Светът отбелязва 50 години от кацането на човек на Луната.

Светът отбелязва 50 години от кацането на човек на Луната. Полетът на "Аполо 11 " стартира на 16 юли 1969 година Четири дни по-късно, в тъкмо 15:17 ч. Хюстънско време, спускаемият уред „ Ийгъл”, дружно с астронавтите на борда допира лунната повърхнина.

Външната бордова камера предава пряк облик до Земята до контролния център, а човечеството съпреживява подвига по радиото, оповестява bTV.

Моментът на първата крачка, направена от Нийл Армстронг на друго небесно тяло, остава в историята с думите – "Една дребна крачка за индивида – един огромен скок за човечеството... "

До този миг общо 12 души са стъпили на лунната повърхнина.
Всеки, който се пита какво има на Луната, може да види по какъв начин наподобява камъче от естествения ни сателит. Късче от лунната повърхнина се пази и у нас.

България е една от дребното страни, която разполага с проби от Луната взети и от двете страни – Съветския съюз и Съединените щати. Те са изложени във витрина на самия вход на Националния природонаучен музей. Пробата, дарена от Съединените щати, е част от последната задача на хора до Луната – "Аполо 17 ".

На борда е пътувал и българският байрак. Твърди се, че един от основните конструктори на ракетни мотори на спускаемия уред е българинът – инженер Иван Ночев от Карлово.

„ Той е конструирал моторите на спускаемия уред, с който са се прилунили астронавтите и по-късно са изхвърчали с помощта на тези мотори, с цел да се скачат по-късно с галактическата станция и да се върнат на Земята”, изясни Чавдар Каров.

Интересът към естествения ни сателит се връща и всички огромни галактически организации приготвят задачи до Луната. „ От една страна на Луната и на лунната орбита се гледа като допустима междинна база за бъдещи полети към Марс.

А въпреки това Луната би била едно доста хубаво място за астрономически наблюдения, защото там няма атмосфера”, сподели проф. Йорданка Семкова.

Преди 10 години български дозиметър лети към Луната на индийския сателит "Чандраян ". В момента сходен апарат е към Марс. Данните сочат, че човек би могъл да доближи до Червената планета, само че космонавтите ще бъдат изложени на огромна радиация.

„ Докато за Луната пътят е доста по-кратък, там могат да се създадат укрития в лавовите тунели за хората, които ще работят и живеят на Марс и там ще могат да обитават малко по-дълго, още веднъж в границите на няколко месеца”, добави проф. Йорданка Семкова.