(Св. св. Кирил и Методий“ дело на Станислав Доспевски, 1860

...
(Св. св. Кирил и Методий“ дело на Станислав Доспевски, 1860
Коментари Харесай

Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? ♥ Слава Севрюкова за Кирил и Методий

(„ Св. св. Кирил и Методий “ дело на Станислав Доспевски, 1860 г.)

Обликът на Кирил и Методий

Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз. С безсънен разум и висок дух, те са измежду най-елит­ните представители на славянското племе в оная ранна средновековна ера. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.

Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в нравствен проект от брат си. Виждам го - избухлив, внезапен, изострен. Високо просветен мъдрец, а е буен… Виждам и Методий. Деликатен, методичен, не толкоз краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал темперамент. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои недостатъци... Съзнателно като че ли се орисва цялостен живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е осъществено от Методий, само че той е по-смирен и толерантен. Заслугите му за писмеността са толкоз обилни, че, съгласно мен, тя би трябвало да се назова методиевица. След време хората ще узнаят това...

Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едвам четиридесет и две годишен. Новосъзда­дената книжовност следва да се популяризира от Методиевите възпитаници из славянските земи. Пре­одолели неимоверни компликации, повелителите на писменото слово с старание и достолепие развиват християнски добродетели. С съображение по-късно са канонизирани за светци.

Княз Борис е проникновен общественик. Приема учениците на Кирил и Методий, с цел да трансформира страната ни в духовно средище на голямото сла­вянско море. Така младата по негово време Бълга­рия се подрежда измежду водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е сред източната и западната просвета.

Последователите на първоучителите въздигат духа на българския народ. Апостолски му оказват помощ за почистване насъбраната със епохи карма, въвеж­дайки го в примирение и свещенодействие.

Във времената на ранната ни държавност поли­тическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те в действителност са такива. Благодарение на това, страната поема към разцвет.

Българската православна черква в зараж­дането си е революционно напредничава. Един­ствено при нея в мрачните средновековни годи­ни се прави свещенодействие не на чужд- гръц­ки или латински, както е в тогавашния христи­янизиран свят-а на роден, понятен език. Епохално, невиждано в историята съби­тие. Не е инцидентно. Корените му са от времето на първите будители.

Има ли по-колосално дело от това да се сътвори писменост? Животът без нея е като звука оттатък думите. Макар да е съществувала просвета и преди азбука­та. Кирилицата - цялост от старинни български рунически знаци и приспособени гръцки букви. Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже правят същинско знамение, приспособявайки ги към говоримия национален език. Революционен акт за IX век.

Най-древният славянски трон на бълга­рите приема новоизградената писменост. Държава­та ни тогава също е свръхнапредничава. Дава леговище на младата книжовност 200 години пре­ди останалите славяни. Това издига значимост­та ни като културна мощ. И стартира разрастващо се просвещение на ро­ден език. Нечувано, невиждано в международен мащаб. За да се роди небивало книжовно величие в една „ тъмна ера “.

С превода на Библията на славянски, тя става налична до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Све­тите трудове. Могат да вникват в тях, да разсъж­дават независимо, сериозно, а не да им бъдат препредавани и предъвквани само посредством тъл­куванията на свещениците, както е в останалите страни на „ цивилизована Европа “.

Онези нации в действителност са ощетени. Богослуже­нието за тях е неясно, канонизирано от църк­вата единствено на гръцки и към този момент „ мъртвия “ латински.

България е третата страна в света след Ви­зантия и жалките останки от от дълго време раздро­бената Западна Римска империя, където се про­веждат църковни служби на разбираем роден език.

Това е законосъобразен развой, плод на мъдра дър­жавност. Княз Борис цели да заглуши асимилира­щото въздействие на Византия. Благодарение дално­видността му, приелата християнството България сполучливо се конкурира освен със силата на меча, а духовно и културно с ненавистната си съседка.

Кирилицата - една от най-съвършените писмености на света. На безусловно всеки тон от­говаря писмен знак. Славните ни предшественици са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя писменост не е по този начин. Това извънредно доста улеснява грамотността.

В „ безпросветните години на Средновекови­ето “ единствено Климент Охридски образова над 3 500 възпитаници на четмо и писмо. Същото вършат негови­те събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и много­бройните им следовници.

Сред народа настъпва небивало недоволство. Де­сетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси даже не знаят да се подписват.

С приемане на писмената, България към този момент рес­пектира освен във военно, а и в културно отно­шение. Княз Борис преобразува славянобългар­ския етнос в здрава сплав от просветени напред­ничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще обезпечи величието на страната. И, стигнал до стените на величавия, недостижим дото­гава Константинопол, с горделивост и достолепие ще забие копие в градските му врати. Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но неведнъж повече на про­зорливостта на Духа.

Срещата на княз Борис с учениците на Кирил и Методий събира извисени духовни водачи с изпреварил времето си свръхнапредничав дър­жавник. Това въздига българската мощност. Славен акт. След него племето ни в никакъв случай към този момент няма да е сляпо и глухо. Ще получи път към Истината. Защото тя е световният език...

С приемане и разпространение славянска­та писменост България се трансформира в една от люл­ките на източноевропейските цивилизации.

От: „ Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, изд. „ Факел “, 2006 година
* „ Св. св. Кирил и Методий “ дело на Станислав Доспевски, 1860 година

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР