Пловдив празнува театъра с шествие, концерт и спектакли
Светът е спектакъл – през днешния ден, 27 март, означаваме празника на едно от най-въздействащите театрални изкуства. Това ще се случи с поредност събития в Пловдив – града, дал на България първата професионална натрупа и оставил ярка следа в летописите с огромни спектакли и емблематични актьори.
Прочетете още
Световният празник стартира с охолно шествие по Главната, което започва в 11 ч. от постройката на Драмата и ще стигне до пл. „ Театрален ”. Там ще има празнична гала и концерт на пеещи артисти. За да бъде страстта споделена, към трупата на театъра ще се включат Музикалното учебно заведение, Сценични фрагменти, Професионална гимназия по облекло " Ана Май ", Художествената гимназия, АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев ", театралните школи под тепетата, Кукления спектакъл и спектакъл " Хенд ", Държавна опера-Пловдив.
ЕТО КОИ СА СЪБИТИЯТА, КЪМ КОИТО МОЖЕТЕ ДА съдебна експертиза ПРИСЪЕДИНИТЕ, ЗА ДА ПРЕЖИВЕЕТЕ ПРАЗНИКА:
19 ч., Драматичен спектакъл, Голяма зала
" 2084. Rex " от Кирил Фокин; Превод: Мая Праматарова; Сценична акомодация и постановка: Деян Пройковски; Сценография: Валентин Светозарев; Костюми: Елена Иванова; Композитор: Горан Трайкоски; Сценично придвижване: Васил Зафирчев; Мултимедия: Сергей Светозарев; Участват: Малин Кръстев, Борис Кръстев, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Паола Маравиля, Радина Думанян, Мариана Йотова, Троян Гогов, Ивана Крумова, Василена Кючукова, Никола́ Боев, Златко Шарков, Мария Колева, Венцислав Петров, Николай Колев, Златко Шарков, Филип Василевски
19 ч., Драматичен спектакъл, Камерна зала " Стефан Данаилов "
" Венецианска мистерия " от Джузепе Берто; Превод: Майя Праматарова; Режисьор: Здравко Митков; Сценография и костюми: Петър Митев; Музикална картина: Здравко Митков; Участват: Калин Врачански, Мария Сотирова, Павел Сапунджиев, Мина Каукова
19 ч., Българска национална телевизия 2, непосредствено
Церемония по връчване на премиите „ Икар ” на Съюза на артистите в България
ЕТО КАКВО ПОСЛАНИЕ Пожарна охрана ПОВОД ПРАЗНИКА ОТПРАВИ ГРЪЦКИЯТ РЕЖИСЬОР И ВДЪХНОВИТЕЛ НА ТЕАТРАЛНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ ТЕОДОРОС ТЕРЗОПУЛОС:
Може ли театърът да чуе SOS апела, който нашето време изпраща? В свят на обеднели жители, затворени в килиите на виртуална действителност, вкоренени в задушаващото си усамотение. В свят на роботизирани съществувания в границите на тоталитарна система на надзор и репресии в целия набор на публичния живот.
Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, световното стопляне, всеобщата загуба на биоразнообразие, замърсяването на международния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и рисковите метеорологични феномени? Може ли театърът да стане неделима, само че и дейна част от екосистемата? Театърът, който от години следи въздействието на индивида върху планетата, само че мъчно се оправя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото положение, което се образува в ХХI-и век, където жителят е манипулиран от политически и стопански ползи, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където обществените медии, колкото и да го улесняват, са страхотното оправдание за общуването, тъй като обезпечават нужната безвредна отдалеченост от Другия? Всеобхватното възприятие на боязън от Другия, другия, Непознатия господства в нашите мисли и дейности.
Може ли театърът да действа като работилница за взаимно битие на разликите, без да се регистрира кървящата контузия?
Кървящата контузия ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „ Митът е елемент, машина, към която постоянно могат да се свързват нови и разнообразни машини. Той транспортира силата, до момента в който възходящата скорост взриви културното поле ” и бих добавил, полето на варварството.
Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху обществената контузия и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?
Въпроси, които не разрешават безапелационни отговори, тъй като театърът съществува и устоява с помощта на въпроси без отговор.
Въпроси, провокирани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния спектакъл и продължавайки безмълвното си бежанско пътешестване през пейзажи на война, през днешния ден, на Световния ден на театъра, дано погледнем в очите на Дионис, екстатичният господ на театъра и мита, който сплотява предишното, сегашното и бъдещето. Дионис – дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, ядосан и благ, възвишен и скотски, на границата сред лудостта и разсъдъка, реда и хаоса, акробат на границата сред живота и гибелта. Дионис слага фундаментален онтологичен въпрос „ защо става дума? “ въпрос, който тласка създателя към все по-задълбочено проучване на корена на мита и множеството измерения на човешката загадка.
Имаме потребност от нови разкази ориентирани към обработване наизуст и оформяне на нова морална и политическа отговорност, с цел да излезем от многоформената тирания на днешното Средновековие.
Прочетете още
Световният празник стартира с охолно шествие по Главната, което започва в 11 ч. от постройката на Драмата и ще стигне до пл. „ Театрален ”. Там ще има празнична гала и концерт на пеещи артисти. За да бъде страстта споделена, към трупата на театъра ще се включат Музикалното учебно заведение, Сценични фрагменти, Професионална гимназия по облекло " Ана Май ", Художествената гимназия, АМТИИ " Проф. Асен Диамандиев ", театралните школи под тепетата, Кукления спектакъл и спектакъл " Хенд ", Държавна опера-Пловдив.
ЕТО КОИ СА СЪБИТИЯТА, КЪМ КОИТО МОЖЕТЕ ДА съдебна експертиза ПРИСЪЕДИНИТЕ, ЗА ДА ПРЕЖИВЕЕТЕ ПРАЗНИКА:
19 ч., Драматичен спектакъл, Голяма зала
" 2084. Rex " от Кирил Фокин; Превод: Мая Праматарова; Сценична акомодация и постановка: Деян Пройковски; Сценография: Валентин Светозарев; Костюми: Елена Иванова; Композитор: Горан Трайкоски; Сценично придвижване: Васил Зафирчев; Мултимедия: Сергей Светозарев; Участват: Малин Кръстев, Борис Кръстев, Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Катрин Гачева, Паола Маравиля, Радина Думанян, Мариана Йотова, Троян Гогов, Ивана Крумова, Василена Кючукова, Никола́ Боев, Златко Шарков, Мария Колева, Венцислав Петров, Николай Колев, Златко Шарков, Филип Василевски
19 ч., Драматичен спектакъл, Камерна зала " Стефан Данаилов "
" Венецианска мистерия " от Джузепе Берто; Превод: Майя Праматарова; Режисьор: Здравко Митков; Сценография и костюми: Петър Митев; Музикална картина: Здравко Митков; Участват: Калин Врачански, Мария Сотирова, Павел Сапунджиев, Мина Каукова
19 ч., Българска национална телевизия 2, непосредствено
Церемония по връчване на премиите „ Икар ” на Съюза на артистите в България
ЕТО КАКВО ПОСЛАНИЕ Пожарна охрана ПОВОД ПРАЗНИКА ОТПРАВИ ГРЪЦКИЯТ РЕЖИСЬОР И ВДЪХНОВИТЕЛ НА ТЕАТРАЛНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ ТЕОДОРОС ТЕРЗОПУЛОС:
Може ли театърът да чуе SOS апела, който нашето време изпраща? В свят на обеднели жители, затворени в килиите на виртуална действителност, вкоренени в задушаващото си усамотение. В свят на роботизирани съществувания в границите на тоталитарна система на надзор и репресии в целия набор на публичния живот.
Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, световното стопляне, всеобщата загуба на биоразнообразие, замърсяването на международния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и рисковите метеорологични феномени? Може ли театърът да стане неделима, само че и дейна част от екосистемата? Театърът, който от години следи въздействието на индивида върху планетата, само че мъчно се оправя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото положение, което се образува в ХХI-и век, където жителят е манипулиран от политически и стопански ползи, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където обществените медии, колкото и да го улесняват, са страхотното оправдание за общуването, тъй като обезпечават нужната безвредна отдалеченост от Другия? Всеобхватното възприятие на боязън от Другия, другия, Непознатия господства в нашите мисли и дейности.
Може ли театърът да действа като работилница за взаимно битие на разликите, без да се регистрира кървящата контузия?
Кървящата контузия ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „ Митът е елемент, машина, към която постоянно могат да се свързват нови и разнообразни машини. Той транспортира силата, до момента в който възходящата скорост взриви културното поле ” и бих добавил, полето на варварството.
Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху обществената контузия и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?
Въпроси, които не разрешават безапелационни отговори, тъй като театърът съществува и устоява с помощта на въпроси без отговор.
Въпроси, провокирани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния спектакъл и продължавайки безмълвното си бежанско пътешестване през пейзажи на война, през днешния ден, на Световния ден на театъра, дано погледнем в очите на Дионис, екстатичният господ на театъра и мита, който сплотява предишното, сегашното и бъдещето. Дионис – дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, ядосан и благ, възвишен и скотски, на границата сред лудостта и разсъдъка, реда и хаоса, акробат на границата сред живота и гибелта. Дионис слага фундаментален онтологичен въпрос „ защо става дума? “ въпрос, който тласка създателя към все по-задълбочено проучване на корена на мита и множеството измерения на човешката загадка.
Имаме потребност от нови разкази ориентирани към обработване наизуст и оформяне на нова морална и политическа отговорност, с цел да излезем от многоформената тирания на днешното Средновековие.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ