Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при

Св. Полиевкт бил първият страдалец в арменския град Мелитин при р. Ефрат

Когато избухнало непредвиденото и грубо осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), прелестна дружба свързвала двамата римски бойци Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и постоянно изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата религия душа. Християнският боец прекалено много се безпокоял при усилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 година да не би неговият другар да се отхвърли от него, когато го предадат на мъчения. Но Полиевкт декларирал:
- От нищо не се нуждая, с изключение на от същинския Бог! И от този час аз се отхвърлям от света и ще послужвам единствено на Него Единия...
При тези думи, обзет от неудържимо възприятие и безпределна решителност, той се затичал към градския площад. Там прочел на висок глас Валериановия едикт, раздрал го на части и го захвърлил под нозете на минувачите. Палачите го осъдили на гибел. Св. страдалец Полиевкт съзрял измежду множеството, струпано към лобното му място, Неарх и отправил към него последните си думи:
- Бъди неустрашим, приятелю! Помни завета на любовта, който е подписан сред нас!
Привел главата си под меча и предал духа си на Бога. След него погинал и Неарх.

Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска

Свети Петър бил брат на Василий Велики, десети и финален наследник на родителите си. Особено огромно присъединяване във възпитанието му взела по-голямата му сестра Макрина. Тя му дала най-възвишеното знание, като от ранна възраст насочвала мозъка му към проучване на Божието Слово. 
Когато Петър станал на възраст, свети Василий, който бил свещеник на Кесария Кападокийска, го ръкоположил за презвитер. Впоследствие свети Петър бил подложен за свещеник на Севастия Арменска. Като свещеник той участвал на II Вселенски събор срещу Македоний през 381 година в Константинопол. Починал в края на IV век.