Св. мчца Харитина. Св. свщмчк Дионисий, еп. Александрийски
Света Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още дребна, останала сираче. Взел я в дома си един богат и съчувствен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя щерка.
Като пораснала тя почнала да прави усещане освен с телесната си хубост, само че и с положителния си темперамент, с благост, непорочие, чиста мисъл и светла религия в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало грубо гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска активност. Била извикана от него на съд. Дометиан, така се казвал началникът, я запитал:
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина дала отговор:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста религия навеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при регионалния шеф.
Напразно шефът правел опити да я убеди да се отхвърли от своята християнска религия. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на изнасилване. Така в това време постоянно постъпвали египетските съдии. Но светата госпожица се помолила на Бога и така издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било поставено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските талази го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
Страдания на света мъченица Харитина
В Понт по времето на Диоклетиан живеел един доблестен и богат човек на име Клавдий. Той бил добър по темперамент, милосърден към бедните. Веднъж Клавдий видял едно малко момиче на име Харитина, което било изгубило родителите си. Той го съжалил, взел го, възпитал го и го обикнал като своя щерка. Харитина в действителност била почтена за любов. Когато пораснала, с изключение на с красивата си осанка, се отличавала и с прелестни добродетели: благост, примирение, смирение, необщителност, непорочие и разсъдък. Щом повярвала в Христа, в нея се разгоряла гореща обич и тя решила да Му стане булка, да резервира девството си, заради което се преместила да живее настрана в насаме жилище. Нейният педагог и стопанин Клавдий освен че не се възпротивил на положителното й желание, само че се зарадвал доста на целомъдрения й и свят живот. Построил й обособен дом, където да живее и през деня и нощем да се поучава в Господния закон. Започнали да я посещават вярващи и тя ги наставлявала с душеполезни поуки. На невярващите проповядвала Христа и ги обръщала към същинската религия. По подобен метод Харитина станала за другите учителка във вярата и в богоугодния живот.
По това време нечестивият римски император Диоклетиан почнал огромно гонение против християните. По негова заповед на всички места ги залавяли и подлагали на мъчения. Особено доста преследвали ония, за които се говорело, че са добродетелни и рационални. И света Харитина била наклеветена пред градоначалника Домициан. Обвинили я, че е християнка, че обърнала мнозина и продължава да обръща в Христовата религия. Като научил това, градоначалникът написал писмо на Клавдий и му заповядал да изпрати Харитина при него. Клавдий прочел посланието и доста се натъжил. Облякъл се във вретище и взел да я оплаква, тъй като разбирал добре, че не може да се съпротивлява на градоначалника. При все това, когато бойците пристигнали да я вземат, не желал да се раздели с нея, борил се с всички сили, плачел и не я давал на похитителите. Войниците я дърпали, с цел да я изтръгнат от ръцете му, само че Клавдий не я пускал. Докато се дърпали по този начин, Харитина му споделила:
- Пусни ме, господарю, и не скърби, а се радвай, тъй като ще бъда приятна жертва Богу за личните си и за твоите грехове.
Войниците се разгневили доста, изтръгнали я принудително от ръцете му и както вълци отнасят агне от стадото, я повели при градоначалника. На сбогуване Клавдий й споделил с рев:
- Помени ме пред Небесния Цар, когато застанеш пред Него в сонма на светите мъченици!
Завели девойката и я изправили пред Домициан, а тя в същото време с цялото си сърце призовавала Бога на помощ.
Градоначалникът я попитал:
- Вярно ли е това, което чух - че си християнка, че мамиш и обръщаш доста други в тази нечестива религия?
Света Харитина му отвърнала с безстрашие:
- Вярно е, че съм християнка, само че не е правилно, че неистина хората. Не ги заблуждавам, а ги откликвам от нечестието и заблудата и ги снаждам в същинския път, повеждам ги при Христа, а вярата в Него не е нечестие, както незаслужено мислиш. Тя е свята и праведна. Вашата религия е нечиста, тъй като вярвате в скверните и лукави бесове и вършите тяхната воля.
Като чул това, градоначалникът се разгневил доста и заповядал да я бият грубо. Сложил на шията й стоманен обръч и я изпратил на съд при шефа на региона. А оня неправеден арбитър й посочил всички оръдия за изтезания и споделил:
- Пожали себе си, с цел да не погинеш в жестоки страдания. Послушай съвета ми и принеси жертва на безсмъртните богове, и тогава ще спечелиш трикратно: ще умилостивиш боговете, царят ще те помилва и ще запазиш цветущата си красота от жестоки мъчения.
В отговор мъченицата отправила поглед към небето, като просела от там отбрана. Прекръстила се и споделила на съдията:
- Лукав и неправдив си ти! Но нито с ловкост, нито със боязън от мъчения ще ме уловиш, не можеш да ме привлечеш към нечестието си и да измениш пламенното ми предпочитание да дам живота си за Христа. По-добре се замисли какво е потребното за душата ти и не се покланяй на бездушните идоли, с цел да не погинеш дружно с демоните, които почиташ като богове.
Като чул тези думи, съдията почнал да се подиграва на светата мъченица и заповядал да й острижат косите. Безгласна като агне пред стрижещите, тя мълчала, само че в душата си говорела със Своя любим младоженец Христа, като Го умолявала да й помогне в подвига на мъченичеството. Щом я остригали, пред очите на всички на главата й незабавно израснала нова коса, по-дълга и по-красива от предходната. Като видял това, съдията изпаднал в огромна гняв и заповядал да посипят главата й с разпалени въглени, които я изпогорили. За да усилят тъгите й, почнали да обливат обгореното й тяло с оцет, разбъркан с ненавист. Но тя търпеливо понасяла всичко и се молела на Господа:
- Господи Иисусе Христе, як асистент на всички, които се уповават на Тебе. Ти резервира невредими тримата Твои свети отроци измежду пламъците, побързай към мен на помощ и ме укрепи в мъченията, които претърпявам за Тебе, с цел да не кажат враговете ми: къде е нейният Бог?
Щом се помолила, почувствувала облекчение в тъгите и благодарила на Бога. Мъчителят измислял нови, все по-страшни мъчения: с нажежени стоманени пръти заповядал да пронижат зърната на гърдите й и със запалени свещи да пърлят ребрата й. А света Харитина като че ли не усещала материалния огън, обхваната от духовния пламък на Божествената обич, и не преставала със сърце и уста да изповядва Иисуса Христа. Поради нейната неотстъпчивост мъчителят заповядал да я хвърлят в морето. Слугите я повели към морския бряг. По пътя светата се молела:
- Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, че за Твоето свято Име след огненото изтезание ще мина през морската вода. Благоволи да се явя чиста в деня на възкресението. И в този момент, както постоянно, покажи върху мен Своите чудеса, с цел да се слави още повече Твоето превелико Име.
Слугите, които в това време пристигнали на морския бряг, завързали на шията й огромен камък и я хвърлили в морската пропаст. Но камъкът внезапно се отвързал и потопен, а светата, невидимо подкрепяна от Божията мощ, се изправила върху вълните и тръгнала по тях като по каменна пътека. Щом излязла на брега, отишла при съдията и му споделила:
- Виж силата на Моя Христос и повярвай в Него!
Щом я видял жива, съдията по този начин се изплашил, че като че ли изгубил схващане и дар-слово. Като пристигнал на себе си, й споделил, че е вълшебница и че с магия била излязла от морето. Заповядал да я заловен и да я привържат гола към едно колело, под което били подредени разнообразни остри стоманени предмети, ножове и мечове, както и горящи въглени. Заповядал на прислужниците да въртят колелото със завързаната на него госпожица, та острите оръжия да раздерат тялото й, а горящите въглени да я изгорят и по този начин да усилят тъгите й. Но прислужниците не могли да изпълнят заповедта му, защото по Божие предписание колелото не по-мръдвало, ръцете им отслабнали, а горящите въглени изгаснали. Светата мъченица останала невредима, тъй като ангел Господен защитавал и пазел Христовата булка. Като видял това, съдията още веднъж изпаднал в гняв и заповядал да изтръгнат ноктите на ръцете и краката й, да избият зъбите й. И това тя понесла мъжествено. Тогава беззаконният арбитър решил да посегне на девството й и заповядал да съберат огромно голям брой развратници, с цел да я осквернят. Като чула безбожната заповед на неправедния арбитър, света Харитина споделила:
- С мен е Моят Христос. Той ще унищожи лукавия ви план и ще ме вземе при Себе Си неосквернена.
При тези думи тя протегнала ръце и устремила взор в небето с усърдна молитва към Бога, с цел да я избави от ръцете на нечестивците. Когато насъбраните мъже понечили да я осквернят, тя ненадейно предала своята чиста и непорочна душа в ръцете на Господа* и девственото й тяло останало да лежи мъртво измежду мерзките и обзети от нечиста сласт развратници.
* Света мъченица Харитина потърпевша към 304 година в град Амисия, в Понт, на южния бряг на Черно море. Бел.ред.
Щом видял, че е мъртва, съдията заповядал да сложат тялото й в един мях. Запълнили го с пясък и го хвърлили в морето. Така онази, която приживе ходела невредима по вълните, мъртва потънала в морето! След три дни вълните изхвърлили на брега многострадалното й тяло, незасегнато от водата. Клавдий, който възпитал света Харитина като родна щерка, го взел и с рев, и с наслада го погребал, както прилича, като прославял родения от Пречистата Дева Христос Спасител, на Когото чест и популярност во веки веков. Амин.
Като пораснала тя почнала да прави усещане освен с телесната си хубост, само че и с положителния си темперамент, с благост, непорочие, чиста мисъл и светла религия в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало грубо гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска активност. Била извикана от него на съд. Дометиан, така се казвал началникът, я запитал:
- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина дала отговор:
- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста религия навеждам хора към моя Господ Иисус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при регионалния шеф.
Напразно шефът правел опити да я убеди да се отхвърли от своята християнска религия. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на изнасилване. Така в това време постоянно постъпвали египетските съдии. Но светата госпожица се помолила на Бога и така издъхнала, като запазила непорочно девство си.
Тялото й било поставено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските талази го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
Страдания на света мъченица Харитина
В Понт по времето на Диоклетиан живеел един доблестен и богат човек на име Клавдий. Той бил добър по темперамент, милосърден към бедните. Веднъж Клавдий видял едно малко момиче на име Харитина, което било изгубило родителите си. Той го съжалил, взел го, възпитал го и го обикнал като своя щерка. Харитина в действителност била почтена за любов. Когато пораснала, с изключение на с красивата си осанка, се отличавала и с прелестни добродетели: благост, примирение, смирение, необщителност, непорочие и разсъдък. Щом повярвала в Христа, в нея се разгоряла гореща обич и тя решила да Му стане булка, да резервира девството си, заради което се преместила да живее настрана в насаме жилище. Нейният педагог и стопанин Клавдий освен че не се възпротивил на положителното й желание, само че се зарадвал доста на целомъдрения й и свят живот. Построил й обособен дом, където да живее и през деня и нощем да се поучава в Господния закон. Започнали да я посещават вярващи и тя ги наставлявала с душеполезни поуки. На невярващите проповядвала Христа и ги обръщала към същинската религия. По подобен метод Харитина станала за другите учителка във вярата и в богоугодния живот.
По това време нечестивият римски император Диоклетиан почнал огромно гонение против християните. По негова заповед на всички места ги залавяли и подлагали на мъчения. Особено доста преследвали ония, за които се говорело, че са добродетелни и рационални. И света Харитина била наклеветена пред градоначалника Домициан. Обвинили я, че е християнка, че обърнала мнозина и продължава да обръща в Христовата религия. Като научил това, градоначалникът написал писмо на Клавдий и му заповядал да изпрати Харитина при него. Клавдий прочел посланието и доста се натъжил. Облякъл се във вретище и взел да я оплаква, тъй като разбирал добре, че не може да се съпротивлява на градоначалника. При все това, когато бойците пристигнали да я вземат, не желал да се раздели с нея, борил се с всички сили, плачел и не я давал на похитителите. Войниците я дърпали, с цел да я изтръгнат от ръцете му, само че Клавдий не я пускал. Докато се дърпали по този начин, Харитина му споделила:
- Пусни ме, господарю, и не скърби, а се радвай, тъй като ще бъда приятна жертва Богу за личните си и за твоите грехове.
Войниците се разгневили доста, изтръгнали я принудително от ръцете му и както вълци отнасят агне от стадото, я повели при градоначалника. На сбогуване Клавдий й споделил с рев:
- Помени ме пред Небесния Цар, когато застанеш пред Него в сонма на светите мъченици!
Завели девойката и я изправили пред Домициан, а тя в същото време с цялото си сърце призовавала Бога на помощ.
Градоначалникът я попитал:
- Вярно ли е това, което чух - че си християнка, че мамиш и обръщаш доста други в тази нечестива религия?
Света Харитина му отвърнала с безстрашие:
- Вярно е, че съм християнка, само че не е правилно, че неистина хората. Не ги заблуждавам, а ги откликвам от нечестието и заблудата и ги снаждам в същинския път, повеждам ги при Христа, а вярата в Него не е нечестие, както незаслужено мислиш. Тя е свята и праведна. Вашата религия е нечиста, тъй като вярвате в скверните и лукави бесове и вършите тяхната воля.
Като чул това, градоначалникът се разгневил доста и заповядал да я бият грубо. Сложил на шията й стоманен обръч и я изпратил на съд при шефа на региона. А оня неправеден арбитър й посочил всички оръдия за изтезания и споделил:
- Пожали себе си, с цел да не погинеш в жестоки страдания. Послушай съвета ми и принеси жертва на безсмъртните богове, и тогава ще спечелиш трикратно: ще умилостивиш боговете, царят ще те помилва и ще запазиш цветущата си красота от жестоки мъчения.
В отговор мъченицата отправила поглед към небето, като просела от там отбрана. Прекръстила се и споделила на съдията:
- Лукав и неправдив си ти! Но нито с ловкост, нито със боязън от мъчения ще ме уловиш, не можеш да ме привлечеш към нечестието си и да измениш пламенното ми предпочитание да дам живота си за Христа. По-добре се замисли какво е потребното за душата ти и не се покланяй на бездушните идоли, с цел да не погинеш дружно с демоните, които почиташ като богове.
Като чул тези думи, съдията почнал да се подиграва на светата мъченица и заповядал да й острижат косите. Безгласна като агне пред стрижещите, тя мълчала, само че в душата си говорела със Своя любим младоженец Христа, като Го умолявала да й помогне в подвига на мъченичеството. Щом я остригали, пред очите на всички на главата й незабавно израснала нова коса, по-дълга и по-красива от предходната. Като видял това, съдията изпаднал в огромна гняв и заповядал да посипят главата й с разпалени въглени, които я изпогорили. За да усилят тъгите й, почнали да обливат обгореното й тяло с оцет, разбъркан с ненавист. Но тя търпеливо понасяла всичко и се молела на Господа:
- Господи Иисусе Христе, як асистент на всички, които се уповават на Тебе. Ти резервира невредими тримата Твои свети отроци измежду пламъците, побързай към мен на помощ и ме укрепи в мъченията, които претърпявам за Тебе, с цел да не кажат враговете ми: къде е нейният Бог?
Щом се помолила, почувствувала облекчение в тъгите и благодарила на Бога. Мъчителят измислял нови, все по-страшни мъчения: с нажежени стоманени пръти заповядал да пронижат зърната на гърдите й и със запалени свещи да пърлят ребрата й. А света Харитина като че ли не усещала материалния огън, обхваната от духовния пламък на Божествената обич, и не преставала със сърце и уста да изповядва Иисуса Христа. Поради нейната неотстъпчивост мъчителят заповядал да я хвърлят в морето. Слугите я повели към морския бряг. По пътя светата се молела:
- Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, че за Твоето свято Име след огненото изтезание ще мина през морската вода. Благоволи да се явя чиста в деня на възкресението. И в този момент, както постоянно, покажи върху мен Своите чудеса, с цел да се слави още повече Твоето превелико Име.
Слугите, които в това време пристигнали на морския бряг, завързали на шията й огромен камък и я хвърлили в морската пропаст. Но камъкът внезапно се отвързал и потопен, а светата, невидимо подкрепяна от Божията мощ, се изправила върху вълните и тръгнала по тях като по каменна пътека. Щом излязла на брега, отишла при съдията и му споделила:
- Виж силата на Моя Христос и повярвай в Него!
Щом я видял жива, съдията по този начин се изплашил, че като че ли изгубил схващане и дар-слово. Като пристигнал на себе си, й споделил, че е вълшебница и че с магия била излязла от морето. Заповядал да я заловен и да я привържат гола към едно колело, под което били подредени разнообразни остри стоманени предмети, ножове и мечове, както и горящи въглени. Заповядал на прислужниците да въртят колелото със завързаната на него госпожица, та острите оръжия да раздерат тялото й, а горящите въглени да я изгорят и по този начин да усилят тъгите й. Но прислужниците не могли да изпълнят заповедта му, защото по Божие предписание колелото не по-мръдвало, ръцете им отслабнали, а горящите въглени изгаснали. Светата мъченица останала невредима, тъй като ангел Господен защитавал и пазел Христовата булка. Като видял това, съдията още веднъж изпаднал в гняв и заповядал да изтръгнат ноктите на ръцете и краката й, да избият зъбите й. И това тя понесла мъжествено. Тогава беззаконният арбитър решил да посегне на девството й и заповядал да съберат огромно голям брой развратници, с цел да я осквернят. Като чула безбожната заповед на неправедния арбитър, света Харитина споделила:
- С мен е Моят Христос. Той ще унищожи лукавия ви план и ще ме вземе при Себе Си неосквернена.
При тези думи тя протегнала ръце и устремила взор в небето с усърдна молитва към Бога, с цел да я избави от ръцете на нечестивците. Когато насъбраните мъже понечили да я осквернят, тя ненадейно предала своята чиста и непорочна душа в ръцете на Господа* и девственото й тяло останало да лежи мъртво измежду мерзките и обзети от нечиста сласт развратници.
* Света мъченица Харитина потърпевша към 304 година в град Амисия, в Понт, на южния бряг на Черно море. Бел.ред.
Щом видял, че е мъртва, съдията заповядал да сложат тялото й в един мях. Запълнили го с пясък и го хвърлили в морето. Така онази, която приживе ходела невредима по вълните, мъртва потънала в морето! След три дни вълните изхвърлили на брега многострадалното й тяло, незасегнато от водата. Клавдий, който възпитал света Харитина като родна щерка, го взел и с рев, и с наслада го погребал, както прилича, като прославял родения от Пречистата Дева Христос Спасител, на Когото чест и популярност во веки веков. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ