Св. мчк Мирон. Преп. Алипий иконописец
Свети Мирон бил презвитер в Ахая по време на царуването на нечестивия цар Деций (царувал от 249 година до 251 г.). Игемон на тази страна бил Антипатър. Светецът произхождал от благороден и богат жанр. Имал доста мирен манталитет. В сърцето си постоянно питаел топла обич към Бога и хората и прекарвал живота си богоугодно.
Веднъж, на празника Рождество Христово, игемонът Антипатър влезнал в християнския храм, с цел да улови християните, събрани на молитва, и да ги съобщи на мъчения.
Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревнивост, със мощ изобличил игемона и го укротил. Заради това той бил заловен по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с стоманен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в мощно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия момент от пещта излязъл огън и изгорил 100 и петдесет нечестиви прислужници на игемона, стоящи наоколо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква щета, и стоешком измежду пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи измежду огъня към светеца и охлаждащи пещта.
Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи щета, игемонът почнал да го принуждава да се поклони на идолите. Светият не извършил тази нечестива заповед и игемонът наредил да одерат кожата му на ремъци, от плещите до нозете. Като взел от себе си един ремък, светият страдалец го хвърлил в лицето на игемона. Отново го подложили на стъргане с стоманени куки по оголеното от кожата тяло, а по-късно го хвърлили на зверовете да го изядат. Той обаче останал незасегнат.
Тогава игемонът Антипатър, като видял себе си опозорен във всичко от понеслия страданията поради Христа Мирон, се преизпълнил с яд, буен и умъртвил себе си със личните си ръце. Така умрял нечестивият с звук, като предал окаяната си душа на бесовете в пъкъла на безконечни страдания. А светият страдалец бил отведен в град Кизик и тук умрял, бидейки обезглавен, като предал светата си душа в Божиите ръце [3]. По подобен метод, като приел страдалчески венец, той влезнал в насладата на своя Господ.
Веднъж, на празника Рождество Христово, игемонът Антипатър влезнал в християнския храм, с цел да улови християните, събрани на молитва, и да ги съобщи на мъчения.
Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревнивост, със мощ изобличил игемона и го укротил. Заради това той бил заловен по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с стоманен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в мощно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия момент от пещта излязъл огън и изгорил 100 и петдесет нечестиви прислужници на игемона, стоящи наоколо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква щета, и стоешком измежду пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи измежду огъня към светеца и охлаждащи пещта.
Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи щета, игемонът почнал да го принуждава да се поклони на идолите. Светият не извършил тази нечестива заповед и игемонът наредил да одерат кожата му на ремъци, от плещите до нозете. Като взел от себе си един ремък, светият страдалец го хвърлил в лицето на игемона. Отново го подложили на стъргане с стоманени куки по оголеното от кожата тяло, а по-късно го хвърлили на зверовете да го изядат. Той обаче останал незасегнат.
Тогава игемонът Антипатър, като видял себе си опозорен във всичко от понеслия страданията поради Христа Мирон, се преизпълнил с яд, буен и умъртвил себе си със личните си ръце. Така умрял нечестивият с звук, като предал окаяната си душа на бесовете в пъкъла на безконечни страдания. А светият страдалец бил отведен в град Кизик и тук умрял, бидейки обезглавен, като предал светата си душа в Божиите ръце [3]. По подобен метод, като приел страдалчески венец, той влезнал в насладата на своя Господ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ