Почитаме свети Порфирий, епископ Газски
Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, той оставил богатия бащин дом и отпътувал за Египет, където приел монашество. Тогава той бил на 20 години. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, той посетил Йерусалим, с благоговейна обич се поклонил на светите места и се поселил по-късно в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молебствия. След няколко години Порфирий тежко болен и помолил един прочут човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне " и се покланял на светия Кръст, като от време на време допълзявал да светите места, тъй като не могъл да върви от болки в стомаха. Един млад духовник, като видял неговия труд и премеждия, почнал да му прислужва. По негово предписание монахът отишъл в Солун и донесъл оттова неговата част от наследството, оставено на Порфирий от татко му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири, като не оставил нищо за себе си. Той чувствал себе си обогатен посредством Божията благосклонност, тъй като бил отлично изцерен от своята болест посредством явяването на Христа, Котого той видял, сякаш слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво! "
Скоро по-късно Порфирий бил ръкоположен за духовник и му било поверено да пази скъпоценното дърво – Кръста Господен. Тук той прекарвал в непрекъсната молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му показал друго дело.
В палестинския град Газа Речник починал епископът и газските християни пристигнали при митрополита на Кесария Палестинска Речник да го молят да избере за тях свещеник. Митрополитът енергично молил Господа за помощ и нему било внушено посредством признание от горната страна, че Порфирий ще бъде заслужен свещеник. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и страж на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той разбрал за своето предопределение.
Служението било мъчно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели терзания от езичниците. В града имало единствено една християнска черква и тя била дребна и бедна, а идолски капища имало доста. Между тях се отличавал с хубост и величие храмът на езическия господ Марнас.
Порфирий ръководел правилно и правдиво дребното си паство, като правил с цялостно старание своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската черква 25 години. Той починал в 401 година.
Скоро по-късно Порфирий бил ръкоположен за духовник и му било поверено да пази скъпоценното дърво – Кръста Господен. Тук той прекарвал в непрекъсната молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му показал друго дело.
В палестинския град Газа Речник починал епископът и газските християни пристигнали при митрополита на Кесария Палестинска Речник да го молят да избере за тях свещеник. Митрополитът енергично молил Господа за помощ и нему било внушено посредством признание от горната страна, че Порфирий ще бъде заслужен свещеник. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и страж на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той разбрал за своето предопределение.
Служението било мъчно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели терзания от езичниците. В града имало единствено една християнска черква и тя била дребна и бедна, а идолски капища имало доста. Между тях се отличавал с хубост и величие храмът на езическия господ Марнас.
Порфирий ръководел правилно и правдиво дребното си паство, като правил с цялостно старание своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската черква 25 години. Той починал в 401 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ