-късно беше преименуван на " Солена симфония ".
Тук се лекуваха пациенти с бронхиална астма, хронични бронхити, възпаления на белите дробове, алергия, кожни и неврологични болести.
Горещото езеро
Езерото в покрайнините на Соледар и до момента се счита за научна мистерия. Водата в него е с аномално висока температура – до 40 градуса.
Диаметърът на езерото е към 100 метра, само че то е разграничено на две елементи: едната е сладководна, другата е с толкоз солена вода, че в случай че влезете в нея, ви изтласква нагоре и не разрешава да потънете.
Геолозите считат, че на дълбочина в езерото протичат химични процеси, които се нуждаят от проучване, по тази причина къпането в него не е целесъобразно. Смята се, че езерото се е образувало на мястото на кариера, където доникъде на 20 век е добивана сол.
Идеята за нуклеарно вместилище
През 2000 година украински академик излезе с концепцията в солните галерии, където към този момент не се добива сол, да бъде построено вместилище за нуклеарни боклуци. Според него, инертната среда, основана от каменната сол, ще обезпечи сигурността на хранилището.
Тази самодейност провокира мощен отзив в Соледар и Бахмут – бяха извършени публични чувания, жителите излизаха на манифестации и писаха групови писма до управляващите. В последна сметка управляващите обявиха, че не възнамеряват реализирането на тази концепция.
Началникът на Донецката регионална военна администрация Павло Кириленко съобщи, че вследствие на бойните дейности от инфраструктурата на Соледар на практика нищо не е останало. По думите му обаче остават „ укрепленията, мините, в които врагът се пробва да проникне ".
Преди дни президентът на Украйна Володимир Зеленски сподели за Соледар: " Всичко е разрушено, съвсем не е останал живот. И хиляди техни хора починаха: цялата земя към Соледар е осеяна с трупове на окупатори и е с белези от обстрелите. Ето по този начин наподобява безумието. "
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ