Свършиха изборите. Някои победиха, други загубиха, така е в живота.

Свършиха изборите. Някои победиха, други изгубиха, по този начин е в живота. Не е допустимо постоянно да се печели.

Политиците са си политици, само че има и гласоподаватели.

Каквото и да си приказваме, гласоподавателите са по-важни от политиците, дори в релативно демократични страни като България.

Поради боязън да не си изгубят гласоподавателите главните партии в България се държат както.

Не може – примерно да направиш съюз с ГЕРБ, щото електоратът ще се разбяга, изключително като единствената идеология е ГЕРБ да почине.

Разбираемо. Никой в обикновено положение не желае да се самоубие.

Определящо е – какво чака електоратът и това е обнадеждаващо за българската народна власт.

Макар да е нож с две остриета.

Та от позиция на електората, на гласоподавателите.

Хората са създали първия си избор.

Едни са дали своят вот за ПП-ДП, други – за ГЕРБ/СДС, трети за „ Възраждане “, и за други партии има.

В дереджето, в което се намираме, е значимо да намираме неща, по които можем да се съгласим.

Например – кой е вторият избор.

Някой желае да гласоподава за ПП-ДБ. Но – теоретично – не може да гласоподава по този начин.

Кой му е вторият избор?

Българска социалистическа партия? „ Възраждане “? Или – пази, Боже, ГЕРБ?

В последна сметка – за Радев?

Добре е да си дадем сметка – оттатък омразата и непоносимостта – с кои неща можем да се съгласим, да преглътнем.

И с кои не.

Кой е вторият избор.

Понеже груповият ни първи избор създава непрестанно противостоене, ненавист, блокаж.

Може би би трябвало да намерим положителното съответствие сред числителя и знаменателя, да намерим най-малкото общо кратно. И да се придържаме към него.

Иначе – както върви, напълно скоро и втори избор няма да имаме.

И ще сме до стената – финален избор.

Тогава всичко, за което през днешния ден се караме, ще изгуби смисъл.

И да, виждал съм го.

Паника.

А вие?

Георги Даскалов, коментар във фейсбук