Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? ♥ Слава Севрюкова за Кирил и Методий
(„ Св. св. Кирил и Методий “ дело на Станислав Доспевски, 1860 г.)
Обликът на Кирил и Методий
Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз. С безсънен разум и висок дух, те са измежду най-елитните представители на славянското племе в оная ранна средновековна ера. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.
Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в нравствен проект от брат си. Виждам го - избухлив, внезапен, изострен. Високо просветен мъдрец, а е буен… Виждам и Методий. Деликатен, методичен, не толкоз краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал темперамент. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои недостатъци... Съзнателно като че ли се орисва цялостен живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е осъществено от Методий, само че той е по-смирен и толерантен. Заслугите му за писмеността са толкоз обилни, че, съгласно мен, тя би трябвало да се назова методиевица. След време хората ще узнаят това...
Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едвам четиридесет и две годишен. Новосъздадената книжовност следва да се популяризира от Методиевите възпитаници из славянските земи. Преодолели неимоверни компликации, повелителите на писменото слово с старание и достолепие развиват християнски добродетели. С съображение по-късно са канонизирани за светци.
Княз Борис е проникновен общественик. Приема учениците на Кирил и Методий, с цел да трансформира страната ни в духовно средище на голямото славянско море. Така младата по негово време България се подрежда измежду водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е сред източната и западната просвета.
Последователите на първоучителите въздигат духа на българския народ. Апостолски му оказват помощ за почистване насъбраната със епохи карма, въвеждайки го в примирение и свещенодействие.
Във времената на ранната ни държавност политическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те в действителност са такива. Благодарение на това, страната поема към разцвет.
Българската православна черква в зараждането си е революционно напредничава. Единствено при нея в мрачните средновековни години се прави свещенодействие не на чужд- гръцки или латински, както е в тогавашния християнизиран свят-а на роден, понятен език. Епохално, невиждано в историята събитие. Не е инцидентно. Корените му са от времето на първите будители.
Има ли по-колосално дело от това да се сътвори писменост? Животът без нея е като звука оттатък думите. Макар да е съществувала просвета и преди азбуката. Кирилицата - цялост от старинни български рунически знаци и приспособени гръцки букви. Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже правят същинско знамение, приспособявайки ги към говоримия национален език. Революционен акт за IX век.
Най-древният славянски трон на българите приема новоизградената писменост. Държавата ни тогава също е свръхнапредничава. Дава леговище на младата книжовност 200 години преди останалите славяни. Това издига значимостта ни като културна мощ. И стартира разрастващо се просвещение на роден език. Нечувано, невиждано в международен мащаб. За да се роди небивало книжовно величие в една „ тъмна ера “.
С превода на Библията на славянски, тя става налична до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Светите трудове. Могат да вникват в тях, да разсъждават независимо, сериозно, а не да им бъдат препредавани и предъвквани само посредством тълкуванията на свещениците, както е в останалите страни на „ цивилизована Европа “.
Онези нации в действителност са ощетени. Богослужението за тях е неясно, канонизирано от църквата единствено на гръцки и към този момент „ мъртвия “ латински.
България е третата страна в света след Византия и жалките останки от от дълго време раздробената Западна Римска империя, където се провеждат църковни служби на разбираем роден език.
Това е законосъобразен развой, плод на мъдра държавност. Княз Борис цели да заглуши асимилиращото въздействие на Византия. Благодарение далновидността му, приелата християнството България сполучливо се конкурира освен със силата на меча, а духовно и културно с ненавистната си съседка.
Кирилицата - една от най-съвършените писмености на света. На безусловно всеки тон отговаря писмен знак. Славните ни предшественици са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя писменост не е по този начин. Това извънредно доста улеснява грамотността.
В „ безпросветните години на Средновековието “ единствено Климент Охридски образова над 3 500 възпитаници на четмо и писмо. Същото вършат неговите събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и многобройните им следовници.
Сред народа настъпва небивало недоволство. Десетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси даже не знаят да се подписват.
С приемане на писмената, България към този момент респектира освен във военно, а и в културно отношение. Княз Борис преобразува славянобългарския етнос в здрава сплав от просветени напредничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще обезпечи величието на страната. И, стигнал до стените на величавия, недостижим дотогава Константинопол, с горделивост и достолепие ще забие копие в градските му врати. Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но неведнъж повече на прозорливостта на Духа.
Срещата на княз Борис с учениците на Кирил и Методий събира извисени духовни водачи с изпреварил времето си свръхнапредничав държавник. Това въздига българската мощност. Славен акт. След него племето ни в никакъв случай към този момент няма да е сляпо и глухо. Ще получи път към Истината. Защото тя е световният език...
С приемане и разпространение славянската писменост България се трансформира в една от люлките на източноевропейските цивилизации.
От: „ Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, изд. „ Факел “, 2006 година
* „ Св. св. Кирил и Методий “ дело на Станислав Доспевски, 1860 година
