Днес църквата почита Св. Амвросий Медиолански
Свети Амвросий Медиолански е християнски светец, свещеник на Милано, богослов и просветител. Един от четирите велики латински отци на Църквата, лекар на църквата, уважаван като светец и от Православната, и от Римокатолическата черква.
Роден е към 340 година в гр. Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са канонизирани за светци.
След гибелта на татко му 352 година фамилията се преселва в Рим, където Амвросий получава доста положително обучение. През 370 година приключва образованието си и стартира работа в началото като правист в префектурата на гр. Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а след това и като консултант на префекта на Италия – Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.
През 373 година Амвросий заема служба префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по величина град в Италия след Рим.
По време наместничеството на Амвросий, Медиолан е сцена на остри разпри сред арианите и ортодоксалните християни. През 374 година тези разпри стават спънка за избирането на нов свещеник, доколкото всяка страна желала да види на тази служба собствен представител. Като компромисна е препоръчана кандидатурата на Амвросий, който се употребява с почитание измежду съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен пробва да се откаже, само че дава единодушието си, откакто зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I.
На 30 ноември 374 година Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за духовник и на 7 декември е назначен за свещеник, като минава за 7 дни през всички степени на църковната подчиненост.
Като свещеник на Милано води усилена битка с арианската разкол и отстоява чистотата на християнството. Води благодетелен и аскетичен метод на живот. Под неговото управление в Милано са издигнати две базилики – Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес черква „ Свети Назарий “) и е учреден мъжки манастир. Амвросий умира на 4 април 397 година
Автор е на голям брой богословски писания. Сред творбите му са „ Светият Дух “ (De Spiritu Sancto), „ За тайнството на въплъщението Господне “ (De incarnationis Dominicae sacramento), мнения върху Стария и Новия Завет, 91 писма, сбирка от химни, непокътнати фрагменти от негови проповеди и други.
Почитан е като светец и отец на Църквата от Православната, Източните Православни, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.
Роден е към 340 година в гр. Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са канонизирани за светци.
След гибелта на татко му 352 година фамилията се преселва в Рим, където Амвросий получава доста положително обучение. През 370 година приключва образованието си и стартира работа в началото като правист в префектурата на гр. Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а след това и като консултант на префекта на Италия – Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.
През 373 година Амвросий заема служба префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по величина град в Италия след Рим.
По време наместничеството на Амвросий, Медиолан е сцена на остри разпри сред арианите и ортодоксалните християни. През 374 година тези разпри стават спънка за избирането на нов свещеник, доколкото всяка страна желала да види на тази служба собствен представител. Като компромисна е препоръчана кандидатурата на Амвросий, който се употребява с почитание измежду съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен пробва да се откаже, само че дава единодушието си, откакто зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I.
На 30 ноември 374 година Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за духовник и на 7 декември е назначен за свещеник, като минава за 7 дни през всички степени на църковната подчиненост.
Като свещеник на Милано води усилена битка с арианската разкол и отстоява чистотата на християнството. Води благодетелен и аскетичен метод на живот. Под неговото управление в Милано са издигнати две базилики – Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес черква „ Свети Назарий “) и е учреден мъжки манастир. Амвросий умира на 4 април 397 година
Автор е на голям брой богословски писания. Сред творбите му са „ Светият Дух “ (De Spiritu Sancto), „ За тайнството на въплъщението Господне “ (De incarnationis Dominicae sacramento), мнения върху Стария и Новия Завет, 91 писма, сбирка от химни, непокътнати фрагменти от негови проповеди и други.
Почитан е като светец и отец на Църквата от Православната, Източните Православни, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ