Димитър Главчев пред Световната банка: Необходимо е да се подобри административният капацитет на местните органи
Повишаването на административния потенциал на органите на локалната власт е безусловно належащо, изключително в дребните общини, с цел да могат общинските администрации да бъдат потребни на жителите си и да се понижат грешките и несъответствията, които Сметната палата открива при одитите си. Това ще им разреши да ръководят по-ефективно и общинския дълг, като този развой е обвързван с ръководството на всички останали действия. Одиторите от Сметната палата поставят всички старания в границите на компетенциите си да подкрепят общинските администрации посредством своите одити.
Това съобщи ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев по време среща с госпожа Изабела Барати, началник на задачата на Световната банка, отдадена на оценката на административното показване и потенциал на общините (проект MAPCAF) и проучващ кредитния климат за общините.
Димитър Главчев посочи, че Сметната палата прави одити на практика на съвсем всички общини в България - за 2025 година по годишната одитна стратегия са осъществени 249 финансови одита на годишните финансови доклади на общините за миналата година, през 2026 година са планувани 251, като общините в България са 265. Отделно са осъществени и одити на сходство на общини, при които се ревизира законосъобразността на вземаните решения от общинската администрация. В обсега на тези два типа одитни задания се ревизират и процесите по вдишване, ръководство и отчитане на общинския дълг, както и реализацията на капиталови планове.
Председателят на Сметната палата уточни два доста основни аспекта на установени недостатъци в работата на общините. Единият е надвишаването на предел, обвързван с дълга съгласно Закона за обществените финанси, съгласно който годишният размер на заплащанията по дълга за всяка община за година не може да надвишава 15 % от средногодишния размер на личните доходи и изравнителната дотация за последните три години. В някои общини размерът на тези заплащания доближава 70 %, като се рефинансират остарели задължения с нови и по този начин се получава серпантина на отговорностите. Друг сериозен проблем съгласно ръководителя на Сметната палата е доста ниската събираемост на налозите в доста общини, което е значим детайл за достигането на по-високи доходи и за спазването на този предел.
Когато се открият нарушавания на бюджетната дисциплинираност, Сметната палата уведомява способените органи - Министерството на финансите и АДФИ, в това число и за ръководството на общинския дълг. При подозрения за данни за закононарушение институцията уведомява прокуратурата.
Сметната палата изпраща своите отчети от одитите на общините както на кметовете, по този начин и на общинските препоръки и на Националното съдружие на общините в Република България.
В срещата взеха присъединяване и Теодора Бакържиева-Люцканова и Павлина Михайлова - основни одитори-методолози към Кабинета на ръководителя. Те обясниха и други несъответствия и проблеми, установени при одитите по отношение на поемането, ръководството и отчитането на общинския дълг, да вземем за пример: лощо ръководство на общинското имущество, липса на връзка с локалната общественост по отношение на целесъобразността на планове, финансирани със заеми, незадоволителна гласност и бистрота във връзка с всички действия, свързани с дълга, вдишване на дълг по-късно от 39 месеца след началото на мандата на общинския съвет, нарушавания при предоставяне на общински гаранции, фиктивен метод към капиталовите планове, при който фокусът е върху усвояването на средства, а не върху резултатите.
Това съобщи ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев по време среща с госпожа Изабела Барати, началник на задачата на Световната банка, отдадена на оценката на административното показване и потенциал на общините (проект MAPCAF) и проучващ кредитния климат за общините.
Димитър Главчев посочи, че Сметната палата прави одити на практика на съвсем всички общини в България - за 2025 година по годишната одитна стратегия са осъществени 249 финансови одита на годишните финансови доклади на общините за миналата година, през 2026 година са планувани 251, като общините в България са 265. Отделно са осъществени и одити на сходство на общини, при които се ревизира законосъобразността на вземаните решения от общинската администрация. В обсега на тези два типа одитни задания се ревизират и процесите по вдишване, ръководство и отчитане на общинския дълг, както и реализацията на капиталови планове.
Председателят на Сметната палата уточни два доста основни аспекта на установени недостатъци в работата на общините. Единият е надвишаването на предел, обвързван с дълга съгласно Закона за обществените финанси, съгласно който годишният размер на заплащанията по дълга за всяка община за година не може да надвишава 15 % от средногодишния размер на личните доходи и изравнителната дотация за последните три години. В някои общини размерът на тези заплащания доближава 70 %, като се рефинансират остарели задължения с нови и по този начин се получава серпантина на отговорностите. Друг сериозен проблем съгласно ръководителя на Сметната палата е доста ниската събираемост на налозите в доста общини, което е значим детайл за достигането на по-високи доходи и за спазването на този предел.
Когато се открият нарушавания на бюджетната дисциплинираност, Сметната палата уведомява способените органи - Министерството на финансите и АДФИ, в това число и за ръководството на общинския дълг. При подозрения за данни за закононарушение институцията уведомява прокуратурата.
Сметната палата изпраща своите отчети от одитите на общините както на кметовете, по този начин и на общинските препоръки и на Националното съдружие на общините в Република България.
В срещата взеха присъединяване и Теодора Бакържиева-Люцканова и Павлина Михайлова - основни одитори-методолози към Кабинета на ръководителя. Те обясниха и други несъответствия и проблеми, установени при одитите по отношение на поемането, ръководството и отчитането на общинския дълг, да вземем за пример: лощо ръководство на общинското имущество, липса на връзка с локалната общественост по отношение на целесъобразността на планове, финансирани със заеми, незадоволителна гласност и бистрота във връзка с всички действия, свързани с дълга, вдишване на дълг по-късно от 39 месеца след началото на мандата на общинския съвет, нарушавания при предоставяне на общински гаранции, фиктивен метод към капиталовите планове, при който фокусът е върху усвояването на средства, а не върху резултатите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ