Либерализмът оцеля, но е застрашен от радикализация
Светът е комплициран и многолик, а познаването му изисква способ - цялост от способи, които да впишат нашата картина за света в самия него, най-малко до избрана, потребна за нас степен. Идеологията е освен измежду най-опростените - да не кажем примитивни способи за опознаване на света. Тя е целеустремено изкривена визия за действителността, чиято съществена цел е да вземе комплицирания, спорен и многолик свят и да го трансформира в елементарен, понятен и непротиворечив разказ, който стимулира повярвалите в това опростяване да се активизират и да се обединят с избрана цел.
Тази цел, несъмнено, е в услуга на тези, които основават и преподават идеологията. Идеологията на либерализма не прави изключение - тя е следващо удостоверение на правилото.
Либерализмът остана последния от " огромните разкази " на западната модерност, оживял след рухването на национализма и социализма. Но въпреки и оцеляващ, либерализмът е съществено застрашен от ориста да ги последва. Защото върви по техния път - по пътя на личната си радикализация.
Национализмът бе светла концепция за обединяване към основаването на мощна и функционална общественост сред хора, избрали да бъдат равноправни като жители и основали своя страна - национална страна - с цел да подсигурява това тъждество. Ескалацията на национализма във фашизъм и нацизъм през 20 век делегитимира национализма и той оцелява до известна степен само с помощта на обстоятелството, че в случай че националната страна бъде доунищожена - към което се стреми глобализмът - то просто няма да остане кой да мете улиците, да праща децата на учебно заведение и да изплаща пенсиите.
Глобализмът е антинационален, само че лаком и насилствен да се раздели с част от облагите си с цел да институционализира ръководство, заменящо или надграждащо националната страна.
Социализмът бе вълнуваща и хуманна концепция за взаимопомощ и единство в името на справедливостта. Социализмът даде голям принос в развиването на модерната цивилизация, облагороди пазарния капитализъм и институционализира етиката на алтруизма в активността на националната страна.
Ескалацията на социалистическия светоглед в кървавата вакханалия на комунизма провали неговата легитимност и го изтласка в политическата външна страна на популисткото неодобрение от статуквото. Един от детайлите на социализма - интернационализмът - бе откъснат от цялостния му идеологически подтекст и бе трансфорат в знаме на левичарската идеология на глобализма.
Либерализмът надживя краха на другите рационални утопии - " огромни разкази " - и се трансформира в " собственик " на " края на историята ". Неговото владичество върху светогледа на световното човечество като че ли бе неоспорвано от никого във визията за един единен свят, построен по неговите полезности и разкази. Но прекомерно скоро против либерализма се изправи възраждащата се обичайната просвета на нации и райони, отхвърлящи основни аспекти на глобализацията - опредметяваща победоносния демократизъм. Либералната надмощие обаче е съществено застрашена не от изблиците на традиционалисткия популизъм, а от самата радикализация на идейното и ценностно ядро на актуалния " пост " демократизъм.
Свободният пазар постоянно е бил основа на демократичната идеология, само че в епохата на глобализацията той еволюира до екстремума на пазарен фундаментализъм. Ако за Адам Смит пазарът би трябвало да бъде контролиран от " нощен надзирател " - лимитираната страна - и от общностната нравственос, то за световния неолиберализъм пазарът е безспорен и монополен модел на публично възпроизводство - всяка регулация и институционализация на световния пазар е нелегитимна.
Човешките права постоянно са били " визитна картичка " на демократичната нравственос и на демократичната обществена доктрина. Но през днешния ден правата на индивида напущат сферата на гражданското тъждество и се трансформират в мотив на междуобщностна конкуренция, в която дейни до надменност малцинства ескалират есцентричните си искания и се стремят да ги наложат като всеобщи стандарти на мислене и държание.
Основен фокус на тази безконечна " културна гражданска война " е дезинтегрирането на гражданското тъждество и на институционаните гаранции за неговото битие - на класическата демократична национална страна. Именно поради това новите радикали на " пост " либерализма са припознати за съдружници от глобалисткия - пазарнофундаменталистки неолиберализъм.
Радикализацията на класическите демократични полезности и хрумвания води до съществени сривове в политиките на страни и водачи, обозначаващи себе си като " демократични " и " демократични ". Примерите в тази посока могат да продължат.
Четири десетилетия световният корпоративен капитал влага в Китай, примамен от големите облаги на китайското индустриално пазарно развиване. Легитимацията на тази тресчица за огромни облаги идва още веднъж по линия на... либерализма.
Забогатяването на Китай - вещаеха пазарните либерали - ще докара Пожарна охрана НЕОБХОДИМОСТ до неговата демократизация. Пазарът желае народна власт, а демокрацията - пазар. Само че тази " нужна " връзка се оказва идеологическа нереалност. В историята има задоволително образци за стопански сполучливи диктатури - и релативно по-малко образци за икономически неудачни демокрации.
Либерализмът е скъпо постижение на човешката цивилизация. Чрез класическия демократизъм в обществото се развиват полезностите на свободата, толерантността, съдействието и равноправието сред хората.
Ескалацията на демократичната теория в радикални ниши на разрушителни искания отваря спомагателни пространства за популистки нихилизъм и политически планове против свободата. Това би трябвало да бъде трезво осъзнато и да води до попречване на свличането от рационален демократизъм до левичарски радикализъм под маската на " либерализма ".
Всички хрумвания еволюират с времето. В тази еволюция някои хрумвания сполучливо се надграждат и обогатяват, а други - дерайлират и дегенерират до тесногръди версии на радикализъм или назадничавост.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията. Публикуваме го с дребни съкращения.
Още по темата
Тази цел, несъмнено, е в услуга на тези, които основават и преподават идеологията. Идеологията на либерализма не прави изключение - тя е следващо удостоверение на правилото.
Либерализмът остана последния от " огромните разкази " на западната модерност, оживял след рухването на национализма и социализма. Но въпреки и оцеляващ, либерализмът е съществено застрашен от ориста да ги последва. Защото върви по техния път - по пътя на личната си радикализация.
Национализмът бе светла концепция за обединяване към основаването на мощна и функционална общественост сред хора, избрали да бъдат равноправни като жители и основали своя страна - национална страна - с цел да подсигурява това тъждество. Ескалацията на национализма във фашизъм и нацизъм през 20 век делегитимира национализма и той оцелява до известна степен само с помощта на обстоятелството, че в случай че националната страна бъде доунищожена - към което се стреми глобализмът - то просто няма да остане кой да мете улиците, да праща децата на учебно заведение и да изплаща пенсиите.
Глобализмът е антинационален, само че лаком и насилствен да се раздели с част от облагите си с цел да институционализира ръководство, заменящо или надграждащо националната страна.
Социализмът бе вълнуваща и хуманна концепция за взаимопомощ и единство в името на справедливостта. Социализмът даде голям принос в развиването на модерната цивилизация, облагороди пазарния капитализъм и институционализира етиката на алтруизма в активността на националната страна.
Ескалацията на социалистическия светоглед в кървавата вакханалия на комунизма провали неговата легитимност и го изтласка в политическата външна страна на популисткото неодобрение от статуквото. Един от детайлите на социализма - интернационализмът - бе откъснат от цялостния му идеологически подтекст и бе трансфорат в знаме на левичарската идеология на глобализма.
Либерализмът надживя краха на другите рационални утопии - " огромни разкази " - и се трансформира в " собственик " на " края на историята ". Неговото владичество върху светогледа на световното човечество като че ли бе неоспорвано от никого във визията за един единен свят, построен по неговите полезности и разкази. Но прекомерно скоро против либерализма се изправи възраждащата се обичайната просвета на нации и райони, отхвърлящи основни аспекти на глобализацията - опредметяваща победоносния демократизъм. Либералната надмощие обаче е съществено застрашена не от изблиците на традиционалисткия популизъм, а от самата радикализация на идейното и ценностно ядро на актуалния " пост " демократизъм.
Свободният пазар постоянно е бил основа на демократичната идеология, само че в епохата на глобализацията той еволюира до екстремума на пазарен фундаментализъм. Ако за Адам Смит пазарът би трябвало да бъде контролиран от " нощен надзирател " - лимитираната страна - и от общностната нравственос, то за световния неолиберализъм пазарът е безспорен и монополен модел на публично възпроизводство - всяка регулация и институционализация на световния пазар е нелегитимна.
Човешките права постоянно са били " визитна картичка " на демократичната нравственос и на демократичната обществена доктрина. Но през днешния ден правата на индивида напущат сферата на гражданското тъждество и се трансформират в мотив на междуобщностна конкуренция, в която дейни до надменност малцинства ескалират есцентричните си искания и се стремят да ги наложат като всеобщи стандарти на мислене и държание.
Основен фокус на тази безконечна " културна гражданска война " е дезинтегрирането на гражданското тъждество и на институционаните гаранции за неговото битие - на класическата демократична национална страна. Именно поради това новите радикали на " пост " либерализма са припознати за съдружници от глобалисткия - пазарнофундаменталистки неолиберализъм.
Радикализацията на класическите демократични полезности и хрумвания води до съществени сривове в политиките на страни и водачи, обозначаващи себе си като " демократични " и " демократични ". Примерите в тази посока могат да продължат.
Четири десетилетия световният корпоративен капитал влага в Китай, примамен от големите облаги на китайското индустриално пазарно развиване. Легитимацията на тази тресчица за огромни облаги идва още веднъж по линия на... либерализма.
Забогатяването на Китай - вещаеха пазарните либерали - ще докара Пожарна охрана НЕОБХОДИМОСТ до неговата демократизация. Пазарът желае народна власт, а демокрацията - пазар. Само че тази " нужна " връзка се оказва идеологическа нереалност. В историята има задоволително образци за стопански сполучливи диктатури - и релативно по-малко образци за икономически неудачни демокрации.
Либерализмът е скъпо постижение на човешката цивилизация. Чрез класическия демократизъм в обществото се развиват полезностите на свободата, толерантността, съдействието и равноправието сред хората.
Ескалацията на демократичната теория в радикални ниши на разрушителни искания отваря спомагателни пространства за популистки нихилизъм и политически планове против свободата. Това би трябвало да бъде трезво осъзнато и да води до попречване на свличането от рационален демократизъм до левичарски радикализъм под маската на " либерализма ".
Всички хрумвания еволюират с времето. В тази еволюция някои хрумвания сполучливо се надграждат и обогатяват, а други - дерайлират и дегенерират до тесногръди версии на радикализъм или назадничавост.
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията. Публикуваме го с дребни съкращения.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ