Само преди два месеца светът изглеждаше опасно близо до нов

Само преди два месеца светът изглеждаше рисково покрай нов енергиен потрес. След началото на военния спор сред Съединени американски щати, Израел и Иран в края на февруари, вложителите започнаха да моделират сюжети, които до неотдавна изглеждаха немислими. Цената на петрола Brent мина границата от 125 $ за барел, европейският природен газ нарастна внезапно, а анализаторите започнаха да приказват за риск от световна стагфлация, сходна на тази от 70-те години на предишния век.Днес обстановката наподобява радикално друга. Президентът Доналд Тръмп съобщи, че още в неделя може да бъде подписано краткотрайно съглашение с Иран, което да докара до повторното отваряне на Ормузкия пролив и последователно преустановяване на спора. Макар Техеран да отхвърля, че финално решение към този момент е взето, самият факт, че двете страни разискват съответен текст на съглашение, демонстрира какъв брой трагично се е трансформирала обстановката през последните седмици.Пазарите към този момент реагират по този начин, като че ли най-лошият сюжет е избегнат. Именно това изяснява за какво петролът продължава да поевтинява макар неналичието на дефинитивна договорка. Brent се намали с над 5% единствено в границите на последната сесия и към този момент се намира надалеч под априлските върхове. Европейският природен газ също означи внезапен спад, а вложителите стартират последователно да отстраняват геополитическата награда, която беше вградена в цените през последните месеци.Причината е елементарна. Ормузкият пролив не е просто още един морски маршрут. Това е най-важната енергийна артерия на международната стопанска система. Преди началото на спора през него прекосяваха почти 140 кораба на ден. През този стеснен морски кулоар минават към 20% от международните доставки на нефт и забележителна част от световната търговия с полутечен природен газ. Всеки ден на обсада значи милиарди долари загуби и голям риск за международната стопанска система.От европейска позиция залогът е още по-голям. Докато Съединени американски щати разполагат със лично произвеждане на нефт и природен газ, Европа остава мощно подвластна от вносни енергийни запаси. След енергийната рецесия през 2022 година европейските стопански системи по този начин и не съумяха изцяло да възстановят конкурентоспособността си по отношение на американската промишленост. Нов скок на енергийните цени би нанесъл тежък удар върху индустриалния бранш в Германия, Италия и Франция, тъкмо в миг когато растежът остава нежен.Това изяснява за какво европейските пазари евентуално ще бъдат измежду най-големите печеливши, в случай че съглашението фактически бъде подписано. По-ниски цени на петрола значат по-ниска инфлация. По-ниска инфлация значи повече пространство за понижаване на лихвите от Европейската централна банка. А по-ниските лихви са тъкмо това, от което европейската стопанска система има потребност след повече от две години на на практика стагниращ напредък.Въпреки това вложителите би трябвало да бъдат деликатни. Историята на договарянията сред Вашингтон и Техеран е изпълнена с провалени сделки, последвани от нови ескалации. Самият Тръмп неведнъж заявяваше през последните месеци, че дефинитивно съглашение е близо, само че нито едно от тези обещания не се материализира. Дори през днешния ден остават съществени различия сред страните.Вашингтон упорства Иран да се откаже от всевъзможни благоприятни условия за основаване на нуклеарно оръжие и да съобщи високообогатения си уран. От своя страна Техеран упорства да получи достъп до замразените си активи, както и обезщетения за вредите от войната. Допълнително затруднение е въпросът за контрола върху Ормузкия пролив. Иран изрично отхвърля да се откаже от суверенитета си върху стратегическия воден път, а бъдещият режим на ръководство остава предмет на яростни разногласия.Още по-голям риск съставлява фактът, че евентуалната договорка е построена на правилото „ малко по малко “. Според информацията всяка последваща фаза от съглашението ще отключва нови стопански облекчения за Иран. Именно тук се крие слабостта на цялата структура. Колкото повече стадии има една сходна сделка, толкоз повече благоприятни условия съществуват тя да бъде нарушена.Пазарите обаче не търгуват съвършения сюжет. Те търгуват вероятности. А вероятността за пълномащабен районен спор през днешния ден е доста по-ниска, в сравнение с беше преди месец. Това е и повода вложителите последователно да пренасочват вниманието си от геополитиката назад към икономическите фундаментални фактори.Особено забавна е реакцията на облигационните пазари. До наскоро вложителите се опасяваха, че нефт над 120 $ ще принуди централните банки още веднъж да затегнат паричната политика. Днес тази заплаха наподобява все по-малка. Ако Ормузкият пролив бъде отворен и доставките се възстановяват, енергийният съставен елемент на инфлацията може да стартира да работи в противоположна посока още през идващите месеци.Това слага Европа в извънредно забавна позиция. Парадоксално, континентът може да се окаже един от най-големите бенефициенти от възможното съглашение. Европейските акции не престават да се търгуват с осезателен дисконт по отношение на американските, а по-ниските енергийни разноски биха могли да подобрят корпоративните облаги доста по-бързо от предстоящото.Разбира се, остава и въпросът за Израел. Страната не е част от договарянията и министър председателят Бенямин Нетаняху неведнъж е показвал желание към по-твърд метод по отношение на Техеран. Именно по тази причина всяка сделка остава уязвима на политически напън от разнообразни страни. Дори подписването на меморандум няма автоматизирано да значи завършек на напрежението.Истинският въпрос за вложителите не е дали договорката ще бъде подписана в неделя. Истинският въпрос е дали светът навлиза в нова фаза на деескалация. Ако това се случи, една от най-големите закани за световната стопанска система през 2026 година може последователно да отпадне. Това би означавало по-ниски цени на силата, по-ниска инфлация и по-добри условия за напредък както в Европа, по този начин и в огромна част от развиващия се свят.Засега пазарите наподобява залагат точно на този сюжет. Но както историята неведнъж е показвала, когато става дума за Близкия изток, най-опасното нещо е да приемеш, че несигурността е изчезнала.Понякога най-големите придвижвания на пазарите стартират точно сега, в който вложителите решат, че рецесията е завършила.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*