Светът може да бъде завладян с лира, не с меч

„ Светът може да бъде превзет с лира, не с меч ” - по този начин, споделят, пророкувал митичният артист, живял в миналото по нашите земи. Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните - по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му.

Легендата споделя по какъв начин Орфей влезнал през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обична брачна половинка Евридика. Не съумял да я избави и в тъгата си спрял да вижда другите дами. Тогава разярените вакханки го раздрали и хвърлили в реката.

Всяка капка от кръвта му се трансформирала в нежно планинско цвете - силивряк,

орфеевото цвете. В наше време науката е открила, че то е на над 2 млн. години и може да се възвръща след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от NASA и от съветски секретни лаборатории - по този начин написа в старите вестници... И през днешния ден чудното орфеево цвете може да се види в Родопите. Както и някои от тогавашните мистерии, сладкодумно описвани от разказвачите на митове...

Някога орфическите мистерии били част от секрети учения, в които били отдадени малко на брой, най-достойните съгласно тогавашните разбирания (гръцката дума mysterion или по-често в множествено число mysteria значи скришен култ). Наречени са на Орфей - митичния артист, който произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил наследник на тракийския речен господ Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават респект на нейните божества.

Oще като юноша Орфей пътувал до Самотраки, а след това

отишъл в Египет, където бил отдаден

от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал към себе си аристократите и също почнал да посвещава в тайнства.

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон, където са осъществени две извънредно съдбоносни за човечеството предсказания. Александър Велики схванал, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще основат международна империя. По сведения на римския историк Светоний „ бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените елементи в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула и жреците му удостоверили, че синът му ще стане стопанин на целия свят ”.

Подобно предсказание получил и самият Александър Велики,

когато „ принасял жертва на същия този олтар ". През 2008 година археолози оповестиха, че са разкрили въпросното светилище в Перперикон. Находките демонстрират, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро сановник, талантлив със свръхестествени благоприятни условия, само че и притежаващ задълбочено знание, а учението му е било самобитен опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока просвета. Намесата му в религиозната теория за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влезнала в несъгласие с формалната тракийска царска идеология и е прекомерно евентуално да е станала причина за гибелта на артиста.

Съвременната просвета счита, че героят е въодушевил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името орфизъм. Приема се, че тя поражда в Тракия в края на второто хилядолетие преди новата епоха. По-късно се популяризира в Гърция и средиземноморския свят.

Някои считат, че

първите школи за посвещение в Европа са били точно основаните от Орфей

в Родопите. Основна за орфизма е вярата в безсмъртието - в живота оттатък или в прераждането. Тракийските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях гибелта била прекосяване в отвъдна действителност.

За гръцките орфици пък безсмъртна била душата, която се прераждала в други тела. Последователите на това обучение практикували аскетичен метод на живот, за разлика от тракийците, и също за разлика от тях употребили свещени текстове (смята се, че до момента не е открита тракийска книжовност, което обаче не изключва нейното съществуване). Основно провидение, почитано от гръцките орфици, е Вакх (Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий. Тракийският орфизъм пък съчетава почитта към хтоничните (земните) и слънчевите (свързани със Слънцето) божествени сили, животът е почнал от великата Богиня-майка и възпроизводството на Космоса и обществото се основава на цикли, а не на линейно време.

И нещо изключително любопитно: орфиците означавали съставките на Космоса с числа,

а по-късно - с музикални тонове, по този начин се породили религиозните напявания. За разлика от гръцките орфици, при тракийските музикалните тонове не били толкоз симетрични, ритъмът бил „ несъразмерен ” – точно там съгласно някои хипотези е произходът на неповторимите неравноделни тактове в нашия фолклор. Същата асиметричност в организирането на сакралното пространство се открива и в царските гробници под могилен насип.

Преди хилядолетия орфическите мистерии се правели единствено от отдадени. (Оттук идват и други хипотези – че Орфей е бил погубен поради нежеланието му да посвещава дами в мистериите или че учел мъжете на „ мъжка обич ”. Има и тълкувания, че Орфей бил намразен от тракийките поради нещастието на брачната половинка му.) Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места - скали и пещери, недостъпни за погледа на останалите хора, където отдадените осъществявали контакт с висшите същества от духовния свят. Те били съпроводени с хорови песни и мимически игри.

Знатните мъже отивали облечени в бели ленени одежди

и без оръжие – без метали по себе си. Кулминацията на мистериите била символичната гибел на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и символичното зачатие на Богинята-майка, даващо началото на живота. Символичната гибел се осъществявала посредством жертвоприношение на бик, кон или козел, а зачатието – посредством всеобщо съвкупление на мъже и дами, което предиздвикало Херодот да упреква траките в полова разхайтеност.

Външно мистериите протичали като представления с песни и танци, само че в действителност били езотерични посвещения за стеснен кръг от хора, чиято цел била да узнаят законите на невидимия свят и да си обезпечат величие. Кандидатите били подлагани на инспекция за психическа устойчивост, добродетелност и честност към учението и единствено съумелите били посвещавани в мистериите.

Смята се, че траките, които през 5. в. пр.н.е. се настанили в Пирея и Атина като колонисти занаятчии и търговци, съумели да наложат култа към Богинята-майка и на гърците.

За това загатва и философът Платон в “Държавата ”.

Той акцентира, че религиозната работа, обредите и празничната върволица в Атина се правят от траки. Разпространението на разнообразни легенди за Орфей обаче изискуем точно на античните гърци.

С сполучливите археологически разкопки у нас през последните години още веднъж се заприказва за Орфей и орфическите мистерии. Сега обаче те са туристическа атракция, която, като се изключи че притегля гости по многочислените тракийски светилища по нашите земи, значително образова и самите нас, българите, с историята на нашите предшественици.

От 2003 година насам в последната събота и неделя на юли

край Триградското ждрело се провеждат празници,

наречени „ Орфически мистерии ” - възстановка на езически обреди от античното ни минало. И това лято имаше. Присъствали описват, че се изсипал проливен дъжд и част от програмата останала „ на хартия ”. Но да си в сърцето на Родопите, където се пее и танцува от сърце, да стъпваш по местата, където са бродили велики хора – това си коства да се почувства без значение от детайлностите.

Сегашните „ Орфически мистерии ” стартират с обичая напяване на китки, при който момите пеят и назовават набраните цветя за скорошна женитба или богата годишна продукция. Пие се лечителен мурсалски чай, а по залез слънце се хваща „ жив ” огън - бит, при който се пали нов, „ жив ” огън за възобновяване на домашните огнища или да пребори заболяванията по хората и животните.

После чистият планински въздух се изпълва с силата на нестинарите –

те минават боси по жаравата и нозете им остават непокътнати. Даже описват, че краката им изтръпвали от мраз. Колко религия би трябвало да имаш, с цел да преодолееш страха и тленното? Кукерите пък прогонват с танците си злото в хората и към тях. Всички антични нации са употребявали танца за омилостивяване на природата, тъй като посредством звуците и подскачането неприятното изтича в земята, а пространството се пречиства от вибрациите на звука.

После факелно шествие стига до пещерата Дяволското гърло. В нея е най-високият под земята водопад на Балканите, а от грохота на падащата от десетки метри водна маса напълно ще ви се стори, че сте в пъкъла, в гърлото на дявола. В шествието, с цел да ви пренесат напълно в оня обаян свят, компания ви вършат кавалерия, кукери, оплаквачи, гайдари и артисти. Там може да видите и същинско жертвоприношение – както епохи и хилядолетия наред се е предписание по нашите земи, с ритуалното белязане на челата с кръв от жертвеното животно. На сутринта може да участвате в

обредното посрещане на Слънцето,

изпълващо природата с живот.

Всяка година за " Орфическите мистерии " в Триград  идват стотици, а от време на време и хиляди посетители от страната и чужбина. Дори рок легендата Джон Лоутън - солистът на Uriah Heep, е снимал празниците във филм за историята, бита, традициите и културно-историческото завещание на района.

Твърди се, че Триград е остаряло тракийско населено място, което в никакъв случай до момента не е било преименувано и от много време е известно като място на лечебни билки и антични предания, място, свързващо подземния свят с небесата. Място на хилядолетни мистерии.

 

Автор: Таня Иванова