Св. Иван Рилски - българският светец-лечител
Свeти Иван Рилски е считан за настойник на българския народ, създател и страж на най-големия ни манастир – Рилския, и е именуван още приживе – „ земен и небесен ангел ”. Той е бил съвременник на първия огромен подем в българската история – Периодът след Покръстването (през 864 г.), целият Златен век по време на царуването на цар Симеон Велики и умира през 946 година при цар Петър. Славно време, в което той оставя диря и още относително скоро след гибелта си е канонизиран за светец.
Иван Рилски е е роден край Осоговската планина, евентуално към 876 година и стартира земния си път като пастир. Вярата и любовта към Христа го карат да се замонаши в незнаен манастир под връх Руен. Там се среща с Божието слово, богословски книги и прекарва дните си в пост и молебствия. Усеща обаче, че е съдбоносен за друго дело и излиза от манастира, като се насочва посока Витоша, а след това и към Рила и остава в отшелничество в така наречен Рилска пустиня. Там той приема заболели и страдащи и ги изцелява със силата на вярата. Славата му пораства неимоверно и хора се стичат от близо и надалеч. Цар Петър I идва да му се поклони, само че той отхвърля светските почести и приема единствено плодовете на царя, без даже да се срещне персонално с него. В подножието на Рила той основава Рилската обител, където и до ден сегашен стоят мощите му.
снимка: Уикипедия
Интересно е, какъв брой огромно е въздействието на светеца върху съвременниците му и по какъв начин мощите му кръжат из Балканите с политически и религиозни цели. Първото им преместване е от Рилския манастир към Средец от цар Самуил (вероятно тогава е и канонизиран). След завладяването на Средец от унгарският крал Бела III, мощите му отиват в столицата Гран. Местният католически духовник се отнася пренебрежително към тях и Св. Иван Рилски го санкционира като му лишава словото, съгласно легендата. Унгарците се плашат и връщат мощите в Средец.
От там, през 12 век, цар Иван Асен, славният цар на Втората българска страна, извънредно тържествено придвижва мощите в столицата си Велико Търново, като знак за благословия на славния град. При рухването на Търново, мощите остават в Патриаршеската черква в крепостта Царевец. През 15 век, със особено позволение на султана, мощите още веднъж пътуват, за последно обаче – към Рилската обител. И единствено част от тях отпътува още веднъж за Велико Търново. Това става с решение на Светия Синод на 30 юли 2009 година Те са признати с военни, политически почести и при огромен интерес на обществеността.
Влиянието на Иван Рилски е доста мощно в източноправославния свят – Балканите, Русия. За него са писани доста жития за възхвала, изписвани са иконографии. Много институции, изключително лечебни заведения, както и Софийската семинария, носят неговото име. Той е част от дребната група на български светци и с право е считан за настойник на народа ни.
Православаната черква чества три дати, свързани със Св. Иван Рилски – 18 август е неговото Успение (смъртта му), 19 октомври се уважава като датата на канонизирнето му, а на 1 юли – датата, на която мощите му са върнати от Търново към Рилската обител по времето на турското господство. Датата 19 октомври се смята за най-официална, по тази причина на този ден се празнува и Националния ден на благотворителността - в символ на респект към делото на светеца.
Иван Рилски е е роден край Осоговската планина, евентуално към 876 година и стартира земния си път като пастир. Вярата и любовта към Христа го карат да се замонаши в незнаен манастир под връх Руен. Там се среща с Божието слово, богословски книги и прекарва дните си в пост и молебствия. Усеща обаче, че е съдбоносен за друго дело и излиза от манастира, като се насочва посока Витоша, а след това и към Рила и остава в отшелничество в така наречен Рилска пустиня. Там той приема заболели и страдащи и ги изцелява със силата на вярата. Славата му пораства неимоверно и хора се стичат от близо и надалеч. Цар Петър I идва да му се поклони, само че той отхвърля светските почести и приема единствено плодовете на царя, без даже да се срещне персонално с него. В подножието на Рила той основава Рилската обител, където и до ден сегашен стоят мощите му.
снимка: Уикипедия
Интересно е, какъв брой огромно е въздействието на светеца върху съвременниците му и по какъв начин мощите му кръжат из Балканите с политически и религиозни цели. Първото им преместване е от Рилския манастир към Средец от цар Самуил (вероятно тогава е и канонизиран). След завладяването на Средец от унгарският крал Бела III, мощите му отиват в столицата Гран. Местният католически духовник се отнася пренебрежително към тях и Св. Иван Рилски го санкционира като му лишава словото, съгласно легендата. Унгарците се плашат и връщат мощите в Средец.
От там, през 12 век, цар Иван Асен, славният цар на Втората българска страна, извънредно тържествено придвижва мощите в столицата си Велико Търново, като знак за благословия на славния град. При рухването на Търново, мощите остават в Патриаршеската черква в крепостта Царевец. През 15 век, със особено позволение на султана, мощите още веднъж пътуват, за последно обаче – към Рилската обител. И единствено част от тях отпътува още веднъж за Велико Търново. Това става с решение на Светия Синод на 30 юли 2009 година Те са признати с военни, политически почести и при огромен интерес на обществеността.
Влиянието на Иван Рилски е доста мощно в източноправославния свят – Балканите, Русия. За него са писани доста жития за възхвала, изписвани са иконографии. Много институции, изключително лечебни заведения, както и Софийската семинария, носят неговото име. Той е част от дребната група на български светци и с право е считан за настойник на народа ни.
Православаната черква чества три дати, свързани със Св. Иван Рилски – 18 август е неговото Успение (смъртта му), 19 октомври се уважава като датата на канонизирнето му, а на 1 юли – датата, на която мощите му са върнати от Търново към Рилската обител по времето на турското господство. Датата 19 октомври се смята за най-официална, по тази причина на този ден се празнува и Националния ден на благотворителността - в символ на респект към делото на светеца.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ