За виното, което сплотява и любовта, която не ни се разминава
Свети Валентин? Трифон Зарезан? Защо не и двете? Защо би трябвало да има спор по тая тематика?! Виното сплотява. Любовта е опиат, от който се нуждаем. Мъртви сме без нея, както и да се опитваме да го скрием. Булевардите са цялостни със самотници. Ние сме самотниците. Търсещи разтуха някъде в далечното...
Още си припомням първата валентинка, която написах. Бе адресирана към едно момиче от класа ми в учебно заведение. Трети клас бях тогава, хаха! Ако знаете какъв боязън беше, какво безгранично детско неспокойствие бе обзело дребната ми и безгрижна душица! Викам си – ето – пиша валентинка за моята фаворитка! Тя в този момент ще я прочете и ще се хвърли в прегръдките ми! Тя единствено мен чака! Хип-хип-ура!
Edna предлага Дизайнерски планер, с цел да създадеш най-хубавите си дни!
По-късно осъзнах какъв брой съм бил доверчив да си мисля по този начин. С всяка последваща жена влизала и излизала от живота ми. Някои оставиха вратите и прозорците отворени, просто не им пукаше, не бяха длъжни да ги затворят, след това стана зверско течение и привързаността ми към тях стартира да кашля, да киха и да се поболява. Други напряко изпочупиха, що можеше да бъде изпочупено, разхвърляха си облеклата измежду облеклата ми, завладяха ме с хаоса на лудостта си и ме погубиха.
Човек стартира да познава възприятията след първия разгром. Тогава целия пейзаж се прояснява. Спираш да виждаш в розово. Някой те е счупил и няма връщане обратно. Остава ти единствено да се бориш. За идната любов, за идващия късмет за благополучие. Не бива да пропиляваме възможностите за благополучие. Миниатюрните моменти от сонатата на битието, които стопират дъха ти. Заради тях си коства да продължаваш. И да плачеш. И да рухваш. И да си отиваш. И да се връщаш...
Thinkstock
Любовта не е мотив за празник. Любовта не е американска небивалица през февруари. Любовта не е да купиш на партньорката си ново палто от норка. Също по този начин не е стока. Любов не можеш да си купиш от магазина. Днешният свят е подобен, че има по какъв начин да си позволиш милувки, даже деликатност против известна сума пари. На час. Любовта не е това. Тя е всичко и нищо. Тя е първопричината да ни има.
Така е тук – на тая странна планета – раждаш се, с цел да пораснеш. Порастваш, с цел да се влюбиш. Влюбваш се, с цел да се огорчиш. Огорчаваш се. Един, два, три, 100 пъти. И точно когато си на път да се откажеш, се появява тя. Жената хикс. Майката на твоите бебета.
Thinkstock
Бебетата са първообраза на любовта. Те са нашите отблясъци. Те са да празнуваш Хелоуин до безспир, да не ти омръзне да носиш маски и да си гримиран 24/7, в случай че ще да ненавиждащ американците и традициите им. Бебетата са любовта. Ние сме измислени герои, които се вършат на значими. Уж ние ги сътворяваме, а те основават нас. Какъв абсурд!
Честит Свети Валентин на феновете на виното, които са влюбени.
Честит Трифон Зарезан на тия, които се влюбват тъкмо в тази секунда.
Няма да ви се размине.
О, не – няма.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Животът не коства 5 стотинки, в случай че няма кой да те обича За да влезеш под чаршафите на една жена, първо би трябвало да влезеш в мозъка ѝ Къде ти е бил акълът, приятелю, когато си казвал това заветно „ Да “ в църквата?
Още си припомням първата валентинка, която написах. Бе адресирана към едно момиче от класа ми в учебно заведение. Трети клас бях тогава, хаха! Ако знаете какъв боязън беше, какво безгранично детско неспокойствие бе обзело дребната ми и безгрижна душица! Викам си – ето – пиша валентинка за моята фаворитка! Тя в този момент ще я прочете и ще се хвърли в прегръдките ми! Тя единствено мен чака! Хип-хип-ура!
Edna предлага Дизайнерски планер, с цел да създадеш най-хубавите си дни! По-късно осъзнах какъв брой съм бил доверчив да си мисля по този начин. С всяка последваща жена влизала и излизала от живота ми. Някои оставиха вратите и прозорците отворени, просто не им пукаше, не бяха длъжни да ги затворят, след това стана зверско течение и привързаността ми към тях стартира да кашля, да киха и да се поболява. Други напряко изпочупиха, що можеше да бъде изпочупено, разхвърляха си облеклата измежду облеклата ми, завладяха ме с хаоса на лудостта си и ме погубиха.
Човек стартира да познава възприятията след първия разгром. Тогава целия пейзаж се прояснява. Спираш да виждаш в розово. Някой те е счупил и няма връщане обратно. Остава ти единствено да се бориш. За идната любов, за идващия късмет за благополучие. Не бива да пропиляваме възможностите за благополучие. Миниатюрните моменти от сонатата на битието, които стопират дъха ти. Заради тях си коства да продължаваш. И да плачеш. И да рухваш. И да си отиваш. И да се връщаш...
Thinkstock Любовта не е мотив за празник. Любовта не е американска небивалица през февруари. Любовта не е да купиш на партньорката си ново палто от норка. Също по този начин не е стока. Любов не можеш да си купиш от магазина. Днешният свят е подобен, че има по какъв начин да си позволиш милувки, даже деликатност против известна сума пари. На час. Любовта не е това. Тя е всичко и нищо. Тя е първопричината да ни има.
Така е тук – на тая странна планета – раждаш се, с цел да пораснеш. Порастваш, с цел да се влюбиш. Влюбваш се, с цел да се огорчиш. Огорчаваш се. Един, два, три, 100 пъти. И точно когато си на път да се откажеш, се появява тя. Жената хикс. Майката на твоите бебета.
Thinkstock Бебетата са първообраза на любовта. Те са нашите отблясъци. Те са да празнуваш Хелоуин до безспир, да не ти омръзне да носиш маски и да си гримиран 24/7, в случай че ще да ненавиждащ американците и традициите им. Бебетата са любовта. Ние сме измислени герои, които се вършат на значими. Уж ние ги сътворяваме, а те основават нас. Какъв абсурд!
Честит Свети Валентин на феновете на виното, които са влюбени.
Честит Трифон Зарезан на тия, които се влюбват тъкмо в тази секунда.
Няма да ви се размине.
О, не – няма.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Животът не коства 5 стотинки, в случай че няма кой да те обича За да влезеш под чаршафите на една жена, първо би трябвало да влезеш в мозъка ѝ Къде ти е бил акълът, приятелю, когато си казвал това заветно „ Да “ в църквата?
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ