Български стихотворения, с които да зарадваме половинката си
Свети Валентин скоро ще почука на вратата и ще би трябвало да помислим по отношение на това по какъв начин да зарадваме половинката си. Някои ще заложат на бонбони, други на мечета, парфюми, облекла, екскурзии, бижута и така нататък
Ние ви предлагаме една доста сантиментална опция, а точно да извадите на хартия някое красиво българско стихотворение.
Нашата история познава стотици създатели, които с неизмеримия си гений са написали стихотворения, които могат да допрян сърцето и на най-безнадеждният романтик. Ние ви припомняме някои от тях:
Христо Фотев - Колко си хубава…
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави
Не се измъчвай повече — бит ме!
Не се щади — бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си — със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно — и в никакъв случай
ти няма да си глупава — бит ме!
И да си зла — бит ме!
Обичай ме!
По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество —
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава — повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения — прощавай ми
неочакваните пропадания някъде —
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай — откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно —
вечно.
И какъв брой ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си същинска.
Елисавета Багряна - Моята ария
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която тихо цепи вълните смолни
и като че ли проправя отсам до небето пътека,
и като че ли се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там навън,
и капки солени разпилян нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -
тогава, лодкарьо, аз ще запея ария,
нечувана ария - за моята дребна татковина,
чието е име - облак над мене провесен,
чиято е ария - за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край врати причакват,
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.
О, ария такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би на никое място няма,
тъй като и няма народ с орис по-лиха
и с тъга по-тежка, и с воля - покорно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, само че име носи - Черно,
и върхът е Черен, постоянно ядосан и навъсен,
и черна земята - плодна, само че тъжна безгранично.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да създадем една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
Дияна Минчева - Обичам
Обичам да те виждам по какъв начин танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те виждам по какъв начин лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.
Обичам да те виждам по какъв начин се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - напряко грееш,
усещам се най-щастливият в света.
Румен Ченков - Ръцете ти
Ръцете ти (малки и бели),
които ме галят така нежно,
са чайки, до мен дохвърчали
от морски простори безбрежни.
Ръцете ти — даващи обилно
и милувка, и жар, и разтуха,
и любов, таена до през вчерашния ден,
сърцето ми в себе си взеха.
Недялко Йорданов - Не остарявай обич
Не остарявай, обич, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена деликатност към момента в душите ни свети
и съмнително блясват шпаги от минали пристрастености,
звън на решителна борба за невъзможното благополучие.
Не остарявай, обич, толкоз страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризем на вярата острия залък -
късно е към този момент да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, обич, чуваш ли, доста те апелирам.
Кой те гримира по този начин в тази изтъркана роля,
кой в този комичен костюм неуместно те е облякъл -
всичко е единствено игра, всичко е единствено театър.
Не остарявай, обич! Ето, завесата пада -
къс реверанс и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до дъно своята чест отстоявай.
Не остарявай, обич, апелирам те, не остарявай!
Валентин Йорданов - Препиване с обич
Не от обич, а с обич ще препия.
Нека ме дави нечовечен махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без тон.
Само ухае. А благите пръски
дето полепнат - поникват цветя.
От аромата им гальовен възкръсва
пламък на нова любовна игра.
Допир на усеща. Конвулсно потръпват
двете разголени наши фантазии.
Те от приятност в една се трансформират,
белег сред им напълно не проличава.
Не от обич, а с обич ще препия,
без терзания, без капчица срам.
Няма по-силна от тази магия -
с пръст да те сочат: „ С обич е пийнал! ”
Ние ви предлагаме една доста сантиментална опция, а точно да извадите на хартия някое красиво българско стихотворение.
Нашата история познава стотици създатели, които с неизмеримия си гений са написали стихотворения, които могат да допрян сърцето и на най-безнадеждният романтик. Ние ви припомняме някои от тях:
Христо Фотев - Колко си хубава…
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави
Не се измъчвай повече — бит ме!
Не се щади — бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си — със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно — и в никакъв случай
ти няма да си глупава — бит ме!
И да си зла — бит ме!
Обичай ме!
По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество —
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава — повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения — прощавай ми
неочакваните пропадания някъде —
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай — откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно —
вечно.
И какъв брой ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си същинска.
Елисавета Багряна - Моята ария
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която тихо цепи вълните смолни
и като че ли проправя отсам до небето пътека,
и като че ли се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там навън,
и капки солени разпилян нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -
тогава, лодкарьо, аз ще запея ария,
нечувана ария - за моята дребна татковина,
чието е име - облак над мене провесен,
чиято е ария - за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край врати причакват,
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.
О, ария такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би на никое място няма,
тъй като и няма народ с орис по-лиха
и с тъга по-тежка, и с воля - покорно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, само че име носи - Черно,
и върхът е Черен, постоянно ядосан и навъсен,
и черна земята - плодна, само че тъжна безгранично.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да създадем една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
Дияна Минчева - Обичам
Обичам да те виждам по какъв начин танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те виждам по какъв начин лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.
Обичам да те виждам по какъв начин се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - напряко грееш,
усещам се най-щастливият в света.
Румен Ченков - Ръцете ти
Ръцете ти (малки и бели),
които ме галят така нежно,
са чайки, до мен дохвърчали
от морски простори безбрежни.
Ръцете ти — даващи обилно
и милувка, и жар, и разтуха,
и любов, таена до през вчерашния ден,
сърцето ми в себе си взеха.
Недялко Йорданов - Не остарявай обич
Не остарявай, обич, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена деликатност към момента в душите ни свети
и съмнително блясват шпаги от минали пристрастености,
звън на решителна борба за невъзможното благополучие.
Не остарявай, обич, толкоз страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризем на вярата острия залък -
късно е към този момент да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, обич, чуваш ли, доста те апелирам.
Кой те гримира по този начин в тази изтъркана роля,
кой в този комичен костюм неуместно те е облякъл -
всичко е единствено игра, всичко е единствено театър.
Не остарявай, обич! Ето, завесата пада -
къс реверанс и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до дъно своята чест отстоявай.
Не остарявай, обич, апелирам те, не остарявай!
Валентин Йорданов - Препиване с обич
Не от обич, а с обич ще препия.
Нека ме дави нечовечен махмурлук,
като животно ранено да вия -
тя, любовта, е без цвят и без тон.
Само ухае. А благите пръски
дето полепнат - поникват цветя.
От аромата им гальовен възкръсва
пламък на нова любовна игра.
Допир на усеща. Конвулсно потръпват
двете разголени наши фантазии.
Те от приятност в една се трансформират,
белег сред им напълно не проличава.
Не от обич, а с обич ще препия,
без терзания, без капчица срам.
Няма по-силна от тази магия -
с пръст да те сочат: „ С обич е пийнал! ”
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ