Свети пророк Малахия и свети мъченик Гордий
Свети оракул Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от така наречените "12 дребни пророци ", и по тази причина юдейското поверие го назовава "печат на пророците ".
Живял е през 400 година преди Христа. Предсказал е идването на свети Йоан Предтеча, който ще подготви пътя Господен и двойното пришествие на Христа, който назовава Слънце на правдата.
Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от ръководството на Неемия, сред годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили огромни вълнения измежду евреите и техните свещеници, които дребната брошура на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите измежду целия израилски народ по това време, когато още не бил одобрен новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа знамение за изпращането на Господния Предтеча със задача да приготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът назовава "Слънце на правдата ".
Книгата на оракул Малахия в действителност съставлява привършване на старозаветните пророчества ( "печат на пророците ") и започване на благодатвата история на тяхното осъществяване.
Източният римски император Ликиний, който имал присъединяване в едикта на император Галерий за веротърпимост, се оженил за сестрата на император Константин Велики и приподписал Миланския едикт, само че вътрешно си останал богохулник. След кървавото стълкновение с Константин Велики, което му коствало илирийските провинции, Линикий траял враждебното си отношение към християните, жертва на което станал и младият войник Гордий.
Заедно с мнозина християни Гордий напуснал родния си град Кесария КападокийскаРечник и се скрил в пустинята, до момента в който се приключи това ненадейно и грубо гонение. Слуховете за бедствията на християните достигнали и до пустинята. Доблестният войник, който самоуверено излагал на заплаха младия си живот в сраженията, сметнал, че не е добре да се крие малодушно, когато неговите братя страдат и умират за името на Христа, по тази причина решил да показа тяхната орис.
Гордий се прибрал в родния си град, когато там шумно чествали езическия господ на войната Марс с конни надбягвания и шумни увеселиния. Неочаквано измежду глъчта на забавата се разнесла възторжена възхвала на същинския Бог. Всички трепнали и обърнали очи да видят кой дръзвал да изрече такова предизвикателство пред лицето на жестоките християнски гонители. Но и роднините на Гордий едвам го познали. Облеклото му било тъпо, а лицето му носело белезите на понесените в пустинята неволи и ограничения. Свили се сърцата на близките. Мнозина го уговаряли да млъкне и да се прикрие, само че изпълнителните стражи на кесарийския шеф съумели към този момент да уловят Гордий и да го доведат при него.
Управителят, който участвал на надбягванията и раздавал премиите на спечелилите, запитал смелия християнин:
- Кой си ти и от кое място си?
- Аз съм християнин! Христос е моята вяра и отбрана и аз ненавиждам твоите богове – дал отговор Гордий.
Изумителната неотстъпчивост, с която Гордий понесъл жестоките мъчения, на които бил подложен, принудили кесарийския шеф да промени метода на деяние и той се постарал да склони кесарийския юноша да се откаже от вярата си против висок ранг и великодушни блага. Отговорът на светия страдалец бил неочакван:
- Можеш ли да ми предложиш такова нещо, което да бъде по-добро от Царството небесно?
Не останал различен избор за шефа при тази изповедническа решителност на война. Гордий бил наказан на гибел. Към лобното му място го придружили родственици и другари. Напразно всички го умолявали да пожали своята младост и престарелите си родители, като се откаже от тази доброволна гибел.
- Защо плачете за мене? Плачете за Божиите врагове, които ни преследват. Като възпламеняват огън за нас, те си подготвят пламъка на пъкъла и си натрупват яд за деня на съда. А що се касае за мене, аз съм подготвен доста пъти да умра за Христа.
- Ти можеш да се спасиш с една дума. Отречи се от Христа на думи, а резервира в сърцето си същата религия. Всезнаещият Бог ще види, че ти вярваш в Него със сърце, и няма да те осъди...
- Мога ли да се отрека от моя Създател с езика, който Той ми е дал? В Св. Писание е казано: "Със сърце се има вяра за оправдаване, а с уста се изповядва за избавление ". Ще се осъдим с нашите думи и с нашите думи ще се оправдаем. Господ не е ли споделил: "Който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от нвего пред Моя Отец небесен! "
Това бил последният отговор на прелестния Христов страдалец. Той се помолил, прекръстил се и навел светата си глава под меча на палача. Това станало в 314 година.
Паметта на мъченика св. Гордий била доста почитана в Кесария Кападокийска. Запазено е похвално слово от великия му съгражданин св. Василий Велики.
Живял е през 400 година преди Христа. Предсказал е идването на свети Йоан Предтеча, който ще подготви пътя Господен и двойното пришествие на Христа, който назовава Слънце на правдата.
Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от ръководството на Неемия, сред годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили огромни вълнения измежду евреите и техните свещеници, които дребната брошура на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите измежду целия израилски народ по това време, когато още не бил одобрен новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.
Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа знамение за изпращането на Господния Предтеча със задача да приготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът назовава "Слънце на правдата ".
Книгата на оракул Малахия в действителност съставлява привършване на старозаветните пророчества ( "печат на пророците ") и започване на благодатвата история на тяхното осъществяване.
Източният римски император Ликиний, който имал присъединяване в едикта на император Галерий за веротърпимост, се оженил за сестрата на император Константин Велики и приподписал Миланския едикт, само че вътрешно си останал богохулник. След кървавото стълкновение с Константин Велики, което му коствало илирийските провинции, Линикий траял враждебното си отношение към християните, жертва на което станал и младият войник Гордий.
Заедно с мнозина християни Гордий напуснал родния си град Кесария КападокийскаРечник и се скрил в пустинята, до момента в който се приключи това ненадейно и грубо гонение. Слуховете за бедствията на християните достигнали и до пустинята. Доблестният войник, който самоуверено излагал на заплаха младия си живот в сраженията, сметнал, че не е добре да се крие малодушно, когато неговите братя страдат и умират за името на Христа, по тази причина решил да показа тяхната орис.
Гордий се прибрал в родния си град, когато там шумно чествали езическия господ на войната Марс с конни надбягвания и шумни увеселиния. Неочаквано измежду глъчта на забавата се разнесла възторжена възхвала на същинския Бог. Всички трепнали и обърнали очи да видят кой дръзвал да изрече такова предизвикателство пред лицето на жестоките християнски гонители. Но и роднините на Гордий едвам го познали. Облеклото му било тъпо, а лицето му носело белезите на понесените в пустинята неволи и ограничения. Свили се сърцата на близките. Мнозина го уговаряли да млъкне и да се прикрие, само че изпълнителните стражи на кесарийския шеф съумели към този момент да уловят Гордий и да го доведат при него.
Управителят, който участвал на надбягванията и раздавал премиите на спечелилите, запитал смелия християнин:
- Кой си ти и от кое място си?
- Аз съм християнин! Христос е моята вяра и отбрана и аз ненавиждам твоите богове – дал отговор Гордий.
Изумителната неотстъпчивост, с която Гордий понесъл жестоките мъчения, на които бил подложен, принудили кесарийския шеф да промени метода на деяние и той се постарал да склони кесарийския юноша да се откаже от вярата си против висок ранг и великодушни блага. Отговорът на светия страдалец бил неочакван:
- Можеш ли да ми предложиш такова нещо, което да бъде по-добро от Царството небесно?
Не останал различен избор за шефа при тази изповедническа решителност на война. Гордий бил наказан на гибел. Към лобното му място го придружили родственици и другари. Напразно всички го умолявали да пожали своята младост и престарелите си родители, като се откаже от тази доброволна гибел.
- Защо плачете за мене? Плачете за Божиите врагове, които ни преследват. Като възпламеняват огън за нас, те си подготвят пламъка на пъкъла и си натрупват яд за деня на съда. А що се касае за мене, аз съм подготвен доста пъти да умра за Христа.
- Ти можеш да се спасиш с една дума. Отречи се от Христа на думи, а резервира в сърцето си същата религия. Всезнаещият Бог ще види, че ти вярваш в Него със сърце, и няма да те осъди...
- Мога ли да се отрека от моя Създател с езика, който Той ми е дал? В Св. Писание е казано: "Със сърце се има вяра за оправдаване, а с уста се изповядва за избавление ". Ще се осъдим с нашите думи и с нашите думи ще се оправдаем. Господ не е ли споделил: "Който се отхвърли от Мене пред индивидите, и Аз ще се отрека от нвего пред Моя Отец небесен! "
Това бил последният отговор на прелестния Христов страдалец. Той се помолил, прекръстил се и навел светата си глава под меча на палача. Това станало в 314 година.
Паметта на мъченика св. Гордий била доста почитана в Кесария Кападокийска. Запазено е похвално слово от великия му съгражданин св. Василий Велики.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ