Световният парадокс: Недостиг на жилища насред масовия бум н...
Светът не е изправен пред дефицит на жилища и това е световно противоречие сред предложение, търсене, досегаемост и финансови благоприятни условия, твърди Оливия Нилсен от Световния стопански конгрес. Миграцията от селските към градските региони продължава да основава непотребни парцели в обезлюдените села и претъпканост в градовете.
Въпреки че жилищното строителство се трансформира в политическа гореща точка, решенията би трябвало да се пренасочат към цената и резултатите, а освен към размера и продукцията. Всяка седмица новините ни сервират несъгласие след несъгласие - в една публикация жилищата се оплакват като безнадеждно недостъпни, до момента в който в идната един град продава къщи само за 1 евро. Парадоксът е най-малкото лекомислен и световната жилищна рецесия не може да се отдаде единствено на неналичието на домове. По-скоро казусът е, че съществуващите жилища не са добре ситуирани, цените им са отвън опциите на тези, които най-вече се нуждаят от жилище, или не са подобаващи за метода, по който хората живеят.
Това, с което се сблъскваме, може да не е световен дефицит на жилища, а в действителност световно противоречие сред търсенето и предлагането на жилища, твърди Нилсен.
В доста страни с високи приходи броят на издигнатите жилища е в крайник с темпа на напредък на популацията, а в някои случаи даже го е надминал. Да вземем за образец Съединените щати, където данните от преброяването на популацията регистрират народен остатък от милиони свободни спални.
Въпреки това стотици хиляди американци са бездомни, живеят в приюти, коли или на улицата. Вместо да гледате количеството издигнати жилища, вижте къде се намират домовете, какъв брой костват и в последна сметка за кого са налични.
Демографските промени вкарват трудност и неустановеност в жилищните екосистеми. Много възрастни хора не престават да населяват огромни фамилни домове дълго откакто децата им са ги напуснали. Макар намаляването на жилищните площи да наподобява разумно, по-малките - централно ситуирани жилища - постоянно са също толкоз или даже по-скъпи. Резултатът е система, която заключва хората в домове, от които към този момент не се нуждаят, като в същото време заключва други да не се нуждаят от тези, от които се нуждаят.
Всъщност тази рецесия се разпростира в международен мащаб. Япония има над 9 милиона празни къщи, най-вече в селски или свиващи се градове, до момента в който търсенето на жилища в градските региони нараства внезапно.
Италия продава жилища за едвам 1 евро
и даже дава на семействата до 100 000 евро, с цел да покрият разноските си за жилище, с цел да привлекат поданици в обезлюдените села.
Мексико претърпя взрив в жилищното строителство през 2000-те, когато милиони домове бяха издигнати в градските околности. Много от тези домове в този момент са изоставени, защото жителите, които са ги строили, ги намират прекомерно надалеч от работа, учебни заведения и съществени услуги.
В доста градове в Субсахарска Африка се следи бърза миграция от селските към градските региони, защото жилищата в селските региони оферират стеснен достъп до стопански благоприятни условия, а резултатът е пренаселени неофициални селища, възходящи цени на градската земя и натоварена инфраструктура.
Въпреки че жилищното строителство се трансформира в политическа гореща точка, решенията би трябвало да се пренасочат към цената и резултатите, а освен към размера и продукцията. Всяка седмица новините ни сервират несъгласие след несъгласие - в една публикация жилищата се оплакват като безнадеждно недостъпни, до момента в който в идната един град продава къщи само за 1 евро. Парадоксът е най-малкото лекомислен и световната жилищна рецесия не може да се отдаде единствено на неналичието на домове. По-скоро казусът е, че съществуващите жилища не са добре ситуирани, цените им са отвън опциите на тези, които най-вече се нуждаят от жилище, или не са подобаващи за метода, по който хората живеят.
Това, с което се сблъскваме, може да не е световен дефицит на жилища, а в действителност световно противоречие сред търсенето и предлагането на жилища, твърди Нилсен.
В доста страни с високи приходи броят на издигнатите жилища е в крайник с темпа на напредък на популацията, а в някои случаи даже го е надминал. Да вземем за образец Съединените щати, където данните от преброяването на популацията регистрират народен остатък от милиони свободни спални.
Въпреки това стотици хиляди американци са бездомни, живеят в приюти, коли или на улицата. Вместо да гледате количеството издигнати жилища, вижте къде се намират домовете, какъв брой костват и в последна сметка за кого са налични.
Демографските промени вкарват трудност и неустановеност в жилищните екосистеми. Много възрастни хора не престават да населяват огромни фамилни домове дълго откакто децата им са ги напуснали. Макар намаляването на жилищните площи да наподобява разумно, по-малките - централно ситуирани жилища - постоянно са също толкоз или даже по-скъпи. Резултатът е система, която заключва хората в домове, от които към този момент не се нуждаят, като в същото време заключва други да не се нуждаят от тези, от които се нуждаят.
Всъщност тази рецесия се разпростира в международен мащаб. Япония има над 9 милиона празни къщи, най-вече в селски или свиващи се градове, до момента в който търсенето на жилища в градските региони нараства внезапно.
Италия продава жилища за едвам 1 евро
и даже дава на семействата до 100 000 евро, с цел да покрият разноските си за жилище, с цел да привлекат поданици в обезлюдените села.
Мексико претърпя взрив в жилищното строителство през 2000-те, когато милиони домове бяха издигнати в градските околности. Много от тези домове в този момент са изоставени, защото жителите, които са ги строили, ги намират прекомерно надалеч от работа, учебни заведения и съществени услуги.
В доста градове в Субсахарска Африка се следи бърза миграция от селските към градските региони, защото жилищата в селските региони оферират стеснен достъп до стопански благоприятни условия, а резултатът е пренаселени неофициални селища, възходящи цени на градската земя и натоварена инфраструктура.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ