ПРАЗНИК: Димитровден е!
Свети Димитър е един от обичаните светци на българина. На празника, който се празнува на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни.
Предание споделя по какъв начин дружно с брат си светецът запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.
На Димитровден стартира и подготовката за така наречен “миши празници”, които стартират от идващия ден. Жените не би трябвало да се захващат с никаква домакинска работа, с цел да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, направено през годината. Не се шие, тъче, преде и плете.
Мъжете не би трябвало да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да “замажат” очите на мишките, би трябвало да замажат с тиня праговете на къщата, ъглите, хамбара, кошовете.
Димитровден е и празник на градовете Радомир, Видин, Сливен, Главиница и Айтос.
Честит празник!
Предание споделя по какъв начин дружно с брат си светецът запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално поверие показва Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: в случай че месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.
На Димитровден стартира и подготовката за така наречен “миши празници”, които стартират от идващия ден. Жените не би трябвало да се захващат с никаква домакинска работа, с цел да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, направено през годината. Не се шие, тъче, преде и плете.
Мъжете не би трябвало да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да “замажат” очите на мишките, би трябвало да замажат с тиня праговете на къщата, ъглите, хамбара, кошовете.
Димитровден е и празник на градовете Радомир, Видин, Сливен, Главиница и Айтос.
Честит празник!
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ