За "гениалната" идея как ще борим престъпността с по-тежки санкции за непълнолетни
Светла Маргаритова е ръководител на УС на фондация " Български юристи за правата на индивида " и координатор за България в Съвета на Европа по програмата HELP. Подготвила е над 100 тъжби до Европейския съд по правата на индивида, била е и държавен сътрудник там. Председател е на Българската асоциация по криминология и е доцент по криминология, преподава в УНСС, Бургас и Варна. Коментарът е от блога й.
Днес през целия ден по радиа и малките екрани излъчват следващата гениална концепция на министър-председателя, който поръчал на депутатите, откакто се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да вкарат увеличение на наказванията на малолетните за осъществени от тях закононарушения против личността, тъй че за тях да не важи правилото за съкращаване на глобите, а да дават отговор като зрели хора, в случай че се докажело, че в действителност те са достигнали такава зряла възраст.
Мисля си, че преди да отговорят на следващия публичен напън, ръководещите би трябвало да се посъветват (ако има с кого) какво тъкмо да приказват, тъй като другояче за следващ път потвърждават личната си непросветеност. То правилно е, че министър-председателят няма юридическо обучение, само че все някой към неговите съветници има такова и все някой е учил и е държал изпит по наказателно право (няма по какъв начин да си е взел другояче дипломата, въпреки че в наши дни всичко е възможно).
Та тези, дето вземат " умело " думата и се изричат пред медиите, би трябвало да бъдат осведомени от по-компетентните от тях, че в Наказателния кодекс
законодателят неслучайно е редуцирал наказванията за малолетни,
като освен това е разделил тази дребна възрастова група на 14–17-годишните на две подгрупи и за всяка е определил и друга редукция на наказванията, различаващи се от тези на пълнолетните. Това е направено не под натиска на тълпата, а въз основа на проучвания на психолози, които са открили какво е психофизиологическото развиване на юношите в тази възраст и по какъв начин то се трансформира, до каква степен те са в положение освен да схващат " свойството и смисъла на осъщественото ", само че и да могат да " управляват постъпките си ".
В този ред на мисли изявленията на господин ГЕРБ-ерския народен представител през днешния ден пред публицистите демонстрираха неговата цялостна непросветеност и доколко е профанизиран нашият политически живот. Докога след всяка покруса и следващата жертва на закононарушение ще се употребява тъгата на околните и ще се потушава напрежение посредством смяна на законодателството?
Само за предходната година Наказателният кодекс е променян 4 пъти, а от основаването му през 1968 година се следи следната наклонност. За интервала 1968 – 1989 (до промените) – 14 пъти е изменян и допълван; от ноември 1989 до 1999 година – 26 пъти, от 2000 до 2009 – 34 пъти и от 2010 до 2019 – 32 пъти. Само част от тези промени и допълнения са подбудени от измененията в обществено-политическия и икономическия живот и нуждата от вземане предвид на нашето законодателство с интернационалните правила и стандарти. В огромния си брой измененията през последните години са все в посока на увеличение на глобите и доста постоянно – под натиска на публичното неодобрение след осъществено закононарушение, което е станало обществено притежание.
Това се назовава " ожесточаване на репресията " на теоретичен език –
политика, която в никое общество не е потвърдила своя триумф и резултат. Тя е за усмиряване на публичното напрежение, само че не и за действително ограничение на престъпността.Нарушена е така наречен стълбица на наказванията – те да подхождат на тежестта на закононарушението – принцип, въздигнат още от британския мъдрец Д. Бентъм.
Защо депутатите би трябвало да питат прокуратурата, а не се сетят да попитат научната общественост, преподавателите по наказателно право, експертите по юношеска логика на психиката, че да им стане ясно какъв е механизмът на образуване на личността и какви са били аргументите тогавашният законодател да регламентира по тъкмо избран метод наказателната отговорност на малолетните? Защо не попитат съдиите по какъв начин дефинират наказванията на малолетните и какви фактори вземат под внимание преди да постановят присъдата си? Защо не прочетат най-малко една присъда с претекстовете, с цел да се осведомят, че се регистрират както смекчаващите, по този начин и отегчаващите виновността условия, тежестта на самото действие и способа на осъществяването му, личността на самия деятел? Днес ръководещите още веднъж изпаднаха в положение да " откриват топлата вода ".
Докога ще се работи по този " стахановски " почин, с цел да се тушира публичното напрежение?
Защо ГЕРБ закриха Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология – от него остана единствено криминалистиката, обаче криминологията изчезна? Нека някой да попита дали в България в последните 10 и повече години се реализират някакви криминологични проучвания и грижа ли ги е ръководещите каква е действителната картина на престъпността? Какви са аргументите за нея? Какъв е профилът на разкритите причинители? При всичките операции със статистическите данни отново няма по какъв начин да се прикрие ниската разкриваемост даже и при най-тежката престъпност. Само че никое общество не е успявало да пребори престъпността с увеличението на наказванията и това е потвърдено от многовековната история на човечеството.
Известно ли е на тези, които са призвани да противодействат на престъпността, че от някогашните източноевропейски страни
България е единствената, която си затри научните звена,
които организираха проучвания навръх престъпността? Няма друга страна както на Балканите, по този начин и в Източна, а още по-малко в Западна Европа, в която да не се правят криминологически проучвания, тъй като те са нужни за образуването на една цялостна и научно-обоснована наказателна политика. Няма друга страна, в която да не се вършат паралелни на страната измервания на вектимизацията на обществото. Впрочем ръководещите надали са наясно какво значи този термин.
В юридическите факултети преподаваме дисциплината криминология, а просвета нямаме към този момент повече от 10-15 години. Това е по-зле и от интервала преди 1970 година (защото по-късно у нас бяха основани няколко научни звена).
Ама при тези ръководещи науката не е на мода. Тя не им е нужна. Виж да беше футбол...
Днес през целия ден по радиа и малките екрани излъчват следващата гениална концепция на министър-председателя, който поръчал на депутатите, откакто се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да вкарат увеличение на наказванията на малолетните за осъществени от тях закононарушения против личността, тъй че за тях да не важи правилото за съкращаване на глобите, а да дават отговор като зрели хора, в случай че се докажело, че в действителност те са достигнали такава зряла възраст.
Мисля си, че преди да отговорят на следващия публичен напън, ръководещите би трябвало да се посъветват (ако има с кого) какво тъкмо да приказват, тъй като другояче за следващ път потвърждават личната си непросветеност. То правилно е, че министър-председателят няма юридическо обучение, само че все някой към неговите съветници има такова и все някой е учил и е държал изпит по наказателно право (няма по какъв начин да си е взел другояче дипломата, въпреки че в наши дни всичко е възможно).
Та тези, дето вземат " умело " думата и се изричат пред медиите, би трябвало да бъдат осведомени от по-компетентните от тях, че в Наказателния кодекс
законодателят неслучайно е редуцирал наказванията за малолетни,
като освен това е разделил тази дребна възрастова група на 14–17-годишните на две подгрупи и за всяка е определил и друга редукция на наказванията, различаващи се от тези на пълнолетните. Това е направено не под натиска на тълпата, а въз основа на проучвания на психолози, които са открили какво е психофизиологическото развиване на юношите в тази възраст и по какъв начин то се трансформира, до каква степен те са в положение освен да схващат " свойството и смисъла на осъщественото ", само че и да могат да " управляват постъпките си ".
В този ред на мисли изявленията на господин ГЕРБ-ерския народен представител през днешния ден пред публицистите демонстрираха неговата цялостна непросветеност и доколко е профанизиран нашият политически живот. Докога след всяка покруса и следващата жертва на закононарушение ще се употребява тъгата на околните и ще се потушава напрежение посредством смяна на законодателството?
Само за предходната година Наказателният кодекс е променян 4 пъти, а от основаването му през 1968 година се следи следната наклонност. За интервала 1968 – 1989 (до промените) – 14 пъти е изменян и допълван; от ноември 1989 до 1999 година – 26 пъти, от 2000 до 2009 – 34 пъти и от 2010 до 2019 – 32 пъти. Само част от тези промени и допълнения са подбудени от измененията в обществено-политическия и икономическия живот и нуждата от вземане предвид на нашето законодателство с интернационалните правила и стандарти. В огромния си брой измененията през последните години са все в посока на увеличение на глобите и доста постоянно – под натиска на публичното неодобрение след осъществено закононарушение, което е станало обществено притежание.
Това се назовава " ожесточаване на репресията " на теоретичен език –
политика, която в никое общество не е потвърдила своя триумф и резултат. Тя е за усмиряване на публичното напрежение, само че не и за действително ограничение на престъпността.Нарушена е така наречен стълбица на наказванията – те да подхождат на тежестта на закононарушението – принцип, въздигнат още от британския мъдрец Д. Бентъм.
Защо депутатите би трябвало да питат прокуратурата, а не се сетят да попитат научната общественост, преподавателите по наказателно право, експертите по юношеска логика на психиката, че да им стане ясно какъв е механизмът на образуване на личността и какви са били аргументите тогавашният законодател да регламентира по тъкмо избран метод наказателната отговорност на малолетните? Защо не попитат съдиите по какъв начин дефинират наказванията на малолетните и какви фактори вземат под внимание преди да постановят присъдата си? Защо не прочетат най-малко една присъда с претекстовете, с цел да се осведомят, че се регистрират както смекчаващите, по този начин и отегчаващите виновността условия, тежестта на самото действие и способа на осъществяването му, личността на самия деятел? Днес ръководещите още веднъж изпаднаха в положение да " откриват топлата вода ".
Докога ще се работи по този " стахановски " почин, с цел да се тушира публичното напрежение?
Защо ГЕРБ закриха Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология – от него остана единствено криминалистиката, обаче криминологията изчезна? Нека някой да попита дали в България в последните 10 и повече години се реализират някакви криминологични проучвания и грижа ли ги е ръководещите каква е действителната картина на престъпността? Какви са аргументите за нея? Какъв е профилът на разкритите причинители? При всичките операции със статистическите данни отново няма по какъв начин да се прикрие ниската разкриваемост даже и при най-тежката престъпност. Само че никое общество не е успявало да пребори престъпността с увеличението на наказванията и това е потвърдено от многовековната история на човечеството.
Известно ли е на тези, които са призвани да противодействат на престъпността, че от някогашните източноевропейски страни
България е единствената, която си затри научните звена,
които организираха проучвания навръх престъпността? Няма друга страна както на Балканите, по този начин и в Източна, а още по-малко в Западна Европа, в която да не се правят криминологически проучвания, тъй като те са нужни за образуването на една цялостна и научно-обоснована наказателна политика. Няма друга страна, в която да не се вършат паралелни на страната измервания на вектимизацията на обществото. Впрочем ръководещите надали са наясно какво значи този термин.
В юридическите факултети преподаваме дисциплината криминология, а просвета нямаме към този момент повече от 10-15 години. Това е по-зле и от интервала преди 1970 година (защото по-късно у нас бяха основани няколко научни звена).
Ама при тези ръководещи науката не е на мода. Тя не им е нужна. Виж да беше футбол...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ