Кирил и Методий създават глаголицата, Климент Охридски – кирилицата
Св. св. Кирил и Методий, основателите на глаголицата, станала първооснова на писмеността, на която през днешния ден пишем, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространение на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 година с апостолическо обръщение папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Славяни ли са?
Според Пространните жития братята са родени в Солун и са деца на върховен византийски пълководец – Леон, прочут в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и региона, и на жена му Мария. В фамилията се раждат седем момчета. Методий е огромният брат и е роден през 815 година, Константин е най-малкият, роден през 827 година Чак към края на живота си в Рим той приема името Кирил.
Бащата умира рано, само че качествата на децата са видяни от близкия на фамилията и издигнал се до популярен логотет Теоктист, основен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на Михаил III. Неговият сан е вторият след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол, които идват през 843 година и учат философия в влиятелната Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийска аристокрация. За времето си школата е най-висшето образователно заведение във Византия.
Има разногласия по отношение на славянския генезис на родителите на светите братя, по-скоро се счита, че единствено майката е славянка, само че е несъмнено, че когато решил да ги прати на задача във Великоморавия, императорът им споделил: „ Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани приказват чисто по славянски”.
Блестящи мозъци
Още овреме Константин демонстрира податливост към философията и поезията. Ученолюбивият юноша владее на високо равнище старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската задача по време на престоя си в Херсон и даже написа граматика за него), употребява сирийски и арабски, евентуално придобива знания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици. Той става учител в Магнаурската школа и библиотекар в Патриаршеската библиотека в църквата „ Св. София “.
За младостта на Методий също не се знае доста, макар че изворите акцентират, както и за брат му, огромните умствени качества, с които е талантлив. След довеждане докрай на Магнаурската школа той е назначен за шеф на административна област до Солун.
Според една от теориите Константин-Кирил, благодарение на брат си Методий, основава глаголицата още през 855 година в манастира „ Свети Полихрон” в региона Витиния в Мала Азия. Според други тя е дефинитивно приключена през 862 година, съгласно трети – през 865 година Двамата сформират книжовна славянска лексика и стартират превода на свещените книги. В основата на новия литературен език лежи солунското българско произношение, което те познават чудесно.
Духовни задачи
През 860-861 година Кирил и Методий отиват на задача при хазарите в Кримския полуостров, а по-късно при аланите. През 863 година, по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Те приготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца основават славянската литургия.
Във Венеция ги упрекват, че са нарушили триезичната доктрина, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с ослепително сладкодумство пази правото на всеки народ да има собствен литературен език. Отношенията с Римската черква се усъвършенстват и през декември 867 година братята идват в Рим, тържествено признати от папа Адриан ІІ, който освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.
След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 година Погребан е в римската черква „ Св. Климент ”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на изгнание в манастир в Швабия. След две години и половина е освободен по покровителство на папата и през есента на 873 година още веднъж е архиепископ на Великоморавия.
През последните години от живота си Методий приключва превода на Библията и сътворява проповеди, молебствия и песнопения на славянски език. На 6 април 885 година издъхва и го погребват в централната черква на Велеград, Велика Моравия. Малко преди гибелта си Методий показва за собствен правоприемник като началник на школата и като архиепископ на Моравската черква изявения си възпитаник Горазд.
Учениците идват в България
Свети Седмочисленици
След гибелта на Методий през 885 година неговите възпитаници са прогонени от рамките на Моравия и намират банкет в двора на княз Борис в България. Глаголическата книжовност разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.
Кирилицата се счита за дело на ученика на Солунските братя Климент Охридски, който я сформира по-късно и назовава по този начин в чест на своя преподавател Константин-Кирил Философ. Тази теза е мощно оспорвана от някои учени. Смята се, че той по-скоро е усъвършенствал глаголицата. Втората старобългарска писменост – кирилицата – поражда в края на ІХ век в Преслав. Дълго време двете писмености са употребявани паралелно, само че към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
Славяни ли са?
Според Пространните жития братята са родени в Солун и са деца на върховен византийски пълководец – Леон, прочут в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и региона, и на жена му Мария. В фамилията се раждат седем момчета. Методий е огромният брат и е роден през 815 година, Константин е най-малкият, роден през 827 година Чак към края на живота си в Рим той приема името Кирил.
Бащата умира рано, само че качествата на децата са видяни от близкия на фамилията и издигнал се до популярен логотет Теоктист, основен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на Михаил III. Неговият сан е вторият след василевса в империята. Теоктист извиква своите племеници Кирил и Методий при себе си в Константинопол, които идват през 843 година и учат философия в влиятелната Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийска аристокрация. За времето си школата е най-висшето образователно заведение във Византия.
Има разногласия по отношение на славянския генезис на родителите на светите братя, по-скоро се счита, че единствено майката е славянка, само че е несъмнено, че когато решил да ги прати на задача във Великоморавия, императорът им споделил: „ Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани приказват чисто по славянски”.
Блестящи мозъци
Още овреме Константин демонстрира податливост към философията и поезията. Ученолюбивият юноша владее на високо равнище старославянски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската задача по време на престоя си в Херсон и даже написа граматика за него), употребява сирийски и арабски, евентуално придобива знания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици. Той става учител в Магнаурската школа и библиотекар в Патриаршеската библиотека в църквата „ Св. София “.
За младостта на Методий също не се знае доста, макар че изворите акцентират, както и за брат му, огромните умствени качества, с които е талантлив. След довеждане докрай на Магнаурската школа той е назначен за шеф на административна област до Солун.
Според една от теориите Константин-Кирил, благодарение на брат си Методий, основава глаголицата още през 855 година в манастира „ Свети Полихрон” в региона Витиния в Мала Азия. Според други тя е дефинитивно приключена през 862 година, съгласно трети – през 865 година Двамата сформират книжовна славянска лексика и стартират превода на свещените книги. В основата на новия литературен език лежи солунското българско произношение, което те познават чудесно.
Духовни задачи
През 860-861 година Кирил и Методий отиват на задача при хазарите в Кримския полуостров, а по-късно при аланите. През 863 година, по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Те приготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца основават славянската литургия.
Във Венеция ги упрекват, че са нарушили триезичната доктрина, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с ослепително сладкодумство пази правото на всеки народ да има собствен литературен език. Отношенията с Римската черква се усъвършенстват и през декември 867 година братята идват в Рим, тържествено признати от папа Адриан ІІ, който освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.
След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 година Погребан е в римската черква „ Св. Климент ”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на изгнание в манастир в Швабия. След две години и половина е освободен по покровителство на папата и през есента на 873 година още веднъж е архиепископ на Великоморавия.
През последните години от живота си Методий приключва превода на Библията и сътворява проповеди, молебствия и песнопения на славянски език. На 6 април 885 година издъхва и го погребват в централната черква на Велеград, Велика Моравия. Малко преди гибелта си Методий показва за собствен правоприемник като началник на школата и като архиепископ на Моравската черква изявения си възпитаник Горазд.
Учениците идват в България
Свети Седмочисленици След гибелта на Методий през 885 година неговите възпитаници са прогонени от рамките на Моравия и намират банкет в двора на княз Борис в България. Глаголическата книжовност разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.
Кирилицата се счита за дело на ученика на Солунските братя Климент Охридски, който я сформира по-късно и назовава по този начин в чест на своя преподавател Константин-Кирил Философ. Тази теза е мощно оспорвана от някои учени. Смята се, че той по-скоро е усъвършенствал глаголицата. Втората старобългарска писменост – кирилицата – поражда в края на ІХ век в Преслав. Дълго време двете писмености са употребявани паралелно, само че към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ