Глобален скок на инфлацията? Не и в Азия
Светът минава през интервал на повишена инфлация. Това обаче не важи в идентична мощ за всички негови райони. Рязкото повишаване на цените в Съединени американски щати и Англия, където показателят на потребителските цени (CPI) набъбна надлежно с 6,2% и 4,2% през октомври, провокира опасения от пагубна неточност на централните банки и връщане на хроничната инфлация от 70-те години на предишния век. В огромна част от Азия обаче растежът на цените остават сдържан. Това разграничение носи уроци за икономическата политика, както в този момент, по този начин и в бъдеще, написа Робин Хардинг за
В Китай показателят на потребителските цени се е нараснал с 1,5% спрямо миналата година, до момента в който в Япония, както нормално, инфлацията е покрай нулата. В Австралия показателят CPI набъбна с 3%, само че главната инфлация, в която не влизат волатилните цени на храните и силата, е 2,1%, което е в долната част на целевия диапазон на централната банка.
Само две огромни разрастващи се стопански системи в Азия имат инфлация над 5% - Шри Ланка и Пакистан. От Токио, Пекин и Джакарта така наречен международен скок на инфлацията не наподобява по никакъв начин световен.
Важно е да се означи, че тези резултати идват макар обстоятелството, че Азия внасят доста сила и е повлияна от същото покачване на цените на петрола, газа, въглищата и други първични материали, което се следи в другите райони по света. Причината инфлацията в Азия да е по-лека се дължи на един елементарен фактор – районът се оправи по-добре с пандемията от COVID-19 от останалата част на света. Някои страни от района съумяха да избегнат изцяло насилствените блокади (Южна Корея), други ограничиха мащаба и продължителността на епидемията (Китай и Тайван), а трети отложиха ограниченията много във вътрешността в 2021 година, когато имунизациите станаха елементарно налични (Нова Зеландия).
Последиците от този условен триумф в този момент се демонстрират по няколко метода. От страна на търсенето, стопанската система на Азия мина през по-малко трагични промени при потреблението на артикули и услуги – присъща линия за икономическото възобновяване в Съединени американски щати и Европа, провокирана от въвеждането, анулацията и новото въвеждане на блокади.
Азиатците също по този начин подходиха по-предпазливо от европейците и американците, когато техните стопански системи се отвориха още веднъж. В Япония семействата, формирани от възрастни хора, дават отговор за съвсем 40% от потреблението, означи неотдавна управителят на Японската централна банка Харухико Курода. Макар че по-голямата част от пенсионерите в страната към този момент са имунизирани, тяхното ползване на услуги към момента не се е завърнало към естествените равнища, като никога не може да се приказва за постпандемичен бун.
По-малките съмнения в търсенето донесоха по-малък напън върху предлагането. Пандемията от COVID-19 обаче показва и последствията от световното промишлено владичество на Азия. Тъй като районът създава множеството от стоките в света, той може по-лесно да се поддържа добре екипиран.
В оповестена неотдавна записка, Гарет Ледър и Марк Уилиъмс от Capital Economics разискват някои от тези фактори. Например, до момента в който цената за превозване на контейнери от Китай до Европа е повишена петкартно от началот на пандемията, цената в границите на Азия е повишена единствено два пъти. Когато пандемията провокира затваряне на заводи, азиатските компании имаха по-голям избор от различни снабдители в района, което означаваше по-малко спирания в доставките. Южна Корея и Китай съумяха да подсигуряват на локалните автомобилопроизводители предпочитан достъп до оскъдните полупроводници. Докато в Съединени американски щати се следи двуцифрена инфлация при колите, цените в Източна Азия са нарастнали минимално.
Едно от най-големите разлики сред Азия и Съединени американски щати е предлагането на работна ръка. Когато пандемията настъпи, доста служащи в Съединени американски щати бяха съкратени или напуснаха работата, с цел да се грижат за децата си, които се върнаха по домовете при затварянето на учебните заведения. В резултат бе нанесен дълготраен удар върху предлагането на труд. Естественото следствие бе покачване на заплатите в Съединени американски щати и Англия – една от главните аргументи за опасенията от трайно висока инфлация.
За момента няма признаци за сходно нарастване на заплатите в Азия. Избягването на локдаун и потреблението на дотации за опазване на чиновниците на работните им места в разгара на пандемията направи цялата обстановка не толкоз травматична.
„ Трупането на работна ръка разреши на японските компании да поддържат потенциал за бързо увеличение на доставките, когато търсенето набъбна заради възобновяването на икономическата активност “, разяснява Курода.
Без паники за непосредствена инфлация, азиатските централни банки могат да се концентрират върху икономическото възобновяване. Страните, които подвигат лихвените проценти, като Нова Зеландия и Южна Корея, могат да подхващат подобен ход по две аргументи - или тъй като стопанската система е в цялостна претовареност и се опасяват, че ще прегрее, или заради срахове, свързани с финансовата непоклатимост. Централната банка на Австралия съобщи, че не чака повдигане на лихвите през 2022 година, а ЯЦБ не вижда сходен ход в обозримо бъдеще.
В централните банки в Европа, Северна и Южна Америка представянето на Азия се преглежда като доказателство, че високата инфлация е резултат от разтърсванията, провокирани от пандемията. Сътресения, които би трябвало да отшумят. Централните банкери в западните страни обаче не могат да си разрешат същия оптимизъм като азиатските им сътрудници – в случай че нарастването на заплатите се форсира, предходният напън на инфлацията ще стане дълготраен. Различният метод на страните в битката с пандемията има доста последици. Тези върху инфлацията стартират да стават явни.
В Китай показателят на потребителските цени се е нараснал с 1,5% спрямо миналата година, до момента в който в Япония, както нормално, инфлацията е покрай нулата. В Австралия показателят CPI набъбна с 3%, само че главната инфлация, в която не влизат волатилните цени на храните и силата, е 2,1%, което е в долната част на целевия диапазон на централната банка.
Само две огромни разрастващи се стопански системи в Азия имат инфлация над 5% - Шри Ланка и Пакистан. От Токио, Пекин и Джакарта така наречен международен скок на инфлацията не наподобява по никакъв начин световен.
Важно е да се означи, че тези резултати идват макар обстоятелството, че Азия внасят доста сила и е повлияна от същото покачване на цените на петрола, газа, въглищата и други първични материали, което се следи в другите райони по света. Причината инфлацията в Азия да е по-лека се дължи на един елементарен фактор – районът се оправи по-добре с пандемията от COVID-19 от останалата част на света. Някои страни от района съумяха да избегнат изцяло насилствените блокади (Южна Корея), други ограничиха мащаба и продължителността на епидемията (Китай и Тайван), а трети отложиха ограниченията много във вътрешността в 2021 година, когато имунизациите станаха елементарно налични (Нова Зеландия).
Последиците от този условен триумф в този момент се демонстрират по няколко метода. От страна на търсенето, стопанската система на Азия мина през по-малко трагични промени при потреблението на артикули и услуги – присъща линия за икономическото възобновяване в Съединени американски щати и Европа, провокирана от въвеждането, анулацията и новото въвеждане на блокади.
Азиатците също по този начин подходиха по-предпазливо от европейците и американците, когато техните стопански системи се отвориха още веднъж. В Япония семействата, формирани от възрастни хора, дават отговор за съвсем 40% от потреблението, означи неотдавна управителят на Японската централна банка Харухико Курода. Макар че по-голямата част от пенсионерите в страната към този момент са имунизирани, тяхното ползване на услуги към момента не се е завърнало към естествените равнища, като никога не може да се приказва за постпандемичен бун.
По-малките съмнения в търсенето донесоха по-малък напън върху предлагането. Пандемията от COVID-19 обаче показва и последствията от световното промишлено владичество на Азия. Тъй като районът създава множеството от стоките в света, той може по-лесно да се поддържа добре екипиран.
В оповестена неотдавна записка, Гарет Ледър и Марк Уилиъмс от Capital Economics разискват някои от тези фактори. Например, до момента в който цената за превозване на контейнери от Китай до Европа е повишена петкартно от началот на пандемията, цената в границите на Азия е повишена единствено два пъти. Когато пандемията провокира затваряне на заводи, азиатските компании имаха по-голям избор от различни снабдители в района, което означаваше по-малко спирания в доставките. Южна Корея и Китай съумяха да подсигуряват на локалните автомобилопроизводители предпочитан достъп до оскъдните полупроводници. Докато в Съединени американски щати се следи двуцифрена инфлация при колите, цените в Източна Азия са нарастнали минимално.
Едно от най-големите разлики сред Азия и Съединени американски щати е предлагането на работна ръка. Когато пандемията настъпи, доста служащи в Съединени американски щати бяха съкратени или напуснаха работата, с цел да се грижат за децата си, които се върнаха по домовете при затварянето на учебните заведения. В резултат бе нанесен дълготраен удар върху предлагането на труд. Естественото следствие бе покачване на заплатите в Съединени американски щати и Англия – една от главните аргументи за опасенията от трайно висока инфлация.
За момента няма признаци за сходно нарастване на заплатите в Азия. Избягването на локдаун и потреблението на дотации за опазване на чиновниците на работните им места в разгара на пандемията направи цялата обстановка не толкоз травматична.
„ Трупането на работна ръка разреши на японските компании да поддържат потенциал за бързо увеличение на доставките, когато търсенето набъбна заради възобновяването на икономическата активност “, разяснява Курода.
Без паники за непосредствена инфлация, азиатските централни банки могат да се концентрират върху икономическото възобновяване. Страните, които подвигат лихвените проценти, като Нова Зеландия и Южна Корея, могат да подхващат подобен ход по две аргументи - или тъй като стопанската система е в цялостна претовареност и се опасяват, че ще прегрее, или заради срахове, свързани с финансовата непоклатимост. Централната банка на Австралия съобщи, че не чака повдигане на лихвите през 2022 година, а ЯЦБ не вижда сходен ход в обозримо бъдеще.
В централните банки в Европа, Северна и Южна Америка представянето на Азия се преглежда като доказателство, че високата инфлация е резултат от разтърсванията, провокирани от пандемията. Сътресения, които би трябвало да отшумят. Централните банкери в западните страни обаче не могат да си разрешат същия оптимизъм като азиатските им сътрудници – в случай че нарастването на заплатите се форсира, предходният напън на инфлацията ще стане дълготраен. Различният метод на страните в битката с пандемията има доста последици. Тези върху инфлацията стартират да стават явни.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ