Коментар на водещия: Аз-ът и българската политика
Светът навлезе в интервал, в който случилото се през вчерашния ден се не помни бързо, а това, което ще се случи на следващия ден, няма изключително значение.
Всяко решение се взима без да се регистрира паметта, което ни кара да имаме вяра, че бъдещето няма да е по-добро от сегашното.
Важно е кой какво споделя през днешния ден и в този момент, а не какво е направил през вчерашния ден или до какво ще доведат дейностите му на следващия ден.
Един образец. В последните години от ден на ден приказваме за демографската картина в България и следствията от нея. Говорим за свиващата се работна мощ в съвсем всички сфери.
Само преди година, и ние публицистите, и специалистите, и политиците биеха паника за дефицита на медицински сестри. Освен това не доближават акушери, фелдшери, рехабилитатори.
Причината е ниското възнаграждение, което изкара на открито хиляди образовани експерти. Само преди три месеца персонално здравният министър пред Народното събрание би паника, че главният проблем в опазването на здравето е ниският брой сестри.
След като те понижават и това е ясно на всички, за какво главната причина, обвързвана с ниското възнаграждение, към момента не е решена? За какво въобще още дъвчем тази тематика, вместо да сме я решили от дълго време и да вървим напред? Това е отговор, обвързван с през вчерашния ден и на следващия ден, само че не и с през днешния ден. Защото, в случай че нещата не престават по този метод, сестрите ще стават все по-малко, лекарите все по-натоварени, опазването на здравето все по-некачествено, а електоратът все по-недоволен.
Друг образец. Автомобилната промишленост в България означи голям напредък. Тя дава стойност над 6 милиарда евро, като съвсем всички огромни компании създават съставни елементи в България. На този декор обаче, техническите фрагменти понижават, а университетите по този начин и не могат да отговорят на потребностите на бизнеса и да приготвят повече хора. Това стопира вероятностите за още по-голямо развиване, като построяването на цех за коли, каквито очаквания имаше българското държавно управление.
Но и това изисква мисъл за на следващия ден, а не толкоз за през днешния ден. Всяка същинска крачка е обвързвана с бъдещето, даже и през днешния ден да донесе разтърсване или намаляване на рейтинга, което се случва при всяка същинска промяна.
Какво ще стане, в случай че дадат на медицинските сестри през днешния ден, без да дадат на тези лекари, които към момента получават 700 – 800 лв.? Те ще са идващите, които ще излязат на митинг и това би бил израз на заслужено неодобрение. Но и техните проблеми ли ще решаваме на парче? Премиерът подрежда да се дадат пари, да се потуши напрежението, само че системата продължава да скърца и да е все по този начин развалена.
Мисълта за утрешния ден е обвързвана повече със словосъчетанието " ние би трябвало да създадем ", а не с " аз давам ". Защото другояче нито " Аз-ът " дава, нито " ние вършим ". И продължаваме да губим скъпо време, до момента в който светът се развива, а ние кърпим недоволството, вместо да гледаме огромната картинка.
Като цяло е доста уморително да слушаш хора, които постоянно повтарят " аз, аз, аз ". Има три вида " Аз " в политиката сега – " Аз-ът като занаятчия на кръпките ", " Аз-ът като смешник с мегафон " и " Аз-ът като бунтовник без гражданска война ". И трите облика рядко загатват " Ние ", ая това е проблем, огромен проблем.
Всяко решение се взима без да се регистрира паметта, което ни кара да имаме вяра, че бъдещето няма да е по-добро от сегашното.
Важно е кой какво споделя през днешния ден и в този момент, а не какво е направил през вчерашния ден или до какво ще доведат дейностите му на следващия ден.
Един образец. В последните години от ден на ден приказваме за демографската картина в България и следствията от нея. Говорим за свиващата се работна мощ в съвсем всички сфери.
Само преди година, и ние публицистите, и специалистите, и политиците биеха паника за дефицита на медицински сестри. Освен това не доближават акушери, фелдшери, рехабилитатори.
Причината е ниското възнаграждение, което изкара на открито хиляди образовани експерти. Само преди три месеца персонално здравният министър пред Народното събрание би паника, че главният проблем в опазването на здравето е ниският брой сестри.
След като те понижават и това е ясно на всички, за какво главната причина, обвързвана с ниското възнаграждение, към момента не е решена? За какво въобще още дъвчем тази тематика, вместо да сме я решили от дълго време и да вървим напред? Това е отговор, обвързван с през вчерашния ден и на следващия ден, само че не и с през днешния ден. Защото, в случай че нещата не престават по този метод, сестрите ще стават все по-малко, лекарите все по-натоварени, опазването на здравето все по-некачествено, а електоратът все по-недоволен.
Друг образец. Автомобилната промишленост в България означи голям напредък. Тя дава стойност над 6 милиарда евро, като съвсем всички огромни компании създават съставни елементи в България. На този декор обаче, техническите фрагменти понижават, а университетите по този начин и не могат да отговорят на потребностите на бизнеса и да приготвят повече хора. Това стопира вероятностите за още по-голямо развиване, като построяването на цех за коли, каквито очаквания имаше българското държавно управление.
Но и това изисква мисъл за на следващия ден, а не толкоз за през днешния ден. Всяка същинска крачка е обвързвана с бъдещето, даже и през днешния ден да донесе разтърсване или намаляване на рейтинга, което се случва при всяка същинска промяна.
Какво ще стане, в случай че дадат на медицинските сестри през днешния ден, без да дадат на тези лекари, които към момента получават 700 – 800 лв.? Те ще са идващите, които ще излязат на митинг и това би бил израз на заслужено неодобрение. Но и техните проблеми ли ще решаваме на парче? Премиерът подрежда да се дадат пари, да се потуши напрежението, само че системата продължава да скърца и да е все по този начин развалена.
Мисълта за утрешния ден е обвързвана повече със словосъчетанието " ние би трябвало да създадем ", а не с " аз давам ". Защото другояче нито " Аз-ът " дава, нито " ние вършим ". И продължаваме да губим скъпо време, до момента в който светът се развива, а ние кърпим недоволството, вместо да гледаме огромната картинка.
Като цяло е доста уморително да слушаш хора, които постоянно повтарят " аз, аз, аз ". Има три вида " Аз " в политиката сега – " Аз-ът като занаятчия на кръпките ", " Аз-ът като смешник с мегафон " и " Аз-ът като бунтовник без гражданска война ". И трите облика рядко загатват " Ние ", ая това е проблем, огромен проблем.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ