Какви са били погребалните ритуали на траките?
Сведенията за погребалните ритуали на траките учените черпят основно от археологическите находки, до момента в който писмените сведения в творбите на античните създатели са напълно нищожни. Двата типа източници дружно дават насоки за пояснение освен за ритуалите и обредите по погребването, само че и за отношението към и вярванията на траките за гибелта и обезсмъртяването.
Писмените сведения за погребалните ритуали на траките се откриват в творбите на Херодот на и римския хронограф Помпоний Мела.
Херодот написа за гетите:
„ За безсмъртието си те мислят по този начин: не имат вяра, че умират, само че мислят, че умрелия отива при при бога Залмоксис. Някои от тях го назовават Гебелейзис. На всеки пет години избират един, който пращат делегат при Залмоксис и му поръчват това, от което се нуждаят. Изпращат го по този начин: неколцина от тях, избрани за това, държат копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията. Ако почине, прободен от тях, имат вяра, че богът е благосклонен; в случай че не почине, те упрекват пратеника и споделят, че е неприятен човек. Поръчки му дават до момента в който е жив.”
За вярата в обезсмъртяването на гетите Помпоний Мела написа:
„ Траките имат разнообразни имена и разнообразни традиции. Някои от тях са диви и посрещат прекомерно драговолно гибелта, изключително гетите. Това се дължи на другите вярвания: едни имат вяра, че душите на умрелите ще се възвърнат, други, че душата не умира, в случай че и да не се възстановяват, само че минават в по-щастлив живот, а пък трети, че душите умират и че по този начин е по-добре, в сравнение с да живеят по-нататък.
Поради това някои траки оплакват ражданията и окайват новородените, назад – погребенията носят празничен темперамент и като свещенодействия се славят с песни и игри.”
Херодот написа за този бит по-подробно:
„ Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и гибел правят следното: сродниците насядат към новородения и го оплакват, че щом един път се е родил, ще би трябвало да изтърпи толкоз доста несгоди и освен това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с наслада и забавление като изброяват от какъв брой страдания се е отървал и имат вяра в цялостното му самодоволство.”
Погребалните ритуали на траките били разнообразни за другите тракийски племена, както и за другите обществени прослойки. Херодот в едни свои мемоари написа, че се разграничават погребенията на бедните и богатите:
„ Богатите се погребват по този начин: трупът държат изложен и три дни наред колят всякакви животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а по-късно го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват всякакви надпревари. При това най-големи награди се дефинират за единоборство съгласно смисъла му. Тези, които живеят над кресонците, постъпват по този начин: Всеки има доста дами. Когато някой почине, става огромен спор сред дамите му, пък и приятелите му да узнаят коя от дамите му е била най-любима. И тази, на която се падне тази чест, тържествено се занася на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си родственик и по-късно се погребва дружно с мъжа си. Останалите дами пък скърбят прекалено много, тъй като това е огромен срам за тях.”
Този бит е разказан и от Помпоний Мела. Според него надпреварите, които се провеждат от мъжете по време на погребението, целят да освободят останалите живи съпруги на покойника и да обезпечат правото им на нов брак. Макар да не е потвърдено по археологически път, това сведение е задоволително да се съди, че вярата в безсмъртието е част от разбиранията на траките.
Археологически сведения за погребалните ритуали на траките
Те ни дават много по-богата информация за тракийските погребални ритуали. Археологическите находки включват материали, свързани с погребалния обред (различни творби на изкуството и предмети със алегорично значение), както и гробни уреди и траурен инвентар.
Херодот също разказва двата метода на заравяне при траките – изгаряне и трупополагане в земята, като първото било преобладаващо през първи и втори век пр.н.е.
Изгарянето на тялото на умрелия се прилагало без значение от пол и обществен статус и било обвързвано с култа на траките към слънцето и огъня. Според техните вярвания огъня пречиства и освобождава душата от всичко земно и тленно.
При труполагането тялото било поставяно в гроб или могила главно в легнало състояние с ръце около него, само че също се открива и сложено в свито състояние, като лактите допират коленете, а китките – брадата. То се свързва с култа към Богинята-майка, като полагането на покойника в земята било знак на слагането му в нейната вътрешност. Траките вярвали, че този обред също пречиства душата и я освобождава, като и обезпечава битие в друга форма и измерение.
Много творби на тракийското изкуство изобразяват този преход на душата към сакралния свят. Такива творби се намират в Казанлъшката гробница и са част от украсата на всички тракийски гробници. Траките считали, че тези изображения оказват помощ на душата да премине в сакралното и го пазят от външния свят.
Един от знаците на прехода към сакралното е венецът, който се открива в доста богати погребения. Смята се, че е знак на власт и висок обществен статус. Гробният инвентар включвал погребални блага, творби художествени занаяти с друго значение. Сребърните, златни или бронзови предмети се срещат в забележителна част от по-богатите гробници, като всеки си има своето значение и връзка с божественото. Чашата от бронз, злато или сребро, да вземем за пример, била знак за богоизбраност. Керамиката се среща постоянно в погребалните ритуали – панички, чашки, кани, балсамарии, урни, и други
Много от сцените в гробниците изобразяват конник, който получава знаците на властта от жена. Смята се, че смисъла на сцената е: „ еликата богиня-майка вкарва в посвещение царя-жрец, сина на Сина и от свещения брак и го слага в доктринална позиция на вечен антроподемон.
Другият археологически тип данни свързани с вярата на траките в безсмъртието са гробниците и погребалния инвентар, които са доста разнородни при траките. Голяма част от гробниците са били употребявани и като хероони или мавзолеи. В тях са били осъществявани практики с съществена цел обезсмъртяване на душата.
Траките били погребвани с облекла и всички техни украшения, като някои от тях са били идентични за мъжете и дамите – златния венец и златната диадема, а най-разпространеният накит са били обеците. Пръстените също се срещат постоянно, а гривните доста рядко. Много присъщи за погребенията от края на четвърти началото на трети век пр.н.е. били нагръдниците и за двата пола. По-рядко се срещат ризници и шлемове.
Писмените сведения за погребалните ритуали на траките се откриват в творбите на Херодот на и римския хронограф Помпоний Мела.
Херодот написа за гетите:
„ За безсмъртието си те мислят по този начин: не имат вяра, че умират, само че мислят, че умрелия отива при при бога Залмоксис. Някои от тях го назовават Гебелейзис. На всеки пет години избират един, който пращат делегат при Залмоксис и му поръчват това, от което се нуждаят. Изпращат го по този начин: неколцина от тях, избрани за това, държат копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията. Ако почине, прободен от тях, имат вяра, че богът е благосклонен; в случай че не почине, те упрекват пратеника и споделят, че е неприятен човек. Поръчки му дават до момента в който е жив.”
За вярата в обезсмъртяването на гетите Помпоний Мела написа:
„ Траките имат разнообразни имена и разнообразни традиции. Някои от тях са диви и посрещат прекомерно драговолно гибелта, изключително гетите. Това се дължи на другите вярвания: едни имат вяра, че душите на умрелите ще се възвърнат, други, че душата не умира, в случай че и да не се възстановяват, само че минават в по-щастлив живот, а пък трети, че душите умират и че по този начин е по-добре, в сравнение с да живеят по-нататък.
Поради това някои траки оплакват ражданията и окайват новородените, назад – погребенията носят празничен темперамент и като свещенодействия се славят с песни и игри.”
Херодот написа за този бит по-подробно:
„ Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и гибел правят следното: сродниците насядат към новородения и го оплакват, че щом един път се е родил, ще би трябвало да изтърпи толкоз доста несгоди и освен това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с наслада и забавление като изброяват от какъв брой страдания се е отървал и имат вяра в цялостното му самодоволство.”
Погребалните ритуали на траките били разнообразни за другите тракийски племена, както и за другите обществени прослойки. Херодот в едни свои мемоари написа, че се разграничават погребенията на бедните и богатите:
„ Богатите се погребват по този начин: трупът държат изложен и три дни наред колят всякакви животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а по-късно го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват всякакви надпревари. При това най-големи награди се дефинират за единоборство съгласно смисъла му. Тези, които живеят над кресонците, постъпват по този начин: Всеки има доста дами. Когато някой почине, става огромен спор сред дамите му, пък и приятелите му да узнаят коя от дамите му е била най-любима. И тази, на която се падне тази чест, тържествено се занася на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си родственик и по-късно се погребва дружно с мъжа си. Останалите дами пък скърбят прекалено много, тъй като това е огромен срам за тях.”
Този бит е разказан и от Помпоний Мела. Според него надпреварите, които се провеждат от мъжете по време на погребението, целят да освободят останалите живи съпруги на покойника и да обезпечат правото им на нов брак. Макар да не е потвърдено по археологически път, това сведение е задоволително да се съди, че вярата в безсмъртието е част от разбиранията на траките.
Археологически сведения за погребалните ритуали на траките
Те ни дават много по-богата информация за тракийските погребални ритуали. Археологическите находки включват материали, свързани с погребалния обред (различни творби на изкуството и предмети със алегорично значение), както и гробни уреди и траурен инвентар.
Херодот също разказва двата метода на заравяне при траките – изгаряне и трупополагане в земята, като първото било преобладаващо през първи и втори век пр.н.е.
Изгарянето на тялото на умрелия се прилагало без значение от пол и обществен статус и било обвързвано с култа на траките към слънцето и огъня. Според техните вярвания огъня пречиства и освобождава душата от всичко земно и тленно.
При труполагането тялото било поставяно в гроб или могила главно в легнало състояние с ръце около него, само че също се открива и сложено в свито състояние, като лактите допират коленете, а китките – брадата. То се свързва с култа към Богинята-майка, като полагането на покойника в земята било знак на слагането му в нейната вътрешност. Траките вярвали, че този обред също пречиства душата и я освобождава, като и обезпечава битие в друга форма и измерение.
Много творби на тракийското изкуство изобразяват този преход на душата към сакралния свят. Такива творби се намират в Казанлъшката гробница и са част от украсата на всички тракийски гробници. Траките считали, че тези изображения оказват помощ на душата да премине в сакралното и го пазят от външния свят.
Един от знаците на прехода към сакралното е венецът, който се открива в доста богати погребения. Смята се, че е знак на власт и висок обществен статус. Гробният инвентар включвал погребални блага, творби художествени занаяти с друго значение. Сребърните, златни или бронзови предмети се срещат в забележителна част от по-богатите гробници, като всеки си има своето значение и връзка с божественото. Чашата от бронз, злато или сребро, да вземем за пример, била знак за богоизбраност. Керамиката се среща постоянно в погребалните ритуали – панички, чашки, кани, балсамарии, урни, и други
Много от сцените в гробниците изобразяват конник, който получава знаците на властта от жена. Смята се, че смисъла на сцената е: „ еликата богиня-майка вкарва в посвещение царя-жрец, сина на Сина и от свещения брак и го слага в доктринална позиция на вечен антроподемон.
Другият археологически тип данни свързани с вярата на траките в безсмъртието са гробниците и погребалния инвентар, които са доста разнородни при траките. Голяма част от гробниците са били употребявани и като хероони или мавзолеи. В тях са били осъществявани практики с съществена цел обезсмъртяване на душата.
Траките били погребвани с облекла и всички техни украшения, като някои от тях са били идентични за мъжете и дамите – златния венец и златната диадема, а най-разпространеният накит са били обеците. Пръстените също се срещат постоянно, а гривните доста рядко. Много присъщи за погребенията от края на четвърти началото на трети век пр.н.е. били нагръдниците и за двата пола. По-рядко се срещат ризници и шлемове.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ