Икономистът проф. д-р Боян Дуранкев пред „Труд“: Българите нямат ясна “мечта за България”
Светът става все по-различен. Доскорошни врагове се прегръщат, а остарели съдружници си афишират търговски войни. Какво можем да чакаме в близко бъдеще. И къде сме ние като страна и като общество на световната карта. Какви са поуките от приключващото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. За всичко това беседваме с известния икономист проф. Боян Дуранкев.
– Проф. Дуранкев, вие сте прочут с прогнозите си за политическото, икономическото и обществено развиване на света. Последният път в изявление пред „ Труд “ анализирахте започващата комерсиална война сред Съединени американски щати, Канада и Европа. Оттогава минаха два месеца. Нещата сякаш ескалираха. Какъв е днешният ви коментар?
– Въпреки че комерсиалните войни (не е една, а няколко – на разнообразни територии) не престават във етапа „ опипване на почвата “, те към този момент основават ядове на множеството от „ обичащите се “ (словесно) участници. Нека обаче да поясня: комерсиалната война не е сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, да вземем за пример, а сред системи от компании, които са във опция да образуват съответната национална (регионална) политика. Ако Съединени американски щати „ не харесва “ преференциалните мита за европейските автомобилни компании, това на процедура значи, че американските производители на коли търсят свои ценови конкурентни преимущества. Доналд Тръмп не „ води война “, просто – както твърдеше един политик – политиката наподобява като съсредоточен израз на икономическите ползи в съответния миг. Обратно, Европейският съюз издига ценови бариери пред знаците на Съединени американски щати – „ Ливайс “, „ Харли Дейвидсън “ и „ Джак Даниелс “ не по повода, че ги „ ненавижда “, а тъй като все някак би трябвало да се отговори на предизвикването. Което не значи че европейците ще минат на български „ каубойски панталони “, ще избират мотопед „ Балканче “ и ще подвигат тостове с троянска сливова ракия…
– Кой е провинен за икономическите неудачи на Съединени американски щати?
– Всъщност, провинен за икономическите неудачи на Съединени американски щати са неолибералните политики, родени в… Съединени американски щати. Когато „ еталонните “ компании преследват своята облага, те понижават разноските, като изнасят заводите си в по-слаборазвитите страни с на ниска цена труд, практикуват офшоринг и крият налози. Само от началото на новия век – и до в този момент – в Съединени американски щати са затворили порти към 100 000 заводи, като в същото време няма отворили толкоз броя нови фабрики; ценовата конкуренция на евтината работна мощ – да вземем за пример, в Китай и Индонезия, е понижила крайните цени на доста артикули на американския пазар, само че спадът на действителните работни места – и надлежно на приходите – е обезщетен от повишаването на кредитната задлъжнялост. За похлупак на всичко офшорките лимитират опциите за данъчни приходи във федералния бюджет, който също стартира да се храни с заеми, задълженията нарастват, доверието в $ спада и … Тръмп идва с гръм, с цел да „ оправи работите “. Впрочем, същото се наблюдаваше и в България: заводите изчезват, смазани от ценовата и нелоялната външна конкуренция; по-скъпо платените работни места в другите страни на Европейски Съюз „ крадат “ млада и интелигентна работна сила; „ българските “ производители се крият в офшорки. Но България е дребна като капацитет на въздействие и никакъв български Тръмп не може да си разреши да работи като американския Тръмп. „ Чакай и се надявай “ (граф Монте Кристо), това е философията на българския политик.
– В същото време обаче беше реализиран огромен пробив в връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея. По-спокойно ли се живее след историческата среща сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун?
– Светът не стана по-спокоен след „ Малчугана “ и „ Дебелака “(б. р. – атомните бомби над Хирошима и Нагасаки). Докато има нуклеарно оръжие, никой не може да бъде спокоен. Но се оказа че има „ единение и битка на противоположностите “, която може да води нещата към удобна развръзка. Срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун оставя началото на един дълъг път, който може да докара до „ началото на края на историята на атомната бомба “, в случай че перифразираме Фукуяма. Не количеството и качеството на бомбите прави света по-спокоен, а само тяхното неявяване. Но по какъв начин може да си представяме Съединени американски щати без нуклеарно оръжие? Само насън, към този момент. Но не е неприятно да се напомни на Доналд Тръмп брилянтната мисъл на великия Джон Кенеди, че човечеството би трябвало да постави завършек на войната, другояче войната ще постави завършек на човечеството.
– На фона на тази среща имаше коментар от българската външна министърка Екатерина Захариева, че Северна Корея продължава да е световна опасност за България, тъй като има нуклеарно оръжие. Не беше ли прекомерно извънредно това нейно изявление?
– Г-жа Захариева явно има податливост да се забавлява, като се майтапи. Всъщност, в случай че се озърне за изток-запад и на север-юг, тя ще открие доста „ местни “ закани за България. А българинът – като майтапчия, който понякога се пробва да дърпа съветската мечка за опашката, или до момента в който се разхожда по острието на османския ятаган, в действителност може да открие и „ световни “ закани. Оптимизмът, че „ НАТО нас ни пази “, не би трябвало да ни изолира от мисълта, че за други НАТО е опасност и те (другите) имат право на предпазен удар. Мирът е нещо прекомерно значимо, с цел да се остави на НАТО, генералите (по Жорж Клемансо) или Паси. Сега НАТО е най-силно, само че да напомня, че преди време Съюз на съветските социалистически републики имаше най-силната войска. И какво?!
– Да се върнем в България. Не минава ден без някакви европейски и международни ранглисти. Ето да вземем за пример преди ден бе оповестено, че София е на 175-о място в международната ранглиста на най-скъпите градове за чужденци през 2018 година, направена от консултантската компания Mercer. Столицата е тъкмо преди Букурещ и след Сан Салвадор. София се издига с 9 места напред спрямо предходната година и заема най-високата си позиция най-малко от 2015 година насам. През 2016 година тя бе на 182-о място, а година по-рано – на 187-а позиция. Трябва ли да се гордеем с тази позиция?
– София е в пакет сред Сан Салвадор и Букурещ. 175-о място от 209 градове не е по никакъв начин неприятно. Но със междинни български приходи е невероятно да оцелееш в първите (по скъпотия) градове – Хонконг, Токио и Цюрих; само че с такива приходи ще ти е по-леко към шията в столицата Виктория (Република Сейшели) или в Абиджан (Кот д’Ивоар). София остава дребна столица в югоизточния ъгъл на Европа, която може да се гордее с положителни хора, „ Александър Невски “ и НДК, както и нов цех за отпадък. Малко столици имат достойнството да се намират наоколо до такава прелестна планина като Витоша. Така че дребното и красивото е за предпочитане пред огромното и шумното, в случай че не си умопобъркан.
– В същото време продължаваме да сме на опашката по приходи. И все ни дават обещание, че в околните години ще стигнем средноевропейските… Свидетели сме на решение на проблемите на парче. Тръгва някой да стачкува и незабавно Министерският съвет взема решение за спомагателни средства. Излиза, че пари в страната има?
– Шумотевиците на разнообразни детайли на по този начин нареченото „ гражданско общество “ в края на краищата опират до пари и пари „ прим “, като преди този момент се зареждат (най-често) отново с пари. Всъщност прилагателното „ гражданско “ напълно обезсмисля съществителното „ общество “. Тридесет и трима шумящи жители не вършат общество, а подяждат обществото, в случай че изобщо някой си фантазира, че има нещо такова. Но наклонността „ групи за напън “ да се маскират като „ общества “, които „ изискват “, стана прекомерно напоителна и даже… публично рискова. Много желаят, един дава. И когато един дава на парче на част от „ обществото “, то пораждат още по-големи несъответствия. „ Гражданското “ общество през днешния ден има доста водачи, само че малко интелектуалец и индианец.
– Независимо от бодряческите изявления, продължава отливът на непознати вложения в страната. Себе си ли заблуждаваме, или статистиката не е вярна?
– В една „ по-лоша система “ никой не мислеше за непознати вложения, а обществото осигуряваше струпване за разширено възпроизводство. Питайте се, за какво една „ по-добра система “ не може да обезпечи публично струпване за възпроизводство, а най-вече за саниране на остарели здания. И аз се запитвам. Но не отливът на непознати капитали е най-тревожният феномен. Много по-смъртоносен е феноменът на отлив на млада българска кръв към други страни. „ Временно пребиваващите “ в другите страни не вършат „ български малцинства “ и не работят за България (в смисъл, че не заплащат данъци). Оттокът на персони е най-унизителната илюстрация на обстоятелството, че в България се живее… мъчно. И че няма „ българска фантазия “, с изключение на за лятна отмора 3 дни на Халкидики.
– С изменчив триумф от време на време се повдига въпросът за приемане на еврото. Но съгласно интернационалните финансови институции и Брюксел към момента не сме подготвени, сложени бяха и някои нови условия за кандидатстване в „ чакалнята “ – механизма ERM – 2. Кога ще се откажем от българския лев? И добре ли ще е това за България.
– Гърция, Италия и Испания са най-съществените предупредителни знаци, че не всеки, приел еврото, е прокопсвал. Ако България одобри еврото без съответните подкрепящи „ равномерен преход “ стратегии, шокът (най-вече за „ работещите небогати “, а те не са малко!) може да е много осезателен. Не повече заеми и повече лотарии, а по-високи приходи успокояват обстановката. Но всяка страна-членка на Европейски Съюз, по формулировка би трябвало да одобри еврото. Представете си Съединени американски щати с 50 валути и 50 публични езици – цялостна дисхармония. Сближаването значи и универсална валута, само че и универсални правила на труд и живот. Затова към този момент Европейски Съюз наподобява повече на проведена дисхармония, а не на система за решение на задания.
– Страната ни завършва с председателството на Съвета на Европейски Съюз. Бихте ли изброили три позитивни и три недотам позитивни резултати от това председателство?
– Българинът сигурно прави разлика сред водач на Европейски Съюз, ръководство на Европейски Съюз и председателство на Съвета на Европейски Съюз. Лидер не се назначава, ръководството не е еднократен акт, а председателството е краткотрайна чест и обвързване. От последното не се чакат чудеса, а примирение. Трите позитивни неща, които се видяха, са: първо, българите от дълго време не живеят по дърветата; второ, можем да организираме сходно мероприятие на обичайно равнище и с достойнство; трето, издигнат беше значим въпрос за така наречен „ Западни Балкани “, които нито някой любвеобилно ги желае, нито те пък се зареждат задоволително от Европейски Съюз. И тъй като би трябвало да се уточни какво не ни доближи, с цел да остане „ историческо “ нашето председателство, то ето го: българите нямат ясна „ фантазия за България “, която да отстояват! Второ, още по-лошо: през тези месеци България бе сцена на неособено деликатни партизански борби на вождове и вождици, на партии и коалицийки, на дебели сметчици и тънки сметчици. И най-после, първото и второто не разрешиха да имаме ясни условия какво ни е належащо, с цел да се „ оправим “.
– Все отново, дано обобщим: Кога ще се оправим най-накрая?
– Един образец. Когато Германия се сплоти, се вложиха над 1200 милиарда евро в това национално обединяване – най-много в Източна Германия посредством „ Програма 2010 “. Източна Германия имаше 16 млн. души население и относително добре развита стопанска система. България има 7 млн. души население и в нея за интервала 2007-2020 година ще бъдат отделени над 10 милиарда евро. Ако бяхме Източна Германия, щяха да ни отделят към 500 милиарда евро, жестоко пресметнато (при нашето население). Но 45 години (още) стигат. За да се оправим. Забележка: при умни, некорумпирани и настойчиви политици; при трудолюбив народ и сплотено общество.
Нашият посетител
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година Икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне. През 1980 година приключва социално-икономическо обмисляне в Университета за национално и международно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в Съединени американски щати и Германия. През 1989 година придобива степента лекар по стопанска система, през 1994 година става доцент, а през 2010 година – професор. Дуранкев е създател на повече от 70 публикации, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови връзки в УНСС и във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
– Проф. Дуранкев, вие сте прочут с прогнозите си за политическото, икономическото и обществено развиване на света. Последният път в изявление пред „ Труд “ анализирахте започващата комерсиална война сред Съединени американски щати, Канада и Европа. Оттогава минаха два месеца. Нещата сякаш ескалираха. Какъв е днешният ви коментар?
– Въпреки че комерсиалните войни (не е една, а няколко – на разнообразни територии) не престават във етапа „ опипване на почвата “, те към този момент основават ядове на множеството от „ обичащите се “ (словесно) участници. Нека обаче да поясня: комерсиалната война не е сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, да вземем за пример, а сред системи от компании, които са във опция да образуват съответната национална (регионална) политика. Ако Съединени американски щати „ не харесва “ преференциалните мита за европейските автомобилни компании, това на процедура значи, че американските производители на коли търсят свои ценови конкурентни преимущества. Доналд Тръмп не „ води война “, просто – както твърдеше един политик – политиката наподобява като съсредоточен израз на икономическите ползи в съответния миг. Обратно, Европейският съюз издига ценови бариери пред знаците на Съединени американски щати – „ Ливайс “, „ Харли Дейвидсън “ и „ Джак Даниелс “ не по повода, че ги „ ненавижда “, а тъй като все някак би трябвало да се отговори на предизвикването. Което не значи че европейците ще минат на български „ каубойски панталони “, ще избират мотопед „ Балканче “ и ще подвигат тостове с троянска сливова ракия…
– Кой е провинен за икономическите неудачи на Съединени американски щати?
– Всъщност, провинен за икономическите неудачи на Съединени американски щати са неолибералните политики, родени в… Съединени американски щати. Когато „ еталонните “ компании преследват своята облага, те понижават разноските, като изнасят заводите си в по-слаборазвитите страни с на ниска цена труд, практикуват офшоринг и крият налози. Само от началото на новия век – и до в този момент – в Съединени американски щати са затворили порти към 100 000 заводи, като в същото време няма отворили толкоз броя нови фабрики; ценовата конкуренция на евтината работна мощ – да вземем за пример, в Китай и Индонезия, е понижила крайните цени на доста артикули на американския пазар, само че спадът на действителните работни места – и надлежно на приходите – е обезщетен от повишаването на кредитната задлъжнялост. За похлупак на всичко офшорките лимитират опциите за данъчни приходи във федералния бюджет, който също стартира да се храни с заеми, задълженията нарастват, доверието в $ спада и … Тръмп идва с гръм, с цел да „ оправи работите “. Впрочем, същото се наблюдаваше и в България: заводите изчезват, смазани от ценовата и нелоялната външна конкуренция; по-скъпо платените работни места в другите страни на Европейски Съюз „ крадат “ млада и интелигентна работна сила; „ българските “ производители се крият в офшорки. Но България е дребна като капацитет на въздействие и никакъв български Тръмп не може да си разреши да работи като американския Тръмп. „ Чакай и се надявай “ (граф Монте Кристо), това е философията на българския политик.
– В същото време обаче беше реализиран огромен пробив в връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея. По-спокойно ли се живее след историческата среща сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун?
– Светът не стана по-спокоен след „ Малчугана “ и „ Дебелака “(б. р. – атомните бомби над Хирошима и Нагасаки). Докато има нуклеарно оръжие, никой не може да бъде спокоен. Но се оказа че има „ единение и битка на противоположностите “, която може да води нещата към удобна развръзка. Срещата сред Доналд Тръмп и Ким Чен Ун оставя началото на един дълъг път, който може да докара до „ началото на края на историята на атомната бомба “, в случай че перифразираме Фукуяма. Не количеството и качеството на бомбите прави света по-спокоен, а само тяхното неявяване. Но по какъв начин може да си представяме Съединени американски щати без нуклеарно оръжие? Само насън, към този момент. Но не е неприятно да се напомни на Доналд Тръмп брилянтната мисъл на великия Джон Кенеди, че човечеството би трябвало да постави завършек на войната, другояче войната ще постави завършек на човечеството.
– На фона на тази среща имаше коментар от българската външна министърка Екатерина Захариева, че Северна Корея продължава да е световна опасност за България, тъй като има нуклеарно оръжие. Не беше ли прекомерно извънредно това нейно изявление?
– Г-жа Захариева явно има податливост да се забавлява, като се майтапи. Всъщност, в случай че се озърне за изток-запад и на север-юг, тя ще открие доста „ местни “ закани за България. А българинът – като майтапчия, който понякога се пробва да дърпа съветската мечка за опашката, или до момента в който се разхожда по острието на османския ятаган, в действителност може да открие и „ световни “ закани. Оптимизмът, че „ НАТО нас ни пази “, не би трябвало да ни изолира от мисълта, че за други НАТО е опасност и те (другите) имат право на предпазен удар. Мирът е нещо прекомерно значимо, с цел да се остави на НАТО, генералите (по Жорж Клемансо) или Паси. Сега НАТО е най-силно, само че да напомня, че преди време Съюз на съветските социалистически републики имаше най-силната войска. И какво?!
– Да се върнем в България. Не минава ден без някакви европейски и международни ранглисти. Ето да вземем за пример преди ден бе оповестено, че София е на 175-о място в международната ранглиста на най-скъпите градове за чужденци през 2018 година, направена от консултантската компания Mercer. Столицата е тъкмо преди Букурещ и след Сан Салвадор. София се издига с 9 места напред спрямо предходната година и заема най-високата си позиция най-малко от 2015 година насам. През 2016 година тя бе на 182-о място, а година по-рано – на 187-а позиция. Трябва ли да се гордеем с тази позиция?
– София е в пакет сред Сан Салвадор и Букурещ. 175-о място от 209 градове не е по никакъв начин неприятно. Но със междинни български приходи е невероятно да оцелееш в първите (по скъпотия) градове – Хонконг, Токио и Цюрих; само че с такива приходи ще ти е по-леко към шията в столицата Виктория (Република Сейшели) или в Абиджан (Кот д’Ивоар). София остава дребна столица в югоизточния ъгъл на Европа, която може да се гордее с положителни хора, „ Александър Невски “ и НДК, както и нов цех за отпадък. Малко столици имат достойнството да се намират наоколо до такава прелестна планина като Витоша. Така че дребното и красивото е за предпочитане пред огромното и шумното, в случай че не си умопобъркан.
– В същото време продължаваме да сме на опашката по приходи. И все ни дават обещание, че в околните години ще стигнем средноевропейските… Свидетели сме на решение на проблемите на парче. Тръгва някой да стачкува и незабавно Министерският съвет взема решение за спомагателни средства. Излиза, че пари в страната има?
– Шумотевиците на разнообразни детайли на по този начин нареченото „ гражданско общество “ в края на краищата опират до пари и пари „ прим “, като преди този момент се зареждат (най-често) отново с пари. Всъщност прилагателното „ гражданско “ напълно обезсмисля съществителното „ общество “. Тридесет и трима шумящи жители не вършат общество, а подяждат обществото, в случай че изобщо някой си фантазира, че има нещо такова. Но наклонността „ групи за напън “ да се маскират като „ общества “, които „ изискват “, стана прекомерно напоителна и даже… публично рискова. Много желаят, един дава. И когато един дава на парче на част от „ обществото “, то пораждат още по-големи несъответствия. „ Гражданското “ общество през днешния ден има доста водачи, само че малко интелектуалец и индианец.
– Независимо от бодряческите изявления, продължава отливът на непознати вложения в страната. Себе си ли заблуждаваме, или статистиката не е вярна?
– В една „ по-лоша система “ никой не мислеше за непознати вложения, а обществото осигуряваше струпване за разширено възпроизводство. Питайте се, за какво една „ по-добра система “ не може да обезпечи публично струпване за възпроизводство, а най-вече за саниране на остарели здания. И аз се запитвам. Но не отливът на непознати капитали е най-тревожният феномен. Много по-смъртоносен е феноменът на отлив на млада българска кръв към други страни. „ Временно пребиваващите “ в другите страни не вършат „ български малцинства “ и не работят за България (в смисъл, че не заплащат данъци). Оттокът на персони е най-унизителната илюстрация на обстоятелството, че в България се живее… мъчно. И че няма „ българска фантазия “, с изключение на за лятна отмора 3 дни на Халкидики.
– С изменчив триумф от време на време се повдига въпросът за приемане на еврото. Но съгласно интернационалните финансови институции и Брюксел към момента не сме подготвени, сложени бяха и някои нови условия за кандидатстване в „ чакалнята “ – механизма ERM – 2. Кога ще се откажем от българския лев? И добре ли ще е това за България.
– Гърция, Италия и Испания са най-съществените предупредителни знаци, че не всеки, приел еврото, е прокопсвал. Ако България одобри еврото без съответните подкрепящи „ равномерен преход “ стратегии, шокът (най-вече за „ работещите небогати “, а те не са малко!) може да е много осезателен. Не повече заеми и повече лотарии, а по-високи приходи успокояват обстановката. Но всяка страна-членка на Европейски Съюз, по формулировка би трябвало да одобри еврото. Представете си Съединени американски щати с 50 валути и 50 публични езици – цялостна дисхармония. Сближаването значи и универсална валута, само че и универсални правила на труд и живот. Затова към този момент Европейски Съюз наподобява повече на проведена дисхармония, а не на система за решение на задания.
– Страната ни завършва с председателството на Съвета на Европейски Съюз. Бихте ли изброили три позитивни и три недотам позитивни резултати от това председателство?
– Българинът сигурно прави разлика сред водач на Европейски Съюз, ръководство на Европейски Съюз и председателство на Съвета на Европейски Съюз. Лидер не се назначава, ръководството не е еднократен акт, а председателството е краткотрайна чест и обвързване. От последното не се чакат чудеса, а примирение. Трите позитивни неща, които се видяха, са: първо, българите от дълго време не живеят по дърветата; второ, можем да организираме сходно мероприятие на обичайно равнище и с достойнство; трето, издигнат беше значим въпрос за така наречен „ Западни Балкани “, които нито някой любвеобилно ги желае, нито те пък се зареждат задоволително от Европейски Съюз. И тъй като би трябвало да се уточни какво не ни доближи, с цел да остане „ историческо “ нашето председателство, то ето го: българите нямат ясна „ фантазия за България “, която да отстояват! Второ, още по-лошо: през тези месеци България бе сцена на неособено деликатни партизански борби на вождове и вождици, на партии и коалицийки, на дебели сметчици и тънки сметчици. И най-после, първото и второто не разрешиха да имаме ясни условия какво ни е належащо, с цел да се „ оправим “.
– Все отново, дано обобщим: Кога ще се оправим най-накрая?
– Един образец. Когато Германия се сплоти, се вложиха над 1200 милиарда евро в това национално обединяване – най-много в Източна Германия посредством „ Програма 2010 “. Източна Германия имаше 16 млн. души население и относително добре развита стопанска система. България има 7 млн. души население и в нея за интервала 2007-2020 година ще бъдат отделени над 10 милиарда евро. Ако бяхме Източна Германия, щяха да ни отделят към 500 милиарда евро, жестоко пресметнато (при нашето население). Но 45 години (още) стигат. За да се оправим. Забележка: при умни, некорумпирани и настойчиви политици; при трудолюбив народ и сплотено общество.
Нашият посетител
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година Икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне. През 1980 година приключва социално-икономическо обмисляне в Университета за национално и международно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в Съединени американски щати и Германия. През 1989 година придобива степента лекар по стопанска система, през 1994 година става доцент, а през 2010 година – професор. Дуранкев е създател на повече от 70 публикации, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови връзки в УНСС и във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ