Годината на Тръмп като влакче на ужасите
Светът ще продължи да се преценява с него и през 2026 година Не тъй като го обича, а тъй като няма избор
Навърши се една година от началото на втория мандат на Доналд Тръмп. Година, в която историята не вървеше, а тичаше на зигзаг. Случиха се толкоз доста неща, че хората не помниха половината от тях, а за другата половина отхвърлиха да повярват, че са се случили в действителност. Думите и заканите на Тръмп летяха като снежинки в снежна стихия – красиви отдалеко, мъчителни от близко. Те изправиха света на нокти, разклатиха статуквото и трансфораха интернационалните връзки в дисциплинираност по оцеляване.
И въпреки всичко, колкото и от време на време да прозира безпорядък в дейностите му, едно не може да се отхвърли: този човек на напреднала възраст има демонична сила. Енергия, която не признава часови пояси, дипломатически условности и политическа отмалялост. Светът ще продължи да се преценява с него и през 2026 година Не тъй като го обича, а тъй като няма избор.
Но ето по какъв начин мина 2025-а:
Януари: „ Върнахме си страната “
Годината стартира с инаугурационна тирада, в която Тръмп съобщи, че „ Америка още веднъж принадлежи на американците “ и че „ епохата на извиненията завърши “. Още в първите дни той подписа серия укази – за усилване на граничния надзор, за проверка на климатичните задължения и за заледяване на няколко интернационалните стратегии, „ до момента в който не се реши дали са преференциални “. Светът разбра, че пауза няма да има.
Февруари: НАТО, само че по сметка
През февруари Тръмп размаха обичаната си тематика – парите. В изявление той съобщи, че „ няма безконечни съдружници, има безконечни сметки “, и предизвести, че страни, които „ не заплащат задоволително “, не могат да разчитат автоматизирано на отбрана. Думите му не трансформираха контракти, само че трансформираха настроения. Европейските столици брояха бюджети, а анализаторите – нервни сривове.
Март: Търговска война, версия 2.0
Март мина под знака на цените. Тръмп разгласи нови мита върху вносни артикули, аргументирайки се с „ икономическа самоотбрана “. В обществените мрежи написа, че „ Америка няма да бъде касичка за останалия свят “. Пазарите реагираха незабавно, а сътрудниците с „ дълбока угриженост “, този повсеместен дипломатически еквивалент на суматоха.
Април: Ред, правда и усмивки пред камерите
След вътрешни митинги и напрежение Тръмп излезе с твърдо обръщение: „ Законът ще бъде прилаган без изключения “. Посети алегорично няколко основни институции, театралничи пред камерите и даде да се разбере, че федералната власт няма да отстъпва. Критиците говореха за показност, поддръжниците за мощ.
Май: Кампания без избори
Май бе месецът на митингите. Макар изборите да бяха надалеч, Тръмп говореше като че ли на следващия ден е денят Х. Обеща „ най-голямата индустриална гражданска война от десетилетия “, жигосах медиите и назова съперниците си „ хора без визия и без кураж “. Новините всекидневно бяха цялостни с Тръмп.
Юни: Геополитика по телефона
През юни станаха известни няколко телефонни диалога с основни международни водачи. След тях Тръмп съобщи, че „ нещата се движат в вярната посока “, без да прецизира кои неща. Няколко изявления бяха тълкувани като закани, след това като смешки. Самият той отхвърли да прецизира: „ Който би трябвало, разбра. “
Юли: Стратегическо безмълвие
Юли бе извънредно спокоен. По-малко речи, по-малко укази. Тръмп се появяваше рядко, само че всяка негова дума се анализираше тройно. Това, което не сподели, се трансформира в вест единствено по себе си.
Август: Войната се придвижи в обществените мрежи
През август Тръмп се върна към обичания си инструмент – късите, остри послания онлайн. С едно изречение сложи под подозрение договаряния, с друго обиди сътрудник, с трето увери, че „ всичко е под надзор “. Контролът бе противоречив, само че всички следяха изявите на президента в обществените мрежи.
Септември: Светът на кръстопът
В тирада пред интернационален конгрес Тръмп съобщи, че „ остарелият международен ред е привършен “ и че Съединени американски щати няма да го поддържат сами. Това не бе нова концепция, само че бе казана ребром. Реакциите варираха от овации до студено безмълвие.
Октомври: Обрати и разяснения
Октомври пристигна с поредна серия на класическия тръмпистки цикъл – мощно изявление, последвано от „ неправилно пояснение “, а след това от ново, още по-силно изявление. Политиката изглеждаше като импровизация, само че импровизация с ясна цел: напън.
Ноември: Ние и те
През ноември Тръмп заключи: „ Или си с Америка, или против нея “. Светът въздъхна – не тъй като бе сюрпризиран, а тъй като формулата още веднъж бе извадена от нафталина.
Декември: Обещание за още
Годината приключи с обръщение, в което президентът съобщи, че 2025-а е била „ единствено началото “. Обеща повече неотстъпчивост, повече покупко-продажби и по-малко самообладание.
Така завърши 2025-а – като влакче на ужасите: писъци, завои, неочаквани спускания и това необичайно чувство, че все пак искаш още един рунд. Защото с Тръмп в никакъв случай не е скучно.
Слизаш зашеметен, само че знаеш, че атракционът още работи. И че билетът за 2026 година към този момент е продаден. А ето по какъв начин стартира тя:
Януари 2026: Огън вместо фойерверки
Новата година не стартира с равносметки, а с детонации. В първите дни на януари Съединените щати нанесоха целенасочени военни удари по обекти във Венецуела и отвлякоха президента Николас Мадуро. Тръмп съобщи, че интервенцията е „ бърза, чиста и нужна “, а в типичния си жанр добави, че „ това трябваше да стане от дълго време, само че никой нямаше смелостта “.
Почти без пауза последва вторият акт. Тръмп насочи директни закани към Иран, предупреждавайки, че „ всяко предизвикателство ще бъде посрещнато с отговор, който светът няма да не помни “. Не последваха незабавни дейности, само че думите бяха задоволителни. Цените на петрола подскочиха, дипломатическите канали загряха, а светът още веднъж се изправи на нокти.
Така 2026 година стартира не като нова глава, а като продължение. Ако 2025-а бе година на думи, подмятания и демонстративна неотстъпчивост, то януари 2026 сподели, че Тръмп е подготвен да трансформира реториката в деяние – внезапно, показно и без изключително предпочитание да изяснява дълго.
Влакчето на ужасите не просто не спря. То форсира. И светът, качен на него непредпазливо, осъзна, че най-страшните завои може би занапред предстоят.
Още от създателя:
Навърши се една година от началото на втория мандат на Доналд Тръмп. Година, в която историята не вървеше, а тичаше на зигзаг. Случиха се толкоз доста неща, че хората не помниха половината от тях, а за другата половина отхвърлиха да повярват, че са се случили в действителност. Думите и заканите на Тръмп летяха като снежинки в снежна стихия – красиви отдалеко, мъчителни от близко. Те изправиха света на нокти, разклатиха статуквото и трансфораха интернационалните връзки в дисциплинираност по оцеляване.
И въпреки всичко, колкото и от време на време да прозира безпорядък в дейностите му, едно не може да се отхвърли: този човек на напреднала възраст има демонична сила. Енергия, която не признава часови пояси, дипломатически условности и политическа отмалялост. Светът ще продължи да се преценява с него и през 2026 година Не тъй като го обича, а тъй като няма избор.
Но ето по какъв начин мина 2025-а:
Януари: „ Върнахме си страната “
Годината стартира с инаугурационна тирада, в която Тръмп съобщи, че „ Америка още веднъж принадлежи на американците “ и че „ епохата на извиненията завърши “. Още в първите дни той подписа серия укази – за усилване на граничния надзор, за проверка на климатичните задължения и за заледяване на няколко интернационалните стратегии, „ до момента в който не се реши дали са преференциални “. Светът разбра, че пауза няма да има.
Февруари: НАТО, само че по сметка
През февруари Тръмп размаха обичаната си тематика – парите. В изявление той съобщи, че „ няма безконечни съдружници, има безконечни сметки “, и предизвести, че страни, които „ не заплащат задоволително “, не могат да разчитат автоматизирано на отбрана. Думите му не трансформираха контракти, само че трансформираха настроения. Европейските столици брояха бюджети, а анализаторите – нервни сривове.
Март: Търговска война, версия 2.0
Март мина под знака на цените. Тръмп разгласи нови мита върху вносни артикули, аргументирайки се с „ икономическа самоотбрана “. В обществените мрежи написа, че „ Америка няма да бъде касичка за останалия свят “. Пазарите реагираха незабавно, а сътрудниците с „ дълбока угриженост “, този повсеместен дипломатически еквивалент на суматоха.
Април: Ред, правда и усмивки пред камерите
След вътрешни митинги и напрежение Тръмп излезе с твърдо обръщение: „ Законът ще бъде прилаган без изключения “. Посети алегорично няколко основни институции, театралничи пред камерите и даде да се разбере, че федералната власт няма да отстъпва. Критиците говореха за показност, поддръжниците за мощ.
Май: Кампания без избори
Май бе месецът на митингите. Макар изборите да бяха надалеч, Тръмп говореше като че ли на следващия ден е денят Х. Обеща „ най-голямата индустриална гражданска война от десетилетия “, жигосах медиите и назова съперниците си „ хора без визия и без кураж “. Новините всекидневно бяха цялостни с Тръмп.
Юни: Геополитика по телефона
През юни станаха известни няколко телефонни диалога с основни международни водачи. След тях Тръмп съобщи, че „ нещата се движат в вярната посока “, без да прецизира кои неща. Няколко изявления бяха тълкувани като закани, след това като смешки. Самият той отхвърли да прецизира: „ Който би трябвало, разбра. “
Юли: Стратегическо безмълвие
Юли бе извънредно спокоен. По-малко речи, по-малко укази. Тръмп се появяваше рядко, само че всяка негова дума се анализираше тройно. Това, което не сподели, се трансформира в вест единствено по себе си.
Август: Войната се придвижи в обществените мрежи
През август Тръмп се върна към обичания си инструмент – късите, остри послания онлайн. С едно изречение сложи под подозрение договаряния, с друго обиди сътрудник, с трето увери, че „ всичко е под надзор “. Контролът бе противоречив, само че всички следяха изявите на президента в обществените мрежи.
Септември: Светът на кръстопът
В тирада пред интернационален конгрес Тръмп съобщи, че „ остарелият международен ред е привършен “ и че Съединени американски щати няма да го поддържат сами. Това не бе нова концепция, само че бе казана ребром. Реакциите варираха от овации до студено безмълвие.
Октомври: Обрати и разяснения
Октомври пристигна с поредна серия на класическия тръмпистки цикъл – мощно изявление, последвано от „ неправилно пояснение “, а след това от ново, още по-силно изявление. Политиката изглеждаше като импровизация, само че импровизация с ясна цел: напън.
Ноември: Ние и те
През ноември Тръмп заключи: „ Или си с Америка, или против нея “. Светът въздъхна – не тъй като бе сюрпризиран, а тъй като формулата още веднъж бе извадена от нафталина.
Декември: Обещание за още
Годината приключи с обръщение, в което президентът съобщи, че 2025-а е била „ единствено началото “. Обеща повече неотстъпчивост, повече покупко-продажби и по-малко самообладание.
Така завърши 2025-а – като влакче на ужасите: писъци, завои, неочаквани спускания и това необичайно чувство, че все пак искаш още един рунд. Защото с Тръмп в никакъв случай не е скучно.
Слизаш зашеметен, само че знаеш, че атракционът още работи. И че билетът за 2026 година към този момент е продаден. А ето по какъв начин стартира тя:
Януари 2026: Огън вместо фойерверки
Новата година не стартира с равносметки, а с детонации. В първите дни на януари Съединените щати нанесоха целенасочени военни удари по обекти във Венецуела и отвлякоха президента Николас Мадуро. Тръмп съобщи, че интервенцията е „ бърза, чиста и нужна “, а в типичния си жанр добави, че „ това трябваше да стане от дълго време, само че никой нямаше смелостта “.
Почти без пауза последва вторият акт. Тръмп насочи директни закани към Иран, предупреждавайки, че „ всяко предизвикателство ще бъде посрещнато с отговор, който светът няма да не помни “. Не последваха незабавни дейности, само че думите бяха задоволителни. Цените на петрола подскочиха, дипломатическите канали загряха, а светът още веднъж се изправи на нокти.
Така 2026 година стартира не като нова глава, а като продължение. Ако 2025-а бе година на думи, подмятания и демонстративна неотстъпчивост, то януари 2026 сподели, че Тръмп е подготвен да трансформира реториката в деяние – внезапно, показно и без изключително предпочитание да изяснява дълго.
Влакчето на ужасите не просто не спря. То форсира. И светът, качен на него непредпазливо, осъзна, че най-страшните завои може би занапред предстоят.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ