Азбучник на българския хаос: БУДАЛА
Светът се дели на две – наивници и останали.
(Народно умотворение)
Будала. Синонимите на тази дума са „ побъркан ”, „ простак ”, „ недалновиден ”, „ безумен ”, „ абдал ”, „ зяпльо ” и доста други. Основното й значение тълковният речник дефинира като „ добряк ”.
Будалата е основен облик в актуалната българска реалност, в него по един или различен метод, волю или неволю, е включено цялото българско природо население. Без изключение. Ако беше другояче, по този начин нареченият български Преход нямаше да наподобява на това, на което наподобява.
Началото стартира в края на 80-ти и началото на 90-те. Тогава разделянето на нацията по оста „ наивник ” беше съвсем черно-бяло. Имаше две групи. В по-малката бяха превратаджиите от БКП-БСП, ченгетата от Държавна сигурност и останалите разследващи службии, прислужната публицистика и най-много новоизлюпените демократи, които в болшинството си се оказаха сътрудници на службите като Емил Кошлуков и Ахмед Доган. Процесът с баламосването, наименуван „ народна власт ”, те организираха с принадлежности, който небрежно забърсаха от опита на други източно-европейски страни – манифестации, кръгли маси, шествия, бдения, гладни стачки. В другата, голямата група, бяхме наивниците. Вярвахме. Скандирахме: ”Оставка! ” и „ Кой не скача е червен! ” Не работехме, не спяхме, не се хранехме, не се любихме, не ходехме на спектакъл, не дишахме даже, правехме единствено едно – пеехме „ Развод ми дай ” и ходехме на манифестации. А вечер, пред тв приемника, сияехме от благополучие, че сме милиони на „ Лъвов мост ”. Бяхме милиони – милиони наивници. Когато лека-полека започнахме да прозираме истината, първо не можехме да повярваме на очите си, след това се опитахме да намерим сили и да продължим, само че истината не спираше да се излива мътна пред очите ни, ден след ден ние разбирахме по какъв начин са ни правили на наивници. Така милионите на площадите се стопиха. Едни избягаха на открито под формата на емиграция, други ги завладя отчаянието, трети, четвърти…
Днес обстановката е изменена. Картинката не е по този начин черно-бяла. В дребната групичка се примъкват нови и нови претенденти да будалясват останалите и да живеят на техен тил. Изредиха се партии на царе и царедворци, червени олигарси, демократични олигарси, бодигардове и масажисти, новоизлюпени предприемачи с неразбираеми капитали, бухнали и крадливи националисти и прочие екземпляри от паноптикума, наименуван Република България. Край следващата политическа върхушка нетърпеливо свиват гнезда услужливи социолози, неправителствени организации и още по услужливи медии. Тази група се раздува с всеки изминат ден, до момента в който другата се свива с всеки изминат час. И до момента в който първата, дребната, забогатява, втората, огромната, става все по-бедна и обезверена.
Групата на наивниците през днешния ден не е по този начин хомогенна както преди. Една част от нея към момента не осъзнава, че към този момент десетилетия „ тези ” ги вършат на наивници. Тя продължава да върви на избори и да поддържа следващите политически хитреци, да им прости откраднатите от самите тях пари за жилища, къщи за посетители, скъпи коли и тлъсти комисионни. Прави това заради разнообразни аргументи, вероятно една от тях е нежната вяра да намаже въпреки и трохичка от общата баница. Друга част е прозряла стоварената върху нея машинация, не има вяра на никого и е обзета от обезсърчение и апатия; членовете й понижават непрестанно, тъй като тя е главният контейнер на емигранти. И третата, последна част от групата на наивниците са тези, които от дълго време са осъзнали, че са прецакани, че не престават и ще не престават да ги прецакват. Това са баламите, които към момента се съпротивляват, стачкуват, които търсят излаз от създалата се обстановка. Някои поединично, някои в опити да се сдружат. Това е към момента съществуващото гражданско общество. И точно то е опасност за първата група, групата на статуквото.
Заради тази трета група Борисов, Цацаров, Пеевски и техните протежета пробутват одиозен типаж като Гешев за основен прокурор. Това е началото. В други времена вероятно можеше да се стигне до надписи на вратите „ Враг на народа ”, арести без съд и присъда, лагери в Ловеч и Белене.
Впрочем, кой е споделил, че това не може да се случи и през днешния ден?
Автор: Калин Илиев
….
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
(Народно умотворение)
Будала. Синонимите на тази дума са „ побъркан ”, „ простак ”, „ недалновиден ”, „ безумен ”, „ абдал ”, „ зяпльо ” и доста други. Основното й значение тълковният речник дефинира като „ добряк ”.
Будалата е основен облик в актуалната българска реалност, в него по един или различен метод, волю или неволю, е включено цялото българско природо население. Без изключение. Ако беше другояче, по този начин нареченият български Преход нямаше да наподобява на това, на което наподобява.
Началото стартира в края на 80-ти и началото на 90-те. Тогава разделянето на нацията по оста „ наивник ” беше съвсем черно-бяло. Имаше две групи. В по-малката бяха превратаджиите от БКП-БСП, ченгетата от Държавна сигурност и останалите разследващи службии, прислужната публицистика и най-много новоизлюпените демократи, които в болшинството си се оказаха сътрудници на службите като Емил Кошлуков и Ахмед Доган. Процесът с баламосването, наименуван „ народна власт ”, те организираха с принадлежности, който небрежно забърсаха от опита на други източно-европейски страни – манифестации, кръгли маси, шествия, бдения, гладни стачки. В другата, голямата група, бяхме наивниците. Вярвахме. Скандирахме: ”Оставка! ” и „ Кой не скача е червен! ” Не работехме, не спяхме, не се хранехме, не се любихме, не ходехме на спектакъл, не дишахме даже, правехме единствено едно – пеехме „ Развод ми дай ” и ходехме на манифестации. А вечер, пред тв приемника, сияехме от благополучие, че сме милиони на „ Лъвов мост ”. Бяхме милиони – милиони наивници. Когато лека-полека започнахме да прозираме истината, първо не можехме да повярваме на очите си, след това се опитахме да намерим сили и да продължим, само че истината не спираше да се излива мътна пред очите ни, ден след ден ние разбирахме по какъв начин са ни правили на наивници. Така милионите на площадите се стопиха. Едни избягаха на открито под формата на емиграция, други ги завладя отчаянието, трети, четвърти…
Днес обстановката е изменена. Картинката не е по този начин черно-бяла. В дребната групичка се примъкват нови и нови претенденти да будалясват останалите и да живеят на техен тил. Изредиха се партии на царе и царедворци, червени олигарси, демократични олигарси, бодигардове и масажисти, новоизлюпени предприемачи с неразбираеми капитали, бухнали и крадливи националисти и прочие екземпляри от паноптикума, наименуван Република България. Край следващата политическа върхушка нетърпеливо свиват гнезда услужливи социолози, неправителствени организации и още по услужливи медии. Тази група се раздува с всеки изминат ден, до момента в който другата се свива с всеки изминат час. И до момента в който първата, дребната, забогатява, втората, огромната, става все по-бедна и обезверена.
Групата на наивниците през днешния ден не е по този начин хомогенна както преди. Една част от нея към момента не осъзнава, че към този момент десетилетия „ тези ” ги вършат на наивници. Тя продължава да върви на избори и да поддържа следващите политически хитреци, да им прости откраднатите от самите тях пари за жилища, къщи за посетители, скъпи коли и тлъсти комисионни. Прави това заради разнообразни аргументи, вероятно една от тях е нежната вяра да намаже въпреки и трохичка от общата баница. Друга част е прозряла стоварената върху нея машинация, не има вяра на никого и е обзета от обезсърчение и апатия; членовете й понижават непрестанно, тъй като тя е главният контейнер на емигранти. И третата, последна част от групата на наивниците са тези, които от дълго време са осъзнали, че са прецакани, че не престават и ще не престават да ги прецакват. Това са баламите, които към момента се съпротивляват, стачкуват, които търсят излаз от създалата се обстановка. Някои поединично, някои в опити да се сдружат. Това е към момента съществуващото гражданско общество. И точно то е опасност за първата група, групата на статуквото.
Заради тази трета група Борисов, Цацаров, Пеевски и техните протежета пробутват одиозен типаж като Гешев за основен прокурор. Това е началото. В други времена вероятно можеше да се стигне до надписи на вратите „ Враг на народа ”, арести без съд и присъда, лагери в Ловеч и Белене.
Впрочем, кой е споделил, че това не може да се случи и през днешния ден?
Автор: Калин Илиев
….
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ