Св. Йоан Златоуст изумявал с изяществото на мислите и силата

Св. Йоан Златоуст изумявал с изяществото на мислите и силата на доказателствата

Великият отец на Църквата свети Йоан Златоуст се е родил в 347 година в Антиохия. Като получил положително обучение под управлението на майка си, Йоан го приключил в школата на известния ритор Ливаний; откакто за малко време бил юрист, Йоан се заел с проучване на християнското богословие под управлението на антиохийския свещеник свети Мелетий. Завършил при Картерий, най-хубавия християнски академик от това време, и при Диодор, след това свещеник Тарсийски.
След това Йоан се отдалечил в пустинята и прекарал изначало четири години с други монаси, а по-късно две години в цялостно усамотение. Разстроеното от подвизи здраве предиздвикало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 година бил отдаден за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал лепта.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които споделил след свалянето на намиращата се на улицата скулптура на императрица Плацила от недоволните от новия данък антиохийци. Такова огорчение на величеството заплашвало града с цялостно изтребление; свещеник Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово неявяване смутеното паство утешавал златоустият просветител.
В 397 година Йоан, преклонен Антиохийски презвитер,

бил определен за архиепископ на Константинопол

по напътствие на доближения на императора придворен Евтропий. Поради боязън, че антиохийците няма да пуснат обичания духовник да си отиде, Йоан Златоуст бил изведен от града с машинация. Тежко задължение наложил върху себе си Йоан със сана на Константинополски свещеник. Чуждият и незнаен на двора и велможите свещеник, неустройващ пирове, както правели неговите прародители, и самичък неходещ на тях, възбуждал срещу себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, необуздано и непривикнало към нужната дисциплинираност, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова прехрана, свети Йоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко лечебни заведения и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните възбудила неодобрение измежду състоятелните пластове на популацията. Той настроил срещу себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските дами видяла намек за себе си.
Всичко това довело до обстоятелството, че в 403 година бил формиран събор от персоналните врагове на свети Златоуст, прочут в историята под името " събор под дъба ", който незаслужено осъдил Златоуст, след което бил изпратен на изгнание. Но последвалото отвращение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия яд, заставили императрицата да върне Златоуст. Но защото и след завръщането си Йоан не трансформирал метода си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 година го постигнало второ изгнание. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на изгнание на друго място, само че по пътя той умрял (14 септември 407 г.) с думите: " Слава Богу за всичко! ".