Бам! И се превръщаш в баба
Свекърва или тъща, идва този поврат и по какъв начин да приемем метаморфозата?
Онзи миг, в който обликът на баба придобива ясни контури – несъмнено е спорен. Хем се радваш, че ще присъстваш в живота на едно малко същество и искаш от все сърце то да е крепко и щастливо, да му дадеш всичките си познания, умения и най-много обич. Хем разбираш кристално ясно – от ден на ден се отдалечаваш от центъра на живота...
Има и друга позиция, тази с повече комизъм. Ако си кажеш: „ Какво толкоз? Да не ти пука! “може и да проработи.
Бабите и дядовците са несъмнено значими, само че излизат от очертанията на тесния фамилен кръг и са напълно наясно с това. Знаете доста вицове, започващи с „ Една тъща отишла на посетители и се заседяла с дни. Как щерка ѝ и зетят да ѝ кажат най-мило да си върви... “ и тем сходни случки със свекърви(ща). Много хора споделят мнението на Чарлз Дарвин за сходни взаимоотношения: „ Човек е заставен да върви на посетители и да кани родственици, което е ужасна загуба на време. “
Това е смешно, обаче е и внимателно – когато властната свекърва разбере, че снаха ѝ не я харесва или, не дай си Боже, я ненавижда, може да стане доста зла, уви. Конфронтацията с нея няма по какъв начин да докара до нещо положително, а не можеш да я игнорираш, само че, да не се отплесваме. Искаме да кажем следното: и свекървата има усеща, и тя в миналото е била снаха, има богат опит с всевъзможни обстановки.
Затова ѝ е доста мъчно да стиска зъби и да не се държи покровителствено с младите, да не се меси, оправдавайки всичките си забележки и мнения с безспорния факт – желае те да са щастливи. Ами в случай че пък тези млади са фактически и чистосърдечно щастливи, какво им пука, че свекървата/тъщата нещо си подлага на критика и изяснява?!
Прочетете целия материал на уеб страницата на Новите родители.
